Банички с лозови листа

Продължава лозовата вълна у нас. След сармичките, на вниманието ви днес предлагам и едни банички с лозови листа. Идеята ми дойде гледайки отделените, по-млади, малки и с насечени ръбове листи, толкова нежни, все още свежи, но и негодни за завиване на сарми. И без това мъжете искаха баница, та реших да експериментирам. Бях убедена в резултата, но уханието, което се понесе от фурната, докато се пекоха ме изненада много приятно. Веднага след това бяха нападнати, одобрени и заявени за редовно приготвяне. И макар листата за сарми бързо да преминават, такива за банички ще има още дълго, така че ако ви се стори интересна идеята, ето и рецептата:

Продукти

/за 12 бр./

1 пакет кори, препечени на сач

за плънката

20-25 млади лозви листа

1 връзка зелен лук

3 яйца

1 ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. царевично брашно

1 бакпулвер

250 гр. сирене

сол и черен пипер на вкус

100 гр. меко масло

за намазване

1 яйце + 1 с.л. зехтин

сусам за поръсване

Приготвяне

Най-напред измийте и попарете в гореща вода лозовите листа за около минутка-две. Прецедете горещата вода и ги залейте със студена, след което отцедете добре и надробете на ситно.

Почистете, измийте лука и също надробете.

В дълбока купа разбийте яйцата с киселото мляко. Добавете брашното, разбъркано с бакпулвера, след това лозовите листа, лука и накрая натрошеното сирене. Посолете на вкус със сол и черен пипер и разбъркайте добре плънката, за да се се разпределят равномерно в нея съставките.

Включете фурната да се загрява на 200°.

Застелете тавата от фурната с хартия за печене.

Корите, които ползвах са пловдивски, на Унибел - правоъгълни, в пакет по 6-7 бр. - тънички и за мен по-удобни от кръглите.

За оформянето на баничките слепвате по две кори, като по между им обилно мажете с масло. После намазвате обилно с плънка и навивате руло откъм тясната страна на корите. Рулото разрязвате на две половини, а всяка една от тях на още две. Така от едно руло се получават 4 банички. Готовите банички редите в тавата и мажете отгоре с яйцето, разбито със зехтина. Поръсвате със сусам и печете до златиста коричка – около 30 минути.

Извадете баничките, оставете да се охладят за десетина минутки и поднесете. 

Баничките са вкусни както топли, така и изстинали като пухкавостта им се запазва дори до следващия ден. Този път всички свършиха още докато бяха топлички, но опитът ми показва, че царевичното брашно в плънката ги кара да стоят бухнали, меки и крехки дълго време. 

Опитайте ги и ще се влюбите в тях! J

Лозови сармички по гръцки

Дали са по гръцки, по турски или по средиземноморски е все едно, защото спор за произхода на сармите е имало открай време и все още няма общо мнение по въпроса. Сармите като цяло се срещат и на Балканите и по-на изток – през Турция, нагоре към Каспийските страни, по-на юг, в арабските и още по-навътре в Азия. Навсякъде основата е една - плънка (постна или с месо), завита в подходящо за ядене листо. Обикновено се ползват лозови или зелеви листи, в зависимост от сезона, но са популярни и сарми, завити и в листа от лапад, левурда, липа и може би още други растения.

Лозовите сарми са по-широко разпространени и може би това е така, поради факта, че лозата се е отглеждала от хората още в Античността и почти всеки е отглеждал по някой корен – дали за прехрана, дали от култ към божествената напитка, но лозата в двора на човек се е смятала за богатство. Отглеждането на културно грозде започва преди около 6000-8000 години в Близкия Изток. А първите следи от червено вино водят към древна Армения, където, очевидно, е открита и най-старата изба в света, датирана около 4000 години преди новата ера. Всичко това навежда на мисълта, че може би някъде там е родината на лозовите сарми, но колкото и да е логична и тази теория е относителна. Все пак едно е ясно - рецептата е произлязла някъде из този край на земята, а и в много региони на страните от него се приготвят точно така.

Днес вкусните лозови сарми са известни и се предлагат в цял свят, но за мен са по гръцки, защото баба ми Златка  така ги правеше, а нейната кухня бе силно повлияна от гръцката. Моите в случая са постни, но могат да се приготвят и с добавка на някакво месце – кълцано пилешко, агнешко, телешко. Много леки и нежни, каквито могат да бъдат само лозовите сармички, но и много ароматни, благодарение на обилното им подправяне със свежи подправки и треви. Поляти със сос Авголемоно и поднесени с вкусна салата са една чудесна сезонна храна, която ако сервирате в градината на чист въздух, под асмата, сред ароматите на лятото и жуженето на пчелите, ще ви се услади три пъти повече. J  

Продукти

/за 5-6 порции/

50-60 млади лозови листа

за плънката

400 гр. ориз (едрозърнест и по-лепкав)

½ ч.ч. олио+зехтин(или само олио)

1 връзка пресен лук

1 стрък пресен чесън

1 шепа наситнен пресен джоджен

1 шепа наситнен магданоз

1 шепа наситнен пресен копър

1 шепа светли стафиди

1 ч.ч. нарязани на дребно орехови ядки

сол и черен пипер на вкус

допълнително още малко зехтин и сол за сваряването на сармичките

Приготвяне

Наливаме в тенджера 6 ч.ч. вода, слагаме я на котлона да заври и след това я отвеждаме настрана.

Почистваме, измиваме и подсушаваме ориза.

Сипваме в дълбок тиган мазнината и слагаме на среден огън да се загрее. Добавяме лука и запържваме за 2-3 минути, след което добавяме предварително измития и подсушен ориз. Запържваме го до избистряне на зърната като постоянно разбъркваме с дървена лъжица. Доливаме с топла вода - 2/3 от общото количество (3:1 вода към ориз или в случая около 4 ч.ч.) и изчакваме ориза почти да я поеме. Когато остане да се къпе само в гъст сос, го отвеждаме настрана, посоляваме със сол и черен пипер на вкус, добавяме зелениите и разбъркваме. 

Оставяме да се охлажда, а междувременно попарваме предварително измитите лозови листа в гореща вода. 

За целта слагаме вода в дълбока тенджера и след като заври изключваме котлона. Слагаме листата на порции по около двайсетина, за да ни е по-лесно, натискаме ги с решетъчна лъжица, похлупваме и ги държим в нея около 3 минути, след което ги изваждаме и поставяме в ледена вода. Това няма да позволи да покафенеят, ще запази цветът им зелен, а освен това няма да ни парят, когато навиваме сармичките.

Междувременно оризът ще е поел малкото влага, останала в него и ще се е охладил, така че пристъпваме към завиване на самите сармички. Във всяко листо слагаме по чаена или супена лъжица от плънката (според едрината на листата) и завиваме малки пакетчета. 

Редим ги в тенджера с дебело дъно (ако не разполагате с такава, застелете дъното на вашата тенджера с няколко лозови листа), след което посоляваме, поливаме с 1 к.ч. зехтин и останалата 1/3 от цялото количество вода (2 ч.ч.). Притискаме с чиния и слагаме тенджерата на слаб огън. Варим 20-25 минути от завирането на водата, изключваме котлона и оставяме настрана за половин час. Ако в тенджерата е останало малко вода я изливаме, за да не се поеме от сармите и ориза в тях да стане кашав.

Поднасяме топли или съвсем охладени, както ни харесват.

               

Салатката е също много вкусна, бърза, лесна и не е за изпускане – пълнени чери доматчета с авокадо мус и моцарела.

Да ви е сладко и Наздраве!

Още за сармичките и една друга рецепта с тях вече съм писала тук 

 

 

Палачинкова торта „Балерина“ /Ballerina’s dream/

Балерина, защото много ми напомня балетна пачка. Ballerina’s dream - по обясними причини, но все пак защото колкото е вкусна, колкото и да е лек кремът, толкова е и богата на калории. Не съм от хората, които ще седнат да смятат калории и джаули, но определено и една малка порция засища, а каква наслада доставя, може да разберете само ако си я направите. J

Продукти

за палачинките

6 яйца (домашни най-добре)

1 щ. сол

2 ч.л. захар

2 пликчета ванилова захар

1 л. пресно мляко

3 ч.ч. брашно (или малко повече)

300-400 мл. бяло шампанско (или друго газирано вино/коктейл)

100 гр. краве масло

за крема

1 ½ ч.ч. животинска сметана

1 ½ ч.ч. пълномаслено пресно мляко

½ ч.л. едра сол

6 жълтъка

2/3 ч.ч. захар

150 гр. бял шоколад

500 гр. Маскарпоне

допълнително

500-600 гр. ягоди

1 ч.ч. захар

1 пликче “Gelfix Extra 2:1”

сока на ½ лимон

за поръсване

пудра захар, смесена с 1 пликче ванилова захар

Приготвяне

За крема сваряваме сметаната, млякото и солата в касерола (само докато закъкрят). Махаме я от огъня, покриваме и оставяме 30 минути.

Разбиваме жълтъците и захарта.

Прецеждаме сметановата смес в друга тенджера и я връщаме на слаб огън за кратко.

Добавяме 1 чаша от нея при жълтъците и ги слагаме на бавен огън при постоянно разбиване. Постепенно добавяме на тънка струя и останалата сметана и бъркаме, докато се сгъсти достатъчно, за може да покрие задната част на лъжицата (да се задържа по нея). Разтапяме шоколада на водна баня или в микровълнова фурна и добавяме и него в крема.

Приготвяме си купа с ледено студена вода, слагаме в нея друга и прецеждаме вътре крема. Охлаждаме го като разбъркваме често.

Охладения крем добавяме на порции към леко разбитото сирене Маскарпоне и оставяме в хладилника. 

През това време си приготвиме ягодовото сладко.

За целта слагаме в касерола почистените, измити и разполовени ягоди (ако са малки, горски примерно, оставяме ги цели) и 2-3 с.л. вода.  

2 с.л захар разбъркваме с гелфикса и ги добавяме при ягодите.

Слагяме касеролата на среден огън и когато всичко заври, добавяме останалата захар и лимоновия сок. Варим 3-4 минути, след което отвеждаме настрана да се охлади.

За палачинките разбиваме в голяма купа яйцата със солта, захарта и ванилията. Наливаме пресното мляко и хомогенизираме сместа. Добавяме брашното и с помощта на телена бъркалка забъркваме тесто с гъстотата на кексово. Стараем се да не останат никакви бучици – може да ползваме и миксер, всъщност. Ако се налага коригираме количеството на брашното с лъжица-две.

Сега наливаме на тънка струя и при непрекъснато бъркане шампанското, за да разредим сместа до гъстота на рядка боза – стандартната за палачинково тесто.

За изпържването на палачинките ползваме два тигана с различен диаметър, но и да ползваме един не е фатално. Пържим палачинките на среден до силен огън като мажем тигана с масло преди всяка палачинка.

Тортата сглобяваме като редим върху поднос първо големите палачинки (при положение, че имаме два размера). Поръсваме ръба на всяка обилно с пудра захар(предварително пресята с ваниловата захар). В средата ѝ (на около 1 пръст навътре от външния ръб) намазваме с по лъжица сладко, а отгоре му с 1-2 обилни с.л. от крема. Поставяме следваща палачинка, ръсим с пудра захар, мажем сладко, крем и т.н.

За финал отново поръсваме цялата торта обилно с пудра захар и сервираме.

Изключително вкусна и лесна за приготвяне торта. Опитайте и да ви е сладко!

Хляб без месене

Днес е изключително празничен ден.

По стечение на обстоятелствата в него са се събрали два празника – денят на светите равноапостоли Константин и Елена, който е избран и за празник на родния ми град и Спасовден (винаги в четвъртък и 40 дни след Великден), който пък тази година се пада на същата дата.

Народните чествания на празника св. св.Константин и Елена в България на много места са придружени с нестинарски танци, върху горящи въглени. Танцът е езически, при който танцуващите изпадат в транс. Обичаят е запазен в автентичният си вид само в едно село, в Странджа – село Българи, но се играе на много места като туристическа атракция. И въпреки, че нестинарите танцуват с издигната в ръце икона на светите Константин и Елена, църквата ги нарича обладани от дявола, а танцът им - демонски.

На Спасовден християнските традиции и народните вярвания се преплитат в хорските представи за свети Спас. Според някои той слиза от небето с житен клас в ръка, за да спаси земята и хората от огнените светкавици и гръмотевици на бог Перун. Също така в сряда, преди празника, към света на хората се отправят самодивите, прекрачвайки невидимата граница с отвъдния свят. Идват тук, за да берат росен, да посеят роса над нивите, че да покълнат семената и да дадат плод. Говори се, че ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е добра, а реколтата богата. Като допълнение към представите за Спасовден е и вярването, че нощта срещу него е лековита и затова много болни и недъгави отиват да преспиват на росенови поляни. Знае се още, че ако безплодна жена преспи до самодивско цвете (росен), без да бъде видяна от никой, ще зачене рожба. Има обаче още едно условие, което трябва да се спази – тя трябва да е придружена от мъж, с който няма кръвна връзка. Много удобно и хитро, нали? J  Е, може това да е и съпругът ѝ, но шанса да се освободят от „бедата“, когато се усамотят под самодивското цвете е голям. 
"Росенът цъфти само през нощта срещу Спасовден и то за много кратко време - до сутринта листата му започват да капят. На хубаво е ако част от тях паднат върху жената и нейния придружител. Но преди това двамата трябва да подредят трапеза под самодивското цвете - да разпънат червен месал /покривка/, да сложат върху него спасова пита, варена кокошка и бъклица с вино и... разбира се да хапнат и да пийнат. Какво друго се случва, етнографията не уточнява. Знае се само, че към полунощ, те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, двамата трябва да оставят храната под цветето и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Така безплодието остава под росена. Ако жената зачене, то става по магичен начин, по божия промисъл и не се тълкува като прелюбодеяние.“ 

 “Те ти, булка, Спасовден!“  За израза обяснява малко известна еротична, народна приказка, която е част от една ниша на българския фолклор, за която малко се е говорело преди време от неговите изследователи, но е била неразделна част от живота на хората - онази интимната, пиперливата и много забавна. Днес този „срамен“ фолклор е наречен блажен и е събран в сборника на Флорентина Бадаланова - „Фолклорен еротикон“. 
Освен всичко това, Спасовден е и празник на всички хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.

Да са живи и здрави всички именици, да им е честито името, да са им богати трапезите и верни приятелите!

И понеже никой не е по-голям от хляба, а и е празник на хлебарите, ви поднасям вкусен, селски хляб, който не се меси и по стара традиция се пече в подник (подница). Е аз го пекох във фурната, в тенджера. Рецептата е стара, колкото хляба (тогава с квас, вместо с днешната мая)– така се е приготвял векове наред, преди техническият прогрес  да ни улесни с днешните готварски печки. И ви уверявам, че е сто пъти по-вкусен от който и да било друг. Разбира се, всеки приготвен от собствените ви ръце ще е най-хубавия и най-вкусния, но в подник, хлябът има различен вкус и аромат. Тайната е в бавното печене в затворен съд и на постоянна температура.

Решението да се ползва тежка тенджера е много сполучливо, а съвременните фурни с възможността да поддържат точно определени и постоянни градуси, спомагат да си докараме оня вкус на хляба, който предците ни са познавали. Ако имате подходящ глинен съд с капак, можете да ползвате и него, но нека гърлото му е „отворено“, че да не се затрудните с изваждането на хляба.

Продукти

800 гр. брашно

1 с.л. сол

600 мл. хладка, до леко топла вода

1 кубче прясна мая (42 гр. или 2 пликчета суха)

Приготвяне

Най напред разтваряме маята в топлата вода и я оставяме за малко настрана да се развие.

В голяма, дълбока купа пресяваме брашното със солта, правим кладенче в средата му и там наливаме разтворената мая. С дървена лъжица бъркаме енергично, докато всичко се смеси добре. Получава се меко и лепкаво тесто (ако е прекалено лепкаво, добавете още съвсем малко брашно), което оставяме покрито за час и половина до два на топло.

После, на обилно набрашнена повърхност го обръщаме и с няколко (3-4) движения го загръщаме, колкото да му придадем форма. Покриваме го със съда, в който е втасвало и го оставяме така, покрито за още половин час.

През това време слагаме голяма и тежка тенджера (чугунена), заедно с капака ѝ във фурната и я пускаме да се загрее на 230°. След като изтече половиният час, внимателно изваждаме тенджерата от фурната и в нея прехвърляме тестото. Ако се е поотпуснало, пак го загръщаме леко. Похлупваме с капака и връщаме във фурната за 30 минути без да отваряме. След това внимателно махаме капака на тенджерата и допичаме хляба за още десетина минути.

Вадим го от фурната и го обръщаме върху скара до пълното му охлаждане. 

Не го режете веднага, колкото и да ви мами ароматът му, защото ще остане влажен, така че се въоръжете с търпение! J

И да ви е сладко!

Салата с варени яйца и сос "Манго"

Днешното ми предложение е както за диетуващи, така и за тези, които обичат да си угаждат. Салатката, която ви представям е много вкусна, ароматна и свежа! Зеленчуците са само идея – такива, каквито обичаме, каквито имаме в наличност. Ако решите да я изпробвате, може да я обогатите и превърнете в истинско гурме преживяване с добавка на ядливи цветя, семена и ядки. По-важен е сосът – екзотичен, лек и кремообразен, придаващ ѝ сочност, аромат и повече вкус. И един съвет – направете си двойна доза от него, защото е толкова вкусен и пристрастяващ, че има голяма вероятност да го добавяте на каквото се сетите. У нас е предпочитан за потапяне на тънко  нарязани свежи зеленчуци, в салати, в тортили, за пържени картофки, както и за панирани рибни и пилешки късове.

И рецептата:

Продукти

за Манго сос

1 добре узряло манго

1 с.л. лимонов сок

1 с.л. натурално нишесте

½  малка глава лук

3-4 с.л. вода

1 с.л. къри

сол и черен пипер на вкус

2 с.л. зехтин

1 ч.л. оцет Балсамико (тъмен)

Карамел  (светъл, приготвен от 1 с.л. захар и 1 к.ч. сметана)

за салатата

/за 3 порции/

4-5 чери доматчета

1 малка краставица

1 малка чушка (зелена или червена)

1 морковче

3-4 сварени яйца

1 топка Моцарела (125 гр.)

1 ч.л. семена (любими или смес от тях)

1 с.л. едрозърнеста дижонска горчица

няколко листа зелена салата (айсберг, копф, маруля, спанак или рукола)

букетче от няколко клончета свежи подправки (риган, копър, кориандър, босилек)

Приготвяне

на соса

Почистете и наситнете максимално лука. В малка касерола налейте зехтина, добавете лука и загрейте на среден огън. Когато започне да се запържва, добавете водата, похлупете, намалете огъня и задушете до пълното му омекване. После отведете и оставете да се охлади малко.

Карамелизирайте захарта на тих огън до светъл, златист цвят и разредете със сметаната като бъркате непрекъснато. Ако се наложи, долейте още малко.Охладете.

Почистете мангото и извадете месестата му част. Сложете я в каничката на блендера, заедно с подправките, лимоновия сок, оцета, задушения лук, карамела. Разбийте до хомогенна смес. Сега е момента да добавите нишестето като се съобразите с това, колко е рядка сместа - преценете какво да е количеството, имайки предвид, че това, което съм дала е приблизително. Разбийте отново всичко и прехвърлете в подходящ стъклен съд с плътно затваряща се капачка. Съхранявайте в хладилник до седмица.

За салатата, сварете и обелете яйцата.

Измийте старателно всички зеленчуци, подсушете ги и ги надробете. Салатните листа само накъсайте на удобни за консумация парченца и наредете на дъното на салатиера, отгоре подредете яйцата, накъсаната моцарела и зеленчуците. Поръсете със семената, капнете тук-там по малко от горчицата и нахвърляйте листенца от зелените подправки. Полейте със сос Манго и поднесете.

Може да сервирате от соса и отделно, за да си допълвате по желание.

Да ви е сладко!