27 септември 2013 г.

Пикантни кюфтенца в доматен сос с босилек


М:  Знаеш ли, никога не съм готвила кюфтета в доматен сос.
Аз: Не може да бъде! Вярно ли?
М:  Ами, да!  Не съм, макар мъжът ми и децата много да обичат, аз не знам и не мога да им ги направя. Все мама ги готвеше, ама вече я няма и няма кой да ме научи. Как не я попитах поне веднъж, как не погледнах как става?!
Аз:  Така е, мамините ръце най-вкусно готвят и дори да можеш като нея, пак няма да ти е толкова вкусно, колкото ако тя е "баела над тенджерата"! Ще взема да сготвя и ще опиташ моите, пък ако ти харесат, ще те науча. Винаги има първи път, нали? Няма да оставим семейството ти без вкусните кюфтенца в домати! ...   


Така протече горе долу разговорът ни за любими мамини рецепти с една мила, млада дама, но това бе преди няколко години, а днес дружката ми ползва успешно моята рецепта. Аз пък съм доволна, че нейните момчета лакомо си хапват любимата им гозба. Но, няма две еднакви семейства – у нас тези кюфтенца са изключение, което малко ме натъжава, защото аз също много ги обичам. Половинката не харесва варени кюфтета, та се наложи да променя малко основната рецепта за кюфтета с ориз в доматен сос, но резултатът учудващо ме задоволи и вече рядко готвя онзи вариант с ориза в каймата. 

Преди няколко дни ги приготвих и се сетих да щракна една порция, а днес ще напиша тук и рецептата.


Пикантни кюфтенца в доматен сос с босилек


Продукти
/за 4 порции/

за каймата
500 гр. кайма, смес
1 малка главичка лук
2 яйца
1 дебела филия хляб, без кората (накисната във вода и изцедена)
½ връзка магданоз
1 мака червена чушка (наситнена)
1малко люто чушле, наситнено (по желание)
черен пипер и кимион на вкус

+ малко брашно за паниране на кюфтенцата

за доматеният сос
1 главичка лук, наситнен
2 скилидки чесън, пресовани
5-6 с.л. олио
2 с.л. брашно
1 ч.л. качествен, сладък, червен пипер
4 много големи домата (рендосани) – около 700 мл.
1 ч.ч. вода
1 клонче босилек
черен пипер и сол на вкус
масло
пресен магданоз и босилек

за гарнитура:
сварен ориз / картофено пюре / паста


Приготвяне

Започваме с доматеният сос:
В голям и дълбок тиган (да побира спокойно литър течност) сипваме олиото и го загряваме на среден огън. Като замирише, добавяме лука и чесъна и запържваме за 3-4 минутки или докато приятно пожълтее. Добавяме брашното, разбъркваме и пържим още около 2 минутки. Отвеждаме настрана и добавяме червения пипер, хубаво разбъркваме да се разтвори и веднага наливаме рендосаните домати (може и от консерва) и водата. Пускаме вътре клончето босилек, връщаме на котлона, похлупваме като оставяме малка пролука, за да излиза парата и намаляваме огъня до тих. Оставяме така да си ври докато обема намалее до половина. Трябва да ври поне 50 минути до час, което означава че ще се сгъстява по време на готвенето повече от необходимото, затова го наблюдаваме и разреждаме с по малко вода от време на време. Все пак вътре има брашно и ако го забравим, може и да загори.
Накрая отвеждаме настрана, изваждаме клончето босилек и подправяме със сол, прясно смлян черен пипер и накълцан магданоз. Разбъркваме, пускаме една голяма лъжица масло, похлупваме и оставяме настрана, на топло да си чака. Не разбърквайте маслото – то само ще се стопи и ще образува филм на повърхността на соса, който ще го пази от засъхване, от образуване на коричка.

Сега да направим гарнитурата:
За целта избираме някаква въглехидратна и с ненатрапчив вкус, като картофи, ориз или паста. При последното ми готвене на това ястие, правих и трите вида гарнитури, защото си имам у дома едни капризи, дето понякога ме побъркват. Този път бях доста спокойна и знаейки вкусовете им, реших да им угодя. И за сефте и на себе си. Не ми пречеше да си хапна от която и да било от техните гарнитури, но този път ми се прищя нещо, което те нямаше да пожелаят в чиниите си. Или поне аз така си мислех. Но както и да е, исках да ви кажа за гарнитурите, че сега е момента да ги приготвите, защото кюфтенцата бързо стават, а ние искаме накрая всичко да е свежо и топло поднесено.

*За оризова гарнитура:
Слагаме на котлона касеролка с вода в тройно на ориза количество. Когато заври, намаляваме огъня до тих, посоляваме с малко сол и добавяме почистеният и измит ориз. Разбъркваме само веднъж и оставяме да се вари тихо и кротко. Аз ползвам ориз Арборио – много е едър, зърната му се делят едно от друго, а и се получава с него един хубав, някак млечен сос. Като при ризото.  Когато е готов и е изпил почти всичката вода, отвеждаме настрана, добавяме и на него една голяма супена лъжица масло, разбъркваме с вилица (за да не се размачкат зърната) и похлупваме плътно. Оставяме на топло върху печката, настрана, да чака.

*За картофена гарнитура:
Ако решите да се спрете на нея, може да я направите в два варианта – или на картофено пюре, или да оставите картофите сварени, но цели. Картофено пюре няма да казвам как се прави, всеки знае. За картофките обаче си имам свой номер, който ще споделя.
Значи, избираме малки, здрави картофчета с горе-долу еднаква и правилна форма. Измиваме ги и ги поставяме в тенджера, поръсваме с малко сол, заливаме със студена вода и ги слагаме на котлона, на среден огън да се сварят.  Когато това стане (пробваме с виличка – трябва да влиза лесно в тях, но в никакъв случай да не ги разпуква), отвеждаме от огъня, изцеждаме ги и ги заливаме със студена вода.  Нека постоят в нея само толкова, колкото да можете да ги държите в ръка, без да ви изгорят. Отцеждаме ги отново и ги обелваме. Сега, ако искаме можем да разполовим, но ако са съвсем малки, което е за предпочитане, оставяме цели. Поливаме ги с топинг от разтопено масло (на 300 гр. картофи – 60 гр. масло), в което сме сипали  3 с.л. олио, ситно накълцан магданоз, скилидка счукан чесън и малко черен пипер.

*За гарнитура от паста:
Ами избирате си любима паста, с по-компактна форма, сварявате я по указанието на пакета, отцеждате и разбърквате с малко масло, в което сте добавили щипка куркума. По желание може да поръсите с черен пипер.
Това беше за гарнитурите. 

А сега за самите кюфтенца.
Каймата ви трябва да е предварително омесена от всички изброени продукти и да е отлежала в хладилника поне 2 часа. Стартираме пърженето им в момента в който сме сложили избраната от нас гарнитура да ври.
За целта слагаме в плик 1 ч.ч. брашно и всяко, оформено на топка (колкото мандаринка) кюфтенце, пускаме вътре, раздрусваме плика и то бързо ще се напудри навсякъде. Вадим го и го оставяме настрана. Така процедираме и с останалите.
Сега загряваме олио в тигана на среден огън и когато замирише, взимаме кюфтенцата, леко разплескваме и нареждаме в горещата мазнина, да се изпържат от всички страни. Вадим ги да се отцедят на кухненска хартия.
Проверяваме соса дали не е изстинал и ако се е охладил го загряваме за малко на още топлия котлон, бъркайки, за да поеме разтопилото се на повърхността му масло.

В подготвените за сервиране чинии бързо разпределяме гарнитурата и кюфтенцата и заливаме със сос. Отгоре поръсваме леко с черен пипер и наситнени, пресни листенца босилек. За не обичащите го ползваме магданоз, но вкусът на босилека остава несравним в случая. Остатъкът от соса прехвърлете в сосиера и поднесете отделно.

Порцията, която снимах не е моята, затова босилека е само за декорация – на момчетата понякога им намирисвал на църква, та поискаха магданоз. Но, те губят! :)))


Най-доброто решение за салата, според мен, за това ястие е свежа и хрупкава зелева салатка, с много черен пипер, приятно подкиселена и посипана с лъжица - две сусам.


Кюфтенцата имат лека и пухкава структура и са леко пикантни от лютото чушле. Сосът оставя усещане за кадифена гладкост, макар и не пасиран, с невероятен дъх на зрели домати, босилек и масло, а гарнитурата, която и да изберете, балансира всичко до съвършенство.


Опитайте!

11 коментара:

  1. Прекрасни са, Ирма! Много си права, от мамините по-вкусни рецепти няма. Прегръдки! :)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз ей така преди години не смеех да ги направя, виждаше ми се страшна работа, а то се оказа фасулска след подобен разговор с мама. Сега децата поне веднъж на седмица ме карат да им правя и все се чудя кога ще им омръзнат;)
    Чудни снимки, Ирма и лека вечер!

    ОтговорИзтриване
  3. Така е, Еви! Най-вкусният ориз, който мога да направя, пак не е като нейния. Наскоро и синът ми каза, че на баба му тутманикът бил някак по-различен, макар че омете почти всичкия сам. :)
    Никога няма да им омръзнат, Марта! Щом е всяка седмица, здраво са им заседнали по небцето. И да порастат, пак ще те карат да им угаждаш с тях, гаранция ти давам! Аз така отговарях на мама до последно - и като дете, и като по-голяма, където и да съм била, щом се прибирам, тя ме пита какво да ми сготви, да ме посрещне, а аз винаги отговарях ОРИЗ и ПАЛАЧИНКИ. Е, няма по-вкусни от нейните!
    Прегръдки от мен, момичета!
    И прекрасен уикенд ви желая!

    ОтговорИзтриване
  4. След толкова увлекателно разяснение и апетитни снимки, как да не ги направя ?! :)
    Обичам и правя кюфтета с доматен сос, както и гарнитура ориз или паста, но виж с картофи не съм пробвала. Тъкмо идея за следващия път!
    Ирме, прегръдки и приятни почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  5. Ирме,много вкусно ястие-и в къщи си го хапваме с удоволствие...
    Хубава събота!

    ОтговорИзтриване
  6. Това е то магията на храната... Няма друго нещо, което толкова да сближава обичните хора! Чудна манджичка, Ирме, огладнях..
    Сърдечни поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ах, Ирма! Тези кюфтенца са не само вкусни и великолепно изглеждащи, те носят уют! Прекрасна публикация!

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря на всички ви за вниманието и милите коментари!
    Поздрави, прегръдки и спорна седмица от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  9. Обожавам кюфтета с доматен сос,но и у дома съм сама фенка,моите не особено.Страхотно вкусно е отново,Ирме!
    Прегръдка и хубав понеделник!

    ОтговорИзтриване
  10. Благодаря, Роси! Ей, затова и намерих начин да ги приготвям у дома. Иначе ако трябваше само за мен да си правя труда, нямаше да стане... или поне нямаше да ми е толкова сладко. Сега ми трябва един съмишленик, та понякога да си угаждам и с оригиналната рецепта, ама кой знае...
    Целувки, мила и пожелания за много усмивки през новия месец!

    ОтговорИзтриване