Телешко фрикасе с гъби и масло с куркума

Фрикасе у дома се готви много рядко. Не го харесват моите хора, не е тяхната храна за разлика от мен. Много го обичам, но трябва да е перфектно сготвено – да е леко, нежно, гладко и след изстиване да не се стяга. То не е като гювечът, в който бухаш каквото имаш, на едро, на дребно нарязано, бъркаш веднъж,  похлупваш, печеш и накрая ядеш. Тук се иска и мерак, и старание. Точно по тази причина не всеки може да ме подмами с фрикасе, а да си сготвя само за мен... не бях го правила от много, много време. До скоро, когато мисълта за него, която се бе загнездила в ума ми от няколко седмици и си стоеше там кротко,  изкочи и ми докара в един момент дори ароматът му. Е, сготвих го. И през цялото време се обвинявах какъв съм егоист и чревоугодник, че да стигна до там, да готвя една порция. Сервирах го и едва се удържах да не го нападна, докато направя няколко снимки – толкова вкусно и ароматно бе, нежно и със сочно месце, че преглъщах през цялото време. Не си играх много с фотоапарата, едва една снимка подбрах накрая, но точно, когато приключих, се прибра синът ми и виждайки порцията ми на масата, реагира първосигнално и истински изненадващо в случая: „Това за ядене ли е? Мм, изглежда много вкусно! Може ли да го изям?“ Е как да не може?! При мама всичко може.
Ей така се простих с вкусното си фрикасе.J Но само за малко. Сготвих пак. В един ден два пъти, по една порция. Но си струваше - вече двама ядем фрикасе. И ми легна сърцето на място. :)))


Продукти
/за 3 порции/

600 гр. младо телешко месо (най-добре филе)
сол и черен пипер на вкус
½ ч.ч. брашно (за напудряне на месото)
1 к.ч. олио
1 клонче салвия
3 с.л. масло (60 гр.) + още 1 с.л. при необходимост (или общо около 100 гр.)
12-15 бр. гъби печурки (по-дребнички)

за фрикасето
3 пълни с.л. брашно
800-900 мл. пресно мляко
3-4 щедри с.л. квасена сметана
1 едра червена чушка (капия, надробена на ситно)
сол и черен пипер на вкус
2 жълтъка
сока на 1 лимон
щипка куркума

Приготвяне

Моята рецепта не е за класическо фрикасе -  за него се ползва бульона от свареното месо. Аз предпочитам пресно мялко, с което моето наподобява сос бешамел. Затова, ако държите на класиката, сварете нарязаното на хапки месо, прецедете бульона и с него заменете пресното мляко в моята рецепта.
Нарязаната червена чушка също е мое си допълнение, от което вкусът се обогати допълнително.

И така...
Месото се нарязва на тънки плочки. Ама много тънки - около 5 мм. Гъбките ако може да са най-дребните, колкото лукче, ако не - се разполовяват. Почистват се добре, а за по-сигурно аз ги и беля.
В дълбок тиган или плитка, широка тенджера загряваме олиото и изпържваме на среден огън посолените, леко поръсени с черен пипер, напудрени в брашно и изтупани от него месца. От двете страни - до зачервяване, но без да прекаляваме. Трябва да се сготвят и да останат сочни. Заедно с тях в тигана пускаме и салвията.
Готови ли са, изваждаме ги в чиния, мазнината си заделяме, салвията изхвърляме или изяждаме, а в тигана пускаме маслото и гъбките. Пържим и тях за кратко, до зачервяване. Ако са глътнали мазната, добавяме още малко масло (аз добавих), изчакваме да се разтопи и добавям брашното. Разбъркваме с телта, изчакваме 30-40 секунди да се запържи и разреждаме с млякото – настрани от огъня, бавно, на тънка струя и при постоянно бъркане. Добавяме квасената сметана, надробената червена чушка (свежа), подправяме на вкус със сол и черен пипер. Бъркаме постоянно докато се уплътни сосът. След това разбиваме жълтъците с лимоновия сок и на тънка струя, отново настрани от огъня, го добавяме в тигана. За мен ястието е още плътно и затова разреждам с още малко пресно мляко. Затова сами преценете дали да добавите още мляко. Връщаме на котлона да заври и оставяме около 2 минути на тих огън като накрая връщаме и телешкото месо вътре. Преди сервиране загряваме заделената мазнина и ѝ пускаме щипка куркума. Веднага прецеждаме и от нея капваме върху порциите.

Това е. Бързо се готви и е много, много вкусно.

Нещо леко, вкусно и полезно

Мисля си днес, че напоследък почти не готвя и заради топлините се храним  кажи-речи по веднъж на ден, основно със салати, подкрепени понякога я с бързо, готово мезенце от магазина, сандвич или експресен омлет. Та, да не изпада все още „младият ми блог”  в лятна отпуска, се чудя какво да ви предложа. Салати и омлети всеки знае да прави, до магазина също знаете как се стига :-) Плодове на пазара всякакви, познати повечето и рядко непознати, които също консумираме напоследък в сурово състояние. Освен да напиша някои рецепти на доказали се и утвърдени за нашата кухня ястия или десерти...

Да! Така и ще направя.  Сега да видим какво да подбера....

Ами да започнем със супа, а?

Рецептатата е  за любимата ни телешка супа, която се научих да готвя от някаква стара книга (не помня даже коя) когато децата ми бяха все още малки и трябваше да се хранят избирателно, с по-леки меса, богати на протеини и витамини. Знаех, че телешкото е едно от полезните, пълно с витамините В6, В2 и В12, снабдяващо организма с фосфор, селен, ниацин и т.н. И понеже в детската кухня го предлагаха на малчуганите, педиатърката също го препоръчваше потърсих и намерих рецепта, която да се доближава до млечният вкус на детската супа. Моите (тогава) мъници я харесаха и така, започнах да я правя редовно. На нас, с таткото също ни се услади  :-)  Ами да, няма начин щом и пенсионерите се редяха на опашка в "Детска кухня" с големи буркани, уж за внуците, а то за тях. Изхранваха се хорицата така в ония гладни години, веднага след падането на режима на Тато и въвеждането на купонната система. И все ги гонеха от опашките, а мене ме беше много жал.

Та, ето как правя и до днес нашата

Телешка супа с ориз

Продукти

600 – 700 гр телешко месо (без ципи и сухожилия)

1 голяма глава кромид

2-3 едри скилидки чесън

2 големи моркова

2-3 с.л. запечено брашно

½  к.ч. олио + 1 пълна с.л. студено масло

1 пълна с.л. сол

1 кофичка (400 гр.) кисело мляко

½  ч.ч. ориз

магданоз на вкус

Приготвяне

Сваряваме месото в херметическа тенджера със солта за около ½ час (откакто заври). Трябва да е омекнало достатъчно, за да може лесно да се къса с пръсти.

След като е готово, в отделна тенджера с вместимост 4л, на среден огън  сипваме брашното в мазнината и бъркаме за около минутка, отвеждаме настрани от котлона и разреждаме( на порции, на порции) с бульона от  месото, като постоянно бъркаме с тел, за да не се образуват бучки. Връщаме тенджерата на котлона и намаляваме степента с 2 пункта (да ври леко) След като заври, добавяме ситно надробения кромид, морковите на кубчета и наситнените  скилидки чесън. Връщаме и накъсаното на ситно месо вътре, да ври. Когато морковите са сварени добавяме и измития ориз. Ври до готовност на ориза. Сваляме тенджерата от котлона и застройваме само с разбитото кисело мляко. Накрая поръсваме с накълцан магданоз.

Само толкова – никакви пипери, домати и други подобни пикантерии. Супата е много млечна, лека и едва накиселява от млякото, с нежна текстура и мирис на масло. Горещо препоръчвам!  :-)

* Ако я приготвяте за малко дете, може да пасирате свареното месо + малко бульон и после, да продължите да готвите по описания начин.

Това е. Много е лесна и вкусна, а другото хубаво е, че може да се консумира лятото и студена.