Торта „Лешниково паве“

На гости при една вълшебница

Есен е и е време за торти.  J

Да, не се шегувам. Редовните ми читатели знаят вече, че у дома този сезон е тортеният. Плюс това е и идеалното време за гости – да отидеш и да посрещнеш. Есента е мека, имаме си циганско лято, сбирките могат да се организират както навън под галещото слънце, така и вечер пред игривите пламъчета в огнището. Заменяме пивото с вино, студените ястия с горещи, леките дипове с пикантни мезета, душата се отпуска, отваря и ти става едно леко, лежерно... не ти се ще да свършва.

След няколкото вече празнични дни у дома, след ролята ми на домакиня, получих покана и за първото си есенно гостуване за тази година. Поканата дойде внезапно, съвсем неочаквана за мен и както ме зарадва, така и за кратко ме извади от равновесие. И как няма да е така като моя домакиня щеше да е не кой да е, а страхотната и неповторима Ева Тонева – изтънчен естет, прекрасен кулинар, фууд стилист и фотограф, в чиито произведения човек се влюбва от пръв поглед, завладяват го и предизвикват въодушевление , внезапен и нестихващ глад, който почти винаги те отвежда най-малкото до хладилника. Плюс това Ева е много мила, чувствителна и интелигентна жена, с уникално чувство за деликатност и такт. Истинско съкровище, което имам честта да познавам и имам за приятел, макар за сега виртуален.

Искрено ти благодаря за поканата , Еви! За мен бе удоволствие да бъда твой гост и се надявам в близко време да прехвърлим виртуалната граница!

Мислих каква да е моята изненада, но задачата се оказа по-трудна , отколкото предполагах. Не мога да се меря с нейния талант, но пък това с което ще почерпя виртуално нея и гостите ѝ, трябва да заслужи мястото си в един толкова вълнуващ и завладяващ кулинарен сайт, какъвто е нейният. Заложих на торта, разкошна торта със запомнящ се вкус. Приготвена от пухкав пандишпан с домашни яйца, обилно напоен с кайсиев ликьор и ром, погален нежно с истински кайсиев мармалад, върху който е напластен маслен, лешников крем с приятен дъх на лимони. За капак е отрупана с печени, горски лешници, поляти обилно с шоколадов ганаш с лек мока привкус. Само се опитайте да доловите всичкото това вълшебство!

И да не забравяме размера – 30x15 см. и височина 12 см., истински гигант!

Продукти

за блата

10 големи яйца (най-добре домашни)

щипка сол

80 гр. пудра захар

80 гр. кафява пудра захар

1 пликче ванилова захар

кората на 1 лимон

1 ч.ч. (120 гр.) пресято брашно

за сиропа

50 мл. тъмен ром

50 мл. кайсиев ликьор

200 мл. хладко пресно мляко + 1 с.л. захар

за лешниковият крем

2 ч.ч. фино смлени лешници

200 мл. горещо прясно мляко

250 гр. меко масло

200 гр. пудра захар

кората и сока на 2 лимона

2 пликчета ванилова захар

за шоколадовият ганаш

200 гр. тъмен кувертюр

200 гр. фин млечен шоколад

400 мл. млечна сметана

за гарниране

1 ½ ч.ч. леко запечени лешници (моите бяха горски)

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 180°.

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.

Жълтъците, пудрата захар, лимоновата кора и ванилията разбиваме докато утроят обема си, побелеят и се превърнат в пухкав крем.

Белтъците и солта бием до твърд сняг.

С дървена лъжица събираме двете смеси бавно и на порции, след което пак на порции добавяме и пресятото брашно и разбъркваме до хомогенност.

Разделяме го на две равни части, които печем за около 12-15 минутки в застлана с хартия за печене правоъгълна тавичка, с приблизителни размери 32x28 см.

Изваждаме блатовете и обръщаме върху скара да се охладят напълно.

През това време си приготвяме крема.

В купа попарваме с горещото прясно мляко смлените ядки и похлупваме, за да се задушат и поемат цялата течност.

Междувременно разбиваме мекото масло със захарта и ванилията до пухкав крем. Важно е той да утрои обема си и да не се усеща и кристалче от захарта. Добавяме му лимоновата кора и отново разбъркваме. От този крем заделяме половин чаена чаша за измазване на тортата отвън.

Към попарените и охладени вече лешници наливаме лимоновия сок, разбъркваме и ги добавяме в останалия масления крем. Добре миксираме всичко и прибираме за кратко в хладилника да се стегне леко.

Сега е време да си нарежем платките за павето.

Подрязваме тънко отвсякъде блатовете за да ги изравним.

Според ширината на тавичката може да изкараме и 4 блата, но тортата ще стане много висока и трудна за рязане, така че препоръчвам да е триетажна, затова изрязваме три ленти с ширина 15, 14 и 13 см.

Настаняваме най-широката в подходящ поднос и добре я сиропираме с предварително подготвения за целта сироп. Леко я глазираме с кайсиевия мармалад (предварително разбит с вилица, за по-лесно разнасяне) и намазваме с половината крем. Отгоре редим в същата последователност следващата по размер платка, сиропираме, глазираме с мармалад и мажем с останалия крем. Покриваме с най-малката платка, сиропираме я, заглаждаме неравностите и прибираме в хладилника за поне 2 часа да се споят добре пластовете и да се стегнат. След това измазваме повърхността ѝ със заделения маслен крем и отново връщаме в хладилника.

Идва момента да си приготвим ганаша. Става на два пъти – първо с тъмния кувертюр, а после с млечния шоколад.

За целта в касеролка слагаме да се загрее почти до завиране половината сметана. Отвеждаме настрана и добавяме в нея натрошения на ситно или рендосан кувертюр. Разбъркваме докато се стопи и се превърне в лъскав шоколадов крем. Веднага слагаме касеролката в купа с ледена вода и бъркаме интензивно, докато започне леко да стяга. Тогава изваждаме тортата от хладилника и я намазваме с него навсякъде. Отгоре насипваме запечените лешници (цели или нарязани) като внимаваме да се закрепят добре и прибираме в хладилника.

Повтаряме упражнението по приготвяне на ганаша, но вече с млечния шоколад. Когато и той заблести му добавяме нес кафето, разбъркваме да се стопи и поеме и го оставяме настрана на стайна температура само за около 2-3 минутки. Изливаме го върху лешниците, така че  да ги покрие добре и потече свободно надолу. 

Готовото лешниково паве охлаждаме в хладилник поне за едно денонощие, преди да поднесем.

Да ви е сладко!

На гости на списание „Моето бебе и аз“

Няма да крия вълнението си от факта, че “Sentiments in the kitchen…”  получи своето първо признание и място между страниците на едно толкова любопитно, интересно и полезно списание, каквото е „Моето бебе и аз“. Списание, което от години е в помощ със съвети и идеи на жените и младите майки в не леката им задача, да се справят с всички предизвикателства на майчинството и отглеждането на здрави и щастливи деца. В началото на миналия месец получих писмо от Янка Петкова, редактор в списанието, с което ме канеше да гостувам в рубриката, представяща авторки на блогове и техните творения. Рубрика, която има за роля да вдъхнови своите читателки, да развихрят способностите си и да творят чудеса.

Рецептата, която избрахме да споделим в юнския, 146-ти брой е на "Селски черешов тарт с пълнеж от Лемон кърд и Маскарпоне", която редовните посетители на блога вече знаят, а за читателите на „Моето бебе и аз“, както и за новите тук, ще е едно вкусно предизвикателство, с което си струва да се заемат, докато черешите са все още на дневен ред и пълнят пазарите.

Изключително съм благодарна за вниманието, интереса и комплиментите към мен самата и блога! Благодаря ти, Янка!

 

На списание  „Моето бебе и аз“ пожелавам нарастващ и неспирен интерес, много нови фенове и успехи, а на всичките му читатели и на вас, които поглеждате тук - едно вкусно, слънчево и безгрижно лято, изпълнено с много положителни емоции и щастливи моменти!

Бургенланд - поля, вино и... кюфтенца

Искам да ви запозная с една много вкусна рецепта, която научих от приятелка, живееща в Бургенланд, Австрия. И понеже често съм обикаляла региона, впечатлена от пъстротата, спокойствието и гостоприемството му, се поинтересувах малко и от историята му. Ще споделя някои интересни факти за него, малко събрани снимки, а после ще напиша и рецептата. :-)

И така, Бургенланд е една от деветте провинции на Австрия, една от най-красивите, най-източната, граничаща със Словакия, Унгария и Словения. Там, на  границата с Унгария, поделено между двете съседни страни е най-голямото в Австрия, и третото по големина в Централна Европа езеро Neusiedler (на унгарски – Fertő) - 315 km².

Характерно за него е, че е плитководно (средно 50-60 см. и най-много 180 см.), обградено с множество природни паркове и резервати, защитено от ЮНЕСКО, с богата флора и фауна. Любимо място за орнитолози, ботаници, ветроходци, уиндсърфисти и всякакви туристи.

Старото име на провинцията е било Vierburgenland  (земя на четири замъка) наречена така през 1919 г. от Odo Rötig - тогавашният виенски представител в Шопрон (административен център на областта по онова време). Името било продиктувано от факта, че провинцията била съставена от четири области с главни градове Posony (Pressburg), Moson (Wieselburg) , Sopron и Vas (Eisenburg). По-късно Posony бил даден на Чехословакия (това е днешната Братислава), а Sopron остава в унгарска територия. Това наложило отпадането на представката Vier- (четири) от названието на областта. Така, тя днес ни е позната като Burgenland. Преди 1921 г. регионът не е имал териториална цялост и затова, до онзи момент не е имал и официално название. До края на Втората световна война немско говорящата, западна част на Кралство Унгария е била понякога наричана Deutsch-Westungarn (немска западна Унгария)

Днес Бургенланд е известен като модерна туристическа дестинация, с множество балнео и спа курорти, голф игрища, исторически забележителности. Уникалната природа и климат, богатите лозови масиви и прекрасното вино привличат гости от цял свят.

Има маршрут наречен „Бургенланд - пътя на виното”, който ви води през най-китните и уютни селца в региона, отдадени на магията на винопроизводството. Тръгнете ли по него наесен, когато дейността кипи в разгара си, ще останете удивени и омагьосани от Бургенланд.

Всяка година, в края на август в Айзенщат се провежда винен и гурме фестивал. В продължение на 5 дни лозаро винарските производители представят своите вина, от които може да опитвате и закупите. Освен това, има продукти и специалитети от цял Бургенланд – био масла, ядки, сирена, месни деликатеси, консерви, ликьори, дори козметика. По цялата главна, пешеходна улица са сглобени импровизирани гостилници, капанчета, пицарии, бирарии, щандове със стоки. Навсякъде е пълно с весели, усмихнати хора, носят се ухания на току-що приготвените ястия, музика звучи непрекъснато за поддържане на настроението, повечето хора са облечени в традиционни носии и... всички пият вино. :-)

Днешните бургенладци са хора с мултикултурни бит и ценности, наследени от предците си хървати, словенци, унгарци, австрийци, германци, евреи и роми дори. И кухнята им е смесица от всички тях, макар все още да се водят спорове около произхода на някои ястия.

Но да оставим споровете на тях, а ние да се насладим на самите гозби! 

Предлагам ви да опитате с мен характерните...

Пикантни бургенландски кюфтенца

Имам достоверна информация-подсказка, че тези кюфтенцата били едни от любимите на граф Естерхази (не знам точно кой по ред, но явно този, живял след 1920 г.), чийто главен замък се намира точно в провинция Бургенланд, в Айзенщат. Също така се знаело, че графа обичал да ги полива само с вино от собствените си лозя. 

Моето изпълнение съвсем малко поизмени оригиналната рецепта, като замених с кетчуп доматения сок, за соса. И така, за да си приготвим сами кюфтенца по бургенландски, ето какви са необходимите продукти:

за кюфтетата

500 гр  телешка кайма (може и смес)

2 филии хляб

1 глава лук

2 яйца

2 скилидки чесън

1 ч.л. лют червен пипер

черен пипер и кимион на вкус

1 с.л. горчица

магданоз

за соса

4-5 с.л. пикантен кетчуп

малко сос Табаско

сол

олио+масло

малко телешки бульон

галета/брашно за сгъстяване на соса

за зелевата гарнитура

200 гр. зелено зеле

1 малка глава лук

30 гр. масло

30 гр. бекон

1 с.л. брашно

250 мл. телешки бульон

2 с.л. готварска сметана

малко олио, сол, черен пипер и кимион

Проготвяне:

Омесваме каймата с останалите продукти за кюфтетата, оформяме малки топки ( по 8 за порция) и ги пържим в много мазнина, примерно във фритюрник.

Нарязваме зелето на тънко и го бланшираме за кратко във вряща и солена вода,

След което го вадим и изстискваме. Смесваме в тиган олиото, маслото, нарязания на тънки луни лук и бекона (може и сланинка на много ситни кубчета) и пържим докато месцето захрупка. Добавяме брашното, запържваме малко и разреждаме с бульона.

Варим малко и отвеждаме настрана. Добавяме зелето, подправяме със сол, пипер и кимьон. Разбъркваме още 1 минутка на огъня и окончателно отвеждаме.

Подреждаме кюфтенцата в топла чиния, гарнираме ги със зелето и заливаме със

соса, като за целта :

             

Загряваме олиото с маслото и запържваме галетата/ брашното. Добавяме кетчупа, табаското и бульона. Варим на слаб огън 8-10 мин.

Ако сте ползвали галета, може да прецедите за да е глатък соса.

Допълнително гарнирах и с варен ориз, с много масло и няколко пържени гъбки.

Сервирах с хубаво, червено вино.

В близост до Айзенщат и прочутият замък Естерхази...

... в земите на графството, се намира винарска изба Domaine Pöttelsdorf, за която се твърди, че прави виното си по много стара, римска рецепта. Също се говори, и че винопроизводството в този край е с традиции от преди 2500 години, от времето на келтите и Древен Рим, и лозови масиви е имало още тогава. Нищо чудно, защото географията и релефа на областта са формирани в резултат от вулканична дейност, което означава много богата почва, подходяща за лозя, а мекият климат подпомага дейността.

Почерпиха ме с вино Baronesse от избата. Страхотно е,  с тъмен рубинено червен цвят, отлежало в дъбови бъчви, с вкус на касис. На тръгване даже получих подарък – сандъче с бутилка от него. Откровено бих казала, че не съм любител на алкохола, но обичам да си пийвам понякога хубаво вино, с някои храни, особено с шоколад или за настроение ;-)

И сега така се зарадвах, като малко момиченце на нова кукла. Ами да, рядко харесвам нещо толкова много, а това вино ще помня дълго, защото е превъзходно – тъмно като кръвта, дъхаво, плътно и силно!  

С домашна, вита баница на гости при Пепи Стоева

„Sentiments in the kitchen... „  гостува  в „Храна за мой’те канибали”

Наскоро получих първата си покана да гостувам в блог и бях много изненадана. Та, аз едва вчера стартирах моя, а днес вече на гости ще ходя. Поканата дойде от Пепи Стоева. Вярвам, много от вас я познават, ако не и всички, защото Пепи така да се каже, е ветеран в българското, кулинарно блог пространство. Ако пък по някаква случайност не сте я посетили досега, бързо трябва да поправите това, защото в "Храна за мой'те канибали"  ще намерите много полезни съвети, неустоими предложения за делник и празник, ще се заредите с настроение, идващо директно от нейната слънчева усмивка и тънко чувство за хумор, ще научите много за родната, традиционна кухня и не на последно място ще се поразходите с нея из чудни местенца, богати с онова,  българското, без което никой от нас не може.

Та, по стар, български обичай на гости се ходи с баница.

С баница гостувах на Пепи, в поредният ѝ  петъчен прием. Надявам се да съм изненадала приятно домакинята, още повече защото знам колко голяма е страстта ѝ към сирената. И ще съм много доволна да видя рецептата изпълнена от нейните ръце, ръце на майстор кулинар, естет и ценител на българският бит и кухня.

Пепи, мила, благодаря ти най-искрено за поканата, за гостуването и за доверието което ми гласува! Да съм твой гост е чест и удоволствие за мен! Беше ми приятно и забавно да се потрудя за визитата си, в една толкова богата и майсторска кухня! Надявам се, съм успяла да те изненадам приятно, както и да съм била полезна на многото ти читатели и фенове!