Телешко фрикасе с гъби и масло с куркума

Фрикасе у дома се готви много рядко. Не го харесват моите хора, не е тяхната храна за разлика от мен. Много го обичам, но трябва да е перфектно сготвено – да е леко, нежно, гладко и след изстиване да не се стяга. То не е като гювечът, в който бухаш каквото имаш, на едро, на дребно нарязано, бъркаш веднъж,  похлупваш, печеш и накрая ядеш. Тук се иска и мерак, и старание. Точно по тази причина не всеки може да ме подмами с фрикасе, а да си сготвя само за мен... не бях го правила от много, много време. До скоро, когато мисълта за него, която се бе загнездила в ума ми от няколко седмици и си стоеше там кротко,  изкочи и ми докара в един момент дори ароматът му. Е, сготвих го. И през цялото време се обвинявах какъв съм егоист и чревоугодник, че да стигна до там, да готвя една порция. Сервирах го и едва се удържах да не го нападна, докато направя няколко снимки – толкова вкусно и ароматно бе, нежно и със сочно месце, че преглъщах през цялото време. Не си играх много с фотоапарата, едва една снимка подбрах накрая, но точно, когато приключих, се прибра синът ми и виждайки порцията ми на масата, реагира първосигнално и истински изненадващо в случая: „Това за ядене ли е? Мм, изглежда много вкусно! Може ли да го изям?“ Е как да не може?! При мама всичко може.
Ей така се простих с вкусното си фрикасе.J Но само за малко. Сготвих пак. В един ден два пъти, по една порция. Но си струваше - вече двама ядем фрикасе. И ми легна сърцето на място. :)))


Продукти
/за 3 порции/

600 гр. младо телешко месо (най-добре филе)
сол и черен пипер на вкус
½ ч.ч. брашно (за напудряне на месото)
1 к.ч. олио
1 клонче салвия
3 с.л. масло (60 гр.) + още 1 с.л. при необходимост (или общо около 100 гр.)
12-15 бр. гъби печурки (по-дребнички)

за фрикасето
3 пълни с.л. брашно
800-900 мл. пресно мляко
3-4 щедри с.л. квасена сметана
1 едра червена чушка (капия, надробена на ситно)
сол и черен пипер на вкус
2 жълтъка
сока на 1 лимон
щипка куркума

Приготвяне

Моята рецепта не е за класическо фрикасе -  за него се ползва бульона от свареното месо. Аз предпочитам пресно мялко, с което моето наподобява сос бешамел. Затова, ако държите на класиката, сварете нарязаното на хапки месо, прецедете бульона и с него заменете пресното мляко в моята рецепта.
Нарязаната червена чушка също е мое си допълнение, от което вкусът се обогати допълнително.

И така...
Месото се нарязва на тънки плочки. Ама много тънки - около 5 мм. Гъбките ако може да са най-дребните, колкото лукче, ако не - се разполовяват. Почистват се добре, а за по-сигурно аз ги и беля.
В дълбок тиган или плитка, широка тенджера загряваме олиото и изпържваме на среден огън посолените, леко поръсени с черен пипер, напудрени в брашно и изтупани от него месца. От двете страни - до зачервяване, но без да прекаляваме. Трябва да се сготвят и да останат сочни. Заедно с тях в тигана пускаме и салвията.
Готови ли са, изваждаме ги в чиния, мазнината си заделяме, салвията изхвърляме или изяждаме, а в тигана пускаме маслото и гъбките. Пържим и тях за кратко, до зачервяване. Ако са глътнали мазната, добавяме още малко масло (аз добавих), изчакваме да се разтопи и добавям брашното. Разбъркваме с телта, изчакваме 30-40 секунди да се запържи и разреждаме с млякото – настрани от огъня, бавно, на тънка струя и при постоянно бъркане. Добавяме квасената сметана, надробената червена чушка (свежа), подправяме на вкус със сол и черен пипер. Бъркаме постоянно докато се уплътни сосът. След това разбиваме жълтъците с лимоновия сок и на тънка струя, отново настрани от огъня, го добавяме в тигана. За мен ястието е още плътно и затова разреждам с още малко пресно мляко. Затова сами преценете дали да добавите още мляко. Връщаме на котлона да заври и оставяме около 2 минути на тих огън като накрая връщаме и телешкото месо вътре. Преди сервиране загряваме заделената мазнина и ѝ пускаме щипка куркума. Веднага прецеждаме и от нея капваме върху порциите.

Това е. Бързо се готви и е много, много вкусно.

Сарми от фини, точени кори с плънка от мусака с тиква

Малко по малко, неусетно дори, както ѝ става навик в последните години, есента се промъкна, настани се удобно и обсеби всичко наоколо – от пейзажа, през облеклото и настроенията ни, та до ароматите и вкусът ни. А какво е есен, без тиква на масите ни? Няма такава, поне не и при нас. Дали ще е печена, задушена, сготвена или замаскирана в някой сладкиш, няма значение, защото се научихме да я харесваме всякак, а аз дори си я похапвам с апетит и сурова. Докато рендосвам парчетата за тиквеника, си я гризкам както заек морков и в един момент се налага да допълвам количествата за плънката с още. :) Чуден плод е тиквата!
Няма да се впускам в изреждане на ползите и приложенията ѝ, ами направо ще ви запозная с последната ми хрумка с нейно участие. За нея ме запали дъщеря ми като похвали ястие, което опитала, наподобяващо вкуса на нашата мусака, но постно и с тиква. Умувахме и предположихме, че може да се заменят картофите в мусаката с тиква, като това ще придаде нотка сладост и свежест в ястието. Речено-сторено. А какво ще кажете да завием всяка порция в кори за баница? Като сармички. Супер, нали? Е, няма да забравим и заливката, която тук трансформираме в нежен сос, позлатен с тиквено масло и от който поливаме щедро в чинията.
Ако вече съм ви впечатлила, може да продължите да четете надолу, за да се запознаете с рецептата, която може също да откриете и на страниците на кулинарният блог на Белла –  La Vita è Bella.

Продукти
/за 3–6 порции/

1 пакет фини точени кори Bella
1 яйце
2 с.л. олио
½ ч.ч. пълномаслено пресно мляко

за плънката
3-4 с.л. олио
1 глава лук
1-2 скилидки чесън, според едрината им
400 гр. телешка кайма
1 червена чушка, надробена на ситно
1 ч.л. червен пипер
1 к.л. смлян черен пипер
600 гр. смлени домати
сол на вкус
2 равни с.л. листенца от свежа мащерка
1 малка или половин по-едра тиква Хокайдо
60 гр. масло+2 с.л. олио

за соса
2 с.л. олио
30 гр. масло
1 с.л. брашно
½ ч.ч. пресно мляко
1 яйце
300 гр. квасена сметана
сол на вкус 

Приготвяне

В дълбок тиган наливаме олиото, добавяме към него наситнените лук и чесън и задушаваме на среден огън до омекването им.
Междувременно в купа поставяме каймата, добавяме ѝ 1 к.ч. вода и с помощта на вилица я раздробваме добре. Добавяме я към омекналия лук, разбъркваме и бъркаме, докато се изпари течността, а тя се запържи леко. Отвеждаме настрана от огъня, добавяме наситнената червена чушка, червения и черен пипер, доматите, разбъркваме всичко да се смеси добре, връщаме на котлона, намаляваме огъня до слаб и похлупваме тигана. Малко преди всичката течност да се изпари, махаме капака и бъркаме непрекъснато, докато плънката остане на мазнина. Отвеждаме настрана да се охлажда.
През това време си почистваме, обелваме и надробяваме тиквата на дребно, както картофи за мусака. Поставяме тиган на среден огън и в него разтопяваме маслото с две с.л. олио, добавяме кубчетата тиква и ги пържим, разбърквайки от време на време с дървена лопатка, докато леко омекнат. Трябва да са леко хрупкави! Отцеждаме ги от мазнината, а нея запазваме.

Оформяне на сармите

Застиламе с хартия за печене дъното и стените на форма с диаметър 24 см. и падащи стени (ако е с дупка в средата добре, ако нямате такава, похлупете в центъра ѝ малка купичка). Намасляваме добре хартията с олио (и купичката също, ако ползваме такава).
За всяка сарма взимаме по две кори и леко ги напръскваме със сместа от разбитото с олиото и пресното мляко яйце.
С първите два листа застиламе дъното на формата, като оставяме краищата им леко да висят отвън – накрая ще ги приберем вътре.  Следващите листи поставяме с широката страна към нас, сгъваме един-два пъти отсрещната страна навътре, за да се получи ръбче, широко 1 см. По почти цялата дължина на дългия край, който е откъм нас поставяме от месната плънка, отгоре нахвърляме малко от запържената в масло тиква...

навиваме напред, до средата на кората хлабаво руло, след което започваме да навиваме странично. Горната половина на така оформеното рулце/сарма/ трябва да остане празна. 

Поставяме рулото в тавата право, а до него и следващите, оформени по същия начин. Леко надипляме надолу празните горни части на сармите като внимаваме да запазим рехави отворите им. Висящите части на долната кора прибираме внимателно навътре, около сармите. Намазваме всичко нежно от същата смес, с която пръскахме корите, а ако ни е останало малко от тиквата я разпределяме в центъра на рулата, в диплите им.
Печем в предварително загрята на 230° фурна до златиста коричка – около 15 минути. Изваждаме, покриваме с кърпа и оставяме да се охлади за 15-20 минути.

Соса си приготвяме като в касерола на среден огън разтопяваме маслото и олиото. Добавяме брашното и го запържваме леко, до порозовяване. Дръпваме касеролата настрани от огъня и разреждаме сместа с разбитото с пресното мляко яйце като го наливаме на тънка струйка, при непрекъснато разбиване с телта. Връщаме на котлона и варим 2-3 минути без да спираме разбиването.

Охлаждаме сместа и внимателно я добавяме на порции към разбитата сметана, за да получим фин и гладък сос.

Сервираме сармите леко охладени, поляти с малко сос и струйка от мазнината, отделена от пържената тиква. 

Пиле с подлучен ориз

Това е едно лесно и непретенциозно ястие, но както обикновено се случва, точно такива „простички рецепти“ се оказват, че са и много вкусни. Пиле с ориз, но не какво да е. С него свързвам мил, детски спомен, който винаги разказвам, сервирайки го.

 Преди доста години, когато бях още малко момиче, моята стринка (ако някой не знае какво е стринка, пояснявам веднага – това е жената на чичото, той пък е брат на бащата, в  случая на моя), която скоро бе родила сладката ми братовчедка, ме заведе в село Мало Конаре, в родния си дом. А в Мало Конаре къщите са големи, градините още по-големи, стопаните съответно - гиганти. Е, може и да не са гиганти, но тогава на такива ми приличаха. Къщата, до тогава не бях виждала такава, бе с голяма, дървена тераса отпред, ширнала се над ниския, широк вход през който се влизаше в тъмен, хладен и особено ароматен, приземен етаж. Там се намираше кухнята, в която се готвеше през студените месеци, а ароматът от вкусните гозби на стопанката се бяха впили във всяко кьоше, тухла, шкаф, във всяка гънка на белите, хасени перденца и дори във всяко възелче на ръчно тъкните от нея пъстри, селски черги. Баба Цеца, така се казваше майката на моята стринка, ни посрещна отдалече. И тя бе от гигантите. Едра, здрава, загоряла от слънцето жена, облечена в някога черна, но вече избеляла и доста дълга пола, с натъпкана в нея блуза, отново в същата сиво-черна разцветка и тревисто зелен, собственоръчно плетен елек. Не си спомням, но сигурно е била обута в галоши – в онова далечно време, почти всички на село се обуваха в черни, гумени галоши. Косата ѝ бе сплетена на плитка, а едрото ѝ лице, както по-късно забелязах, бе разтегнато в редовната ѝ широка усмивка. И гласът ѝ бе запомнящ се - гръмък и звънлив. Беше късна пролет, вече почти лято. Дворът бе покрит с голяма асма, а в центърът му се издигаше плодно дърво (може би череша, не помня вече), чиито клони се провираха грациозно през нея и се устремяваха свободни към небето. Отдолу, под асмата, бе курдисана лятната маса, на която се хранеха всички в топлия сезон. Какво сме правили там цял ден не помня, но още помня вкусният обяд, който баба Цеца ни сервира. Аз от малка обожавам ориз, независимо дали е сготвен с месо или без. Мама се салавеше като отлична кулинарка и до тогава съм виждала какви ли не оризи, но такъв, като на баба Цеца, не бях виждала. Още щом достигна ароматът му до носа ми, изгарях от нетърпение да го опитам. Хем бе снежно бял (любимият ми), хем полят с нещо огнено червено. Попита ме каква мръвка от пилето да ми сложи в чинията и аз веднага предпочетох чомак. J В средата на масата имаше голяма , ама наистина голяма като за истински гиганти, чиния със салата от градински домати, краставици, чушки... селска салата, ухаеща не по зле от гозбата на стопанката. Хлябът бе напудрен целият с брашно, какъвто моя милост също не бе виждала до тогава. Бял и пухкав, нарязан на дебели филии. Че и покривката бродирана – бяла с червени рози. Още помня, че разучавах всяка извивка на красивите цветя и като се прибрах у нас вечерта, ги рисувах, рисувах...

Но за ястието ми бе мисълта. Рецептата за него научих години по-късно и бях много щастлива, че мога да сервирам на моята маса, на моите хора оня чуден, малоконарски ориз.
Простичка и лесна за изпълнение рецепта с отличен вкус.

Продукти
/за 4-5 порции/

1 не голямо пиле (около 1 кг.)
300 гр. ориз (1 и ½ ч.ч.)
1 пакетче краве масло (125 гр.)
2-3 средни глави лук (200 гр.)
сол, черен пипер, червен пипер, чесън и оцет на вкус


Приготвяне
  
Пилето се нарязва на парчета и се сварява, като се посолява след кипването на водата.
Ситно нарязаният лук се задушава до омекване в 2/3 от маслото, залива се с прецедения бульон от пилето (ако не достига, се долива топла вода) и се кипва. Добавя се оризът, разбърква се и се оставя да вари 2-3 минути. След това се прехвърля в тавичка, поръсва се с черен пипер на вкус, разпределя се месото и се слага в предварително загрята на 230° фурна да се запече. Всъщност, запича се леко месото, а оризът остава сочен, защото следва да се извади тавичката от фурната, когато той не е поел напълно всичката течност. Вече извън фурната, тавичката се покрива с хартия, а отгоре ѝ с кърпа, така че ястието да се задуши.

Преди сервиране се поръсва със счукан в хаванче чесън (за цялото ястие 4-5 средни по големина скилидки), разреден с малко оцет (на вкус, при мен 2-3 с.л.) и 2-3 с.л. бульон. След това се полива и с останалото масло, разтопено и леко запържено.

Друг вариант на сервиране е ястието да се гарнира, директно в чиниите. Точно така го бе приготвила и баба Цеца.
За целта във всяка чиния, върху ориза, посипваме наситнен чесън в количество по вкус (обикновено по 1 скилидка). В малко тиганче наливаме 2 с.л. олио и добавяме останалото масло (може и малко повече, ако предпочитате), поставяме на среден огън да се разтопи и леко запържи маслото. Дръпваме тигана настрана от огъня и веднага добавяме мъничко сладък, червен пипер (1 к.л. за всичките 5 порции). Разбъркваме го бързо, бързо гасим с малко оцет или лимонов сок и поливаме с него всяка порция.

За финал поръсваме с наситнена, свежа мащерка и сервираме.
Салатата може да е всякаква, оставям на вас да я изберете.
Да ви е сладко!

Печено свинско бон филе с мексикански привкус

Наскоро получих запитване от Spicentice с предложение да опитам продуктите им като сготвя ястие, овкусено с техните подправки. Разглеждайки виртуалният им магазин бях привлечена от няколко, в чийто състав влизаха съставки, които не бях опитвала до сега и до които нямам достъп. И понеже у нас си падаме по пикантна храна, веднага ме привлякоха тези, с подчертано лютив вкус. Една от тях е Chipotle Rub - наименование на пушеното халапеньо – люти чушлета, които се използват във всякакви ястия, черпещи вдъхновение от Мексико и отглеждани главно в щата с очарователното име Чихуахуа. Тяхната лютивина и отличителен аромат придават непогрешим мексикански нюанс на маринованите меса или риби. Нямах търпение да чакам, че да подправя ястие с нея и както би направил всеки уважаващ себе си кулинар, след като зарових за няколко мига нос в нея, поднесох малко и на езика си. Противно на очакваното подпушване от лютивина, усещането бе за нежен и приятно пиперлив вкус, комбиниран и добре балансиран с останалите ароматни подправки в състава си и напомнящ в голяма степен нашата домашно приготвена, люта, шарена сол. Все пак имаше нещо различно тук, нещо което обаче не открих в списъка сред съставките. 

Избрах да приготвя с нея месо съвсем по мексикански - мариновано , пикантно и внимателно изпечено на ниски градуси. Добре би било да е телешко, но след като не намерих в момента такова с удовлетворяващо ме качество, избрах да ползвам свинско бон филе. Сервирах в компания на нежно картофено пюре със селъри, чътни от смокини и свежа зелена салата.

Продукти

/за 3 порции/

за месото

3 бр. свинско бон филе (всяко по около 400 гр.)

едра морска сол

прясно смлян черен пипер

1 с.л. течен пчелен мед

3 с.л. зехтин Extra Virgin

3 пълни ч.л. смес Chipotle Rub  на Spicentice

2 с.л. олио

за картофеното пюре

5-6 едри картофа

1 ч.л. сол

60 гр. масло

1 голяма с.л. квасена сметана

1 малък стрък пресен чесън, наситнен

малко парче от стрък селъри (около 10 см.), наситнено

3-4 клончета пресен копър (или магданоз), наситнен

за чътнито от смокини
10 пресни смокини (100 гр. сладко от смокини)
6 с.л. кафява захар
3 с.л. бренди

2 с.л. редукция от малинов оцет

1 к.л. прясно смлян черен пипер

1 стрита суха люта чушка

Приготвяне

Почистваме филетата от евентуални неравности, подсушаваме ги много добре, поръсваме с мляна морска сол и черен пипер на вкус, натриваме с марината, приготвена от меда, зехтина и чипотлето, затваряме в плик и прибираме в хладилника за минимум 6 часа.
След това запържваме филетата бързо от всички страни за по минутка в нагорещен тиган с 2 с.л. олио, с цел да  запечатим соковете в тях. Оставяме ги за 5 минутки настрана, а после ги поръсваме със суха смес от Chipotle Rub и поставяме в предварително загрята на 160° фурна за 30-35 минути.
След като ги извадим, оставяме да се отпуснат за десетина минутки, преди да ги нарежем и поднесем.

За картофеното пюре сваряваме предварително обелените картофи в малко подсолена вода на тих огън. След това ги намачкваме като за целта ползваме ½ ч.ч. от водата, в която са се варили, добавяме маслото, а когато сместа стане гладка подправяме с квасената сметана и наситнените зелении.

За чътнито
Ако ползваме пресни смокини ги почистваме и разполовяваме. Поставяме ги в касеролка, поръсваме с 6 с.л. кафява захар и 2-3 с.л. вода. Загряваме всичко на среден огън, а когато сместа заври го намаляваме до слаб. Бъркаме от време на време и така варим до сгъстяване. Отвеждаме настрана, наливаме 3 с.л. бренди и връщаме на котлона за 1-2 минутки, да се изпари алкохола.

Ако ползваме смокиново сладко, само го загряваме и добавяме брендито.

След като се изпари алкохола, дръпваме настрана и оставяме да е охлади, после подправяме на вкус с прясно смлян черен пипер, редуцираният малинов оцет и стритото сухо чили.
Можем да си го приготвим предварително и да ползваме за други меса – панирано или печено пилешко, гъше и свинско.

Благодаря на Михаела и екипа на Spicentice за предоставената възможност и страхотни продукти!

Патешко магре с пюре от кореноплоди и задушено, мариновано червено зеле с кестени

Не се сетих за по-кратко име на рецептата, но поне ви става отначало ясно какво точно ви показвам сервирано в чинията. ;)  А преди да пристъпя към нея, нека малко ви поговоря за патешкото месо!

Месото на патицата, макар да е червено, се смята за бяло месо, защото е птиче, все пак. Богато е на желязо, цинк и витамини, особено на тези от групата В. Особено вкусно, с богат аромат, позволяващ и добре кореспондиращ си със силни подправки и плодове. Всичко това го прави предпочитано за специални менюта и за посрещане на скъпи гости.
Преди да посегнем към него е добре и да знаем, че то е мазно месо, кожата и подкожието му съдържат много мазнина и преди консумация се отстранява. Но само 27% от мазнините му са наситени – тези, които покачват нивото на LDL, или така нареченият лош холестерол. То съдържа и пурини, което е знак за внимание от страна на страдащите от подагра хора.
Специалистите по здравословно хранене ни уверяват, че макар и патешкото месо да съдържа холестерол и наситени мазнини, докато се консумира в разумни количества, е добре да присъства в списъците на здравословните храни и се препоръчва като една от храните за здраво сърце. Ако се консумират само патешки гърди и изобщо месо от патицата без кожа, това може да помогне за снижаване нивото на холестерола и наситените (лоши) мазнини. Независимо по кой метод на готвене се приготвя, то винаги е с отличен вкус.

У дома харесваме патешко месо, най-вече печено, и понякога разнообразяваме менюто си с него. За това ястие се спрях на патешки гърди с кожа, които в магазините ще намерите наименовани като патешко магре.

Продукти

/за 3 порции/

3 бр. патешки гърди с кожа

сол и черен пипер, на вкус

за пюрето от кореноплоди

4-5 средни картофа

1 батат

сол на вкус

60 гр. масло

за задушеното зеле

1 малка червена зелка (може и консервирано от буркан, но не кисело)

1 глава червен лук

3 с.л. олио

сол и черен пипер, на вкус

5 с.л. тъмен балсамов оцет

1 с.л. мед

1 равна к.л. смлян кимион

4-5 смляни карамфилчета

шепа сварени кестени, без обвивката (7-8 бр.)

Приготвяне

Нарязваме зелето на тънки и дълги ивици, посоляваме го, намачкваме го с ръце и го сваряваме до полу готовност в литър вода. Отцеждаме го добре от нея, охлаждаме го, поливаме го с марината, приготвена от разбития с оцета мед, подправен с кимиона, карамфила и малко черен пипер и го оставяме да се маринова за около час-час и половина, преди задушаването му. (Ако ползваме консервирано зеле, пропускаме варенето.)

Половин час преди сервиране, поставяме почистените и обелени картофи да се сварят в подсолена вода, на тих огън.

През това време поставяме зелето да се задушава в олиото на тих огън, заедно с нарязаният на тънки лунички лук и надробените на кубчета кестени.  Бъркаме от време на време като внимаваме да не омекне прекалено. Накрая отвеждаме, опитваме как е на вкус и по необходимост овкусяваме с още сол. За финал поръсваме отново с прясно смлян черен пипер.

Междувременно сме почистили патешките гърди, подсушили сме ги добре, набраздили сме внимателно кожата им с по няколко кръстовидни нареза, без да достигаме червеното месо под нея. Натрили сме ги леко със сол и черен пипер, след което ги поставяме за 5-6 минути с кожата отдолу в сух и нагорещен на среден огън чугунен тиган (или друг с не залепващо покритие). От горещината мазнината под кожата бързо ще се стопи и  отдели. Отцеждаме я и обръщаме гърдите да се запечатат и от другата страна за 3-4 минути, след което ги поставяме в предварително нагрятата на 100° фурна за точно 15 минути. НЕ ПОВЕЧЕ!  

Времето и точната температура за сготвянето на месото са от особено значение, за да получим крехко и сочно месо. Прекалим ли с тях, ще имаме твърде стегнато и жилаво месо, което не става за ядене. По желание можем да ги ароматизираме допълнително като добавим 1-2 листенца салвия, клонче розмарин, мащерка или портокалова кора в тигана до тях, докато са във фурната. Избираме тревичките така, че да си подхождат вкусово с гарнитурата. Този път аз избрах да ги оставя с натурален аромат.

Изваждаме гърдите от фурната  ги оставяме за 5 минути на дъска, да се отпуснат.
Използваме това време да пюрираме сварените картофи в две отделни купи, като им добавяме по бучка масло и малко от водата, в която са се варили.

Порционираме приготвеното ястие в затоплени чинии и сервираме с добро, червено вино.

Качамак със сирене и пръжки

В студена, люта зима,

на масата ни качамак да има,

пухкав, топъл, подлютен

зачервен с масло и със пипер.

От фурната да го извади баба

и сиренце да му добави от долапа,

и горещи, сочно зачервени пръжки...

Ах, как ухае ми на в къщи!

Да, един разкошен, вкусен качамак може да провокира и поета в нас. ;)

Ако има сред вас негови почитатели, това е за вас.

Продукти

1 л. вода

1 к.л. сол

1 ч.ч. царевично брашно

5-6 с.л. олио

60 гр. масло

1 с.л. червен пипер

250 гр. овче сирене (може и краве)

отделно

500 гр. свинска висменка/осмянка (тлъсто, шарено месо от корема)

3 с.л. олио

сол на вкус

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 200°

В дълбока тенджера наливаме водата и солта и я поставяме на котлона да заври.
Малко преди това да стане, намаляваме огъня до слаб и при постоянно бъркане с дървена лъжица посипваме царевичното брашно. Бъркаме непрекъснато, докато качамака се сгъсти и започне да се отделя от стените на тенджерата.

Отвеждаме го настрана и го прехвърляме в тавичка, предварително намаслена с олио и загрята във фурната. Внимаваме да не се изгорим! Поръсваме го със сиренето и разбъркваме. Заглаждаме що-годе повърхността му и с дървената лъжица правим навсякъде по него дълбоки дупки.
Разтопяваме в тиган или малка касеролка маслото и настрана от огъня го зачервяваме с червения пипер. Изсипваме го върху качамака, така че от червеното масло да пропие в дупките.

Запичаме във фурната, докато повърхността му се запържи, около 15-20 минути.
Междувременно в тиган с олио запържваме до хубаво зачервяване надробеното на ситни кубчета месце. Посоляваме ги накрая по вкус.

В чиния сервираме топъл качамак и горещите пръжки, наливаме хубаво, червено вино и се наслаждаваме на вкус и сладка приказка. 

По желание допълваме порциите с още сирене, или ако имаме нужда от повече пикантност, поръсваме нежно със запечени, сухи, люти чушки.

Наздраве и да ви е сладко!

Мариновано и печено на бавен огън свинско контра филе

Малко рецепти с месо имам в блога, с печено пък съвсем, но за моя изненада в Топ 10 на най-преглежданите от читатели публикации е тази, за Бавно печен свински врат с ароматни подправки. Днес отново ще печем месо на бавен огън и отново ще е предварително мариновано, но разликата е в избора на вида месо и дългото мариноване преди печене – около 36 часа, чак тогава ще го хвърлим в огъня. Месото ще е свинско контра филе. 

Ако сте редовен мой читател, сигурно вече сте разбрали, че у дома си отглеждаме един младеж, който от дете не понася освен варено и никаква мазнина по месото. Затова често ми се налага да готвя филета. А те, както знаем са по-капризни за печене и трябва да се внимава да не се пресуши съвсем и без това постното им месо. Едно от решенията е да се оставят аланглѐ, което за свинско филе си е задължително, но ако ви е насреща моят хубостник, пак ще ви затрудни, защото не обича и малко сурово да има в месото – то винаги трябва да е добре изпечено.  Друг вариант е да се завие филето с бекон, който, докато се готви, се топи и овлажнява сухото месо. Да, но в такъв случай красивата коричка ще е върху бекона, а ние не можем да си признаем, че сме ползвали подобни методи. В този случай на помощ идва дългото мариноване, бавното печене под капак или алуминиево фолио  като едва накрая се запича открито. Резултатът е месо със сочна вътрешност и тънка, хрупкава коричка.

Ако сте се сблъскали с подобен „проблем“ и са ви предявявали подобни искания, то четете надолу.

Продукти

1 – 1 ½ кг. свинско контра филе

1 с.л. мляна морска сол

за маринатата

2 с.л. едрозърнеста дижонска горчица

1 голяма с.л. мед

½ ч.л. смлян черен пипер

1 с.л. натрошени зърна кориандър

1 ч.л. червен пипер

½ ч.л. куркума

1 с.л. наронена суха мащерка

малко олио

отделно

1 ч.ч вода

1 к.ч. бяло вино

клонче розмарин

1 скилидка чесън

Приготвяне

За маринатата смесваме всички продукти като последно добавяме олиото и преценяваме количеството му - колкото да разреди маринатата до гъст сос.

Почистваме повърхността на парчето месо от евентуални неравности и мазнина (ако последната не ви пречи е добре да се остави). Натриваме го добре със солта, а след това наливаме маринатата в плик и слагаме вътре и месото. Затваряме плика добре и хубаво намачкваме месото в маринатата, така че да го покрие навсякъде. Оставяме в хладилник за 36 часа, като по два пъти на ден го обръщаме и „разтриваме“ заедно с плика, за да втрием маринатата отново в него.
След това, в деня на готвене, включваме фурната да се загрее на 160°.
В тавичката, в която ще печем месото, наливаме водата, виното, всичката марината от плика с месото, добавяме розмарина, скилидката чесън.

Отгоре поставяме телена скара, а върху нея разполагаме месото.

Завиваме всичко с алуминиево фолио и поставяме в горещата фурна за 3 часа.

След изтичане на часовете, вдигаме градусите на 180°, внимателно развиваме фолиото и връщаме месото във фурната да се запече до красива коричка като на няколко пъти поливаме със соса от тавата. Ще отнеме около половин час.
Накрая го изваждаме окончателно и го оставяме да си почине около 15-20 минути, преди да сервираме.

Гарнитурата, която избрах е задушено на тиган в бучка масло и малко зехтин брюкселско зеле, овкусено само със сол, черен пипер и лимонов сок.
Отделно запекох в масло 3-4 картофа, нарязани на едри резени, поръсени с мащерка и мляно чили.

Сокът в тавата, получен при печенето е много вкусен, затова го прецедих, редуцирах в тиган и сгъстих с малко нишесте. Получи се невероятен, ароматен, кадифен сос.

Запечени камби с пикантна плънка с чорисо

Продукти

/за 3 порции/

3 или 6 червени камби (според големината им)

1 к.ч. олио

1 глава лук, наситнена

1 люлка (подкова) чорисо от 250 гр., нарязано на малки кубчета

300 гр. ориз

1 ч.л. куркума на прах

1 ч.ч. пасирани домати

1 чили, почистено от семките и наситнено

сол и черен пипер на вкус

по 1 шепа наситнени магданоз и свежа мащерка

Приготвяне

Измиваме и подсушаваме камбите. Изрязваме им горните части заедно с дръжките и заделяме настрана – тях ще ползваме за капачета. Почистваме вътрешността от семки и евентуални влакнести части и подреждаме в тавичка с подходящи размери.

Взимаме дълбок тиган и го загряваме на среден огън. През това време бързичко си наситняваме чорисото* и го пускаме в горещия тиган с 1 с.л. олио да се запържи за кратко от всички страни. Изваждаме го с решетъчна лъжица в чиния и заделяме настрана.
В тигана наливаме останалото олио и пускаме лука. Запържваме го и добавяме измития и подсушен ориз. Пържим, докато зърната се избистрят, след което посипваме с куркумата и наливаме топла вода в съотношение 2:1 в полза на водата. Намаляваме огъня и оставяме да къкри, докато се поеме всичката течност. Добавяме пасираните домати, наситненото чили и варим до полуготовност. От време на време  разбъркваме с дървена лъжица. Отвеждаме настрана, подправяме със сол, черен пипер, магданоз, мащерка и добавяме запържените кубчета чорисо. 

Разбъркваме и с приготвената плънка пълним строените в тавичката камби.
Накрая ги покриваме с капачетата, леко ги напръскваме с олио, поръсваме нежно със сол и печем в предварително загрятата до 200°  фурна за около 40 минути или до готовност.

Изваждаме да се поохладят и сервираме като по желание може да полеем със сос бешамел, приготвен с течността от тавичката, отделила се при печенето на камбите. Всяка порция поръсваме със свежи листенца мащерка и съвсем деликатно с прясно смлян черен пипер.

----
*  Вместо да режем чорисото на кубчета, можем да го обелим и да намачкаме с вилица директно в тигана като се постараем да го раздробим максимално, както процедираме с каймата при направата на мусака, но без да се улесняваме с добавка на вода - в случая тя е нежелателна. 

Въпреки наличието на люто чорисо, ястието е приятно пикантно и не дразни с прекалена лютивина, напротив - вкусът е мек и дълбок, създаващ усещане, че сте на гости при баба.

Беше ни сладко, да е сладко и на вас!