Конфитюр от горски малини с мед и ванилия

Ах, тези малини! Обожавам ги, във всякаква форма и не знам дали бих отказала някаква храна, в която присъстват. Едва ли!

Няма спор, че в прясно състояние са за предпочитане, но както всеки стяга зимнина и прибира храна за студените и безплодни дни, така и ние. Дето се казва „да затворим лятото в буркани“. Плодовете отдавна превръщам само в сладка, конфитюри и мармалади. Рядко замразявам и то по някоя и друга кутийка червени и черни боровинки. Компоти почти не правя, с изключение на десетина-петнадесет буркана вишнев, на който ползваме само течната част. И понеже наблюдавам, че в последните няколко години като че ли все към малиновият конфитюр посягаме, тази година се презапасих. Обичаме го не много сладък, с преобладаващ плодов вкус. Затова ползвам фиксовете на Д-р Йоткер – с тях не се налага да висиш с часове над огъня, да бъркаш непрекъснато и да рискуваш някоя гореща капка да се пльосне на ръката ти и да те изгори. Освен това се запазва плодовия аромат, което е още един плюс. Цялото време за приготвяне на доза конфитюр е нищожно малко и ако не се изсилваме с количествата, за половин-един час ще имаме готов, насипан в бурканите, прекрасен конфитюр. 

Днес няма да се правя на учител и да ви обяснявам  как се ползва гелфикса, нито как с негова помощ да си приготвите стандартния конфитюр от малини. Ще ви споделя как отделих малко плодове и направих една доза с мед и ванилия. Резултатът е отличен, а вкусът – възхитителен! И понеже не ми се искаше да убивам всичките полезни вещества в меда, го добавих на по-късен етап, когато температурата на плодовата част бе леко паднала. То и затова този конфитюр не е така траен, както ако бе приготвен с друг подсладител (захар, сироп от агаве, кленов...) и дори мед, добавен в процеса на варене. Но предполагам, ще издържи в хладилника до месец. Ще споделя по-нататък, ако не забравя.

Текстурата му е слабо до средно желирана, не е нито много гъст, нито рядък. Преобладаващото количество на плодовете не позволява разливане. Е, разбира се, че ако нямате търпение да изстине съвсем и си намажете филия с още топличък конфитюр, рискувате хубаво да се омацате,  това и децата го знаят. Но какво пък, ароматът, който се носи при направата на малинов конфитюр е невероятен и освен, че предизвиква обилно слюноотделяне, оправдава всякакви петна по блузката, появили се в резултат на слаба воля и добър апетит, нали?  :))

Продукти

/за 8-10 бурканчета по 250-300 мл./

2 кг. пресни, горски малини

3 пликчета гелфикс Екстра 2:1

4 с.л. захар (за гелфикса)
1 буркан (580 мл.) втечнен, пчелен мед (на стайна температура)

2 шушулки бурбонска ванилия

2 с.л. пресен лимонов сок

Приготвяне

Най-напред си приготвяме бурканчетата – измиваме ги, подсушаваме ги и ги слагаме във фурната на 50°, да се загреят и да чакат в готовност момента на наливане на конфитюра.

През това време си почистваме малините – ползваме само напълно узрели и здрави плодове. Поставяме ги в подходяща по големина тенджера (добре е да е с дебело дъно), добавяме семенцата ванилия и шушулките, посипваме отгоре им гелфикса, разбъркваме и поставяме на среден огън. Бъркаме непрекъснато, докато заврат като отстраняваме образуващата се пяна. След завирането, намаляваме огъня до слаб, засичаме 3 минути и веднага след тях отвеждаме настрана. Оставяме горещите малини да се охладят малко (пръст потопен в тях да търпи, без да се изгори) и добавяме втечненият мед. Разбъркваме добре, докато се стопи напълно и се усвои като в същото време поливаме с лимоновия сок.
Отстраняваме ванилените шушулки и веднага наливаме в подготвените, топли бурканчета. Завиваме добре с винтови капачки и обръщаме надолу с капачките до пълното изстиване на конфитюра.

Все пак, ако не държим да запазим напълно полезните свойства на меда, можем да го добавим веднага след завирането на плодовете, както се процедира със захарта в предложената рецепта, на гърба на пликчето с гелфикс. В този случай трайността му е гарантирана за по-дълъг период.

Това е моят конфитюр! Толкова рубинено червен, толкова нежен, с балансирана сладост, с дъх на малини, ванилия и мед.

Божествен е, опитайте го!

Нектар от моркови и ябълки – дар от боговете

Думата нектар идва от гръцки (νέκταρ) и според гръцката митология е напитката на боговете.

„...Според поемата „Одисея“ на древногръцкия поет Омир, нектарът е напитката на боговете, а амброзията (Ambrosia) — храната на боговете. Нектарът е като червено вино. Както амброзията, той има сладък вкус и дарява вечна младост и безсмъртие на всеки, който отпие от него.

Според повечето версии на мита нектар налива Хеба - богинята на младостта, въпреки че по-късно по традиция тази роля изпълнява Ганимед. Понякога антични автори наричат ​​храната на боговете нектар, а напитката — амброзия. „

Като дете обожавах нектар, днес не по-малко, но за първи път приготвих сама домашен нектар чак, когато родих дъщеря си. Детето наблягаше много на плодови пюрета, особено на шипковото и кайсиевото, които пък винаги бяха кът по магазините. Намерех ли някъде в наличност, купувах с кашончета и съвсем естествено ми дойде идеята да се пробвам сама с направата му. По онова време кайсиите, както и всичко на пазара, бе на нищожни цени и се купуваше на едро. Пробата беше успешна и това ми даде кураж да се заема и с нектар. Пак от кайсии. С праскови не ни хареса – имаше мирис на „вмирисан чорап“ ;)

В годините напред добих опит в направата на нектари, но като че ли най-любим си ни остана кайсиевият, докато не излязоха на пазара разните морковени. Добрият ни татко редовно носеше от чужбина стекове с нектар ACE – морковен в чист вариант или в комбинация с друг плод. После се появиха и у нас, а напоследък положението излезе от контрол. Свърши ли домашният, а това става само за месец-два, се започва едно неудържимо снабдяване от магазина. Зимата не стигат цитрусовите фрешове, та освен тях, винаги има една-две бутилки морковен сок в шкафа. Малкият следи за наличностите.

Тази година само изчаках да назреят първите ябълки и се захванах да пълня изпразнените вече бутилки с  една от най-харесваните комбинации – ябълки с морков. Харесваме много и този, комбиниран с малинов сок, но тази година малините ми се видяха скъпи, че да ги влагам и в нектар. След няколко месеца ме чака зимно упражнение – моркови с портокал, също много вкусен.

Преди да напиша рецептата искам само да уточня, че всички мерки са приблизителни, тъй като от сорт до сорт има разлика, дори да говорим за един плод. Всеки сорт ябълки е различна сладост, някои са леко киселки, така че захарта, която се добавя е на вкус. Отделно от това и количеството на сока, който пускат различните сортове варира. При морковите положението е същото, така че мерките, които давам са базисни, но не задължителни.

А сега рецептата – само три продукта и никакви консерванти. 

Продукти

/за приблизително 8 л. нектар/

10 кг. ябълки

5 кг. моркови

600 гр. захар

Приготвяне

Измиваме и почистваме плодовете. Ябълките разполовяваме, махаме семенниците им, но не белим, а на морковите махаме само най-горната част, близо до дръжките.

Изцеждаме сока на всички плодове през сокоизтисквачка и прецеждаме през сито и марля. Ако не желаем никаква пулпа, съответно утайка, прецеждаме още веднъж през марля. На нас не ни пречи това, така че минах само с едно прецеждане и нектарът ни леко се утаява, но едно разклащане преди да отворим бутилка, поставя всичко на място.

Измиваме бутилките, изцеждаме ги добре и ги поставяме в загрята на 50° фурна да се подсушат и останат топли до момента в който ще са ни нужни.

Прецеденият сок наливаме в дълбока тенджера (най-добре с дебело, двойно дъно) и добавяме захарта. Разбъркваме и загряваме на среден огън до степен малко преди завиране. Щом се позагрее започваме да бъркаме непрекъснато, а щом достигне степента преди завиране (по учебник това са 95°) , отвеждаме и веднага наливаме в подготвените бутилки.

Не чакаме да заври, за да запазим максимално витамините и другите му полезности, но по желание може и да се изчака да кипне и тогава да се отведе.

Внимателно, бавно наливаме, за да не се спука някоя бутилка и да не се изгорим!

Напълнените бутилки добре запечатваме с винтови или други капачки (според вида на бутилките) и поставяме в легнало положение до пълното охлаждане на нектара. Така горещият нектар достига капачката и прави здрав вакум, което не налага допълнително консервиране (варене на бутилките в казан).

Приготвен без консерванти, от качествени плодове, нектарът има съвсем натурален вкус, което е и преимуществото му пред всеки друг от магазина.

Отворите ли бутилка, докато се обърнете, ще я намерите празна. :)

Не пропускаме и да се поглезим с айс-нектар – едно удоволствие, което на мен лично ми е спомен още от ученическите години и което почти не среща противници.

След пробата с 10кг. ябълки и 5кг моркови, приготвих още една, по-голяма доза с 25 кг. ябълки, 15 кг. моркови и само 1.200 гр. захар – резултатът бе 17л. нектар.

За първата доза ябълките бяха леко кисели, докато за втората са от сорт Гала, които са по-сладки. И в двата случая, резултатът е отличен, а доказателство е скоростното намаляване на наличностите в избата.

Ако сте от почитателите на нектарите, ако още не сте се осмелили по някаква причина да си приготвите домашен, поправете това! Набавете си  плодовете и опитайте този, ще ви хареса!

Топла, красива и вълшебна есен ви пожелавам! До скоро!

Еуфорията по есенното консервиране

Дойде септември, температурите сутрин и вечер вече паднаха и се диша по-спокойно. Иде есен, а след нея категорично ще се настани и зимата. Затова, сега е точното време да се подсигурим, да затворим лятото в бурканите или да го замразим във фризера.

Във всеки дом си има традиция за приготвянето на консерви, в някои по-малко, в други повече. Във всеки дом има и изпитани рецепти, които се пазят и предават по наследство,  защото домашно приготвеното, особено нашето си е най-хубаво и вкусно.  Сега е времето, когато навсякъде се стеле невероятния аромат на печени, червени пиперки, примесен с дима от огъня и с мириса на мезета, хвърлени в жарта. Тъй де, няма да се хабят дървата само за едните зеленчуци  ;-)  

До скоро всеки се беше отнесъл нанякъде – или в гори тилилейски, или по лазурни морски брегове да разпуска, да дири прохлада и да събира сили за остатъка от работната година. Но сега семействата се сбират около огъня и става мило и весело. Децата търчат с оцапани лица и намазани с домашна лютеничка филии от бял пухкав хляб в ръцете.  Или с пресен, още топъл мармалад от сливи, ябълки, дюли, смокини и ред други плодове, с които края на лятото е толкова богат.

Ние също не правим изключение от тази еуфория  Вече прибрахме във фризерите млечна царевичка, пликове с цели и надробени пиперки във всякакъв цвят, тиквички и морковчета, малко плодове, за да имаме пресни през зимата, а вчера беше денят на пиперките. Тази година печени няма да правя, защото миналата се поулях с количествата, но пък лютите свършиха и трябва да се подновят запасите в избата. Доматите затворих още миналият месец, кьопоолуто е готово, но пък реших за първи път да изпробвам едно сосче за пици, та и с това се занимавах наред с чушчиците.

„Чушки и домати, който не яде, той голям не ще да порасте...” :-)

Така де, много правилно се пее в песничката, а аз явно много съм я харесвала като малка, защото именно това са любимите ми зеленчуци. Затова и гледам да прибера в шишета и буркани колкото мога повече от тях. Междувременно, при всяко ходене до пазара, в торбите присъстват в сериозни количества и от двата зеленчука. А като се въртя между сергиите очите ми все в тях гледат. Често се прибирам, забравила в залисията да купя я магданоз, я нещо друго набелязано, само защото пак са ме привлекли някои жълти чушки или големи, розови домати.

Имаме си на село голяма градина, в която садим и плодове и зеленчуци, но не мога всеки ден да се мъкна до там. Е, бабчето (свекървата) ги гледа, ние само помагаме, макар че преди време беше обратното.

Та, онзи ден се засилихме ний и право на село – там правим консервите.   Белихме, дробихме, мляхме пекохме, пържихме и накрая резултата беше 20 бурканчета с пържени чорбаджийски чушки, 18 с мариновани сибирки, 40 с доматен сос за пици, малко сладко от малинки и малко от сини сливи. Смокини имам от миналата година, та тазгодишните ги изконсумирахме в сурово състояние – най са ми вкусни на маслени бисквитки, с прясно, домашно сиренце и мащерка., поляти леко с мед  :-)  

Ментата цъфти сега и е пълно с пчелички, та едва си навързах една връзка. Нанизахме си и по една низа люти чушлета да съхнат, че за къде без тях, когато времето засъска и пухкав сняг запръска. 

Ще споделя моите рецепти за тези, на снимките.

Пържени чорбаджийски чушки с чесън и магданоз

ПРОДУКТИ

за 20  бурканчета по 400 мл.

10 кг. чорбаджийски чушки

3 л. олио, за пърженето

750 мл. винен оцет

200 гр. захар

5 връзки магданоз

15 глави чесън

сол на вкус

ПРИГОТВЯНЕ

Измийте и почистете чушките от листата и по-големите дръжки. Оставете ги да изсъхнат.

После в голяма, дълбока тенджера сипете олиото и го загрейте на среден огън, докато замирише приятно. Пускайте подсушените чушки на порции да се пържат, като ги обръщате с решетъчна лъжица, за да се зачервят равномерно от всички страни. Внимавайте, защото пукат и пръскат горещо олио! Пригответе си един капак за всеки случай. Така, по този начин трябва да се справите с всички останали.

Готовите, изпържени не покривайте с капак  да се задушават, защото ще им се отлепи тънката кожица и няма да е приятно за консумиране.

Почистете и надробете на едро чесъна и магданоза, след което ги добавете към чушките. 

В останалата от пърженето мазнина сипете оцета и захарта и възварете маринатата. Нека поври 5 минутки. Гореща я излейте върху чушките. Внимателно разбъркайте и веднага посолете на вкус.

Аз оставям солта за накрая, за да не сбъркам с количеството, защото всеки оцет ми е в различна степен кисел и солта ми варира според него. 

Напълнете подготвените, измити бурканчета малко под горното ръбче, като добре притиснете чушките за да няма луфтове. Когато напълните всички бурканчета ще видите, че маринатата е останала – кипнете я отново, разпределете я по бурканите и затворете добре с капачките. Обърнете ги „надолу с главата” до пълното им изстиване.

Маринованите сибирки нареждам сурови в бурканчетата, пускам тук там по някое зърно черен пипер и заливам със същата гореща марината, като на чорбаджийските чушки. Затварям добре с капачките и варя бурканите 5-10 минутки (според едрината на чушките).

Доматеният сос за пици пък, правя от обелени и наситнени домати, които слагам да заврят заедно със захар, сол, черен пипер, кимион, сладък и лют червен пипер, малко лимонов сок и смлян бахар. Накрая, когато е почти извряла водата пасирам и сгъстявам с царевично нишесте.

Продуктите са за 10 бурканчета по 400 мл.

4 кг. домати „Консерва”

1 ч.ч. захар

сол на вкус

2 ч.л. черен пипер, равни

1 с.л. кимион, равна

4 с.л. сладък червен пипер, равни

2 ч.л. лют червен пипер, равни

20 зърна бахар, смлени

сока на 2 лимона

Количеството на царевичното нишесте е в зависимост от гъстотата на соса, в момента в който ви омръзне да го изварявате. Съобразете се с написаното указание на пликчето, като имате предвид, че то отговаря за гъст нишестен крем – т.е. трябва да слагате по-малко. Аз спрях да изварявам, когато соса ми беше с гъстотата на течен кетчуп, разредих нишестето и сипвах на порции, докато се получи сос с гъстотата на лютеничка.

Сезона на консервите още не е свършил. Тепърва предстоят дюлите и ябълките, тиквите и туршиите, а малко по-късно и месните деликатеси, за радост на болшинството, най-вече мъжката половина от нацията :-)

Абе, хубаво време настава!

Летни, кисели краставички ферментирали с хляб

/ без консервиране / 

Всяко лято, от много години - може би откакто се помня, у нас втасваме корнишони, за директна консумация. Казвам втасваме, защото не се консервират. Разбира се, има начин и това да стане, но досега не сме го правили. Краставичките са приятно кисели, светли на цвят, много вкусни и къде, къде по здравословни от онези, които варим в буркани за зимата. Вкусът им е абсолютно летен, защото не е същото да ги хапваш през зимата. Знаете, доматите, ягодите и всички останали плодове и зеленчуци са вкусни само в сезона, за който са характерни.

Та, да си дойда на думата. За краставичките - както във  всяко семейство, така и в нашето има изпитани рецепти, които се предават по наследство, от поколение на поколение. Именно такава е и тази. Баба казваше, че се е научила да върти къща, да готви и да меси хляб за дни напред, още когато е била осем годишна. Били са времена, в които хората са работели интензивно на полето от зори до късна вечер, за да осигурят прехрана за семейството, да подсигурят зимата, а и да продадат нещо, за да спестят пари за училище на децата. Всеки ден семейството тръгвало рано за нивата, а мойта сладка баба оставала да се погрижи за дома, животните, обяда, хляба... В горещите лета, на двора, на сянка под голямата круша масловка слагали една малка каца и в нея краставичките. За 3-4 дни ставали готови. Много сочни и вкусни. Мъжете не пропускали да се почерпят с тях, когато сядали вечер с приятели на по чашка палинка. Е, дали е била чашка, две или повече не се знае, но кацата бързо се празнела и затова, през цялото лято бивала допълвана с още краставички от градината.  :)

снимката е взета от нета

Имам бегъл спомен от ранното си детство за каца с корнишони, а по-после вече и баба, и мама ги слагаха в 3-литрови буркани – по два-три буркана до мивката в кухнята, които не свършваха, докато имаше с какво да се пълнят.

А как само ухаят... плачат си наистина за препечена филийка, натрита с чесън и намазана тънко, тънко със свинска мас, от домашно прасенце.  :)  И ледена  ракийка. :)

За да си направите и вие такива бързи, ароматни корнишони трябва да ги  подберете средни, до едри по големина, но в никакъв случай дебели. Като казвам средни, имам предвид да са дълги около 10 см. и дебели около 2,5 см. Добре ще е и да не са криви, за да се редят по добре, но не е задължително. Друго, много важно нещо е хлябът, който се явява фермент, да е качествен, а най-добре домашен, приготвен с квас или жива мая. Казвам, че е важно, защото ще правим не просто солени, а кисели краставички и то без капка оцет, с много копър, чесън и разни семена за по-фин аромат.

Точни продукти

за 3-литров буркан

1,3 кг. краставички Корнишони (подходящи сортове са Отело и Партнер)

1 голяма връзка ароматен копър

4-5 цвята  копър

5-6 едри скилидки чесън

10-15 зърна черен пипер

1 ч.л. синапени семена

1 дебела (3-4 см.) филия хляб

1,5 л. вода

2 с.л. сол *

Сложете водата в тенджерка със солта да кипне и отведете, да изстива.

Изчистете и измийте много добре краставичките. Ако са по-малки, ги надупчете с вилица на 2-3 места, а ако са с посочения по-горе размер, просто ги цепнете с нож до 2/3 от дължината им.

В буркана, на дъното, сложете половината копър и подредете един ред изправени краставички, но НЕ много плътно! Пуснете по между им 2-3 скилидки чесън, няколко зърна черен пипер, половината синап и цветовете копър. Отгоре продължете да редите останалите краставички, чесън, пипер, синап и другата половина от връзката копър. Нека остане около 3 пръста място до върха на буркана, където ще разположим филията хляб, завита в чиста марля/ тензух.

Залейте всичко с охладената, солена вода (трябва хлябът да е напълно под вода), похлупете с малка чинийка и оставете на светло  за 3-4 дни. Нека не е на директна слънчева светлина - може да е на двора, на терасата или до мивката в кухнята.

Имайте предвид, че хлябът ще се надига и по малко ще прелива от соломурата. Може да поставите бурканите в някаква плитка табличка, за да не цапа навсякъде и лесно да почиствате.

Още на втория ден ще забележите, че краставичките изсветляват, а на следващия добиват и жълтеникав тен. Водата пък ще помътнява, докато стане почти бяла, което е дело на хляба и бактериите в него. Това е гаранция, че сте направили всичко както трябва. Може да опитате краставичките на третия ден и ако ви се струват прекалено твърди, изчакайте още ден. Готовите са приятно хрупкави, с жълтеникав цвят (както отвън, така и отвътре), леко кисели, приятно солени и с много силен аромат.

Сега хвърлете хляба, а соломурата прецедете и залейте краставичките отново с нея.

Когато бурканът се изпразни, можете да заредите с още краставички и нова филия хляб. Доливате с още малко преварена, солена вода и добавяте още копър, чесън и подправки.

* Ако ви се стори малко солта, добавете още половин лъжичка, но не      повече. Все пак, всяка сол солѝ различно и за нея не може да се даде абсолютно точна мярка. А и всеки човек има различно усещане за солено. Имайте обаче предвид вредността ѝ и не прекалявайте!

Опитайте ги, вярвам ще ви допаднат! 

Ако ви се прииска да си затворите и за зимата ето как става:

Наредете вече втасалите краставички в буркани и залейте с прецедената и загрята до кипене соломура. Веднага затворете добре бурканите с капачки и обърнете надолу, докато напълно изстинат.

Така можели да изкарат и година, но пак казвам до сега не сме го правили - знам го от роднините в Унгария.

Мармалад от жълти сливи

Тази седмица беше посветена на сливите у дома. Знаете от предната публикация, че преоткривам плодовете. Някои, де. И, че новата ми любов сред тях е слънчево-жълтата Ренглота (позната иначе и като Renklod, Reines-Claudes plums, Mirabelle, greengage plums, a в Гърция позната под името Green Vanilla). Дали не е причината в страхотният и цвят. Може би!

Според проучвания правени в областта на психологията и храненето, жълто оцветените храни въздействат на здравето, на апетита и настроението. Оказва се, че освен богати на минерали и витамини – особено витамин  C, жълтите плодове и зеленчуци засилват метаболизма, карат ни да се чустваме жизнерадостни и щастливи. И за капак, засилвали умствените ни способности. Бреййй! А, дано! Но пък наред с тези си прекрасни свойства, притежават и още едно, много важно – ЗАСИЛВАТ АПЕТИТА!  :)  Ха, сега де!

Ето, това ще е! Освен че е толкоз ароматна, свежа, с приятен сладникаво-киселичък вкус, тази слива има и прекрасен цвят. В началото бледо жълто-зелен, а в последствие засилено жълт, до оранжев. И блестящ. Е, как да не ти възбуди сетивата и да не предизвика обилно слюноотделяне. Иска ти се без много да се бавиш, да грабнеш първата и веднага да я нагризеш. Отдадеш ли се на изкушението, няма спиране!

И така, след като се изкушихме с два сладкиша приготвени с тези съблазнителки, ми дойде идеята, че мога и да затворя някое и друго бурканче, за черни дни. Дали да е мармалад, сладко или желе? Хм, каквото и да е, я по-добре да внимавам със захарта! Така че, решението дойде в процеса на творението.

И така, ето какво се получи от:

5 кг. здрави жълти сливи (да не са презрели!)

2 кг. захар

4 пликчета “Gel Fix 2:1”

Както виждате не са много продуктите, но за сметка на това резултата е повече от отличен. Гарантирам!

Значи, измиваме и почистваме плодовете, както си му е редът. Махаме листенцата, ако има някоя „некрасива” наглед – също, и ги подлагаме на гореща баня. :)

За целта, наливаме в по-голяма тенджера до 2/3 от обема й вода, която трябва да заври. Намаляваме огъня до среден и пускаме, на порции красивите сливи да се бланшират за 1-2 минути. От топлината те леко омекват, почти неусетно, но променят цвета си до още по-красиво жълто, истинско  злато. Веднага ги прехвърляме в съд със студена вода за 2 минути, за да запазят цвета си и да се поохладят. После отцеждаме.

ВНИМАНИЕ!  Ползвайте ПЛАСТМАСОВА решетъчна лъжица или гевгир, защото от допира с метала се променят – потъмняват до кафяво! А ние искаме да запазим красивият им златно-жълт цвят. Ще кажете:  ами тенджерата нали е матална? Да, но престоят им вътре е кратък, има много вода, а и моята е емайлирана. Абе, не мога да ви го обясня логично, нямам такива познания, но когато правих сладкиша и реших да пасирам плодовете, ми се случи точно това. Щом ги завъртях с пасатора, веднага потъмняха. Е, хич не ми хареса резултата, та направих втора доза. Затова, сега се застраховах и нямах никакъв проблем. Естествено, и останалите съдове, които ползвах бяха подходящи – в случая стъклени.

Да продължим:

След като сме бланширали, изстудили и отцедили сливите, трябва да ги обелим. Става много, много лесно. След горещата баня, им приложихме шоково изстудяване и кожицата им веднага се отдели. Дори при някои това стана още в тенджерата, с горещата вода. Белим ги и отстраняваме костилките.

БЕЗ НОЖ – не забравяйте: никакъв допир до метал! Всичко само с ръце.

Следва да направим вече мармалада или желето, кой както реши. Затова и количеството на желиращият продукт малко варира. Ако искате да направите стегнато желе, трябва да сложите повече пликчета Gel Fix.

При мен се получи точно мармалад.   

Нататък:

Според указанието на Gel Fix-а,  смесваме прахчетата желиращо вещество с по 2 с.л. захар за всяко пликче и добавяме към плодовете. Разбъркваме добре, слагаме на котлона, на среден огън, и когато се позагрее всичко добавяме останалата захар. Разбъркваме отново.

При постоянно бъркане (с ДЪРВЕНА ЛОПАТКА) довеждаме до кипене, намаляваме огъня до слаб и отстраняваме получилата се по повърхността пяна. Такаа, захарта трябва да се е вече стопила, и сега плодовете трябва да поврат още около 5 минутки, не повече. Отвеждаме от котлона и продължаваме интензивно да бъркаме. От това те ще се смачкат дотолкова, че няма да е нужно пасиране. Сливите са много нежен плод и мармалада става напълно гладък. Ако сместа се е поохладила, връщаме отново на котлона, само да кипне и веднага насипваме в чисти и сухи бурканчета. Няма нужда да ги загрявате предварително – те ще се нагорещят достатъчно от мармалада. Затваряме плътно с винтови капачки и обръщаме бурканчетата „надолу с главата” до пълното им изстиване.

Това е! Малко работа, с много обяснения! :)  Но си струва да се знае всичко, ако решите да си направите и вие това бижу. Не забравяйте – без метал!

Направих и втора доза, като оставих мармалада да поври 15 минути. Ето как изглежда бурканче от първата и втората доза

                     1 доза – 5 минути                                       2 доза – 15 минути

 Вижадте, че е по-тъмен. Във вкусът му обаче няма абсолютно никаква разлика.

 Ароматен, достатъчно сладък и с балансирана киселинност.

Забравих да отбележа, че от една доза излизат точно 12 бурканчета по 450 гр

После, когато отворите бурканче от мармалада, може да го миксирате с меко масло и получавате невероятно вкусен и ароматен крем за сладкиши.

Ако пък искате да е още по-здравословен може да го направите с мед. Пробвах с малко сливи, преди да направя мармалада. Резултата може да си представите сами какъв беше – Уникален!

„Е, хайде народе на сливитееее!” :)