Цветна торта с манго крем и мус от ягоди

„Мими с цветята”
/Vanilla Sponge Cake with mango cream and strawberry mousse/

На Цветница моята дъщеря има имен ден, а с нея тогава празнуват и нашите две малки цветенца – Йола и Ясен, моето щастие и моето утре. :)
Тази торта направих специално за тях. По техен вкус трябваше да е с череши и зелена ябълка – това си избраха, но за черешки е още рано и се наложи да ги заместя с друг пролетен плод. Аз за по-добър и вкусен от ягодите не се сещам. Ябълката заместих с манго, понеже някак не ми се връзваше вкусово с цялостната идея. По черешово време ще се явя на поправителен, макар че този изпит мисля, е взет. J И цветята за декорацията са избрани съобразно любимите им – незабравки и карамфил. Да, ама карамфилът не бил точно такъв, а някакъв какъвто не съм виждала, та тепърва ще се търсим и запознаваме с него.

Продукти
/за торта с диаметър 22 см./

за основата
250 гр. меко масло
250 гр. пудра захар
250 гр. брашно + 1 ч.л. бакпулвер (½ пликче от 15 гр.)

4 яйца

1 с.л. ванилова есенция (или 2 пликчета ванилова захар)
настърганата кора на 1 лимон

за крема с манго
250 гр. пюре от манго (2 бр. манго)
50 гр. кристална захар ( или на вкус)
250 мл. млечна сметана (30% масленост)
1 пликче желатин

за ягодовия мус
400 мл. млечна сметана (30% масленост)
10-15 ягоди
2 с.л. захар
1 пликче ванилова захар
100 гр. бял шоколад
1 пликче желатин

+ 5-6 нарязани на дребно ягоди

за покритието от маслен крем
210 гр. меко масло
400 гр. пудра захар
40-50 мл. пресно мляко или сметана
1 с.л. ванилова есенция (или 2 пликчета ванилова захар)


Приготвяне

НА ОСНОВАТА
Малко информация за тестото:
Този тип тесто е приготвено основно от масло, захар, яйца и брашно - в най-добрия случай с идеално равни пропорции. Меко, влажно и най-важното - с пореста и доста въздушна структура, наподобяваща сюнгер. По тази причина е познато още с английското наименование "спондж кейк" (sponge cake), което в превод на български означава гъба. С добавянето и на набухвател (бакпулвер), то бухва повече и става още по-въздушно. Затова във Великобритания е популярно главно под името Foam(пяна) Cake, oснова за всеизвестния Victoria Sponge Cake, любим сладкиш на кралица Виктория. 

Разбиваме с миксер маслото с пудрата захар до пухкав крем за около 5-6 минути.
Добавяме 1х1 яйцата, като след всяко продължаваме да разбиваме около минута сместа, докато го поеме напълно.
Смесваме и пресяваме заедно брашното с бакпулвера. Добавяме го на порции към горната смес и ароматизираме с ванилията и лимоновата кора. Получава се доста гъсто, маслено тесто.
Разпределяме го в две тортени форми, всяка диаметър 20-22 см., предварително намазани обилно със студено масло и застлани на дъното с хартия за печене.
Заравняваме повърхността и печем в предварително нагрята до 190° фурна на средно ниво за около 20-25 минути. Правим тест за суха клечка, изваждаме от фурната и оставяме във формите за около 5 минути, да се отдръпнат блатовете от стените. Изваждаме ги внимателно и обръщаме върху телена скара да се охладят напълно. След това ги завиваме в стреч фолио и прибираме в хладилника за поне 3-4 часа. Това ще ги остави меки и в същото време ще им даде повече влага, дотолкова, че ако не харесвате подгизнали от сироп основи, може спокойно да ги оставите така и да не поливате с нищо, преди сглобяването им с крем.

От посочените продукти излизат два блата, но аз в случая ползвах само единия, разполовен хоризонтално на две части. Ако обичате по-високи торти, спокойно можете да си ползвате и двата, но ако ги разполовявате, преценете дали ще ви е нужно двойно количество от кремчетата.

НА КРЕМА С МАНГО
Разбиваме сметаната до меки връхчета и я оставяме настрана.
Почистваме и разполовяваме мангото като внимателно взимаме максимално количество от месото му. Поставяме го в дълбок съд и го пасираме заедно със захарта. Ако ви пречат няколкото останали власинки, можете и да прекарате пюрето през цедка. След това прехвърляме половината в касеролка и загряваме на среден огън. Добавяме към горещото пюре разтопения желатин, подготвен по указанието от пликчето, разбъркваме и наливаме на тънка струя към останалата половина от пюрето. Оставяме да се охлади за малко и добавяме на порции  към сметаната като внимателно хомогенизираме сместа  със шпатула.

НА ЯГОДОВИЯ МУС
Разбиваме сметаната до меки връхчета.
Ягодите почистваме и пасираме заедно със захарта и ванилията.
Разтопяваме на водна баня шоколада и го добавяме на в сметаната при непрекъснато разбиване с миксера. Добавяме и пасираните ягоди и накрая желираме сместа с разтопения желатин (пак по указанието от пликчето).

НА МАСЛЕНИЯ КРЕМ ЗА ПОКРИТИЕТО
Разбиваме с миксер маслото, докато стане много, много меко и пухкаво.
Добавяме половината пудра захар и продължаваме да разбиваме, докато се стопи и последното кристалче от нея.
Ароматизираме с ванилията и наливаме 1-2 с.л. мляко или сметана. Разбърквайки добавяме малко по малко и останалата захар и разбиваме до пълното ѝ стопяване.
Ако се налага, за да е по мек и пухкав крема, добавяме внимателно още мляко - лъжичка по лъжичка, но не повече от 2-3.


Сглобяваме тортата в следния ред:

- Фиксираме тортен ринг върху поднос, поставяме на дъното му една платка и леко я поливаме с 7-8 с.л. хладко, пресно мляко.
- На този етап си приготвяме крема от манго и веднага щом е готов го наливаме върху блата. Прибираме в хладилника за около 20 минути, докато стегне.
- През това време се заемаме с ягодовия мус и когато е готов, го наливаме върху манговия крем, заравняваме и подреждаме на повърхността му парченцата свежи ягоди. Връщаме отново в хладилника, докато и мусът се стегне.
-Накрая поставяме втората платка, поливаме с малко пресно мляко и отново прибираме на студено в хладилника.

Така сглобената торта е добре да поседи на студено за няколко часа, а най-добре за една нощ.

Следва да я измажем с масления крем и декорираме според повода и въображението си.

Орехов сладкиш с елда и ленено брашно

Наскоро получих покана от Яворка Петрова – акаунт директор на "V+O COMMUNICATION"  и много мила дама, която ме призова да се включа с подходяща, диетична рецепта в кампанията „Открито за диабета“, организирана за поредна година от пациентски организации с подкрепата на френската, мултинационална, фармацевтична компания Sanofi. 

Идеята, чиято цел е превенция, ранно диагностициране и правилно лечение на диабета, ме грабна и с удоволствие откликнах на поканата. Заех се да чета и разучавам характеристиките на диабета и спецификите на храненето, съобразено с него. Но скоро си дадох сметка, че колкото и да научавах, толкова по-трудно ми ставаше. За любител кулинар като мен, това се оказа не лека задача. За да се създаде диетича рецепта, трябва да се подходи внимателно, с голяма отговорност и не на последно място - с професионализъм.
Понеже диабетиците трябва много да подбират какво и колко да си хапват, да следят дали изходните продукти са позволени и безопасни за тяхното здраве, да пресмятат количества въглехидрати, мазнини, калории, да избягват рафинирана захар, мед и какво ли още не, положението става доста затегнато. Представям си как при вида на страхотен, изкусителен десерт, те си казват с мъка „Не!“ и посягат към поредното парче плод (също съобразен с личната им диета), което вече може би ненавиждат. Именно това повлия на решението ми и наклони везните в полза на десертите. Започна се още по-голямо ровене за информация, която в някои случаи се оказваше разнопосочна. Направих и едно малко проучване в фейсбук-група на хора, живеещи с диабет и с тяхна помощ избрах продуктите и сглобих окончателната рецепта.
Резултатът се оказа изненадващо вкусен и за нас, които рядко се съобразяваме с принципите на здравословно хранене и подбираме храната си единствено на принципа „вкусно и питателно“.
За самият сладкиш вместо бялото брашно, към което бих посегнала в друг случай, използвах комбинация от типово и ленено. Захарта, заместих със стевия – оказа се, че след някои сушени плодове, тя е най-предпочитания неин заместител.
Вместо любимото ми масло, ползвах кокосово, а млякото е ниско маслено.
И изненадата – сварена и отцедена елда (гречка). Ползите от консумацията ѝ са много, но аз ще спомена само някои, които съм сигурна, че най-малкото ще ви накарат да я опитате, ако още не сте се запознали от близо с нея.
Тя не съдържа глутен, източник е на висококачествени протеини, които се разграждат лесно и това я прави чудесен заместител на месо. Богата е на фибри, желязо, въглехидрати и е отличен източник на витамини и минерали като цинк, мед и ниацин. В нея се съдържат 9 есенциални аминокиселини, включително аргинин и лизин.
„Анализите на различни проучвания сочат, че елдата може да бъде полезна по отношение на управляването на диабета. С гликемичен индекс от 54, тя понижава нивата на кръвната захар по-бавно, в сравнение с ориза или пълнозърнестите продукти.Консумацията на елда укрепва и подобрява здравето на червата. Ефективна е също така и за облекчаване на дизентерия и диария. Задържането на течности в някои части на организма може да доведе до появата на оток и в тези случаи растението е полезно, тъй като спомага за елиминирането на излишните течности. И още нещо важно - чудодейната елда е полезна за бебета заради високото си съдържание на лесно смилаеми растителни белтъци. Полезна е и за възрастните, защото забавя процесите на стареене – заради високото съдържание на флавоници."

Повече за елдата може да прочетете ТУК

А сега рецептата.

Продукти

за тестото

4 яйца

2 ч.л. смлени на прах листа от Стевия

400 гр. цедено, нискомаслено кисело мляко

1 пликче ванилена захар

60 гр. разтопено кокосово масло

¾   ч.ч. типово брашно

¾  ч.ч. ленено брашно

щипка сол

1 бакпулвер

кората на ½ лимон (или ампула лимонена есенция)

1 ч.ч. сварена и отцедена елда (гречка)

1 ч.ч. едро натрошени орехови ядки

за крема

120 гр. крема сирене

½ ч.л. смлени листа от Стевия

за гарниране

1 круша

------------------
1 ч.ч. = 250 мл.

Приготвяне

1. В купа се събират заедно всички сухи съставки, без ванилията и смесват много добре.
2. В друга, по-голяма купа с миксер се разбиват яйцата, добавят се подладителя, ванилията, лимоновата кора, цеденото мляко и бъркането продължава на високи обороти до получаването на пухкав крем.

3. На порции и при непрекъснато бъркане се добавя сухата смес, а след като тя се поеме, се налива и разтопеното кокосово масло.

4. Прибавят се последователно сварената елда и ореховите ядки. Внимателно се обединява всичко с дървена лъжица и сместа се насипва в предварително намаслена и напудрена с брашно форма за кейк (или друга). Заглажда се повърхността и се пече в предварително загрята до 200° фурна за около 45 минути.
Изпеченият сладкиш има цвят на шоколад и леко се е отлепил от стените на формата. За всеки случай се прави тест с дървена клечка, която трябва да излезе леко влажна, но без полепнало тесто по нея. Ако все още не е напълно изпечен, се покрива с хартия за печене и се допича до готовност.
5. Сладкишът се оставя за около 10 минути да се поохлади във формата, след което се изважда от нея и се прехвърля върху телена скара до пълното му охлаждане.

6. Преди сервиране се намазва с крема от  разбитото с подсладителя крема сирене.

7. За финал може леко да поръсите със ситно натрошени орехови ядки, а при поднасяне гарнирайте с резенче свежа круша.

Сладкишът е мек и сочен, с балансирана сладост и лека. приятна влажност.
Чудесен за компания на чаша ароматен чай или топло мляко.

Здрави бъдете и да ви е сладко!

P.S.
Днес, 11 ноември 2017 г., от 14 часа на партера в The Mall  кампанията "Открито за диабета" организира събитие, в чийто фокус е балансираното хранене и нуждата от достатъчна физическа активност за превенция от диабета. Рецептите, подготвени от група блогъри ще бъдат отпечатани на картички, които ще бъдат предоставени безплатно на посетителите на мола. Лице на събитието ще е Ивет Лалова.
Отидете, ще е интересно, вкусно и забавно!

Баница със зехтин и овче сирене

Бабин ден е, а на този празник се меси питка и се върти баница. Толкова много да обичаме баници у дома, а тук съм публикувала само две-три. Странно. Това трябва да се поправи, та поне, ако баба ме гледа от небето, да се усмихне доволна. Уроците, които научих от нея са безценни и никога не бих забравила. Толкова силно ми липсва понякога! Липсват ми ласките от напуканите ѝ, състарени ръце, липсва ми мирисът ѝ, а нежният ѝ поглед и блага усмивка винаги ще са с мен!

Обичам те, маме, където и да си!

Продукти

за плънката

350 гр. овче сирене

5 яйца

½ ч.л. сол

250 гр. кисело мляко

1 равна с.л. сода бикарбонат

100 мл. зехтин

1 к.ч. олио

Рецептата за тестото и методът на изтегляне на кори от него вече съм описала ТУК , при това постъпково и подробно, така че няма да пиша отново. За една тава баница ползваме половин доза тесто, в противен случай удвояваме количеството на продуктите за плънка.

Можем да ползваме и готови кори – 1 пакет за това количество плънка.

Приготвяне

Ако сте омесили сами тестото за баницата, след като сте го разделили на топчета и сте ги оставили да почиват, подгответе плънката.

За нея натрошете сиренето, към него добавете 4 от яйцата, солта, млякото със загасената в него сода и зехтина.

Оформяне

·         Разтегляме корите внимателно, за да не се скъсат. Поръсваме с плънка (без мазнина преди това, в нея има достатъчно) и навиваме на хлабаво руло. Всяко руло навиваме спираловидно в тава, намаслена с олио. Така продължаваме до изчерпване на корите. Отгоре леко намазваме баницата с олио и нахвърляме тук-там малки парченца студено масло.

·         За баница с готови кори взимаме по две кори наведнъж (ако са много тънки и пресни може и по три) като по между им ги напръскваме едва-едва с олио – буквално по десетина капки. Намазваме горната по четирите ѝ краища с олио, сякаш рисуваме рамка, разпределяме по 4-5 пълни с.л. от плънката отгоре ѝ, свиваме късите страни леко навътре, а дългата навиваме на руло. Така оформяме всички кори, подреждаме ги върху тава, застлана с хартия за печене. Намазваме ги обилно с останалото яйце, разбито с 1 с.л. зехтин.

Печем в предварително загрята на 230° фурна до златист загар.

След като извадим баницата от фурната леко я напръскваме със студена вода и покриваме с кърпа, за да се задуши и да ѝ омекне леко коричката.

Дали ще изберете да направите баницата със собственоръчно точени/теглени кори или готови от магазина (тези от Лидл са много добри, стига да са пресни), ще имате разкошна, пухкава и много вкусна баница.
Да ви е сладко!

Честит празник на всички баби! Да са ви живи, здрави и честити внуците, повече да лудуват, а вие повече да угаждате! Здрави и чевръсти да сте и вие, да се радвате на взаимна обич и топлина до дълбоки старини!

Нова година – нов късмет

Ех, добавихме още една годинка в календара на живота!
Да пием за отминалата 2015-та година, приятели! За прекрасните моменти, за приятелите, които ни останаха верни, за трепетите и вълненията, за преодолените препятствия, за волята и куража да вървим смело напред, за споходилите ни успехи и любовта без която не можем!

Честита 2016-та година!
Happy New Year!

Да я посрещнем с вино, мир и пътеводна светлина! 

Наздраве и за много, все щастливи години!

През новата година нов късмет,
но старото да не върви на смет.
Приятели още спечелете 
и до старите ги наместете!

Доброто да царува през годината,
огън да гори в камината,
доволство по лицето ви да грее 
и смях в дома ви да се лее!

На мъжете бял хляб на загоряло женско тяло, 
на дамите – пари, любов и „мъжко“ одеяло.
За всички – здраве, хляб и дрехи в изобилие, 
аптеката и злото да потънат във забвение.

Да благослови Бог добрите намерения!
Да ви дари със сила, воля и умения!
Да бъде щастието ваш приятел верен,
а любовта в размер безмерен!

/01.01.2016/

Да е по-здрава, по-духовна, по-богата, мирна, успешна и щастлива!
Да ни донесе много късмет и да ни води по светли пътища!
Да ни среща с добри хора и да сбъдне повече желания!
Да е пълна с любов и разбирателство!

Иска ми се и тук да отправя своя апел към всички хора като се надявам да докосне ума, духа и сърцата на повече от тях, на тези, които ще прочетат тези редове и ще вникнат в моите думи.

Хора, нека не забравяме да сме просто човеци, нека забравим за лудата надпревара да бъдем по от другия, нека сме истински, добронамерени, състрадателни!

Нека не демонстрираме излишно своите плюсове, не натрапваме чувства, не обсебваме и задължаваме с прекомерно внимание!

Нека бъдем по-съобразителни, по-съвестни и по-разумни!

Нека запазим достойнството на другите като им дадем свободата да бъдат, да решават сами, да грешат и успяват!

Нека надмогнем суетата и егото си, приемем различията си, нека подаваме по-често здрава ръка, а не посягаме вяло по принуда или от любезност!

Нека се снишим малко и се учим един друг на любов и човещина!
Можем да сътворим свят като в хубава приказка като създадем първо от себе си достойни за нея герои!

Пожелавам на всички ви сбъдване на най-съкровените мечти и безоблачни, щастливи 366 дни!

Богородична питка

8 септември – празник, голям при това. Днес по християнска традиция се чества рождеството на Дева Мария. Малка Богородица го наричат, но моето вътрешно усещане винаги е било за особено важен и голям ден.
Библията разказва, че родителите на Пресветата Дева – Йоаким и Ана, били кротки, добри и работливи хора. Той – потомък на Давид, а тя на Аарон. Живеели в Назарет - разумно, пестеливо и раздавали голяма част от заработеното на нуждаещи се. Обичани хора били. Да, ама нещастни – за беда си нямали деца. Дълги години ги терзаела тази зла участ, но не и не. За един празник, Йоаким отишъл в Йеросалим като имал намерение да принесе жертва на Бог и да изпроси милосърдие, но бил прокуден от свещеника, който изтълкувал нещастието му като божие наказание. А щом Бог те е наказал, не си достоен да се молиш и да принасяш жертва. Отчаян Йоаким си тръгнал, но сърце му не давало да се прибере у дома и вместо към Ана, се запътил към пустинята, където изкарал 40 дни в пости и молитви. Всичко това пробождало сърцето на Ана и тя изпаднала в дълбока тъга, намирайки себе си за виновна. Всеки от тях тъгувал по отделно, мъката ги разделила. Той реве и се моли в пустинята, тя у дома рони сълзи и моли Бог да им прости грешките и да се смили над тях. И бог ги съжалил – изпратил им ангелска вест, че и те като всички хора заслужават щастие и ще се сдобият с чедо – момиче, което да нарекат Мария. Мария, чиято мисия щяла да бъде да донесе спасение за хората и света. Същата вест получил и Йоаким. Щастливи двамата се срещнали в Йерусалим където принесли жертва на Бог и му обещали бъдещата Мария.

Красива история, която дава кураж на много семейства. В известна степен това е празник на жените - на този ден едни се прекланят пред Богородица и я молят за деца, други за здраве и закрила на чедата си. Месят се Богородични питки, вари се жито, раздават се курбани и се бере богородично цвете. Бабите казват, че китка от него цери всякакви женски болести.
Обредите в този ден са много, обичаите разнообразни, но всички те се отбелязват с голяма тържественост.

Почти в края на самият празничен ден успях да омеся питка и малко преди да се скрие съвсем слънцето, да я щракна в един-два кадъра.
Позакъсняла публикация, но пък за една мека като пух, нежна като коприна и дъхава питка винаги е време.

И нека Богородица бди над децата ни, да ги закриля и пази от беди и болести и да измоли заедно с нас тяхното щастие от Бог!

Продукти

800 гр. бяло брашно

1 равна с.л. сол

1 с.л. захар

2 пакетчета суха мая (или кубче прясна – 40 гр.)

500 мл. топло пресно мляко

2 яйца

80 гр. разтопено масло (ползвах кокосово)

допълнително

брашно за доомесване и оформяне

100 гр. разтопено масло

1 с.л. сусам за поръсване

1 яйце + 2 с.л. пресно мляко за намазване

Приготвяне

Пресяваме брашното и солта в дълбока купа.

Правим кладенче, в което сипваме захарта и маята, доливаме с топлото прясно мляко и омесваме кашица в кладенчето, загребвайки по малко от брашното. Оставяме на топло да се развие и бухне маята, след което замесваме тестото. В процеса на месене добавяме по малко и разтопеното масло. Доомесваме на плота до гладка топка, която връщаме в същата купа като сме я позачистили от полепналото тесто и сме я напудрили обилно навсякъде с брашно.

Тестото почива на топло докато удвои обема си. Аз го прибирам в микровълновата фурна – пространството в нея е малко, тя се затваря херметически и не дава на топлината да бяга.

Когато тестото е готово, поръсваме обилно плота с брашно, обръщаме върху него тестото и го загъваме с 3-4 движения, колкото да го съберем на топка. То е меко и лесно за работа. С ръце го разплескваме нежно на плоска питка, която разточваме на кора с дебелина на 1 пръст.

Намазваме не много дълбока, емайлирана тенджера с олио (може и с масло).

От кората изрязваме кръгчета с диаметър приблизително 6-7 см. и ги редим в тенджерата в кръг, под наклон, застъпвайки се едно друго като всяко едно обилно мажем с разтопено масло. За вътрешния кръг кръгчетата са малко по-малки, може би само със сантиметър. Така пълним цялото дъно на тенджерата и прибираме така оформената питка на топло, докато бухне добре.

Мажем я със смес от 1 разбито яйце + 2 с.л. мляко и я ръсим по желание със сусам.

Печем на 200° за около 30 минутки като слагаме заедно с питката и купичка с вода на дъното на фурната, която да се изпарява, че да е мека коричката.

Готовата, изпечена питка изваждаме и намазваме леко кората ѝ с парче масло.

Обзалагам се, че няма да изтърпите да се охлади и ще я начупите веднага!
Да ви е сладко!

Хляб без месене

Днес е изключително празничен ден.

По стечение на обстоятелствата в него са се събрали два празника – денят на светите равноапостоли Константин и Елена, който е избран и за празник на родния ми град и Спасовден (винаги в четвъртък и 40 дни след Великден), който пък тази година се пада на същата дата.

Народните чествания на празника св. св.Константин и Елена в България на много места са придружени с нестинарски танци, върху горящи въглени. Танцът е езически, при който танцуващите изпадат в транс. Обичаят е запазен в автентичният си вид само в едно село, в Странджа – село Българи, но се играе на много места като туристическа атракция. И въпреки, че нестинарите танцуват с издигната в ръце икона на светите Константин и Елена, църквата ги нарича обладани от дявола, а танцът им - демонски.

На Спасовден християнските традиции и народните вярвания се преплитат в хорските представи за свети Спас. Според някои той слиза от небето с житен клас в ръка, за да спаси земята и хората от огнените светкавици и гръмотевици на бог Перун. Също така в сряда, преди празника, към света на хората се отправят самодивите, прекрачвайки невидимата граница с отвъдния свят. Идват тук, за да берат росен, да посеят роса над нивите, че да покълнат семената и да дадат плод. Говори се, че ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е добра, а реколтата богата. Като допълнение към представите за Спасовден е и вярването, че нощта срещу него е лековита и затова много болни и недъгави отиват да преспиват на росенови поляни. Знае се още, че ако безплодна жена преспи до самодивско цвете (росен), без да бъде видяна от никой, ще зачене рожба. Има обаче още едно условие, което трябва да се спази – тя трябва да е придружена от мъж, с който няма кръвна връзка. Много удобно и хитро, нали? J  Е, може това да е и съпругът ѝ, но шанса да се освободят от „бедата“, когато се усамотят под самодивското цвете е голям. 
"Росенът цъфти само през нощта срещу Спасовден и то за много кратко време - до сутринта листата му започват да капят. На хубаво е ако част от тях паднат върху жената и нейния придружител. Но преди това двамата трябва да подредят трапеза под самодивското цвете - да разпънат червен месал /покривка/, да сложат върху него спасова пита, варена кокошка и бъклица с вино и... разбира се да хапнат и да пийнат. Какво друго се случва, етнографията не уточнява. Знае се само, че към полунощ, те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, двамата трябва да оставят храната под цветето и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Така безплодието остава под росена. Ако жената зачене, то става по магичен начин, по божия промисъл и не се тълкува като прелюбодеяние.“ 

 “Те ти, булка, Спасовден!“  За израза обяснява малко известна еротична, народна приказка, която е част от една ниша на българския фолклор, за която малко се е говорело преди време от неговите изследователи, но е била неразделна част от живота на хората - онази интимната, пиперливата и много забавна. Днес този „срамен“ фолклор е наречен блажен и е събран в сборника на Флорентина Бадаланова - „Фолклорен еротикон“. 
Освен всичко това, Спасовден е и празник на всички хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.

Да са живи и здрави всички именици, да им е честито името, да са им богати трапезите и верни приятелите!

И понеже никой не е по-голям от хляба, а и е празник на хлебарите, ви поднасям вкусен, селски хляб, който не се меси и по стара традиция се пече в подник (подница). Е аз го пекох във фурната, в тенджера. Рецептата е стара, колкото хляба (тогава с квас, вместо с днешната мая)– така се е приготвял векове наред, преди техническият прогрес  да ни улесни с днешните готварски печки. И ви уверявам, че е сто пъти по-вкусен от който и да било друг. Разбира се, всеки приготвен от собствените ви ръце ще е най-хубавия и най-вкусния, но в подник, хлябът има различен вкус и аромат. Тайната е в бавното печене в затворен съд и на постоянна температура.

Решението да се ползва тежка тенджера е много сполучливо, а съвременните фурни с възможността да поддържат точно определени и постоянни градуси, спомагат да си докараме оня вкус на хляба, който предците ни са познавали. Ако имате подходящ глинен съд с капак, можете да ползвате и него, но нека гърлото му е „отворено“, че да не се затрудните с изваждането на хляба.

Продукти

800 гр. брашно

1 с.л. сол

600 мл. хладка, до леко топла вода

1 кубче прясна мая (42 гр. или 2 пликчета суха)

Приготвяне

Най напред разтваряме маята в топлата вода и я оставяме за малко настрана да се развие.

В голяма, дълбока купа пресяваме брашното със солта, правим кладенче в средата му и там наливаме разтворената мая. С дървена лъжица бъркаме енергично, докато всичко се смеси добре. Получава се меко и лепкаво тесто (ако е прекалено лепкаво, добавете още съвсем малко брашно), което оставяме покрито за час и половина до два на топло.

После, на обилно набрашнена повърхност го обръщаме и с няколко (3-4) движения го загръщаме, колкото да му придадем форма. Покриваме го със съда, в който е втасвало и го оставяме така, покрито за още половин час.

През това време слагаме голяма и тежка тенджера (чугунена), заедно с капака ѝ във фурната и я пускаме да се загрее на 230°. След като изтече половиният час, внимателно изваждаме тенджерата от фурната и в нея прехвърляме тестото. Ако се е поотпуснало, пак го загръщаме леко. Похлупваме с капака и връщаме във фурната за 30 минути без да отваряме. След това внимателно махаме капака на тенджерата и допичаме хляба за още десетина минути.

Вадим го от фурната и го обръщаме върху скара до пълното му охлаждане. 

Не го режете веднага, колкото и да ви мами ароматът му, защото ще остане влажен, така че се въоръжете с търпение! J

И да ви е сладко!

Сметанова пита

Преполовихме и февруари, а точно по средата му в календара се е наместил още един хубав обичай, който и тази година не подминахме. Миналата година по това време ви поговорих в подробности за Трифон Зарезан, а тази само ще ви покажа питката, която омесих за празника.

  

Продукти

(за голяма питка с диаметър около 30 см.)

1 кг. бяло брашно

1 с.л. сол

6 с.л. зехтин

2 яйца + 1 белтък

250 гр. квасена сметана

300 мл. топло пресно мляко

1 кубче пресна мая

1 с.л. захар

1 жълтък + 1 с.л. пресно мляко за намазване

Приготвяне

Час преди да започнем, изваждаме всички продукти на стайна температура.

Загряваме леко пресното мляко и натрошаваме в него маята, добавяме захарта и оставяме настрана да се активират дрождите.

В дълбока купа пресяваме брашното. Правим в средата му кладенче, в което добавяме солта, зехтина, сметаната и яйцата. Започваме да месим като наливаме и маената смес. Омесваме меко тесто, за което ако е необходимо добавяме още малко топло мляко.

Прехвърляме го на набрашнения плот и доомесваме, докато спре да лепне по ръцете. Не добавяме много брашно, за да не се втвърди. Връщаме тестото обратно в купата като преди това хубаво сме я напудрили навсякъде с брашно. Пудрим с него и тестото леко отгоре. Покриваме и оставяме на топло, докато удвои обема си.

После оформяме питката според фантазията си и прехвърляме в намаслена тавичка. Намазваме повърхността ѝ с разбития с млякото жълтък и оставяме на топло да бухне окончателно, преди да влезе във фурната.

Печем в предварително загрята фурна на 200° за 10-12 минути, след което допичаме до готовност на 180°.

Изпечената питка намазваме леко с масло и покриваме с чиста кърпа да се задуши.  Не чакаме много и я начупваме, за да се насладим на вкусното и ароматно пухче, скрило се под хрупкавата коричка.

Да е добра годината, да са плодовити лозята, че да е здраво и пивко виното!

Наздраве!