Чийз пастички с Камамбер

Отдавна се каня да ви покажа един много вкусен десерт, станал особено любим на мъжката ми половинка. Откакто го опита за първи път се влюби в него, и по-точно в сиренето Камамбер. Десертът е и причината той да познава този вид сирене, сред всички останали в магазина. А допреди това си знаеше само бялото саламурено, кашкавал, извара, крема... ., т.е.  тези с които е израсъл. Сега често се случва да го пратя да пазарува със списък продукти и в последствие да се окаже, че освен тях е решил да ме снабди и с Камамбер, „за ония пасти”  :-)  Ония пасти не се харесаха на младежа у нас (заради вида на сиренето), но почерпих с тях две приятелки, на които също се усладиха. И така, чийз пастичките с Камабер вече прескочиха прага ни и се приеха радушно и в техните семейства. Опитах да ги приготвя и с Бри, и се получи. Вкусът е обаче по-мек и не толкова пикантен, което пък си е един плюс, особено за хора на които по-ароматните и пикантни сирена не са по вкуса, защото сиренето Бри има сладникав и някак орехов вкус (поне това е моето усещане)

Вчера десерта приготвих само за мен и любимият. Поднесох го с добре охладен, домашен, малинов сироп. След почти цял ден път и една отпускаща баня,  се оказа идеален финал. Няма да ви мъча повече, ами веднага ви казвам как да си го приготвите в случай, че ви е заинтересувал.

Чийз пастички с Камамбер

Продукти

за 2 порции

·        1/3  ч.ч.  орехи (лешници), нарязани ситно

·        1/3  ч.ч.  джинджифилови бисквитки, натрошени

·        3  с. л. кафява захар

·        4  с. л. ягодов/малинов конфитюр (или друг по ваш избор)

·        2 диска ( по 125 гр.)  сирене Камамбер, охладено

Приготвяне

В купа,  комбинирайте ядките, бисквитените  трохи  и  захарта. 

С  остър  нож  отстранете  кожата от  горната  част на сиренето. 

Разполовете дисковете  хоризонтално, на два равни слоя. 

В чинийките, в които ще поднасяте десерта сипете по 1 с.л. от бисквитената смес, поставете  отгоре им долните  половинки  сирене, с кожата   надолу.  Посипете отгоре 1/3 от останалата бисквитена смес,  като купол. Малко ще се посипе отвън, но не е никакъв проблем. Направете кладенче в средата, като кратер на вулкан и поставете  конфитюра  в средата. Похлупете с останалите (горни) половинки от сиренето и леко притиснете с длан. Поръсете с останалите ядки и пак леко притиснете сместа в сиренето. 

Поставете чинийките в микровълновата фурна и пуснете на средна мощност за около 1 минута.

Понеже се убедих, че всички фурни, и микровълновите дори имат различна сила на печене, за по-сигурно следете какво става вътре – не трябва да допуснете разтичане  на сиренето и обезформяне на десерта.  

Е, на някой му харесва разтечен и затова понякога го оставям за няколко секунди в повече. Но пък и когато сиренето се е заседяло по-дълго в хладилника и е узряло, по-удачно е да се остави да потече, да се смеси добре с останалите съставки.

Сервирайте веднага като поръсите в чинийките, около десерта с още малко от бисквитено ореховата смес, или с допълнително конфитюр. Може и от двете :-)

И не забравяйте лъжичките! Не вилички, а точно лъжички. :-)

Обикновено поднасям голяма чаша капучино за този десерт, но както ви казах вече, този път сервирах с малинов сироп. Конфитюрът също беше малинов, а понеже нямах в наличност джинджифилови бисквитки, ползвах маслени с 1 щипка джинджифил на прах в сместа.

Ами, това е. Да ви е сладко!

Имам и две по-стари снимки на десерта, приготвен с ягодов конфитюр и „по-младо” сирене, което съм приготвяла за точното време в микровълновата – запазена цялост на горния слой и леко потекла основа.

Домашна вита баница с теглени кори, сирене и масло

Вече ви споделих, че бях поканена да гостувам на Пепи  в  "Храна за мой'те канибали". А на гости не се ходи с празни ръце, та по този повод спретнах една баница. И днес, както ви подсказва заглавието ще ви запозная с приготвянето ѝ.

Почти всеки чужденец посетил страната ни, разказва за нашата кухня с голяма усмивка. Една от храните, които много се харесват и впечатляват всеки с вкус, аромат и текстура е нашата баница. БанИца, както ѝ казват гостите от чужбина.

Баници се правят в целия Балкански полуостров, та и в централна Европа дори (щруделите са вид баница, все пак), но нашата баница я няма никъде. Вкусни са, разбира се, и баниците на съседите, но не могат да се сравняват с нашата. Както млякото, сиренето и кашкавалът са ни единствени и неповторими (истинските, не тези в магазините), бозата (която развалиха през новото време), плодовете и зеленчуците, така и баницата ни е уникално вкусна.

Научих се да правя баница от баба. Мама също можеше, но корите и бяха по-дебели. Може би уморена много от ежедневието и натовареността си, не е имала сили да стои приведена дълго, за да изпипва и разтегля всяко крайче. Но пак миришеше страхотно всеки път, когато имаше баница у дома. И аз всеки път стоях неотлъчно до майсторката, която и от двете да беше, подавах това-онова и наблюдавах всяко движение.
Когато веднъж мама беше в болница и отидох да я видя, ѝ занесох първото си творение – кекс. По нейна рецепта, която нямаше никъде записана. Всичко беше в главата ми, до последният детайл.  А резултатът беше голямата усмивка на мама и искрите в очите ѝ. И все не можеше да повярва, че съм го направила сам-сама. Ами че той беше нейният кекс, направен сякаш с нейните ръце. От тогава вече ми беше разрешено да експериментирам в кухнята :-) Въпреки че баба отдавна ми беше дала това позволение. Намигваше ми и ми кимаше с глава приканващо. Пускахме си музика и започвахме. Баниците, които правехме с баба бяха всякакви – сладки, солени, с плодове, с ядки и без, със сирене, зеле, спанак. Дори с месо. А най-любимите ми са със сирене, с пържено зеле или с ябълки. Тя ги правеше сякаш с магия - толкова лесно и ловко точеше, теглеше, изтъняваше корите, ставаха като воалени. Това ми се струваше много сложно и непостижимо за мен действие. А тя, явно видяла в погледа ми възхита и страхопочитание, ми обясняваше търпеливо, като приказка ".. това се слага за това... чака се и не се бърза... после нежно и внимателно, ей така, с дланите, да не се скъса... не я навивай стегнато... не слагай много мазнина - ще ти тръсне (т.е. ще ми стане тежко)..."  Колко горда беше след време да опита баница от моите ръце, а за мене думите ѝ тежаха най-много. Затова на всеки ентусиаст, решил да следва нечия рецепта, казвам че е най-добре да присъства на приготвянето ѝ, ако е възможно - да гледа внимателно и да следи всяко действие, да пипне, да помирише... да запамети всичко като на филм в главата си. 

Говорех за баница. Днешната е със сирене. Ще се опитам и аз да ви разкажа като приказка, как да стане тънка, нежна и с хрупкави кори, как да ги разтегнете максимално, без да ги скъсате и какво да направите, за да е мека коричката.

Продукти

за корите

1 кг. брашно (тип 500)

500 мл. студена вода

2 равни с.л. сол

2 с.л. олио

2 с.л. оцет

за оформяне на корите

100 гр. масло

50 мл. олио

6 с.л. брашно (пълни)

за плънката

800 гр. сирене

6 яйца

1 ч.ч. кисело мляко

Ако сиренето е обезсолено, добавете малко сол на вкус

допълнително

30 гр. масло

олио за намазване на тавите

Приготвяне

Пресейте брашното и го сипете в голяма купа.
Направете кладенче, в което сипете водата, солта, олиото и оцета.
1. Замесете гладко и еластично тесто.
2. Доомесете го върху леко набрашнена повърхност, докато спре да лепне и се оформи хубава, гладка топка.
3. Разделете топката на две части, като всяка една оформите на фитил.

4. Сега накъсайте фитилите на четен брой парчета, с еднаква големина (колкото голямо яйце). Получават се 18 бр.

5. Намаслете леко масата и окръглете добре всяка топка, с въртеливи движения и като леко я притискате към масата с дланта. Трябва да станат напълно гладки. Оставете ги да отпочиват около 15 минути, след което те ще са се отпуснали.
6. Тогава, с длан ги натиснете за да се разплеснат малко – да станат като питки.

Нека починат още 5-10 минути.

7. През това време сложете в малка купичка 100 гр. масло и 50 мл. олио. Разтопете ги в микровълновата фурна, на средна мощност.
8.  След това им добавете 6 с.л. брашно и разбъркайте добре сместа до гладка, гъста каша.
9. Тази на снимката се вижда малко течна, затова добавих още 1 с.л. брашно. Трябва да капе на едри парцали, а не да тече. 

10. В средата на всяка питка сложете по около супена лъжица от брашнената смес.
11. Похлупете с друга питка. Работете бързо, за да не изтече сместа. Най-добре да правите това за всяка питка по отделно.
12. Веднага след като сте похлупили с втора питка, слепете идеално краищата, като притискате двата края между палеца и показалеца, а с останалите пръсти повдигате средата нагоре, като калпачето на гъбка. С въртеливи движения бързо и лесно се изпълнява тази процедура.
Вече имате 9 готови за разточване на кори питки.

13. Сега  ги наредете върху намаслена дъска или друга повърхност и ги завийте с кърпа, за да не засъхнат отгоре и да им се образува коричка.

Подгответе си тавичките в които ще печете, намаслете ги добре навсякъде.

Направете си и плънката, като натрошите сиренето на ситно, но не го и мачкайте твърде много – нека има цели парченца, които да се усещат в баницата. Добавете яйцата и киселото мляко и разбъркайте всичко заедно.

Следва да разточим корите за баницата.

За целта намаслете навсякъде масата с олио – разнесете го с ръка, но не я заливайте, защото тестото ще ви бяга и няма да можете да го разточите. Нека масата само заблести силно от мазнина!

14. Вземете една питка и с точилка или мердене я разточете от центъра към краищата, на колкото можете по-тънка кора.

15. Няма да ви уча сега как се мятат корите, макар че това много улеснява цялата работа. Защото това не става само с думи – трябва да се види и да се опитва (трябва да се наканя и да направя видео урок поне за оформянето на корите). Затова, след като сте разточили максимално тънка кора, с ръце я изтънете - първо средата, а след тях изтънете краищата й, като не я повдигате много, не чак до центъра. Леко повдигане с леко и нежно издърпване навън, доколкото позволява тестото. Така я обикаляте околовръст и ако е останало някъде по-плътно крайче, доизтънявате и него. Не бива да късате корите, защото после ще ви изпада плънката през дупките. Бъдете търпеливи и внимателни! :-)

Моите винаги се получават без дупки, много тънки, така че се чете през тях. Защото съм внимавала и слушала. :-) Веднага давам доказателство. 

Благодарение на милата ми баба, се научих на толкова много неща, едно от които е да умея да правя тънки, като коприна кори! 

16. Готовата кора напръскайте с малко мазнина.

На мен ми остана от брашнената каша, с която слепвах питките и я разредих с малко олио – в нея има доста масло и не ми се искаше да го губя. С това и пръсках корите преди да им сложа плънка. Но ако не ви се нрави идеята, може да разтопите още масло и олио по описания по-горе метод, в микровълновата.

17. Отгоре сложете равномерно, навсякъде плънка...
18. ...и завийте кората на руло. Добре е да се навива хлабаво – да има луфт между стените на рулото. Ако е много стегнато, те ще се слепят и баницата ще стане плътна и тестена. Затова, за да ви е лека и хрупкава внимавайте с навиването! С мазнината също трябва да се внимава, за да не стане пък прекалено мазна. То и сухата баница не е баница, но от много мазнина боли корем!  :-)

Готовите рула навийте спираловидно и подредете в подготвените тави. Аз съм забелязала, че в алуминиеви тави най-добре ми се изпичат баниците. За други печива има и по-добри съдове, но в случая предпочитам тези.

Когато напълните тавата с баница, напръскайте тук-там отново от (доста) разредената брашнена смес и сложете няколко малки парченца студено масло.

Печете баницата веднага!
Това значи, когато сте на 2-ра или 3-та кора да си пуснете фурната да загрява - вие си познавате вашата и сами преценете, колко време ще й е нужно, за да постигне градусите и в кой момент да я пуснете.

Пече се на 220 - 240° за около 10-15 минути.  Преценявате сами – трябва да е със златиста коричка, както и отдолу да има същата.

Синът ми обича по-препечени банички, а аз нормални. Затова и едната ми баница е по-тъмна - в никакъв случй не е прегоряла :-)

След опичането напръскайте леко повърхността й със студена вода и веднага я завийте с кърпа за около 15 минути, да се задуши и леко да омекне. После, ако не искате да чакате повече можете да я начупите (ние не режем баница) и сладко, сладко да си хапнете. Както традицията повелява: с айрян или боза :-) 

Дано ви е харесало предложението ми и ще бъда особено доволна и поласкана, да направите за вашите любими хора от моята любима баница!

Млечен лучник или грузинска Мобрацула с извара и сирене

Това съвсем прилича на солен кекс с подправки ( като текстура пък доста наподобява този хляб с Ементал  ) , само дето подправката е една, и то зелен лук. Ще кажете лучник. Ами да, лучник е, защото вкуса на лук е осезаем, но предпочетох да му сложа едно ”млечен” отпред, като уточнение, че става дума за много сочна и наситено млечна, лучена пита. Ето, сега и ново име излезе, но може и като пита да се оформи. Както и да го наречем, все става, след като грузинското му име е Мобрацула или Мобрадзула, което нищо не ми говори, а и в Google излиза само на грузински – пълна Индия. Иначе, грузинската кухня много ни допада, особено в часта си с месото (шашлик и чахохбили), а и хачапуритата им са толкова вкусни, меки и хрупкави същевременно, че как да им устоиш :-)

Няма много да се отплесвам в обяснения и разсъждения, нещо не ми е ден. Налегнала ме е някаква апатия, сънливост, умора или мързел.... Не ми се прави нищо. Едва забърках и опекох това, че детето искаше закуска по никое време (сутринта Пепи ме подсети за Грузия и кухнята им с нейният сос, който ми се струва, че ще е хубав) и сега се чудя с какво да се залисам. Топло ми е. Отмаляла съм и ми се вие свят. Наливам се с течности, но не помага.  Дано не съм повлияна от космическа радиация ( Космическа радиация връхлита планетата ) Явно ще се търкалям до довечера, докато се разхлади малко, та да изляза и да се разсея някъде. Искам сега да съм в гората, на сянка и тишина, но няма с кой, а сама не става. Сама мога да стоя само у дома, без да ми тежи.

Може да почета книга или да направя една витаминозна салата с рукола, ягоди и... каквото намеря в хладилника. Поне има вероятност да ми светне малко на главата и да спре да ми се мотае.

Но, нека ви напиша (не, ще я пейстна направо) рецептата за Грузинския лучник първо, пък после какво му дойде.

И така,  на вниманието ви представям:

 Грузински млечен лучник

( името побългарих )

ПРОДУКТИ

за 1 форма за хляб

за тестото

4 яйца

½ ч.л. сол

3 с.л. квасена сметана

1 ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. брашно

½  пликче бакпулвер

за плънката

150 гр. фина извара (аз сложих 200)

100 гр. сирене

4-5 стръка зелен лук

ПРИГОТВЯНЕ

Включете фурната да се загрява на 180°

Направете първо плънката, като пасирате заедно изварата и сиренето, а след това добавите наситнения лук и разбъркате да се смесят добре.

* Ако ползвате по-суха някаква извара, добавете и мъничко кисело мляко за да стане сместа като пухкава паста.

Тестото забъркайте, като първо разбиете яйцата със солта и квасената сметана, след това добавете разбитото мляко и смесете добре. Накрая насипете и пресятото с бакпулвера брашно и добре хомогенизирайте. Сместа става лека и не много гъста.

В намаслена и напудрена с брашно форма за хляб сипете половината тесто, а върху му разпределете плънката равномерно, без да притискате и замазвате. Покрийте с останалото тесто и печете около 40-45 минути, до хубав тъмно златист загар. 

За да сте сигурни, че е добре опечен няма нужда да проверявате с клечка – тя все ще излиза мокра, заради млечната плънка. Водете се по времето, силата на фурната и коричката. Когато е готово, тестото само се отделя от стените на формата.

Малко преди да прецените че е готово за вадене, изключете фурната (10 минути преди), а след като го измъкнете навън, го завийте с лека кърпа да му омекне коричката.

Кърпата да е лека, за да поема парата, но да не го притиска, защото е лек, пухкав и нежен и може да се смачка много, макар че наистина малко ще му спадне обема.

Това е.  И кисело мляко, както винаги по домашен, неписан закон.

Направих си салатка, но не ми помогна, въпреки че беше свежа и вкусна.

................

Свечери се. Тази публикация се писа днес цел ден.

Абе, когато не ми е ден, нищо не помага. Още съм нестабилна, но няма да се дам – излязох на въздух поразходих се, видях се с приятели, побъбрихме и обсъдихме първата Хранителна Банка у нас и кафявите петна в морето  :-) Посмяхме се, пък здраве да е!

„Сливи за смет”... и за два десерта

Помните ли приказката на Елин Пелин за сливите и сметта? Е, имате ли смет у вас? Колко сливи ще получите за нея?

Ето как се снабдих аз с тях:

В неделя реших да си почистя и подредя зимника, да прегледам старите запаси и да направя място за нови. Резултата бе доволството ми от реда, който въдворих, след бъркотията която оставя едно другарче (е, реди човека, но по негов си начин и логика) :) Констатацията: запасите са намалели до минимум и това лято ще има доста занимавка, за да се попълнят дупките.

А в понеделник вечерта, милото другарче ми донесе една кофичка жълти сливи -  Ренглота. За толкова ми била стигнала едната лопата смет, която съм изхвърлила от зимника. „ О, така кажи бе, мило!  Веднага се връщам да събера още нещо за боклука, че колко ненужни неща намерих... Ама, само да не ме питаш после кое къде ти е! ”   :)  Тез мъже всичко събират, да им се чуди човек за какво са им толкова „непотребни” джунджурии!

Та, от  тази кофичка златни сливи отделих малко за сладкиш. Получи се невероятно лек, с приятно киселичък вкус и страхотен аромат. 

Сладкиш с извара и жълти сливи

Продукти

за тортена форма с Ø 23 см.

за  основата

2 яйца

50 гр. меко масло

300 гр. фина извара

2 с.л. какао

150-200 гр. пудра захар (на вкус)

1 к.ч. пресно мляко

2 пликчета ванилова захар

¾ - 1 ч.ч. брашно (в зависимост от едрината на яйцата и влагата в изварата)

1 бакпулвер

за  сметановият крем

125 гр. крема сирене

1 пликче ванилова захар

1 к.ч. пудра захар

100 гр. бял шоколад

500 мл. сметана

1 пликче желатин

за  желето от сливи

20 бр. добре узрели жълти сливи

60 гр. масло

1 ч.ч. кристална захар

1 пликче желатин

Приготвяне

В купа разбийте изварата със захарта до пухкав крем. Добавете маслото, какаото и ванилията и продължете да разбивате, като добавяте и яйцата едно по едно. Идва ред на пресното мляко и брашното, пресято с бакпулвера. Хомогенизирайте добре сместа и я насипете в намаслена тортена форма с откопчаващи се стени. Заравнете повърхността и печете в предварително загрята на 160° фурна за около 20-30 минути. Готовият блат е със стегната структура, но еластичен при натиск и влажен.

Извадете от фурната да се охлади за 10-15 минути във формата. Трябва да се е отлепил от страни. Тогава разкопчайте ринга и освободете блата. Прехвърлете го на телена скара да изстине напълно, след което го поставете в тортен поднос и пристегнете с пръстен.

Междувременно, докато се пече блата и изстива, направете крема. За целта разбийте крема сиренето с пудрата захар и ванилията на пухкав крем. Разтопете шоколада и го добавете. Отделно разбийте сметаната до полуготовност и я съберете с горната смес. Хомогенизирайте крема и му добавете желатина, приготвен по указанието на пликчето. Разбъркайте добре и налейте полученият крем върху охладената основа. Приберете в хладилник за 1 час, да стегне. 

Докато тече този час почистете сливите, разполовете ги и премахнете костилките им. В дълбок тиган, на среден огън сложете маслото и захарта, да се разтопят. Добавете разполовените сливи и намалете огъня до слаб. След като заврат, оставете 5 – 8 минутки без да бъркате и отведете настрана, да се охладят. По желание може леко да намачкате сливите, но в никакъв случай не ползвайте метален прибор, защото веднага ще потъмнеят и ще им се изгуби красивият, жълт цвят. По тая причина аз ползвах тиган с тефлоново покритие и дървена лъжица.

За да желирате плодовете, накиснете желатина в 4 с.л. вода и след като набъбне, го загрейте да се разтопи. Добавете го към сливите, разбъркайте всичко добре и насипете върху стегналият вече крем. Отново приберете в хладилника за минимум 1 час.

Преди поднасяне декорирайте по ваш вкус.

След като години наред подминавах сливите като плод, сега може да се каже че ги преоткривам. И вече знам, че обичам златната Ренглота.

На следващият ден нямаше и следа от сладкиша, а момчетата ми потърсиха пак сладичко. Затова направих едно кремче с грис, овкусено със същите сливи. Оказа се истинско изкушение. Нежно, ароматно и ободряващо, с богат вкус на плодове. Ех, ако не се пълнееше от тази захар! :)

Плодов десерт с пухкав крем от грис

Продукти

за 4 порции

за  желето от червени боровинки

1 ч.ч. червени боровинки (може и замразени)

1 ч.ч. вода

½ ч.ч. захар

1 пликче ванилова захар

1 пликче желатин

за  крема

600 мл. пресно мляко
2 с.л. захар

8 с.л. грис

2 пликчета ванилова захар

60 гр. масло

1 яйце

отделно

15 бр. добре узрели жълти сливи

1 с.л. червени боровинки

клончета свежа мента

Приготвяне

Сложете боровинките с водата и захарта на среден огън и след като кипнат ги оставете да къкрят за 3 – 5 минутки, колкото да се разтопи захарта. Боровинките омекват веднага. Отведете настрана да се охладят леко и ароматизирайте с ванилията. Пасирайте полученият компот и желирайте с 1 пликче желатин, по начина описан на опаковката му. Веднага разпределете в чашките за сервиране и приберете в хладилника да се стегне.  Когато това стане, направете крема:

Сложете в касерола, на среден огън млякото и захарта да кипнат. При постоянно бъркане с телта, добавете на тънка струя гриса. Продължете да бъркате докато се посгъсти. Отведете настрана  и добавете ванилията и маслото.

Разделете яйцето на жълтък и белтък. Разбийте белтъка на твърд сняг, а жълтъка добавете в гриса. Върнете на котлона за още минутка, при постоянно бъркане. Отведете и охладете леко. Добавете внимателно разбития белтък и комбинирайте добре всичко.

Сложете в купа вода да заври и в нея бланширайте за 1 - 2 минути 10 жълти сливи. Отведете, отцедете ги и веднага ги залейте с ледена вода. Отстранете люспите и костилките им, а тях накъсайте на парченца.

Не ги режете с нож и не ползвайте метален прибор, за да не потъмнеят!

В чашите, върху стегналото желе сипете по 2 с.л. от крема, капнете тук-там,  с чаена лъжичка от бланшираните сливи. Отгоре разпределете останалия крем.

Охладете десерта в хладилник до поднасянето.

Преди сервиране декорирайте чашите с пресни жълти сливи, няколко зърна червени боровинки и клонче свежа мента.

По желание, може да поръсите цялото това изкушение с карамелизирани бадеми. 

Таз Ренглота се оказа много сполучлива за десерти. Явно, ще се ползва вече редовно. Мисля дори да сложа малко желе и в бурканчета.

Е, аз събрах малко смет, затова и получих малко сливи. Но, ако сте такива големи чистници като девойката от приказката, обичате сливи, но си нямате ваше дърво, ако ви е допаднал поне един от моите десерти и ви се иска да го опитате, не ви остава друго, освен да търчите към пазара. Няма да ви напълнят кошницата зарад  едната чистота и ще трябва да си платите, но пък ви уверявам ще останете доволни и очаровани от вкуса.

На нас ни беше сладко.  Сладко да е и на всеки, който се довери и опита!

Мини бомбички със синьо сирене и зелени маслини

Преди седмица, за късна закуска, пък и за следобедна занимавка поднесох едни малки, пухкави бомбички със зелени маслинки и малко синьо сирене. Докато се печеха на вратата се звънна и като отворих – съседката, с малката си внучка. 

„Ние идем да видим какво печеш пак, та толкова хубаво мирише чак у нас.” Почерпих ги, и за в къщи им сложих :) Хапнахме ги с кисело мляко, разбито без разреждане. И вчера прибирайки се от път, ме посрещат с молба за рецептата. Малката толкова ги харесала, че всеки ден проверявала кога ще се приберем, за да кажа на бабчето „как стават”.

А те стават много бързо. Ароматни са и имат още един плюс – мога да ги сервирам не само за закуска, ами и като компания на хубаво вино. Бяло или червено, според случая.

Продукти

100 гр. синьо сирене (не слагайте повече!)

100 гр. меко масло

3 яйца

1 ч.ч. брашно (+/-)

1 бакпулвер

50-60 гр. смлени зелени маслинки

сол и черен пипер на вкус

Приготвяне

Обелете кората на сиренето и го оставете заедно с маслото на стайна температура за около час, да омекнат.

Загрейте фурната на 200°

Намачкайте сиренето и маслото с вилица или разбийте с миксер, докато се превърнат в гладка маса (като гъста сметана)

Добавете едно по едно яйцата и след като се усвоят добре от сместа, сипете и брашното пресято с бакпулвера, солта и черният пипер. Разбъркайте всичко много добре и посипете блиндираните маслинки. Ако ви е приятно да ги усещате в устата си, не ги мелете много на ситно. Аз ги наситних доста и после съжалих.

Намаслете формички за мини пикантини (мини саварини) – не знам точно как се наричат, но са колкото за един шоколадов бонбон. Има ги във форма с 24 дупки. Не е нужно да ползвате хартиени капсулки.

Напълнете формичките с тесто до върха и загладете отгоре с намаслен нож. Ако не ги напълните догоре, няма да им се образуват калпачетата.

Печете ги за около 15 минутки, до златист загар.

После извадете със завъртане (много лесно излизат) и поставете на решетка да се охладят за малко. Не ги чакайте много, а им се насладете докато са топлички.

Това не значи, че студени не стават за ядене, напротив – пак са вкусни, но тогава повече си подхождат с чаша вино.

Аз съм почти трезвеник и като фен на кравичките, познайте какво предпочетох  :)   Оо, май си казах по-горе! Мляко, мляко и пак мляко. Обожавам го, наистина!  :)

Много добър вариант са, приготвени с топено, пушено сирене вместо синьото. Особено за хора, на които вкусът на плесен не им допада. Няма го тръпчивият привкус, а напротив – ухаят още по-вкусно.

P.S.

Не завишавайте дозата на синьото сирене, защото има способността да вгорчава някои изделия, когато е в повече от препоръчаното количество в рецептата!

Опитайте ги и няма да съжалите!