Фото поглед назад към отминаващата пролет

Една ретроспекция на отминаващата пролет, без кулинарни ангажименти, но с рецепта за пълноценна наслада от живота.

А това не е никак трудно, само трябва да се оставиш на инстинктите си, защото твърдо вярвам, че ни е заложено още от раждането да бъдем щастливи и само от нас зависи, дали ще съумеем да хванем здраво щастието за ръка. И никога не е късно да го осъзнаеш и да започнеш най-хубавите си дни отсега нататък. Само трябва да настроиш всичките си сетива на вълните на земята, да се слееш по всички паралели и меридиани с всичко заобикалящо те, да се потопиш изцяло в усещания и емоции. 

Да се почувстваш едно цяло с природата във всяко нейно измерение и творение, да се оставиш на времето и настоящият момент да те завладеят и погълнат, да се потопиш в цвят, светлина, звуци, аромати и вкусове.  

Да се слееш с капките роса, да се понесеш с вятъра лек като перце, току откъснало се от меко и топло птиче гнездо. 

Да се оставиш на настроенията да те връхлитат като урагани, да те издигат и сгромолясват, да изпаднеш в безтегловност от наслада и радост. 

И да имаш поне един човек, с когото да споделиш и преживееш всичко това.

Хубав, слънчев, усмихнат, забавен и препълнен с красиви моменти месец юни ви пожелавам!

Банички с лозови листа

Продължава лозовата вълна у нас. След сармичките, на вниманието ви днес предлагам и едни банички с лозови листа. Идеята ми дойде гледайки отделените, по-млади, малки и с насечени ръбове листи, толкова нежни, все още свежи, но и негодни за завиване на сарми. И без това мъжете искаха баница, та реших да експериментирам. Бях убедена в резултата, но уханието, което се понесе от фурната, докато се пекоха ме изненада много приятно. Веднага след това бяха нападнати, одобрени и заявени за редовно приготвяне. И макар листата за сарми бързо да преминават, такива за банички ще има още дълго, така че ако ви се стори интересна идеята, ето и рецептата:

Продукти

/за 12 бр./

1 пакет кори, препечени на сач

за плънката

20-25 млади лозви листа

1 връзка зелен лук

3 яйца

1 ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. царевично брашно

1 бакпулвер

250 гр. сирене

сол и черен пипер на вкус

100 гр. меко масло

за намазване

1 яйце + 1 с.л. зехтин

сусам за поръсване

Приготвяне

Най-напред измийте и попарете в гореща вода лозовите листа за около минутка-две. Прецедете горещата вода и ги залейте със студена, след което отцедете добре и надробете на ситно.

Почистете, измийте лука и също надробете.

В дълбока купа разбийте яйцата с киселото мляко. Добавете брашното, разбъркано с бакпулвера, след това лозовите листа, лука и накрая натрошеното сирене. Посолете на вкус със сол и черен пипер и разбъркайте добре плънката, за да се се разпределят равномерно в нея съставките.

Включете фурната да се загрява на 200°.

Застелете тавата от фурната с хартия за печене.

Корите, които ползвах са пловдивски, на Унибел - правоъгълни, в пакет по 6-7 бр. - тънички и за мен по-удобни от кръглите.

За оформянето на баничките слепвате по две кори, като по между им обилно мажете с масло. После намазвате обилно с плънка и навивате руло откъм тясната страна на корите. Рулото разрязвате на две половини, а всяка една от тях на още две. Така от едно руло се получават 4 банички. Готовите банички редите в тавата и мажете отгоре с яйцето, разбито със зехтина. Поръсвате със сусам и печете до златиста коричка – около 30 минути.

Извадете баничките, оставете да се охладят за десетина минутки и поднесете. 

Баничките са вкусни както топли, така и изстинали като пухкавостта им се запазва дори до следващия ден. Този път всички свършиха още докато бяха топлички, но опитът ми показва, че царевичното брашно в плънката ги кара да стоят бухнали, меки и крехки дълго време. 

Опитайте ги и ще се влюбите в тях! J

Лозови сармички по гръцки

Дали са по гръцки, по турски или по средиземноморски е все едно, защото спор за произхода на сармите е имало открай време и все още няма общо мнение по въпроса. Сармите като цяло се срещат и на Балканите и по-на изток – през Турция, нагоре към Каспийските страни, по-на юг, в арабските и още по-навътре в Азия. Навсякъде основата е една - плънка (постна или с месо), завита в подходящо за ядене листо. Обикновено се ползват лозови или зелеви листи, в зависимост от сезона, но са популярни и сарми, завити и в листа от лапад, левурда, липа и може би още други растения.

Лозовите сарми са по-широко разпространени и може би това е така, поради факта, че лозата се е отглеждала от хората още в Античността и почти всеки е отглеждал по някой корен – дали за прехрана, дали от култ към божествената напитка, но лозата в двора на човек се е смятала за богатство. Отглеждането на културно грозде започва преди около 6000-8000 години в Близкия Изток. А първите следи от червено вино водят към древна Армения, където, очевидно, е открита и най-старата изба в света, датирана около 4000 години преди новата ера. Всичко това навежда на мисълта, че може би някъде там е родината на лозовите сарми, но колкото и да е логична и тази теория е относителна. Все пак едно е ясно - рецептата е произлязла някъде из този край на земята, а и в много региони на страните от него се приготвят точно така.

Днес вкусните лозови сарми са известни и се предлагат в цял свят, но за мен са по гръцки, защото баба ми Златка  така ги правеше, а нейната кухня бе силно повлияна от гръцката. Моите в случая са постни, но могат да се приготвят и с добавка на някакво месце – кълцано пилешко, агнешко, телешко. Много леки и нежни, каквито могат да бъдат само лозовите сармички, но и много ароматни, благодарение на обилното им подправяне със свежи подправки и треви. Поляти със сос Авголемоно и поднесени с вкусна салата са една чудесна сезонна храна, която ако сервирате в градината на чист въздух, под асмата, сред ароматите на лятото и жуженето на пчелите, ще ви се услади три пъти повече. J  

Продукти

/за 5-6 порции/

50-60 млади лозови листа

за плънката

400 гр. ориз (едрозърнест и по-лепкав)

½ ч.ч. олио+зехтин(или само олио)

1 връзка пресен лук

1 стрък пресен чесън

1 шепа наситнен пресен джоджен

1 шепа наситнен магданоз

1 шепа наситнен пресен копър

1 шепа светли стафиди

1 ч.ч. нарязани на дребно орехови ядки

сол и черен пипер на вкус

допълнително още малко зехтин и сол за сваряването на сармичките

Приготвяне

Наливаме в тенджера 6 ч.ч. вода, слагаме я на котлона да заври и след това я отвеждаме настрана.

Почистваме, измиваме и подсушаваме ориза.

Сипваме в дълбок тиган мазнината и слагаме на среден огън да се загрее. Добавяме лука и запържваме за 2-3 минути, след което добавяме предварително измития и подсушен ориз. Запържваме го до избистряне на зърната като постоянно разбъркваме с дървена лъжица. Доливаме с топла вода - 2/3 от общото количество (3:1 вода към ориз или в случая около 4 ч.ч.) и изчакваме ориза почти да я поеме. Когато остане да се къпе само в гъст сос, го отвеждаме настрана, посоляваме със сол и черен пипер на вкус, добавяме зелениите и разбъркваме. 

Оставяме да се охлажда, а междувременно попарваме предварително измитите лозови листа в гореща вода. 

За целта слагаме вода в дълбока тенджера и след като заври изключваме котлона. Слагаме листата на порции по около двайсетина, за да ни е по-лесно, натискаме ги с решетъчна лъжица, похлупваме и ги държим в нея около 3 минути, след което ги изваждаме и поставяме в ледена вода. Това няма да позволи да покафенеят, ще запази цветът им зелен, а освен това няма да ни парят, когато навиваме сармичките.

Междувременно оризът ще е поел малкото влага, останала в него и ще се е охладил, така че пристъпваме към завиване на самите сармички. Във всяко листо слагаме по чаена или супена лъжица от плънката (според едрината на листата) и завиваме малки пакетчета. 

Редим ги в тенджера с дебело дъно (ако не разполагате с такава, застелете дъното на вашата тенджера с няколко лозови листа), след което посоляваме, поливаме с 1 к.ч. зехтин и останалата 1/3 от цялото количество вода (2 ч.ч.). Притискаме с чиния и слагаме тенджерата на слаб огън. Варим 20-25 минути от завирането на водата, изключваме котлона и оставяме настрана за половин час. Ако в тенджерата е останало малко вода я изливаме, за да не се поеме от сармите и ориза в тях да стане кашав.

Поднасяме топли или съвсем охладени, както ни харесват.

               

Салатката е също много вкусна, бърза, лесна и не е за изпускане – пълнени чери доматчета с авокадо мус и моцарела.

Да ви е сладко и Наздраве!

Още за сармичките и една друга рецепта с тях вече съм писала тук