Качамак със сирене и пръжки

В студена, люта зима,

на масата ни качамак да има,

пухкав, топъл, подлютен

зачервен с масло и със пипер.

От фурната да го извади баба

и сиренце да му добави от долапа,

и горещи, сочно зачервени пръжки...

Ах, как ухае ми на в къщи!

Да, един разкошен, вкусен качамак може да провокира и поета в нас. ;)

Ако има сред вас негови почитатели, това е за вас.

Продукти

1 л. вода

1 к.л. сол

1 ч.ч. царевично брашно

5-6 с.л. олио

60 гр. масло

1 с.л. червен пипер

250 гр. овче сирене (може и краве)

отделно

500 гр. свинска висменка/осмянка (тлъсто, шарено месо от корема)

3 с.л. олио

сол на вкус

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 200°

В дълбока тенджера наливаме водата и солта и я поставяме на котлона да заври.
Малко преди това да стане, намаляваме огъня до слаб и при постоянно бъркане с дървена лъжица посипваме царевичното брашно. Бъркаме непрекъснато, докато качамака се сгъсти и започне да се отделя от стените на тенджерата.

Отвеждаме го настрана и го прехвърляме в тавичка, предварително намаслена с олио и загрята във фурната. Внимаваме да не се изгорим! Поръсваме го със сиренето и разбъркваме. Заглаждаме що-годе повърхността му и с дървената лъжица правим навсякъде по него дълбоки дупки.
Разтопяваме в тиган или малка касеролка маслото и настрана от огъня го зачервяваме с червения пипер. Изсипваме го върху качамака, така че от червеното масло да пропие в дупките.

Запичаме във фурната, докато повърхността му се запържи, около 15-20 минути.
Междувременно в тиган с олио запържваме до хубаво зачервяване надробеното на ситни кубчета месце. Посоляваме ги накрая по вкус.

В чиния сервираме топъл качамак и горещите пръжки, наливаме хубаво, червено вино и се наслаждаваме на вкус и сладка приказка. 

По желание допълваме порциите с още сирене, или ако имаме нужда от повече пикантност, поръсваме нежно със запечени, сухи, люти чушки.

Наздраве и да ви е сладко!

Простите неща

Млечен дип със суджук

Есен, тихи вечери, мирис на смола, любов, наслада и още нещо...    

Пак е ноември и пак налазиха студове. Денят стана много кратък, сив и скучен, не блести в злато есенната премяна, а потъмня като стар месинг. Вече за по-дълго се заседяваме в домовете си на топло, някои дори успяват да уловят първите вируси, носните кърпички и кихавиците все по-често се чуват и виждат, а чаят завзема все по-големи позиции в ежедневието ни. Ставаме някак по-мудни, сякаш замрели в едно такова безвремие, потопило всичко в мъгла и умора, голяма умора като след голямо състезание. Състезавахме се цяло лято с времето и топлото слънце, но пак изостанахме, а те заминаха и отмъкнаха със себе си още една доза от блясъка в очите, смеха и лудата ни жизнерадост. Дали всичко това са причините да търсим оня уют, характерен за зимните месеци, в които всички дружно сядаме на масата в тихи вечери сред мириса на изгоряло дърво, сред палавите сенки на игриви пламъци, спокойни и уравновесени, без много претенции, с по-простичка, но вкусна храна, пред кана вино и топъл, дъхав, домашен хляб, в очакване на най-светлите празници, разтърсващи сивите делници?

Такива вечери често раждат златни спомени, кътани в най-тайните кътчета на душата и пазени като скъпоценности. В такива вечери щастието се измерва с друг аршин и се раздава на големи дози.

Един такъв спомен се роди наскоро у дома, кулинарен и вкусен спомен, който обаче не мисля да крия на дълбоко, а ще подредя по-напред, защото ми се иска да му се наслаждаваме по-често. То, когато стане дума за вкусна храна, вниманието ни се задържа лесно на темата, но за тази ще се подсигуря и с рецепта. За какво става дума ли? За нещо просто, лесо и вкусно.

Млечен дип със суджук

Направих го и много ни хареса. На другия ден повторихме, но за да не потретям, приготвих по-голямо количество. Остана разбира се, ‘щото забърках количество като за лами, но се получи добре - в резултат се роди ново ястие. И за него ще кажа, но по-после. :) Сега за дипа:

Продукти

Всичко е на вкус и на око, но ориентировъчно:

300 гр. пълномаслена извара

1 глава червен лук

150 гр. суджук

1 зелена люта чушка

магданоз и стръкче прясна мента /джоджен

2 стръка пресен лук

6 с.л. зехтин Екстра Върджин

сол и черен пипер

допълнително

лют червен пипер и още зехтин

Приготвяне

Почистете и нарежете суджука и зеленчуците на ситно. Добавете ги към изварата, полейте с малко зехтин, поръсете с накълцания магданоз, подправете със сол и черен пипер и разбъркайте всичко добре.

Поднесете с пресен хляб или върху препечени филии, поръсете с лют червен пипер и полейте цялото удоволствие със струйка зехтин. Червеното вино и подковата суджук са задължителни :)

Ястието, което сътворих с останалото количество дип не е нещо сложно или гениално, но ако го направите, гарантирам насладата, която ще изпитате още с първа хапка. 

Запечени, пълнени картофи с млечен дип със суджук

Вземете четен брой едри картофи според броя порции (по 2 на порция)

Почистете ги, измийте ги и ги сложете в студена и леко подсолена вода да се сварят до полуготовност.

Отведете от котлона, отцедете и залейте картофите със студена вода. Нека постоят в нея, докато се охладят, след което ги извадете да изстинат напълно.

Ако нямате готов дип, това е времето да го приготвите, като вместо извара може да ползвате Котидж сирене или Фета (изпробвани са). Количеството дадено горе в рецептата е достатъчно да напълните 8 картофа, т.е. за 4 порции. В сместа добавете 1 яйце и около шепа настърган кашкавал .

Включете фурната да се загрява на 220°

Отрежете малко и тънко резенче от дъното на картофите (като дебела обелка), за да могат да стоят стабилно. После отрежете и едно по-голямо от горната страна, нещо като капаче, а самият картоф издълбайте с малка лъжичка като заформите панички със дебелина на стените 5-6 мм. Внимавайте да не пробиете дъната!

Сложете по малка бучица масло на дъното на всяка картофена паничка и напълнете с млечен дип. Подредете картофите в тавичка, застлана с хартия за печене и сложете в загрятата фурна, на средно ниво да се запекат за около 30 минути. По желание преди да ги извадите, може да поръсите с малко настърган кашкавал и да върнете във фурната да се разтопи.

Докато се пекат картофите, сложете в купа вътрешността им, която сте изгребали с лъжичката, намачкайте я на пюре и разбийте с малко горчица и майонеза до гъст сос. Преди сервиране разстелете от него по дъното на всяка порционна чиния (или в общо плато), а отгоре подредете пълнените картофи.

Поднесете веднага с прясна зелена салата.

Да ви е сладко!

Наслаждавайте се на простите неща, обичайте се, създавайте и кътайте повече златни моменти и щастието неминуемо ще се спре при вас!

Простите неща

Пролетна каша с пресен лук и яйца

Това е ястие, много нежно на вкус, леко и питателно. Рецептата ми сподели бивша колежка -  леля Цанка, както я наричаха децата.

Цанка е невероятна жена - дребна и много нежна,  интелигентна, работлива като пчеличка, способна, изтънчена и горда. Много мила и търпелива, с богата душевност, мъдра и толерантна към всеки и всичко. С младежки, понякога палав пламък в очите, чиста усмивка и майчина топлота. Горда съм, че мога да я нарека приятелка!

Знаете, че когато един колектив е съставен само от дами, винаги се споменават наред с редовните, чисто женски теми и наболелите домакинските грижи и проблеми. И винаги се говори за кухня. Ами да, никак не е лесно ден след ден, година след година да измисляш какво да готвиш, какво ново да поднесеш на семейната трапеза и да е все вкусно! Затова и всяка жена пита колежките си „Ти какво готви вчера?”  или „Какво ще приготвиш за вечеря днес?” Всички взимаме идеи една от друга, нали? Ето, и тук, в кулинарното блог пространство е така.

Обикновено в почивките, при хубаво време  с Цанка сядахме навън на една пейка, на чаша кафе. Споделяхме много лични неща, тя пушейки с премрежен поглед обичаше да се изтяга. Понякога дори седяхме, мълчейки и наслаждавайки се на тишината. В един такъв ден ми сподели нейната любима, пролетна гозба -  Каша с пресен лук.

Направих я съвсем скоро и се влюбих в нея. Няма кой знае какви продукти и техниката на приготвяне не е сложна, но пък вкусът й те кара да се чудиш, как толкова години си живял без да опиташ такова просто, лесно и запомнящо се ястие! Наистина не бях слагала в уста подобно нещо. 

Ехее, Цанка е велика! Велика е и кашата й!

Ако проявявате интерес, четете надолу как да си я приготвите за има-няма 40 минутки.

Продукти

за 3 порции

2 връзки пресен, зелен кромид лук

3 с.л. олио

щ. сол

за сос Бешамел

½ к.ч. олио

1 голяма с.л. масло (може и само с олио)

6 пълни с.л. брашно (по 2 на порция)

600 мл. студена вода

250 гр. квасена сметана или кисело мляко  

сока на половин лимон

допълнително

3 яйца (по 1 на порция, но може и по 2)

Приготвяне

Включете фурната да се загрява на 200°

Измийте и почистете лука. Нарежете го на не много ситно.

Сложете в дълбок тиган олиото и загрейте на среден огън. Добавете лука и задушавайте само докато омекне. След това го разпределете в индивидуални купички за печене. Може да приготвите всичко наведнъж, в по-голям съд.

В същият тиган  (извадете и най-малкото парченце лук) сложете олиото и маслото да се загреят (пак на среден огън). Когато това стане и приятно замирише на топено масло, добавете брашното. Разбъркайте добре с тел, като се стараете да не се образуват бучки и пържете докато сместа леко пожълтее, за около 3 минутки. Дръпнете настрана от огъня и при постоянно бъркане, бавно наливайте студената вода. Хомогенизирайте и добавете сметаната/млякото. Върнете соса на котлона и бъркайте непрекъснато докато заври. Отведете настрана посолете на вкус и подправете с лимоновият сок.

Готовият сос Бешамел разпределете по купичките, разбъркайте за да се смеси равномерно лука и соса и чукнете по едно яйце във всяка порция. 

Сложете ги в загрятата фурна, на средно ниво да се пекат докато яйцата се стегнат.

Извадете и оставете леко да се охладят.

Поднесете ястието топло, с препечен хляб.

Това е! Много лесна и бърза гозба, а което е не по-малко важно – и вкусна!

Още едно доказателство, че простите неща са най-вкусни!

И още една рецепта към проекта.

Простите неща

Пастички с грис и карамелизирани ябълки  

Започвам проект „ПРОСТИТЕ НЕЩА”.

Тук ще включвам ястия, десерти, аламинути, закуски.... всичко, което не изисква много време и кой знае какви умения за да си приготвите едно вкусно блюдо, с малко и достъпни продукти. За такива наслади понякога дори няма да се налага същинско готвене, а резултатът ще ви накара да искате още и още. :-)  Иначе казано „Така и баба знае!”

В проекта освен храна, ще намерят място и други, позабравени или преоткрити неща, неща за които сякаш сме останали слепи, които припомняйки си, внезапно и по детински ни карат да се усмихнем, да се отпуснем и насладим на живота, такъв, какъвто забързаното и натоварено ежедневие пречат да бъде. Простите неща, които го подслаждат и правят по-цветен и красив.

Всяка публикация от този проект ще бъде подпечатана с щемпел, означаващ я като една от поредицата.

И като за начало, а и защото името на блога така предполага, ви представям първото предложение, което удобно би се настанило на всяка маса. Надявам се, би се усладило на всеки! Е, поне на повечето, поне на тези, които обичат грис! :-)

Пастички с грис и карамелизирани ябълки

Много лесен, с малко продукти и много вкусен десерт!

Грисът е много уважаван в кухнята ми. Всички го обичаме, приготвям го в различни варианти, но все сладки. Децата ми пораснаха с него - варен на пухкаво кремче с масло, понякога залят с гъст, домашен, плодов сироп или гарниран с парченца шоколад. Грис халвата също се приема радушно на трапезата ни,  леко подсладена, с какао, канела или ядки.

Преди няколко дни се сетих, че отдавна не съм правила нищо с грис, май от лятото. Подсети ме младежът – искал нещо сладко, нещо като крем, ама не точно... по-така... накрая реши -  грис. А аз реших да е нещо различно от до сега приготвяното и постепенно, в процеса на работа се оформиха малки пастички, гарнирани с ябълка и ядки. Хем леко и нежно кремче, хем сочно, пухкаво, дъхаво и хем приятно хрускащо накрая.

В общи линии ви трябват 5 неща - литър мляко, чаша грис, две ябълки, масло и малко ядки. А ето и подробностите:

Продукти

за 6 порции

1 л. пресно мляко

1 ч.ч. пшеничен грис (малко под върха) 

5 с.л. кристална захар (ползвах тръстикова, нерафинирана)

1 пликче ванилова захар

50 гр. масло

за гарниране

2 големи сладки ябълки

40 гр. масло

сока на 1 портокал

по желание 1 с.л. захар

1 ч.ч. начупени ядки (аз комбинирах орехи с лешници)

Приготвяне

Почистете, обелете и нарежете ябълките на малки кубчета като за супа или мусака.

В тиган с незалепващо покритие, на среден огън разтопете 40 гр. масло и добавете ябълките. Полейте с портокаловия сок и по желание подсладете с малко захар (аз пропуснах) Разбъркайте и пържете докато се поизпари течността. Междувременно разбъркайте само 2-3 пъти, внимателно, тъй като ябълките са нежни и меки, и може да се намачкат и да станат на пюре, а целта е да запазят формата си.

Отделно кипваме млякото със захарта, след което намаляваме огъня, а настрани от него и на тънка струя, при постоянно бъркане с телта насипваме гриса. Връщаме на котлона и варим докато сместа се посгъсти и гриса се свари. Отвеждаме настрана, ароматизираме с ванилията и добавяме маслото да се разтопи.

Внимавайте да не сгъстите много гриса!

В подготвени за целта купички, насипваме грис на пластове, които разделяме с карамелизирани ябълки и натрошени ядки, като не изразходваме всички, за да има за гарниране. Последно завършваме с пласт грис.

След като пастичките се охладят, ги обръщаме в десертни чинийки и декорираме повърхността им със заделените ябълки и ядки. 

Обикновено където се ползват ябълки в десерт, винаги са в компанията на канела. Аз не сложих, защото половинката не я долюбва, но който обича, може да си поръси малко и от нея. Обаче аз като обичаща канелата, в този десерт не я препоръчвам, тъй като ще доминира над останалите вкусове, дори да е само щипка. Хубавото тук е, че пастичките са много леки и вкусовете не се смесват до неузнаваемост, а приятно се допълват. Колкото по-просто, толкова по-вкусно, нали!

Това е! Опитайте!

Простите неща

Ароматна прах - подправка за десерти и ястия                                                                      

Винаги при приготвянето на ястия, салати, десерти и други храни ползваме аромати, които да засилват вкуса на храната, да я правят по-неустоима и вкусна. Някои купуваме в готов, преработен вид, други в свеж, натурален, трети си произвеждаме сами - всеки според вкуса и предпочитанията на семейството си. Има едно нещо, което почти всички добавяме в десертите, а това са цитрусовите корички. На мен лично много ми харесват, но престоят ли посипани известно време със захар, която както знаете ги консервира, после нещо не ми допадат толкова. Ще кажете "Ами тогава рендосвай ги директно, непосредствено преди употреба!" и ще сте прави, съгласна съм! Дори тогава са и с по-силен аромат, но не всеки път разполагаме с нужният плод и ето, пак опираме до коричките, предварително заделени за такива случаи.

А какво ще кажете вместо да насипваме в бурканче кора от 5 портокала/лимона и да я ръсим със захар, да я направим на прах? Както настърганата кора, така и прахта от цитрусите е много удобна за ароматизиране на всякакви десерти – сладкиши, кремове, мусове, бонбони, сладоледи, сиропи дори... При това запазва аромата и цвета си дълго време. Лимоновата може да се използва и в ястия - навсякъде, където ползвате плода лимон – ориз, риба, супи, сосове. Приложението е широко и зависи само от вашето предпочитание и вкус. Аз само ви давам идеята, а вие можете да я развиете още.

Ето, днес ще ви покажа как си приготвих точно такава, от портокали, а след време ще допълвам публикацията и с други разновидности - от лимон, грейпфрут, мандарина, лайм...

За целта ще са ви необходими чисти плодове – с добре измита повърхност (кори) или още по-добре, ако са Био. Друго, което ще ви е нужно е парче тензух или марля и една плитка, широка тавичка.

Как да процедираме?

Ако плодовете ви не са Био, то трябва да ги измиете много добре с топла вода и мека четка. Бъдете старателни! Дори ги накиснете в хладка вода за около 1 час и тогава изчеткайте кората им под течаща вода. Подсушете ги добре и обелете колкото можете по тънко. 

Можете да ползвате белачка за зеленчуци или друго някакво ножче. Ако е останала по вътрешната страна на кората от бялта част, намираща се под нея, я премахнете максимално. Виждате на снимката, че по моите обелки все още има от нея, но това е защото мен все още ме наболява ръката от Коледното падане и не мога да извършвам с нея прецизни действия, та ползвах услугите на половинката. И понеже му бях сервирала около 20 портокала, ме хвана жал постоянно да наставлявам и упреквам, че е останало тук-там бяло. Нали все пак с готовност се зае да ме замести! Ако бях аз нямаше да се види бял цвят, но този път ще преглътна. Е, мога да ви уверя, че не оказа никакво влияние на вкуса, така че не се престаравайте!

Наредете обелките в тавичка на тънък слой, покрийте с парче тензух или марля, за да не се прашат и ги забравете така, в топла стая за около седмица.

Малко пресилено се изразих като казах „забравете” – всъщност не ги забравяйте, ами по веднъж на ден ги разбърквайте, за да се обърнат и разместят.  В зависимост от топлината и влагата в стаята, съхненето може да отнеме от 4-5 до 10 дни. Ако пък имате и климатик и обичате да ви е по-топло и за 3-4 дни ще са готови.

Корите са изсъхнали тогава, когато при разбъркване с ръце шумят като изсъхнали есенни листа. Дори потропват леко като черупки. Наблюдавайте ги и не позволявайте да съхнат повече от необходимото, защото при по-продължително съхнене потъмняват и  губят от аромата си.

Когато прецените, че са идеални ги смелете с кафемелачка. Слагайте малки порции.  За да предпазите мелачката от повреда (тъй като те стават твърди) първоначално направете няколко пулсации, за да се наместят и поочукат малко, а след това задръжте докато се смелят на ситна прах – не съвсем като брашно, а като грис.

Готовата цитрусова прах можете да смесите със  захар, като така ще си гарантирате нейната трайност. От лимоновата може да отделите малко, за да я направите солена. Ако ползвате портокалова кора в основни ястия и сосове, можете и от нея да смесите с малко сол. Изборът е ваш. Имайте също предвид, ако не я ползвате редовно, направете по-малко количество, за да не изсветлее. Пробвайте с 3 плода.

Аз съхранявам в стъклени бурканчета, но добре би било да се опази от светлината, за да не избледнява цветът й.

Лятото, когато има изобилие от рози в градините, можете да направите и розова прах. Пак по същият начин. Тя даже е по-лесна, защото и времето за съхнене е по-малко, и по-лесно се смилат тънките розови листенца. С нея идеално се декорира и ароматизира сладолед.

Може да ползвате и листенцата на други ядливи цветя – виолетките напролет са разкошни за тази цел, теменужките също, латинките, лавандулата.

След тези снимки с портокала, ще допълвам с времето и други, които ще приготвям. Ако ви е интересно следете публикацията – тя ще се развива!

Простите неща

Домашна шарена сол – елемтарно, Уотсън!

Наистина, полезна и вкусна е солта, не можем без нея, набавяме си полезни минерали с употребата й, но и много си вредим, прекалявайки с количествата. Замислям се, смятам и пресмятам, но пак не мога да преценя дали у дома има завишена консумация на сол. Но, на домашна шарена сол съм сигурна, че да. Вчера правих именно такава.  И пак се сетих, както всяка година  по това време, за онази приказка на Братя Грим, за най-скъпото нещо – солта. Помните я, нали? Домакинството ни към днешна дата е само от трима души, и на всеки от нас се падна по буркан ( 720 мл.) ароматна, пиперлива и много вкусна подправка. Миналата година бурканите бяха само два и сега, едва дочакахме чубрицата да цъфне, за да смелем за новата партида.

Тази шарена сол е специалитет на дядо. Като дете прекарвах доста време около него и баба.  Баба беше страхотен градинар – всичко каквото насееше се хващаше и даваше много и едри плодове. А цветната й градина беше истински рай. Имаше толкова цветя, красиви, ароматни, разноцветни. Берях букети и пълнех де каквото намерех - след вазите,  пълнех 3-литровите буркани от избата. Всяко подходящо място в къщата, всеки ъгъл украсявах с букет, малък или голям, с рози, астри, лилиуми, гладиоли, далии, невен, парички, слънчогледи....а градината пак си оставаше отрупана с тях.

На двора имаше страхотна асма с бяло, кехлибарено грозде. Лятото,  дядо сядаше под нея и забъркваше в едно дървено коритце шарена сол, да има за цяла година. Питах го: „ Дядо, това корито, за сол ли е? – Не, това е на прасето паницата.” - така ме занасяше той, сериозен до последно. А коритото се оказа, че са на баба нощтвите, които тя бе зарязала и заменила с модерни купи.  Хубава сол правеше дядо. Много беше люта, но пак я обичах много. Най-вече на циганска баница, с пресен и сладък домат от градината и задължително сиренце. Оттам явно е голямата ми страст за сирене и домати.

Дядо го няма вече да ми подава наготово сол, а аз от години се опитвам да постигна оня вкус и все не успявам. Сякаш тайната е в това, че смилаше лютите чушки, тиквените семки (заедно с люспите)  и печената царевица с ярмомелката  :-)  Лютеше въздухът чак на двора. Но после, добавеше ли чубрицата, вече замирисваше на  най-вкусното.  Как не запомних от кое по колко слагаше! Всеки път променям количествата  на това или онова с малко, колкото да доближа оригинала и все ми липсва нещо, макар и наглед да е същата, но... не са я правили неговите ръце. Е, получава се, става. Пак ми мирише на детството, на село и на дядо и веднага поръсвам филия, захапвам вкусен градински домат и хубаво, домашно козе сиренце.  Ммм, блаженство!  

От малките, прости неща по-хубаво няма – елементарно, Уотсън!

Домашната шарена сол на дядо

ПРОДУКТИ

10 големи корена (не тези в земята) изсушена на сянка чубрица (наронена или леко смляна)

5 шепи печена, суха царевица (смляна на ситно)

2 пликчета млян черен пипер ( по 20 гр.)

2 пликчета ( по 10 гр. ) ситно смлян кимион

5-6 шепички семена от копър ( смлени, но не на прах)

1 връзка ( около 30-40 на брой) люти чушлета, едро смлени/счукани

100 гр. сладък червен пипер

200 гр. тиквени семки (ситно смлени) – ако са ситни и млади, може и с люспите

сол на вкус

Това е всичко необходимо. Мелете на едрина според собственият ви вкус, смесвате старателно и Voila!

Спомням си, че дядо слагаше понякога орехови ядки вместо тиквени семки, натрошени на ситно. Аз обаче предпочитам с тиквени. И по- ми допада да е смляна на едро, но в къщи единият господин иска да може да се ръси със солница. Аз пък си щипвам с пръсти. После си ги облизвм сладко, сладко – никой не ме вижда  :-)