8 октомври 2014 г.

Отиде си лятото, пристигна есента

Цяло лято ме нямаше никаква почти в интернет мрежата, дори отнесох няколко упрека за това, но знам, че не са сериозни, а по-скоро отправени с искрено чувство на загриженост.  Затова сърдечно благодаря и тук на всички, които ми писаха на лични, за да се осведомят за здравословното и душевното ми равновесие! 
Благодаря ви, приятели!  Съвсем съм си наред, просто се бях отдала на други занимания и почти не съм снимала в кухнята.
А тази публикация я започвах на няколко пъти, раздалечени във времето от по месец почти, но все нещо, нетърпящо отлагане излизаше на преден план, поради което всеки път променях увода, та ето сега пак вмъкнах няколко нови реда. Обаче няма да режа и буква повече, така че не се учудвайте на предимно лятното съдържание в началото на октомври – то е един вид фото документация на моето лято 2014.

И така, в края на септември, в последния ден на лято равносметката бе такава: не бе лято като лято – започна само астрономически, а температурно почти никакво го нямаше. То не бяха дъждове, бури, урагани, потопи, то не бе чудо и ужасия. 


Цялата страна пострада от променливия климат и за пореден път стана ясно, че няма никакво значение в село, малък град или голяма община живее човек – когато инфраструктурата се променя свободно, неконтролируемо и безразсъдно, когато моралът замира, а низките страсти надделяват, тогава страдат всички, без значение от пол, религия, интелект или социален статус. Природата е една перфектна система с перфектни закони и ако има бъг в нея, нарушен цикъл или дупка (е, на това човекът е най-способен), тя автоматично превключва на план Б, който винаги ни сварва по бели гащи. Да влизаш в битка с природата няма смисъл, победителят е предварително ясен – той знае всеки един наш ход и е подготвен винаги за ответен удар. А удари да искаш тази година - от изток на запад, от север на юг, където най-малко се очаква и там, където са слабите ни места. И нали се мислим за голяма работа, нали все на другите държави се случват нещастията, нали ние сме центърът на Земята, тук са духовните и енергийни центрове на цивилизацията, тук Бог е разперил ръка и ни пази, на нас нищо лошо не може да ни се случи. Ние сме божии галеници и можем да си вършеем както и където си искаме, да грабим, да лъжем, а после да се бием в гърдите колко сме добри и колко сме успели. Е, да, ама не! Показа ни се играта... или още нищо не сме видели?! Дано се събудим навреме, та да не страдат утре децата ни! А иначе сме корави, да - свикнали сме на всичко и търпим всичко, та стихии и бедствия не ни плашат, ще ги преживеем, стига да не ни връхлитат скоро пак. 


Всъщност лято си имаше - на моменти само хладно, на моменти мокро, но както винаги неоспоримо красиво. И за да е пълна хармонията, лятното слънце проби по едно време, нажежи въздуха и пак успя да дигне живака до 40-те. Като закъснял влак се появи изневиделица, когато съвсем се бяхме предали и вярвахме, че тази годна май ще ни подмине. Ненормална работа. То като цяло и годината не е нормална. Слава Богу при нас бедствия и поражения нямаше, та аз лично се чувствах в кондиция. И понеже е казано, че човек е човек, когато е на път, грабнах си капелата и хайде, друм.












Скитахме из планини и равнини, ловихме слънцето в капани, посрещахме го и го изпращахме...







рошихме и ресахме позлатените коси на полята...


плацикахме се...



плавахме...




Изпроводихме и щъркелите...


и други летящи обекти, с които за огромно мое съжаление не полетях, но които си ми остават в списъка с мечтите.


Имаше една народна приказка, за едно момче, дето тръгнало да дири края на земята, та тук точно за нея се сетих. Усещането е странно – много истинско, но и удовлетворяващо да знаеш, че все пак Земята е кръгла и края не е напред, а нагоре. За сега сме здраво стъпили на нея и тежим. J 


От друга страна погледнато, лятото си е лято и нищо не може да промени това. Настроението си го имаше, дори лудориите не бяха малко, което иде да покаже,че още не сме порасли и животът е пред нас. J  А и малини се раждаха в изобилие, та успях да направя любимото си сладко, така че и кулинарно погледнато съм от доволна, предоволна. Домашните също.



Всъщност реколтата от повечето култури е лоша тази година заради дъждовете и пороите, но пазарите не останаха празни. Има от пиле мляко. 



Е, не ме питайте точно него къде го продават, че ще ми дойде в повече да обяснявам какво е и къде е. J 
И така, малко по малко, съвсем подобаващо, с дъжд и слънце дойде есента, но от първия ден ни даде да разберем, че тази година май не ѝ е до циганско лято. 


Или е сърдита на лятото, че побърза да се омете от тук и да ни предостави на грижите ѝ, или нещо циганите ѝ чернеят в очите. Затова от първия ден и запуши, и замириса. Но пък кой не харесва тази ѝ страна, особено ако е мека. Ех, този прятен аромат - от ранни зори до късна вечер се носи из въздуха и дразни жестоко апетита ни. Е, не устоях аз, та с два чувала огнено червени чушки се понесох към село. Пека пиперки, точа баници, лозе бера, вино правя, орехи бруля, туршии затварям и за късмет, намерих няколко оцелели от косовете смокини. Много ги обичам!








Поуморих се накрая, но кой ти дава почивка. J 
Та така, весело е при нас, но докога ли?!
Надявам се, че вас, тези които сте стигнали до тук, не съм ви уморила много и благодаря за вниманието и отделеното време!

На всички пожелавам една невероятно красива, топла, богата, уютна и хармонична есен!



24 коментара:

  1. Чудесна публикация, Ирма! Наситено с емоции и красота лято, а снимките прелестни! Пожелавам ти приказно красива да е и есента! Прегръдки, мила!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Прегръдки и от мен, Кате! И благодаря! :)

      Изтриване
  2. Ирма, толкова се радвам, че си се завърнала.
    Обожавам публикациите ти. Пълни с цветове, аромати, слънце и небе. Всичко, което ни дава природата или Господ трябва да приемаме и да се учим от грешките си. Всичките перипетии, които преживя България са нашите грешките. Грешки на човека. Да се надяваме, че ще ни научи на нещо.
    Трябва да гледаме напред и да продължаваме, стискайки зъби.
    И на теб ти пожелавам топла слънчева есен, пълна с нейните аромати, дъждове от падащи листа..
    Прегръщам те силно, мила приятелко!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сърдечно ти благодаря, Аля! Винаги успяваш да ме усмихнеш и да вдъхнеш кураж и вяра! Знам, че нищо не е случайно и някой ден
      ще имаме късмета да се гушнем не само виртуално, скъпа.
      Целувки от мен с пожелание не за дъжд, а за порой от любов и щастие! :*

      Изтриване
  3. Истинска съкровищница има тук. Толкова златни мигове лято си запазила и така щедро ги споделяш. Снимките са зашеметяващи, не мога да избера по-по-най...Всяка една. Хареса ми това, че края е нагоре - значи в безкрая :)) Една цветна, мека и красива есен да имаш и да напълниш и есенната съкровищница!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Марта!
      Наистина запечатаните мигове са истински съкровища. Да се надяваме само, че ще успеем да опазим съкровищниците си - и ти имаш една богата такава. :) Не съм разпечатвала снимки с години и не дай си Боже интернета да се срине... сума ти работа ще иде на вятъра. Тези дни познат ми загатна за подобна идея и ме накара да се замисля.
      Прегръдки и много усмивки от мен!

      Изтриване
  4. Прекрасни фотографии,Ирма!.....Тази снимка с глухарчето е велика!
    Прегръдки за фотографката:)))))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Глухарчетата са ми слабост, Миленка, както и маргаритките. :)
      Сърдечно благодаря! Имаш голяма прегръдка и ти!

      Изтриване
  5. "Отиде си лятото, идва есента..." А с нея и Ирма. :) Ирме, добре дошла отново! Много се радвам да те видя на линия, липсваха ми красивите ти публикации! Прекрасна и вдъхновяваща есен ти желая!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А, тя ме превари, Гери. ;)))
      Ще се опитам да наваксам и с публикациите и с посещенията, тъкмо съм се заредила с енергия за до Нова Година поне. Само да не ме чуе Дявола! Радвам се, че не си ме забравила, мила!
      Благодаря ти! :*

      Изтриване
  6. Прекрасни снимки, Ирма!
    Чудесно, цветно лято!
    Прегръдка и още по-цветна есен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Дани! :*
      Ще се постарая много за това!
      Целувки и много усмивки от мен!

      Изтриване
  7. Ирма, благодаря! За прекрасните думи и снимки :) Хубава есен и на теб!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се че си наминала, Зори!
      Прегръщам те силно, мила!

      Изтриване
  8. Ирма, сега видях къде изчезна толкова време. Но пък си заслужаваше чакането- страхотни снимки, споделени емоции и вълнуващи преживявания. От сега ти казвам, ако после ще ни покажеш пак такива красоти, "разрешавам" пак да забегнеш за малко;)
    А и циганското лято май все пак ще се състои тези дни;) Хубави октомврийски дни и нощи ти желая!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, какви хубави пожелания само! Благодаря ти, Марте!
      Може да се възползвам от благосклонността ти да дръпна по някое време пак нанякъде, че никак не ме сдържа на едно място. Само да не хване някой студ, че тогава не можеш и с бой ме подкара. ;)))
      Топла прегръдка от мен, мила!

      Изтриване
  9. Твоето лято, Ирме, виждам, че е било изпълнено с красиви моменти. А тогава няма значение дали вали навън, слънце ли грее, вятър ли брули. Снимките са страхотни! Доставиха ми истинско удоволствие!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Снежи, природата е прекрасна през всички сезони, а мен именно тя ме провокира да снимам. Е, не съм много добра с фотоапарата, но съм щастлива, че все пак успявам да запечатам и в такава степен красивите ѝ творения. И никога не би ми омръзнало да скитам, стига да имам до мен любим човек, удобни обувки и стабилен фотоапарат. Някои жени се радват на подаръци от рода на бижута, коли или къщи, а мен ме правят щастлива пътуванията, новите, непознати места, усамотението сред природата, допира до земя, треви, цветя и дървеса. Искам да гушна всяко птиче, дори големите и мощни орли, да заровя пръсти в гривата на лъв или в козината на някоя мецана, да прегърна разтуптените гърди на силен кон или да стоя безмълвно втренчена очи в очи с черна пантера. Искам да поема максимално в себе си всичко земно, за да го отнеса някой ден далече с мен от този свят.
      Радвам се, че си намерила удоволствие при мен, мила!
      Прегръщам те!

      Изтриване
  10. Ааааа, ама Ирме - кой дава така - нещо отпуска да си искала от мистър Блогър...:) Да ги нямаме такива безпричинни лентяйства:)
    Чудесна публикация, перфектни снимки, само малко загадъчно това скитосване, хайде - сподели подробности от посетените местенца. И не ми казвай, че това на колелото си ти, в чужбина и по прашки:))(това последното е шега, разбира се, но така ми се видя в първия момент)
    Най ти завидях за последната част, и преди това - за пълните пазари (само в София ли няма нищо или по-скоро има - само боклуци - плодове и зеленчуци). Представих си те на село - с всичката тази много любима дейност, но стига човек да си има едно такова спокойно кътче и време, за да си го поддържа...идилия...или както казваш все още неосъществена мечта(за малка къщичка с ябълчица отпред).
    Прегръщам те и те подканям да дойдеш да видиш как е есента в София:)) И ще надничам всеки ден за публикация - стига толкоз отсъствия вече...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А, Весе, това не са прашки, бе мила - къси панталонки са, в тон с блузката. :)))
      Снимките са от много места - и родни, и чужди. Първата е част от поредица на едно почти заформило се торнадо в Австрия. Втората е от магистрала Хемус, до с. Яна. Има няколко от Добруджа, Карпатите, Унгария, Беломорието и нашето село, в Родопите.
      А пазарите вярно бяха пълни, и още са, но с есенна стока. Поне при нас е така. Е, сега друг е въпросът кое колко е био, за което всички мечтаем, но поне има избор. За пълната идилия на село има още да почакам. Казала съм, че искам всички екстри и тогава отивам. ;)))
      София... Ако знаеш колко пъти се заканвам да те потърся, но все се случва в делничен ден, до към 3-4 часа, ти пък си на работа. И пусто, не оставам там да нощувам никога! Някой ден, съвсем изненадващо ще се получи. Ама ще ни трябват часове, да знаеш! :) И гледай да се научиш до тогава да поемаш поне по чаша вино :-)
      Топло те гушкам и ти изпращам много усмивки!

      Изтриване
  11. Ирме, липсваше ми! Радвам се че се появи и не мога да се нагледам на снимките ти! Завиждам ти за пътешествията! Наслаждавам се на споделеното!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  12. И за мен е радост да те посрещна тук, Ина! :* Симпатиите са споделени.
    Прегръщам те и ти желая красива, топла есен и едно споделено пътешествие, в което сърцето да е гид, а очите отворени към душата порти!

    ОтговорИзтриване
  13. Дааа ... днес за втори път попадам в твоето блогче Ирма :) и да ти кажа ... споделих житейската ти лятна приказка :)
    Връщам се да разгледам отново снимките ти ... прекрасни са!
    Нека и твоята есен бъде такава каквато си я пожелала и на нас!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Дани!
      Целувки и щастливи есенни дни!

      Изтриване