Следвеликденско, разтоварващо и едни емпанади за отскок

Минаха и тазгодишните великденски празници – шарени, вкусни, с богати трапези, в приятни компании, слънчево-дъждовни, ухаещи и много вълнуващи. Опасявах се, че навъсеното време ще ми развали настроението и за малко да успее, но слънцето нали си ме обича, та се показа в цялата си прелест точно за празника. След обилните валежи, след не една внезапна баня под дъжда, така блесна, че ми бе все едно мокра ли съм, кална ли съм и имам ли клони и листа в косата :) Грабнах камерата и се завирах във всяка нива, дърво и храст, попаднали в капана на златни лъчи. Страхотно ми подейства цялото това цапащо и мокрещо занимание, заредих батериите за известно време, поне докато не ме връхлети следващата луда вълна ;)

Настроенията се сменяха с картините – от бяла нежност и ароматно опиянение в радостно, пеперуденo…

… oт плахо съзерцание, през възторг и страхопочитание.

После дойде ред на релакса и насладата,

на любопитството

и безцелното мотаене.

... и ето, че вчера бе поредният, вторият голям пролетен празник - Гергьовден. Празници да искаш в нашата страна - поводи колкото щеш, ако пък няма, ще си намерим, нали? ;) И всичките придружени задължително с дълги, пълни трапези, наредени с вкусотии, заобиколени с шумни, весели компании. Агнето с апетитна коричка, виното пивко, ракията люта, а приказката сладка! Само някой да се е оплакъл! :)

Да, аз съм оплакваща се – всичко, дето ще се настани на масите, не само трябва да мине първо през моите ръце, че и да се дегустира преди да се предложи, а това не е лека задача. Че загорях една тенджера няма да крия, но когато си нямаш помощници, се случват и такива неща...

След купона и веселието идва отрезвяването – тежко ни е, хапка да не видим, та следпразнично я караме на салатки. За тях няма да говоря... или може би друг път, но днес ще ви споделя едни вкусни закуски, които много обичаме у дома – емпанади (empanada). Това са вид латино-"банички" с най-разнообразна плънка, в зависимост от региона в който се приготвят. Пак по същата причина се делят на печени и пържени. Най-популярни са тези с месна плънка – телешко, но разбира се приготвят се и със свинско, пилешко, морски дарове. Има също вегетариански и сладки варианти. Сервират се като закуска или бърз обяд, с подходящ сос или зелена салата. Тестото за тях е маслено, разточено на тънко, но аз реших този път да експериментирам и ги направих с маено. За резултата сами преценете.

Емпанади с маено тесто и телешка кайма

Продукти

за тестото

1 кг. брашно

1 с.л. сол

2 яйца

4 с.л. зехтин

40 гр. свежа мая

1 к.л.. захар

1 ч.ч. хладко прясно мляко (250 мл.)

300 мл. хладка вода

1 равна с .л. куркума (по желание)

за плънката

500 гр. телешка кайма (може и друга по ваш избор)

3-4 с.л. олио

3 глави лук

1 скилидка чесън (1 малък стрък зелен чесън)

1 к.л. червен пипер

300 мл. пасирани домати (по желание може да се пропуснат)

сол и черен пипер на вкус

1 с.л. наситнена мащерка

за намазване

1 яйце + 1 щ. куркума

Приготвяне

Пресейте брашното със солта и го сложете в дълбока купа. Направете в средата му кладенче, в което сипете разбитите яйца, зехтина и разтворената в прясното мляко мая. Замесете меко и гладко тесто, като постепенно добавите и водата. Поръсете го леко с брашно и покрийте за около час и половина, докато удвои обема си.

За плънката почистете и надробете лука и чесъна на ситно.

В дълбок тиган налейте олиото и сложете на среден огън да се загрее, след което добавете лука и чесъна и пържете няколко минутки, колкото да омекнат. Добавете каймата и с помощта на вилица я намачкайте добре на колкото може по-ситно. Пържете я като постоянно бъркате, докато хубаво се зачерви. Отведете настрана, добавете червеният пипер, разбъркайте и бързо налейте пасираните домати. Върнете на котлона, разбъркайте отново, намалете огъня до слаб  оставете тихо да къкри, докато течността се изпари. Изключете котлона и дръпнете тигана настрана. Подправете със сол и черен пипер на вкус, поръсете с мащерката и разбъркайте. Нека се охлади, преди да направите емпанадите.

Когато тестото втаса, аз го разделих на две части. Едната преомесих с куркумата – поръсих го с нея и просто го месих няколко минути, докато тя се разнесе навсякъде. Оцвети се в красив жълт цвят. Другата половина оставих бяла. После разточих всяка една на много тънка кора (към 2-3 мм.) и изрязах кръгове с диаметър 10-12 см. Във всеки един от тях сложих по супена лъжица от плънката и прегънах на две. Краищата прещипах и оставих да втасат отново.

Едната половина с бялото тесто намазах с разбито яйце и щипка куркума. Тях изпекох на 220° за около 15 минутки.

Другата половина, с оцветеното в жълто тесто не съм мазала с нищо, защото реших да изпържа, като пирожки. Исках да видя каква ще е разликата и кои ще ни се харесат повече. Пържат се в много мазнина, на среден огън за по минутка-две от всяка страна. Естествено, надуха се повече, даже много и станаха толкова големи, че аз лично не можах да се справя и с една. 

На мен ми харесаха повече печените – по-крехки, меки отвътре, с леко хрупкава коричка и не така мазни са.

Пържените хареса момчето ми – по-пухкави, меки, обемни и макар да ги изцедих върху кухненска хартия, пак се усещаше леко мазнината, в която се пържиха. Задължително се държат със салфетка... или само с върха на два пръста. :)

Традиционалистът пък отсече да му направя пак, но с кори за баница – т.е. търси си любимият бюрек с кайма. И си ги получи още на другия ден – станал рано и отишъл в другия край на града за кайма, събуди ме с кафе в леглото и после ми напомни с усмивка какво съм му обещала. ;) Е, как да не му угоди човек?!

Опитайте и да ви е сладко!