Спаначени кексчета с шам фъстък

Обичаме спанак и то сервиран по всякакъв начин – вложен в нежна  крем супа, в селска чорба, в ризото, на яхния (за мен без месо), на салата, в тесто и какво ли не. Спаначени кексчета (мъфини) обаче съм правила само веднъж и дори не помня каква беше рецептата. Хареса ни, но не знам защо не сме повторили. Сетих се за тях спонтанно и не чаках дълго, за да ги направя – 2 пъти този месец. Първият път слагах каквото имам – квасена сметана, малко сирене, шепа кашу и за да е по-пухкаво тестото (че спанака го сбива) и малко мая. Останах особено доволна от резултата, затова го повторих и за разнообразие замених кашуто с шам фъстък (сетих се, че някъде бях чела рецепта за спаначена супа с шам фъстък), а сиренето с Пармезан. Кексчетата са много меки, наистина като дунапрен, сочни, дъхави, а ядките в тях са си истинско попадение.

Продукти

/за 10-12 броя/

150 гр. пресен спанак

5-6 с.л. зехтин

250-300 гр. брашно

1 ч.л. сол

½ ч.л. черен пипер

200 гр. квасена сметана

½ ч.л. сода за хляб

3 яйца

100 гр. настърган Пармезан

шепа начупен шам фъстък (или кашу)

½ кубче прясна мая

100 мл. хладко пресно мляко

1 с.л. меко масло за намазване на формите

някакви семена за поръсване (сусам, нигела, ленено семе, ким)

Приготвяне

Пускаме фурната да се загрее на 180°

Намасляваме добре формички за мъфини.

Почистваме спанака (нужни са ни само листенцата), измиваме го добре, отцеждаме и поставяме в блендер. Наливаме отгоре му зехтина и пасираме всичко на гладка паста.

В дълбока купа пресяваме брашното със солта.

Правим в него кладенче, в което чукваме яйцата, добавяме сметаната, содата, Пармезана, черния пипер, спанака, ядките и разтворената в топлото мляко мая.

Разпределяме тестото в подготвените формички като ги пълним до 2/3 от обема им. Поръсваме със семена по избор.

Печем в предварително загрятата фурна, на едно ниво под средното, за около 25-30 минути.

Сервираме кексчетата леко охладени със свежа салата и наливаме по чашка бяло вино.

Сега е сезона на спанака, опитайте ги и да ви е сладко!

Най- вкусните СОЛЕНИ КЕКСЧЕТА – със сирене и кашкавал

Някога, когато бях много млада, а децата ми твърде малки правех често солен кекс, в голяма правоъгълна тава, като питка. Нарязвах на квадрати и го поднасях с кисело мляко или айрян. Вкусен беше и те се преваряха кой да омете повече квадратчета. Времето течеше, аз съзрявах и по малко поумнявах в същото време ;), сдобих някои навици в кухнята, станах по уверена в приготвянето на ястия, сладкиши и соленки, научих нови рецепти и методи на готвене, а шкафовете си зарих с разни джаджи и всякакви съдове. Естествено, както всяко ново нещо у дома, така и тях се скъсвах да използвам и в един момент соленият ми кекс се трансформира в солени мъфини/кексчета. Рецептата обаче не е променяна от тогава и ще си остане така. Най-любимите кексчета на синът ми - със сирене и кашкавал - никога не отказва да си похапне от тях. В случая важно е тестото, плънката търпи промени и импровизации – може да е само сирене, само кашкавал, да добавите някакво месце (шунка, кренвирш, салам, пушено месце...), любими зеленчуци – морковче, грах, чушка (с червена ни харесва особено много). Може да ги подлютите леко с добавка на наситнено чили и да ги поднесете с бира в горещите летни дни. Всяко решение си остава индивидуално - според случая, желанието или наличните продукти.

А рецептата в общи линии е такава:

Продукти

4 яйца

1 ч.л. сол

500 гр. кисело мляко (понякога ползвам квасена сметана) + 1 ч.л. сода бикарбонат (да шупне)

250 гр. бяло брашно + 1 бакпулвер (пресяти заедно)

1 ч.ч. по-едро мляно брашно (на плика ми пише остро) или фин пшеничен грис

1 к.ч. разтопено масло (може олио или маргарин)

150 гр. кашкавал (на кубчета)

200 гр. сирене (натрошено на по-едро)

 Приготвяне

Пускаме фурната да се загрее на 220° - 230°.

Разбиват се най-напред яйцата със солта и се добавя шупналото кисело мляко.

Разбърква се добре и се добавя бялото брашно, пресято с бакпулвера, хомогенизира се сместа и на порции се налива мазнината, при постоянно бъркане. Сместа малко ще се разреди от нея и тогава прибавяме другото, по-зърнесто брашно (грис). Отново хомогенизираме и добавяме кашкавала и сиренето, като внимателно разбъркваме, за да се разпределят навсякъде. Внимаваме да не се намачка много сиренето – трябва да се усеща след изпичане.

Намасляваме добре форми за мъфини и поставяме книжни капсулки (може и без тях), в които насипваме от тестото до 2/3 от обема им.

Печем около 12-15 минутки или докато добре се зачервят и стегнат.

Това е! 

По желание може да се добави накрая, заедно със сиренето и други добавки като чушка, маслинки, колбас, пресен грах или полусварен морков...

След като напълних 12 капсули, в останалото тесто сложих наситнени червена чушка, зелени маслинки  и малко пресен розмарин. 

Получава се много добре на вкус, а ароматът пак покани бързо, бързо съседката. :)

.....

Като казах съседка, се сетих за една друга, от онова, по-младо време, в което не веднъж се случваше на вратата да се позвъни и тя да застане там с усмивка и блеснали очи:

"Чух те като пусна миксера, пък и надуших фурната, та ето ме, ида! Какво да донеса - кафе, чай или нещо по-?"  :)))

Не съм я срещала от много години, живее във Великобритания, но се надявам да има и там съседки, чийто миксер да чува и на чиято врата да звъни с нетърпение и нескрито вълнение! :)))

С настроение за пясък, вълни, морски бриз и още нещо

Докато се жалвах от месец май и със задоволство очаквах да се посгрее времето, то сега, в средата на юни направо напече сериозно, сякаш е август. Ако постоиш повече от два часа вън, можеш и да се изпариш. Наистина, не може да ми се угоди :) 

Добре че са измислени климатиците, че поне в къщи да ни е добре. А едно време с вентилаторите нищо си не беше. Е, доволни бяхме, подухваха, даваха ни малко въздух, но как само бръмчаха... И всеки гледаше само за него да е „вятърът”. Аз поне така исках. Помня като момиче, зимата гушех кюнците, лятото се навирах във вентилатора :)  „Жена! Какво да я правиш?!”, както би казал един мой роднина.  Сега съм доволна – топло ми е колкото и когато поискам, хладно ми е дори и да е 40° на сянка. Искам 25° и хоп, вече е толкова.  Да живее научния прогрес!  :)

Добре ни е, да – седим си на хлад с дружка на сладка раздумка, слушаме отпускаща музика, отпиваме с наслада свежа, разхлаждаща  напитка и плануваме лятото... И двете сме на едно мнение – МОРЕ! Да заровим стъпала в горещия пясък, да се слеем със водата, да отпуснем сетивата на някой тих плаж, похапвайки вкусни плодове.

Но морето е още далече, очакващо, релаксиращо, слънчево-солено, с мирис на смокини, с прохладни вечери и светулки в косите, весели приятелски компании, коктейли...

                                                                              

Хубаво е поне, че температурите у нас не оказват влияние на кулинарните ни желания. Обикновено, в горещите дни всеки гледа да си хапне нещо лекичко, разхлаждащо и ободряващо. И сладичко ако може!  Веднага бихте казали „Сладолед!”, нали? 
Е да, ама ние не! След като омотахме 2 кила сладолед почти наведнъж, сега го не щем и на снимка. Нека малко починем, че да не ни омръзне съвсем :)  Ободряваме се и се подслаждаме с малки кексчета, мъфини както ги наричат напоследък.

И макар да е сезона на ягодите, черешите, кайсиите, а вече и дините, нашите са с банан и кокос. Как ви се струва комбинацията? На нас много ни допада, още повече обогатена с ароматна, кафява захар. Екзотично! Реших да са  по-здравословни и вместо фино бяло брашно ги забърках с пълнозърнесто. Добавих и малко овесени ядки. Получиха се много пухкави, дъхави и приятно сладки малки 

Пълнозърнести бананови кексчета с кокос и крема сирене

Продукти

/за 20 бр.  с Ø 4 см./

300 гр. пълнозърнесто пшенично брашно

¾ ч.ч. фини овесени ядки

½ ч.ч. кокосови стърготини

100 гр. пудра захар

3 равни с.л. кафява захар (тъмна)

1 бакпулвер

2 ванилии

3 яйца

1 ч.ч. кисело мляко

2 намачкани, добре узряли банана

60 гр. меко масло

Приготвяне

Първо, в подходяща по големина купа, събираме всички сухи съставки, разбъркваме ги и ги заделяме настрана.

В друга, по-голяма купа, разбиваме маслото с ванилията на пухкав крем, добавяме едно по едно яйцата, а след тях киселото мляко и намачканите банани. Разбиваме добре сместа с миксер, намаляваме оборотите му на минимум и на порции, добавяме по малко от сухата смес. Следим да се получи средно гъсто тесто за кейк. Може да ни остане малко от брашнената смес, а може и да не достигне в зависимост от големината на яйцата и бананите.

Опитайте тестото на вкус и ако ви се стори малко захарта добавете още.

Поставете книжни капсули в мъфинени форми и насипете тестото до 2/3 от обема им. Ако нямате капсули, то намаслете формите и ги напудрете с малко брашно, за да се застраховате от залепване.

Печете в предварително загрята до 200° фурна за около 15-20 минутки. Проверявайте ги все пак – трябва да са покафенели приятно, да са се стегнали, но да са и еластични при лек натиск.

Извадете да се охладят напълно върху телена скара.

И за да не изглеждат толкова голи и безлични, ги наметнах с копринено нежно кремче от крема сирене. Отгоре поръсих леко с кафява захар.

Кремчето направих от:

150 гр. меко масло

150 гр. пудра захар

200 гр. крема сирене

1 ванилия

малко кафява захар за поръсване

Първо разбих с миксера мекото масло с пудрата захар и ванилията до пухкав крем, след което добавих намачканото крема сирене и продължих с миксера на ниска скорост. Полученият крем шприцовах върху охладените мъфини с помощта на пош. После ги вкарах за 15 минутки в хладилника, колкото да стегне крема и са готови за сервиране! 

Чудни са с фрапе, фреш от любим плод или с кокосов ликьор. С него открихме и сезона на летните коктейли.

Малко ми куца декорацията на чашката, че не се сетих да подсуша кафявата захар, но друг път ще се сетя навреме :)

• Ликьорът е домашно произведен  “Batida de Coco” – подобен на Пина Колада, но с по-мек, млечен вкус, по-нискоалкохолен и доста добре ароматизиран с кокосово мляко. Успешно се комбинира с плодови сокове за направата на коктейли. А и идеално се върза с банановия вкус на мъфините. Кремчето със сирене пък точно балансира сладостта.

      

Това е!  

Лятото е, настроението е подобаващо, и ако ние не сме на тропиците, то те са на масата ни.

(снимката е от нета)

Хубави, летни дни с тропическо настроение ви пожелавам!

И ако ви е допаднала рецептата, ще се радвам да пробвате и споделите!