Показват се публикациите с етикет ястия на фурна. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ястия на фурна. Показване на всички публикации

1 ноември 2018 г.

Сарми от фини, точени кори с плънка от мусака с тиква

Малко по малко, неусетно дори, както ѝ става навик в последните години, есента се промъкна, настани се удобно и обсеби всичко наоколо – от пейзажа, през облеклото и настроенията ни, та до ароматите и вкусът ни. А какво е есен, без тиква на масите ни? Няма такава, поне не и при нас. Дали ще е печена, задушена, сготвена или замаскирана в някой сладкиш, няма значение, защото се научихме да я харесваме всякак, а аз дори си я похапвам с апетит и сурова. Докато рендосвам парчетата за тиквеника, си я гризкам както заек морков и в един момент се налага да допълвам количествата за плънката с още. :) Чуден плод е тиквата!
Няма да се впускам в изреждане на ползите и приложенията ѝ, ами направо ще ви запозная с последната ми хрумка с нейно участие. За нея ме запали дъщеря ми като похвали ястие, което опитала, наподобяващо вкуса на нашата мусака, но постно и с тиква. Умувахме и предположихме, че може да се заменят картофите в мусаката с тиква, като това ще придаде нотка сладост и свежест в ястието. Речено-сторено. А какво ще кажете да завием всяка порция в кори за баница? Като сармички. Супер, нали? Е, няма да забравим и заливката, която тук трансформираме в нежен сос, позлатен с тиквено масло и от който поливаме щедро в чинията.

Ако вече съм ви впечатлила, може да продължите да четете надолу, за да се запознаете с рецептата, която може също да откриете и на страниците на кулинарният блог на Белла –
 La Vita è Bella.

Продукти
/за 3–6 порции/
1 пакет фини точени кори Bella
1 яйце
2 с.л. олио
½ ч.ч. пълномаслено пресно мляко

за плънката
3-4 с.л. олио
1 глава лук
1-2 скилидки чесън, според едрината им
400 гр. телешка кайма
1 червена чушка, надробена на ситно
1 ч.л. червен пипер
1 к.л. смлян черен пипер
600 гр. смлени домати
сол на вкус
2 равни с.л. листенца от свежа мащерка
1 малка или половин по-едра тиква Хокайдо
60 гр. масло+2 с.л. олио

за соса
2 с.л. олио
30 гр. масло
1 с.л. брашно
½ ч.ч. пресно мляко
1 яйце
300 гр. квасена сметана
сол на вкус 





Приготвяне

В дълбок тиган наливаме олиото, добавяме към него наситнените лук и чесън и задушаваме на среден огън до омекването им.
Междувременно в купа поставяме каймата, добавяме ѝ 1 к.ч. вода и с помощта на вилица я раздробваме добре. Добавяме я към омекналия лук, разбъркваме и бъркаме, докато се изпари течността, а тя се запържи леко. Отвеждаме настрана от огъня, добавяме наситнената червена чушка, червения и черен пипер, доматите, разбъркваме всичко да се смеси добре, връщаме на котлона, намаляваме огъня до слаб и похлупваме тигана. Малко преди всичката течност да се изпари, махаме капака и бъркаме непрекъснато, докато плънката остане на мазнина. Отвеждаме настрана да се охлажда.
През това време си почистваме, обелваме и надробяваме тиквата на дребно, както картофи за мусака. Поставяме тиган на среден огън и в него разтопяваме маслото с две с.л. олио, добавяме кубчетата тиква и ги пържим, разбърквайки от време на време с дървена лопатка, докато леко омекнат. Трябва да са леко хрупкави! Отцеждаме ги от мазнината, а нея запазваме.

Оформяне на сармите

Застиламе с хартия за печене дъното и стените на форма с диаметър 24 см. и падащи стени (ако е с дупка в средата добре, ако нямате такава, похлупете в центъра ѝ малка купичка). Намасляваме добре хартията с олио (и купичката също, ако ползваме такава).
За всяка сарма взимаме по две кори и леко ги напръскваме със сместа от разбитото с олиото и пресното мляко яйце.
С първите два листа застиламе дъното на формата, като оставяме краищата им леко да висят отвън – накрая ще ги приберем вътре.
 
Следващите листи поставяме с широката страна към нас, сгъваме един-два пъти отсрещната страна навътре, за да се получи ръбче, широко 1 см. По почти цялата дължина на дългия край, който е откъм нас поставяме от месната плънка, отгоре нахвърляме малко от запържената в масло тиква...


навиваме напред, до средата на кората хлабаво руло, след което започваме да навиваме странично. Горната половина на така оформеното рулце/сарма/ трябва да остане празна. 



Поставяме рулото в тавата право, а до него и следващите, оформени по същия начин. Леко надипляме надолу празните горни части на сармите като внимаваме да запазим рехави отворите им. Висящите части на долната кора прибираме внимателно навътре, около сармите. Намазваме всичко нежно от същата смес, с която пръскахме корите, а ако ни е останало малко от тиквата я разпределяме в центъра на рулата, в диплите им.
Печем в предварително загрята на 230
° фурна до златиста коричка – около 15 минути. Изваждаме, покриваме с кърпа и оставяме да се охлади за 15-20 минути.

Соса си приготвяме като в касерола на среден огън разтопяваме маслото и олиото. Добавяме брашното и го запържваме леко, до порозовяване. Дръпваме касеролата настрани от огъня и разреждаме сместа с разбитото с пресното мляко яйце като го наливаме на тънка струйка, при непрекъснато разбиване с телта. Връщаме на котлона и варим 2-3 минути без да спираме разбиването.
Охлаждаме сместа и внимателно я добавяме на порции към разбитата сметана, за да получим фин и гладък сос.

Сервираме сармите леко охладени, поляти с малко сос и струйка от мазнината, отделена от пържената тиква. 



21 февруари 2017 г.

Патешко магре с пюре от кореноплоди и задушено, мариновано червено зеле с кестени


Не се сетих за по-кратко име на рецептата, но поне ви става отначало ясно какво точно ви показвам сервирано в чинията. ;)  А преди да пристъпя към нея, нека малко ви поговоря за патешкото месо!

Месото на патицата, макар да е червено, се смята за бяло месо, защото е птиче, все пак. Богато е на желязо, цинк и витамини, особено на тези от групата В. Особено вкусно, с богат аромат, позволяващ и добре кореспондиращ си със силни подправки и плодове. Всичко това го прави предпочитано за специални менюта и за посрещане на скъпи гости.
Преди да посегнем към него е добре и да знаем, че то е мазно месо, кожата и подкожието му съдържат много мазнина и преди консумация се отстранява. Но само 27% от мазнините му са наситени – тези, които покачват нивото на
LDL, или така нареченият лош холестерол. То съдържа и пурини, което е знак за внимание от страна на страдащите от подагра хора.
Специалистите по здравословно хранене ни уверяват, че
макар и патешкото месо да съдържа холестерол и наситени мазнини, докато се консумира в разумни количества, е добре да присъства в списъците на здравословните храни и се препоръчва като една от храните за здраво сърце. Ако се консумират само патешки гърди и изобщо месо от патицата без кожа, това може да помогне за снижаване нивото на холестерола и наситените (лоши) мазнини. Независимо по кой метод на готвене се приготвя, то винаги е с отличен вкус.

У дома харесваме патешко месо, най-вече печено, и понякога разнообразяваме менюто си с него. За това ястие се спрях на патешки гърди с кожа, които в магазините ще намерите наименовани като патешко магре.

Продукти
/за 3 порции/

3 бр. патешки гърди с кожа
сол и черен пипер, на вкус

за пюрето от кореноплоди
4-5 средни картофа
1 батат
сол на вкус
60 гр. масло

за задушеното зеле
1 малка червена зелка (може и консервирано от буркан, но не кисело)
1 глава червен лук
3 с.л. олио
сол и черен пипер, на вкус
5 с.л. тъмен балсамов оцет
1 с.л. мед
1 равна к.л. смлян кимион
4-5 смляни карамфилчета
шепа сварени кестени, без обвивката (7-8 бр.)


Приготвяне

Нарязваме зелето на тънки и дълги ивици, посоляваме го, намачкваме го с ръце и го сваряваме до полу готовност в литър вода. Отцеждаме го добре от нея, охлаждаме го, поливаме го с марината, приготвена от разбития с оцета мед, подправен с кимиона, карамфила и малко черен пипер и го оставяме да се маринова за около час-час и половина, преди задушаването му. (Ако ползваме консервирано зеле, пропускаме варенето.)

Половин час преди сервиране, поставяме почистените и обелени картофи да се сварят в подсолена вода, на тих огън.

През това време поставяме зелето да се задушава в олиото на тих огън, заедно с нарязаният на тънки лунички лук и надробените на кубчета кестени.  Бъркаме от време на време като внимаваме да не омекне прекалено. Накрая отвеждаме, опитваме как е на вкус и по необходимост овкусяваме с още сол. За финал поръсваме отново с прясно смлян черен пипер.

Междувременно сме почистили патешките гърди, подсушили сме ги добре, набраздили сме внимателно кожата им с по няколко кръстовидни нареза, без да достигаме червеното месо под нея. Натрили сме ги леко със сол и черен пипер, след което ги поставяме за 5-6 минути с кожата отдолу в сух и нагорещен на среден огън чугунен тиган (или друг с не залепващо покритие). От горещината мазнината под кожата бързо ще се стопи и  отдели. Отцеждаме я и обръщаме гърдите да се запечатат и от другата страна за 3-4 минути, след което ги поставяме в предварително нагрятата на 100° фурна за точно 15 минути. НЕ ПОВЕЧЕ!  

Времето и точната температура за сготвянето на месото са от особено значение, за да получим крехко и сочно месо. Прекалим ли с тях, ще имаме твърде стегнато и жилаво месо, което не става за ядене. По желание можем да ги ароматизираме допълнително като добавим 1-2 листенца салвия, клонче розмарин, мащерка или портокалова кора в тигана до тях, докато са във фурната. Избираме тревичките така, че да си подхождат вкусово с гарнитурата. Този път аз избрах да ги оставя с натурален аромат.

Изваждаме гърдите от фурната  ги оставяме за 5 минути на дъска, да се отпуснат.
Използваме това време да пюрираме сварените картофи в две отделни купи, като им добавяме по бучка масло и малко от водата, в която са се варили.

Порционираме приготвеното ястие в затоплени чинии и сервираме с добро, червено вино.




5 февруари 2017 г.

Качамак със сирене и пръжки


В студена, люта зима,
на масата ни качамак да има,
пухкав, топъл, подлютен
зачервен с масло и със пипер.
От фурната да го извади баба
и сиренце да му добави от долапа,
и горещи, сочно зачервени пръжки...
Ах, как ухае ми на в къщи!

Да, един разкошен, вкусен качамак може да провокира и поета в нас. ;)
Ако има сред вас негови почитатели, това е за вас.

Продукти

1 л. вода
1 к.л. сол
1 ч.ч. царевично брашно
5-6 с.л. олио
60 гр. масло
1 с.л. червен пипер
250 гр. овче сирене (може и краве)

отделно
500 гр. свинска висменка/осмянка (тлъсто, шарено месо от корема)
3 с.л. олио
сол на вкус

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 200°
В дълбока тенджера наливаме водата и солта и я поставяме на котлона да заври.
Малко преди това да стане, намаляваме огъня до слаб и при постоянно бъркане с дървена лъжица посипваме царевичното брашно. Бъркаме непрекъснато, докато качамака се сгъсти и започне да се отделя от стените на тенджерата.
Отвеждаме го настрана и го прехвърляме в тавичка, предварително намаслена с олио и загрята във фурната. Внимаваме да не се изгорим! Поръсваме го със сиренето и разбъркваме. Заглаждаме що-годе повърхността му и с дървената лъжица правим навсякъде по него дълбоки дупки.
Разтопяваме в тиган или малка касеролка маслото и настрана от огъня го зачервяваме с червения пипер. Изсипваме го върху качамака, така че от червеното масло да пропие в дупките.
Запичаме във фурната, докато повърхността му се запържи, около 15-20 минути.
Междувременно в тиган с олио запържваме до хубаво зачервяване надробеното на ситни кубчета месце. Посоляваме ги накрая по вкус.

В чиния сервираме топъл качамак и горещите пръжки, наливаме хубаво, червено вино и се наслаждаваме на вкус и сладка приказка. 


По желание допълваме порциите с още сирене, или ако имаме нужда от повече пикантност, поръсваме нежно със запечени, сухи, люти чушки.

Наздраве и да ви е сладко!

23 януари 2017 г.

Мариновано и печено на бавен огън свинско контра филе


Малко рецепти с месо имам в блога, с печено пък съвсем, но за моя изненада в Топ 10 на най-преглежданите от читатели публикации е тази, за Бавно печен свински врат с ароматни подправкиДнес отново ще печем месо на бавен огън и отново ще е предварително мариновано, но разликата е в избора на вида месо и дългото мариноване преди печене – около 36 часа, чак тогава ще го хвърлим в огъня. Месото ще е свинско контра филе. 
Ако сте редовен мой читател, сигурно вече сте разбрали, че у дома си отглеждаме един младеж, който от дете не понася освен варено и никаква мазнина по месото. Затова често ми се налага да готвя филета. А те, както знаем са по-капризни за печене и трябва да се внимава да не се пресуши съвсем и без това постното им месо. Едно от решенията е да се оставят аланглѐ, което за свинско филе си е задължително, но ако ви е насреща моят хубостник, пак ще ви затрудни, защото не обича и малко сурово да има в месото – то винаги трябва да е добре изпечено.  Друг вариант е да се завие филето с бекон, който, докато се готви, се топи и овлажнява сухото месо. Да, но в такъв случай красивата коричка ще е върху бекона, а ние не можем да си признаем, че сме ползвали подобни методи. В този случай на помощ идва дългото мариноване, бавното печене под капак или алуминиево фолио  като едва накрая се запича открито. Резултатът е месо със сочна вътрешност и тънка, хрупкава коричка.

Ако сте се сблъскали с подобен „проблем“ и са ви предявявали подобни искания, то четете надолу.


Продукти

1 – 1 ½ кг. свинско контра филе
1 с.л. мляна морска сол

за маринатата
2 с.л. едрозърнеста дижонска горчица
1 голяма с.л. мед
½ ч.л. смлян черен пипер
1 с.л. натрошени зърна кориандър
1 ч.л. червен пипер
½ ч.л. куркума
1 с.л. наронена суха мащерка
малко олио

отделно
1 ч.ч вода
1 к.ч. бяло вино
клонче розмарин
1 скилидка чесън

Приготвяне

За маринатата смесваме всички продукти като последно добавяме олиото и преценяваме количеството му - колкото да разреди маринатата до гъст сос.

Почистваме повърхността на парчето месо от евентуални неравности и мазнина (ако последната не ви пречи е добре да се остави). Натриваме го добре със солта, а след това наливаме маринатата в плик и слагаме вътре и месото. Затваряме плика добре и хубаво намачкваме месото в маринатата, така че да го покрие навсякъде. Оставяме в хладилник за 36 часа, като по два пъти на ден го обръщаме и „разтриваме“ заедно с плика, за да втрием маринатата отново в него.
След това, в деня на готвене, включваме фурната да се загрее на 160
°.
В тавичката, в която ще печем месото, наливаме водата, виното, всичката марината от плика с месото, добавяме розмарина, скилидката чесън.
Отгоре поставяме телена скара, а върху нея разполагаме месото.
Завиваме всичко с алуминиево фолио и поставяме в горещата фурна за 3 часа.
След изтичане на часовете, вдигаме градусите на 180°, внимателно развиваме фолиото и връщаме месото във фурната да се запече до красива коричка като на няколко пъти поливаме със соса от тавата. Ще отнеме около половин час.
Накрая го изваждаме окончателно и го оставяме да си почине около 15-20 минути, преди да сервираме.


Гарнитурата, която избрах е задушено на тиган в бучка масло и малко зехтин брюкселско зеле, овкусено само със сол, черен пипер и лимонов сок.
Отделно запекох в масло 3-4 картофа, нарязани на едри резени, поръсени с мащерка и мляно чили.



Сокът в тавата, получен при печенето е много вкусен, затова го прецедих, редуцирах в тиган и сгъстих с малко нишесте. Получи се невероятен, ароматен, кадифен сос.





26 октомври 2016 г.

Запечени камби с пикантна плънка с чорисо



Продукти
/за 3 порции/

3 или 6 червени камби (според големината им)
1 к.ч. олио
1 глава лук, наситнена
1 люлка (подкова) чорисо от 250 гр., нарязано на малки кубчета
300 гр. ориз
1 ч.л. куркума на прах
1 ч.ч. пасирани домати
1 чили, почистено от семките и наситнено
сол и черен пипер на вкус
по 1 шепа наситнени магданоз и свежа мащерка


Приготвяне

Измиваме и подсушаваме камбите. Изрязваме им горните части заедно с дръжките и заделяме настрана – тях ще ползваме за капачета. Почистваме вътрешността от семки и евентуални влакнести части и подреждаме в тавичка с подходящи размери.
Взимаме дълбок тиган и го загряваме на среден огън. През това време бързичко си наситняваме чорисото* и го пускаме в горещия тиган с 1 с.л. олио да се запържи за кратко от всички страни. Изваждаме го с решетъчна лъжица в чиния и заделяме настрана.
В тигана наливаме останалото олио и пускаме лука. Запържваме го и добавяме измития и подсушен ориз. Пържим, докато зърната се избистрят, след което посипваме с куркумата и наливаме топла вода в съотношение 2:1 в полза на водата. Намаляваме огъня и оставяме да къкри, докато се поеме всичката течност. Добавяме пасираните домати, наситненото чили и варим до полуготовност. От време на време  разбъркваме с дървена лъжица. Отвеждаме настрана, подправяме със сол, черен пипер, магданоз, мащерка и добавяме запържените кубчета чорисо. 


Разбъркваме и с приготвената плънка пълним строените в тавичката камби.
Накрая ги покриваме с капачетата, леко ги напръскваме с олио, поръсваме нежно със сол и печем в предварително загрятата до 200
°
  фурна за около 40 минути или до готовност.


Изваждаме да се поохладят и сервираме като по желание може да полеем със сос бешамел, приготвен с течността от тавичката, отделила се при печенето на камбите. Всяка порция поръсваме със свежи листенца мащерка и съвсем деликатно с прясно смлян черен пипер.



----
*  Вместо да режем чорисото на кубчета, можем да го обелим и да намачкаме с вилица директно в тигана като се постараем да го раздробим максимално, както процедираме с каймата при направата на мусака, но без да се улесняваме с добавка на вода - в случая тя е нежелателна. 

Въпреки наличието на люто чорисо, ястието е приятно пикантно и не дразни с прекалена лютивина, напротив - вкусът е мек и дълбок, създаващ усещане, че сте на гости при баба.

Беше ни сладко, да е сладко и на вас!

9 юли 2016 г.

Зеленчуци в бешамел на фурна


Продукти
/за 4 порции/

400 гр. зеленчуков микс (царевица, морков, грах, гъби, броколи), може и замразен
1 к.л. захар + 1 ч.л. сол
1 ч.л. масло за намазване на формите

за бешамела
40 гр. масло
1 с.л. олио
2 с.л. брашно (равни)
300 мл. пресно мляко
1 яйце
250 гр. квасена сметана
200 гр. настъргани сирена по избор (при мен Фета и Пармезан)
сол и черен пипер на вкус
100 гр. кашкавал за поръсване

Приготвяне
Наливаме в тенджерка 2 л. вода и я слагаме на котлона да заври.
Добавяме солта, захарта и зеленчуците.
Изключваме котлона, отвеждаме тенджерата настрани и оставяме зеленчуците да се бланшират за 5 минути под капак.
Отцеждаме ги и ги заливаме със студена вода.
Прецеждаме ги отново и ги разпределяме  в добре намаслените форми.

Включваме фурната да се загрява на 200°.

За бешамела разтопяваме маслото с олиото в касерола на среден огън.
Добавяме брашното, запържваме за кратко и отвеждаме настрана от огъня.
Наливаме пресното мляко, разбъркваме старателно с тел до гладък сос. Добавяме яйцето, квасената сметана, настърганите сирена, подправяме със сол и черен пипер на вкус и смесваме всичко отново.
Изключваме котлона и връщаме касеролката на него. Бъркаме непрекъснато в продължение на минута, след което разпределяме соса във формите, над зеленчуците.
Поръсваме с настърган кашкавал и печем в предварително нагрятата фурна до златиста коричка.
Изваждаме, оставяме да се охлади и поднасяме със свежа салата.




Ястието е леко, с много нежен вкус, а усещането е че си хапвате солен крем карамел със зеленчуци. Може да замените зеленчуците с други, по ваш вкус, както и да добавите сварено или печено пилешко месце. За по-хрупкава коричка пък може да поръсите върху кашкавала малко галета. Резултатът  при всеки случай ще е отличен.



Опитайте и да ви е сладко!



10 юни 2016 г.

Огретен с шунка и кашкавал


Непретенциозно, лесно за приготвяне, сочно и вкусно ястие, какъвто е всеки един огретен. За разнообразие в този има някои допълнения, с които правим лека крачка встрани от оригинала - малко шунка, която скучаеше в хладилника, кашкавал, варени яйца и любими подправки.

Продукти
/за 3 порции/

10 средни по големина картофа
250 гр. сирене
250 гр. кашкавал (рендосан)
200 гр. шунка (нарязана на дребно)
3 варени яйца (нарязани на кръгчета)
60 гр. масло
1 с.л. брашно
300 мл. пресно мляко
200 мл. млечна сметана
2 скилидки чесън
сол и черен пипер на вкус
малко настъргано индийско орехче
1 с.л. наситнен свеж шнитлаух или мащерка

Приготвяне

Измиваме картофите и ги сваряваме заедно с кората.
Прецеждаме ги и заливаме със студена вода. Обелваме ги и нарязваме на колелца с дебелина до 1 см.
В касерола разтопяваме на среден огън маслото и в него запържваме брашното. Отвеждаме настрана от огъня, изключваме котлона и наливаме млякото. Бъркаме с тел, докато се изглади напълно сместа, след което подправяме със сол, черен ппер и ималко настъргано индийско орехче. Връщаме върху все още топлия котлон, добавяме пресованите скилидки чесън, сметаната и отново разбъркваме, докато сосът се хомогенизира и отвеждаме.
Покриваме дъното на дълбока тавичка с пласт картофи (1/3 от цялото количество), поръсваме ги нежно със сол и черен пипер и малко от наситнените зелени подправки, натрошаваме половината сирене, върху него разпределяме половината варени яйца, половината количество шунка и поръсваме с 1/3 от кашкавала. Поливаме с 1/3 от соса.
Отгоре редим в същата последователност картофи, сирене, яйца, шунка, кашкавал и сос.
Завършваме с плат картофи, поливаме със сос и печем в предварително загрята на 200° фурна за 30 минути, след което поръсваме с останалата 1/3 кашкавал и връщаме във фурната да се разтопи.
По желание може да го оставим и да се запече, дори е по вкусно и красиво.

Преди сервиране поръсваме с наситнен шнитлаух или мащерка.




17 януари 2016 г.

Тортили на фурна с плънка "А ла Мексикана"

 Baked tortillas with stuffing "A La Mexicana"



С тортилите се запознахме преди много години и поддържаме любовта си към тях свежа. Не пропускаме да си приготвим нещо вкусно с тях, стига да ги имаме под ръка. Случвало се е и да си пека сама питките, но има ли в магазина готови, предпочитам да се запася, че да мога едва ли не на мига да пристъпя към изпълнение на сполетялата ме идея. С тяхна помощ може да спасим късна вечеря, да започнем деня с бърза и лесна закуска, или просто да сглобим вкусен обяд. Толкова е лесно и удобно! И най-важното каквото и да приготвя с тях, винаги е добре прието.

Днес сме на вълна мексиканска кухня. Най-напред ми дойде идея за плънката като самостоятелно ястие, но в процеса на приготвяне в съзнанието ми се визуализираха добре надиплени в тавичка рулца, сочни, запечени, покрити под одеялце от разтопени сирена. Имах тортили, но само кашкавал на линия. Е какво пък, следващия път ще направя по-богата заливка, особено ако пълнежът ще е „зелен“.  За сега и кашкавалът е достатъчен.

Продукти
/за 3 порции/

6 тортили
малко разтопено масло
1 ч.ч. доматен сос Маринара
200 гр. настърган кашкавал

за пълнежа
1 ч.ч. сварен и отцеден червен боб Кидни
½ ч.ч. сварен и отцеден бял боб
½ ч.ч. зърна сварена царевица (натурална)
½  глава лук
1 червена пиперка
1 зелена пиперка
1 малко чили (по желание)
2-3 с.л. олио
200 гр. Чоризо (или друг пикантен, сух колбас)
шепа надробено прясно зеле
сол и черен пипер на вкус
няколко клончета свежа мащерка

Приготвяне

Надробяваме колбаса и чушките на ситни парченца.
Надробяваме и лука, а чилито почистваме от семките и наситняваме.
Отцеждаме боба и царевицата от сока в консервите.
В дълбок тиган (може и уок) сипваме олиото и загряваме на среден огън. Добавяме Чоризото и леко го запържваме. Изваждаме го върху кухненска хартия да се отцеди, а в мазнината добавяме лука. Когато  омекне, добавяме чушките, разбъркваме няколко пъти и добавяме боба, царевицата, запърженото Чоризо, наситненото зеле. Посоляваме и поръсваме с черен пипер на вкус, разбъркваме за около минута и отвеждаме настрана. Посипваме с листенца свежа мащерка, разбъркваме.



Намазваме с разтопено масло тавичка с подходящи размери.

Разпределяме плънката в тортилите и ги навиваме на рула. 



Подреждаме ги в тавичката, заливаме с доматения сос Маринара, а отгоре поръсваме всичко с настъргания кашкавал.




Печем в предварително загрята на 180° - 200° фурна, докато се запече кашкавала. При мен около 30 минути.
Изваждаме и оставяме ястието да се охлади леко.
Поднасяме порциите поръсени със свежа мащерка.


Да ви е сладко!