24 март 2014 г.

БИÀЛИ – лучените питки на Бялисток


Това е новата ми любов при тестените изделия, но преди да ви напиша рецептата, смятам най-напред да ви изясня от къде идват тези сладурчета.
Биàли (Biały) са малки питки, пухкави и меки, наподобяващи американските понички, но за разлика от тях се пекат във фурна и вместо дупка по средата имат вдлъбнатина, която в оригинал се пълни с наситнен стар лук. 


Произхождат от полския град Бялисток (Bialystok) и в негова чест са получили името си. Градът се намира в Североизточна Полша, на Бялистошките възвишения, в Подляската низина (част от която е наричана „белите дробове на Полша“) и е столица на Подляското войводство. Основан през XIV век, разположен от двете страни на река Бяла, днес той е на второ място в страната по гъстота на населението. Традиционно е един от водещите центрове на академичния, културен и художествен живот в Подляския и най-важният икономически център в Североизточна Полша. През 2010 година е бил в списъка на градовете кандидати за Европейска столица на Европа, но за жалост не попада сред финалистите. 



В миналото градът е привличал имигранти и поради това полското население в него е било значително по-малко от етническите общности, предимно беларусци, татари и евреи, като последните не веднъж са били с доминираща численост. В началото на XX век, с вълната емигриращи евреи от Европа, потеглили и тези от Бялисток. Установили се в Ню Йорк и много от тях отворили фурни, от които се носел аромата на малките питки с лук. Рецептата преплувала океана с тях. Така нюйоркчани се запознали с това неустоимо изкушение, което, по-късно нарекли Биàли, в чест на Бялисток.

На тях попаднах тук и ми се дощя веднага да ги направя. Не мина много време и вече ги похапвахме и у дома. Вече няколко пъти пека от тях. Разгледах и няколко други рецепти, няколко видеа в YouTube и накрая от всички версии сглобих моя, като запазих общото от всички за тестото, а плънката подправих с аромати по вкус. За по-голямо разнообразие, освен с оригиналната плънка напълних няколко с гъби и лук, други с кайма и лук и още едни със сирене, яйце и масло. В скоро време мисля да ги опитам и в сладък вариант ;)

И ако още не сте се изморили от дългото интро, предлагам да продължим вече с рецептата. :)

Продукти /за 12 броя/

за тестото
1 кг. брашно
1 кубче жива мая (42 гр.)
1 с.л. захар
1 с.л. сол
2 с.л. олио
400 мл. хладка вода
200 мл. топло прясно мляко

за плънката от лук
4 големи глави лук (ако правите само с лучена плънка, добавете още 2)
3 с.л. олио
30 гр, масло
1 стрък пресен чесън
2 клончета джоджен (само листата)
2 равни с.л. галета /млени орехи
сол и черен пипер на вкус
щипка ким/ кимион

отделно (по желание)
200 гр. телешка кайма 
щипка червен пипер
10 гъбки

Приготвяне

В голяма купа пресейте брашното със солта. Направете кладенче, в което сипете олиото и разтворената във водата мая със захарта. Замесете меко тесто като постепенно добавяте топлото мляко. Извадете го на плота и го месете около 5-6 минути, докато се оформи гладка топка. Ако е необходимо добавете още малко брашно, но не пресушавайте тестото – трябва да е меко и леко лепкаво. Върнете го в купата и го завийте със стреч фолио. Сложете го настрана, на стайна температура за час и половина – два, докато утрои обема си. В топлото време не му трябваше толкова да стои – бухна за около час, а при последното замесване го сложих на терасата, на слънце и му отне май и по-малко.

Докато втасва тестото си направете плънката:
Почистете и наситнете лука и чесъна.
В тиган на среден огън разтопете маслото с олиото. Добавете лука и задушете за около 10 минути. Добавете и чесъна, разбъркайте всичко няколко пъти, колкото и той леко да омекне, дръпнете от огъня и подправете с наситнения джоджен, сол, черен пипер и малко ким. Поръсете с галетата(орехите) и разбъркайте.

Ако искате да направите и с кайма, то тогава в друг тиган (добре е да е с не залепващо покритие) сипете 3-4 с.л. олио и запържете в него на среден огън каймата, като се стараете да я раздробите на колкото можете по-ситни парченца. Накрая, настрани от огъня добавете щипка червен пипер, разбъркайте и смесете с част от лучената плънка.

Ако искате и с гъбки, тях трябва да надробите на малки кубчета и да запържите леко в масло, след което да ги добавите в сместа с каймата, или в лучената.

Аз разделих лучената смес на 3 части като едната добавих в каймата, втората в гъбите и третата оставих самостоятелна. Така имах три различни вида плънка. О, не! Четири плънки бяха – за три питки разбих едно яйце с около 200 гр. сирене и парченце масло.

Тестото вече трябва да е втасало, така че сега идва ред да оформим питките:
Посипваме плота с брашно и изваждаме тестото от купата. Без да го преомесваме го разрязваме с нож на две половини, после всяка от тях на още две. Всяка получена четвъртинка разрязваме на три равни части, които вече преомесваме на гладки топки. Настрана, пак върху брашно подреждаме топките и ги оставяме покрити за около 20 минути да бухнат. 


Включваме фурната на 230 °.
Застиламе две тави с хартия за печене и с четка леко ги мажем с олио, колкото да лъснат тук-там.
Поръсваме отново плота с брашно, този път обилно и върху него оформяме всяка питка на малка паничка. За целта правим с палеца вдлъбнатина в центъра й, която с въртеливи движения разширяваме като се стараем да изтъним дъното без да го пробием. Ръбовете трябва да останат дебели. 


Подреждаме оформените панички в подготвените тави на прилично разстояние една от друга и пълним вдлъбнатините им с плънка. Побират по две пълни супени лъжици.



Печем биàлите за около 10 -12 минутки или докато добре порозовеят. Изваждаме ги да се охладят върху решетка и нападаме. :)
Поднесете за закуска с айрян или за вечеря с хубаво червено вино. 



Вчера ни останаха двечки, прибрах ги в книжен плик и днес на обяд все още бяха меки и пухкави. Признавам, влюбихме се в тях и предусещам вече колко вкусни ще се окажат в сладък вариант. Нямам търпение да опитам!


На решилите да ги опитат мога само да кажа да ви е сладко!


Извинявам се предварително ако имате неудобство с размера на шрифта - нещо се случва с Блогър, при мен не се влияе от настройки и излиза в отделните абзаци с различна големина!


18 март 2014 г.

СЛАДЪК ПАСТЕТ С БИСКВИТИ или крем за мазане и торти


Като предистория на това бижу мога да спомена, че откакто го опитах преди две години, все търся да си купя, но не намирам. Така, преди няколко седмици си бях взела две опаковки пълнозърнести бисквити, някаква нова за мен марка, изглеждаха добре и реших да ги пробвам. В къщи си мазнах една от тях с малко масло, гризнах и отпих от чашата с мляко. Вкусът се смеси в устата и изненадващо за мен ми напомни именно крем-пастата, която толкова ме бе впечатлила преди време и която не намирах. Така се и роди идеята да си направя нещо подобно сама.  Получи се почти същия вкус, малко засилен към карамел, но който идеално си пасна с домашното ми крем сирене. Следващият път мисля да намaля малко маслото, че ми идва в множко. Като стегне в хладилника не се усеща толкова, но нека е малко по-умерено, пък и вкусът ще е по-деликатен. 
Този крем може да се ползва за торти, рула, за слепване и пълнеж на какви ли не сладкиши, смесен с други млечни или сметанови кремчета, с Маскарпоне или Рикота, каквото ви дойде на ум и на вкус. Плътен е и би се държал добре и във форма, което е още един плюс. Може да се направи по-гладък, с по-фина текстура или да се остави с малки хрупкащи зрънца. Може да му добавите аромати по вкус или да го оставите по-семпъл.

Продукти
/за 2 бурканчета по 300 гр./

180 гр. пълнозърнести бисквити (моите бяха джинджифилови)
3 равни. с.л. пудра захар  *
2 равни с.л. кафява захар Мусковадо
50 гр. масло (аз сложих 60, но ми дойде много)
150 мл. млечна сметана (или пресно мляко) *
семенцата на ½ пръчица ванилия (по желание)

Приготвяне
Сложете в блендер двата вида захар и ги завъртете за около 5-6 секунди, колкото да се смесят добре. Пудрата захар ще раздели влажните кристалчета на кафявата. Изчакайте около минутка да спадне облака от пудра захар в блендера и добавете натрошените бисквити. Смелете всичко на ситни трохи. Добавете ванилията и мекото масло и отново включете блендера докато се хомогенизира сместа.
Прехвърлете я в касеролка, налейте сметаната/млякото/, разбъркайте и сложете на най-ниската степен на котлона, да се загрее. Бъркайте от време на време.  Когато всичко се превърне в пухкава паста (за около 10-12 минутки), отведете настрана и оставете да се охлади.
Загряването може да направите и във фурната на 50°
Насипете в чисти и сухи бурканчета и съхранявайте в хладилник. Не знам каква трайност би имало, защото при нас не се задържа, но предвид маслото, мисля поне две седмици да държи.
На студено доста стяга, затова преди употреба извадете да се отпусне за около час.
Степента на пасиране зависи от вас и желанието ви за гладка паста или усещане за хрупкавост.



* Ако бисквитите, които ползвате са по-сладки, намалете количеството захар.
* Ако ползвате пресно мляко вместо сметана, намалете количеството с 30 мл.


5 март 2014 г.

Паста с пушено пиле и Моцарела

Една сполучлива рецепта, плод на гладното ми въображение и нуждата от бърз обяд. Може да се импровизира и да се подмени месото с друго (например пържени мини кюфтенца) или да се приготви в постен вариант с налични продукти (печен карфиол, броколи и царевица е чудесна комбинация) и такива по вкус. Важното в случая е да имате малко дребна паста, яйца и прясно мляко, както и Моцарела, която прави коричката на тази запеканка така неустоима.



Продукти
/за 2 порции/

150 гр. дребна паста (в случая от Лидл на марка Combino)
300 гр. пушено пилешко месо (гърди или бутче)
200 гр. сирене Котидж
50 гр. масло
сол и черен пипер на вкус
няколко клончета свежа мащерка

за заливката
3 яйца
щ. сол
300 мл. пресно мляко

отделно
150 гр. Моцарела
щ. червен пипер

Приготвяне

Сварете и отцедете пастата.
Прехвърлете я в малка тавичка или индивидуални, керамични форми, добавете надробеното пилешко месо, сиренето, подправете със сол и черен пипер и поръсете с листенцата от мащерката. Разбъркайте , нахвърлете маслото тук-там на малки късчета и залейте със сместа от разбитите яйца и пресното мляко. Отгоре покрийте с накъсаната на тънки парченца Моцарела (ако искате може и да я настържете) и поръсете нежно с малко червен пипер..
Печете в предварително загрята на 200° фурна за около 15 -20 минутки или докато добие красива златиста коричка. 


Извадете и поднесете веднага.



Да ви е сладко!

4 март 2014 г.

Боб Гулаш

Още една рецепта от унгарската традиционна кухня, вариация на гулаша, но приготвена с боб. 
Ако трябва да съм по-точна, трябва да кажа, че това ястие е характерно за Трансилвания – област, за която и днес се водят спорове между Унгария и Румъния (територия й някога е била в границите на Унгарското кралство, Австро-Унгария, а днес принадлежи на Румъния и е населена с потомствени румънци, унгарци, българи, германци, сърби, молдовци и др.). Ясно защо рецептата за този гулаш е широко застъпена и в двете страни, но като че ли повече в Румъния, където се представя като традиционен специалитет в почти всички ресторанти, наред с мамалигата. Не искам да влизам в спорове, но от баба знам, че боб гулаш е вариант на гулаша и си е унгарска рецепта, а кой от кого я е взаимствал, няма никакво значение. Важното е, че е вкусен и можете да му се насладите на всяка крачка и в двете страни. Често се готви гъст и се сервира в издълбана като паничка селска питка, обилно поръсен с магданоз. Много е атрактивно.

Както съм казвала вече, за гулаша се ползва месо богато на колаген, който стяга ястието и при изстиване то леко се желира. Затова и тук, в тази рецепта месото е именно такова – джолан (пушен, но се срещат и рецепти със суров) с кожа или без. Още една съществена разлика от оригиналния гулаш е, че тук не се ползва ким, който пък е задължителен за онази рецепта. Опитвала съм боб гулаш и с добавка на гъби – добре му стояха.  Готви се бавно, на слаб огън и накрая се получава богато, вкусно и засищащо ястие, сгряващо, даващо сила и енергия през студените зимни месеци. И понеже се застуди и сега му е времето, бързам да го представя на вниманието ви.



Продукти
/за 4 порции/

300 гр. едър бял боб от плоския (може и среден)
80-100 гр. пушена сланина (мас)
1 малка люта червена чушка, надробена (може да я заместите и със сладка)
1 малка глава лук
1 скилидка чесън
1-2 с.л. препечено брашно
1 к.л. червен пипер
сол и черен пипер
4 дебърцини (тънки наденички)
1 подкова домашен суджук
1 пушен джолан (или 2, според едрината им и вашето желание)

Приготвяне:

Измиваме и оставяме от вечерта боба да кисне във вода (10-12 часа) След това го прецеждаме, наливаме нова вода, сваряваме го, изцеждаме и връщаме в тенджерата. Ако имаме глинено гърне ползваме него.
Отделно, в загрят тиган и на среден огън пускаме за кратко пушената сланина, колкото да пусне мазнина и я изваждаме с решетъчна лъжица.
В мазнината запържваме ситно надробените чушка, лук и чесън за кратко, прибавяме брашното, а малко след това, настрани от огъня и червения пипер. Разбъркваме бързо и всичко това изсипваме при изцедения боб. Доливаме 2 литра гореща вода, посоляваме, подправяме с малко черен пипер и разбъркваме.
Варим на слаб огън, като от време на време разклащаме. Когато заври, прибавяме дебърцините, суджука и пушените джоланиможе да ги оставите цели (трябва да са четен брой) или да ги нарежете на парченца с размер по ваше усмотрение (аз почти винаги ги наситнявам доста, явно ми е останало като навик от времето, когато децата бяха малки и бутаха това-онова из чиниите). Ври до готовност на месото. Ако ви допада по-гъсто ястие, може да удължите времето, докато се изпари повечко от течността или да прехвърлите съда във фурната да се запече.

Ястието може да се приготви изцяло във фурна, а месата могат да се запекат на скара за кратко, преди да се добавят при боба. 
Предлагам към този гулаш да опитате и една проста, но вкусна салата от надробен на едро стар лук (червен по възможност), поръсен с черен пипер и много магданоз, полят с малко олио и ябълков оцет. Комбинацията е убийствена. :)



В България също се готви боб с месо като в различните краища на страната рецептите се различават по съдържанието, а и технологията не винаги е еднаква. И все пак се получава винаги вкусно и питателно ястие. Характерно за нашата семейна кухня е и приготвянето на боб с осолено свинско месо, задължително с кокал, затова в качето при сланината подреждаме джоланите и няколко кокала с оставено по тях месо, именно за приготвяне на такава гозба. 

Ако ви се струва интересна и примамлива днешната ми рецепта, ще се радвам да опитате да сготвите боб гулаш. И не забравяйте червеното вино!

Да ви е сладко!   :)