Шоколад, мед, ябълки и моркови – неочаквано добра комбинация

Съвсем в края на лятото, както винаги ме обзема тъга и носталгия – усещането ми е за загуба, категорична, безвъзвратна, ограбваща. Някак си вътрешният ми часовник е настроен да отброява отминалите години точно в този период на годината, когато буйното, диво, щуро, нахално, красиво и безразсъдно лято си отива. А толкова да го обичам! Обичам безгрижието му, яркото слънце, мириса на топлия въздух, особено след внезапно плиснал летен дъжд, жуженето и веселото писукане на рояците щастливи птици, потопените ми крака в бистрите, лъкатушещи ручeйчета, вечерните серенади на щурците и ревнивият отговор на жабките, мириса от огъня под яркото звездно небе, волните и гръмки компании и цялото богатство от всички останали благинки, които сезонът ни предлага. Рай за душата и тялото. И за стомаха, разбира се – няма нещо, което да ни се дояде и да го няма, да не можеш да намериш по магазините и пазарите или да трябва да чакаш цял сезон, че да се позиционира на масата ни.  J 
Като споменах рая, не мога да подмина ябълките. Но тях някак си свързвам с есента и едва чакам първите да назреят, за да допълня усещанията с още едно – вкусно, ароматно, свежо и хрупкаво съкровище.

Не знам защо, но преди септември не посягам към греховния плод. Такива вносни или съхранявани още от изминалия сезон не са ми сладки. Първият, най-ранен сорт са петровките – приятно сладки,с умерена киселост, дребнички и ако са дивачки, истинско БИО, може и с наематели да са - категорична гаранция за чистият им произход. На село имаме едно такова дръвче и никога не пропускам да се скрия под него и да хрупам като не видяла - странно и за самата мен, защото ябълки харесвам в сладкиши, но в суров вид повече от една ми е трудно да поема. Като се замисля, май само петровките не ме засищат.

Дори се сещам, че помня поне 5-6 места, където през годините редовно съм брала от тях и то не само в торба, и всичките балканки. Откъснеш, забършиш небрежно в блузката и загризеш лакомо. И с дивите круши съм така ненаситна... Ще кажете, то си е в реда на нещата – не са третирани, не са хибридизирани, расли са на чисто място, с чист въздух и вкусът и ароматът им са в пъти по-силни. Така е, дори наемателите им ме усмихват. J

Та, лятото е благодат, а това късното особено богат.

Този сладкиш приготвих именно с ябълки. Един друг сорт, ранно есенни, сладки, сочни и греховно зачервени. У дома често си цедим сок от тях. Понякога, както и този път, смесен с морковен. Дожаля ми да изхвърлям отделената пулпа, която си бе много този път, та я замразих като отделих малко за сладкиш. Искаше ми се да е шоколадов, да е сочен и ето какво сътворих: 

Шоколадово меден кейк с ябълки и моркови

Продукти

3 яйца

щ. сол

½ ч.ч. мед

½ к.л. канела

½ к.ч. тъмен ром

100 гр. меко масло

1 ч.ч. рендосани и добре изцедени ябълки (2-3 бр., според едрината им)

1 ч.ч. рендосани моркови (2-3 бр.)

1 ванилова захар

1 ч.ч. царевично брашно

200 гр. разтопен черен шоколад (50 гр. какао)

200 гр. квасена сметана

¾ ч.ч. бяло, пшенично брашно (или малко повече, според степента на сочност в рендосаните плодове)

1 бакпулвер

отделно

250 гр. крема сирене

2-3 с.л. мед

1 ябълка

шепа орехови ядки (запечени леко на сух тиган)

Приготвяне

Ако имате заделена пулпа от изцеждането на ябълков и морковен сок, спокойно може да ползвате нея. В противен случай рендосайте ябълките и морковите, поръсете ги с малко захар и след 15 минути ги изцедете.

Разтопяваме шоколада на водна баня.

Включваме фурната да се загрява на 200°.

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.

Разбиваме белтъците на твърд сняг с щипка сол.

Жълтъците разбиваме заедно с меда и ванилията. Към тях добавяме сметаната, разбъркваме да се поеме, добавяме на порции царевичното брашно, канелата и шоколада/какаото, а след тях и мекото масло. Ароматизираме с рома, хомогенизираме и прибавяме рендосаните ябълки и моркови, а после бялото брашно, предварително пресято с бакпулвера. Накрая разбъркваме в тестото и белтъчния сняг, внимателно и на порции.

Намасляваме кексова форма и ако е нужно я напудряме и с брашно. Насипваме вътре тестото и печем за около 45 минути. Правим тест за суха клечка и ако се наложи допичаме още малко.

Предвид съставките, тестото е приятно сочно, така че не препичаме, за да не се окаже кейкът сух.

Изваждаме го и изчакваме да се охлади леко във формата, а после прехвърляме върху скара до пълното му изстиване.

Пренасяме на поднос, гарнираме с разбитото с меда крема сирене и декорираме с карамелизираните резенчета ябълка и начупените, орехови ядки.

За ябълковите резени ползвах идеята на Дона Хей за карамелизираните круши, които видях наскоро при Катето тук – бързо се приготвят, ужасно вкусни са и да не ви казвам какво ухание се разнася от тях в кухнята.