Дали са по гръцки, по турски или по средиземноморски е
все едно, защото спор за произхода на сармите е имало открай време и все още
няма общо мнение по въпроса. Сармите като цяло се срещат и на Балканите и по-на
изток – през Турция, нагоре към Каспийските страни, по-на юг, в арабските и още
по-навътре в Азия. Навсякъде основата е една - плънка (постна или с месо),
завита в подходящо за ядене листо. Обикновено се ползват лозови или зелеви
листи, в зависимост от сезона, но са популярни и сарми, завити и в листа от
лапад, левурда, липа и може би още други растения.
Лозовите сарми са по-широко разпространени и може би това
е така, поради факта, че лозата се е отглеждала от хората още в Античността и почти
всеки е отглеждал по някой корен – дали за прехрана, дали от култ към
божествената напитка, но лозата в двора на човек се е смятала за богатство. Отглеждането на културно грозде започва преди около 6000-8000 години в Близкия Изток. А първите следи от червено вино водят към древна Армения, където, очевидно, е открита и
най-старата изба в света, датирана около 4000 години преди новата ера. Всичко това навежда
на мисълта, че може би някъде там е родината на лозовите сарми, но колкото и да
е логична и тази теория е относителна. Все пак едно е ясно - рецептата е
произлязла някъде из този край на земята, а и в много региони на страните от
него се приготвят точно така.
Днес вкусните лозови сарми са известни и се
предлагат в цял свят, но за мен са по гръцки, защото баба ми Златка така ги правеше, а нейната кухня бе силно
повлияна от гръцката. Моите в случая са постни, но могат да се приготвят и с
добавка на някакво месце – кълцано пилешко, агнешко, телешко. Много леки и
нежни, каквито могат да бъдат само лозовите сармички, но и много ароматни,
благодарение на обилното им подправяне със свежи подправки и треви. Поляти със
сос Авголемоно и поднесени с вкусна
салата са една чудесна сезонна храна, която ако сервирате в градината на чист
въздух, под асмата, сред ароматите на лятото и жуженето на пчелите, ще ви се
услади три пъти повече. J
Продукти
/за 5-6 порции/
50-60 млади лозови листа
за плънката
400 гр. ориз (едрозърнест и по-лепкав)
½ ч.ч. олио+зехтин(или само олио)
1 връзка пресен лук
1 стрък пресен чесън
1 шепа наситнен пресен джоджен
1 шепа наситнен магданоз
1 шепа наситнен пресен копър
1 шепа светли стафиди
1 ч.ч. нарязани на дребно орехови ядки
сол и черен пипер на вкус
допълнително още малко зехтин и сол за сваряването на
сармичките
Приготвяне
Наливаме в тенджера 6 ч.ч. вода, слагаме я на котлона да заври и след това я отвеждаме настрана.
Почистваме, измиваме и подсушаваме ориза.
Сипваме в дълбок тиган мазнината и слагаме на среден огън
да се загрее. Добавяме лука и запържваме за 2-3 минути, след което добавяме
предварително измития и подсушен ориз. Запържваме го до избистряне на зърната
като постоянно разбъркваме с дървена лъжица. Доливаме с топла вода - 2/3 от общото
количество (3:1 вода към ориз или в случая около 4 ч.ч.) и изчакваме ориза почти да я поеме. Когато
остане да се къпе само в гъст сос, го отвеждаме настрана, посоляваме със сол и
черен пипер на вкус, добавяме зелениите и разбъркваме.
Оставяме да се охлажда, а междувременно попарваме
предварително измитите лозови листа в гореща вода.
За целта слагаме вода в дълбока тенджера и след като
заври изключваме котлона. Слагаме листата на порции по около двайсетина, за да
ни е по-лесно, натискаме ги с решетъчна лъжица, похлупваме и ги държим в нея
около 3 минути, след което ги изваждаме и поставяме в ледена вода. Това няма да
позволи да покафенеят, ще запази цветът им зелен, а освен това няма да ни
парят, когато навиваме сармичките.
Междувременно оризът ще е поел малкото влага, останала в него и ще се е охладил, така че пристъпваме към завиване на самите сармички. Във всяко листо слагаме
по чаена или супена лъжица от плънката (според едрината на листата) и завиваме
малки пакетчета.
Редим ги в тенджера с дебело дъно (ако не разполагате с такава, застелете дъното на вашата тенджера с няколко лозови листа), след което посоляваме,
поливаме с 1 к.ч. зехтин и останалата 1/3 от цялото количество вода (2 ч.ч.). Притискаме с чиния и слагаме тенджерата на слаб огън.
Варим 20-25 минути от завирането на водата, изключваме котлона и оставяме настрана
за половин час. Ако в тенджерата е останало малко вода я изливаме, за да не се поеме от сармите и ориза в тях да стане кашав.
Поднасяме
топли или съвсем охладени, както ни харесват.
Салатката е също много вкусна, бърза, лесна и не е за изпускане
– пълнени чери доматчета с авокадо мус и моцарела.
Да ви е
сладко и Наздраве!
Още за сармичките и една друга рецепта с тях вече съм писала тук
