SUMMERTIME 2013 - Walking On Sunshine

Слънце, вятър и вода,

треви, усмивки и неземни чудеса.

Тичах, скитах – дните не броях.

Сълзи от щастие и детски смях,

прегръдки, нежност, аромат

 на обич, на мечти, на топъл хляб

...

Най–напред да се извиня на читателите, които нямаха търпение да си почина и да се появя тук, но понякога без да сме планирали нещата, те се случват, а когато имаме щастието и да ни харесат е трудно да устоим на желанието да им се отдадем сто процентово, нали? Поздрава е за всички вас – една хубава мелодия, която цяло лято си тананиках и ме караше да се усмихвам щастливо.

Та, ето ме тук  вече. Този път ще сбия набързо впечатленията си от сезона в снимки, а в следващите публикации ще се спра по-подробно на някои от местата които посетих, на нещата които ме впечатляваха и ще ви споделя моите нови кулинарни открития.

I'm walking on sunshine, oooh

I'm walking on sunshine, oooh

I'm walking on sunshine, oooh

AND I FEEL GOOD!

Така е,  разхождам се под слънцето и обратно на рефрена от песничката,  се чувствам прекрасно – така си я и пея аз. Е, докато не ми прегрее главата, разбира се. :)  Но и за нея има лек, като тези две малки слънчица, които ме караха да забравя какво е умора.

Истината е, че моя милост на силно слънце не издържа. Колкото и да ми е мило то, колкото и да го чакам цяла зима с нетърпение, толкова и се крия от него, когато живакът достигне и подмине  градус 30. Все търся сенките и горската прохлада и му се радвам оттам. 

Няма да крия, че в горите се чувствам най-добре, но това лято и там не се дишаше и не веднъж захвърлях роклята  връз някой храст, докато се съвземе морната ми душичка. Хм, „капризна и лигава” би казал някой и не бих се обидила, но какво да се прави – не сме всички еднакви, нали? Нека съм саксийно цвете, важното е да пръскам аромат! За тръните не искам да говоря – намира се някой и друг! :)))

Но сърцето ми е меко, толкова меко, че а го погалиш, а се е спукало и изляло всичката обич  :)

А обич да искате - имам много, толкова, че не знае към какво вече да се насочи. Хубавото е, че за тези два месеца успях да се насладя на доста от нещата, които обичам - ходих боса, хапвах био плодове, наслаждавах се на отдавна забравеното удоволствие да полежа с книжка в ръка сред овощна градина, дори да поспя на чист въздух, сред птичи песни.

Скитах без умора из поля и гори, снимах всичко що ми грабне ненаситното око, напълних си картата на камерата и нямаше вече къде да побирам новите открития. Обаче вече си нося резервна батерия. :)

Свалих 7 килограма и се намъкнах в новите дънки, които нарочно си купих с по-малък номер. Ихууу! :))))  Диета ли? Няма такава, просто се нагъвах с домати и диня, че сега им е сезона, а ги обичам много. И движение, ама много.

И в бистрата и ледена вода на горски потоци газих, успях да се изкъпя под водопад...

.... посрещах и изпращах слънцето...

... броях звезди и си мечтаех времето да спра, но няма как и пак се върнах на Земята! . :)

А тук не е толкова зле, много е хубаво, а колко по-хубаво е да си малък, безгрижен и освободен, да разтягаш дъвката мислейки единствено дали ще достигне края на обтегнатата ти ръка без да се скъса, да караш розово колело, без да ти пука дали е мъжествено или не,  да се правиш на отровен и да наблюдаваш как големите се вцепеняват от ужас и страх,  да се смееш с цяло гърло и да падаш на земята от смях... 

 

 

И колко е хубаво да ти откъснат цвете и да ти го подарят просто така,  без повод! :)

Въобще лятото дава безброй поводи за чиста радост, еуфория и релакс. Важното е само да се отпуснеш, да съумееш да разкараш тегобите за малко от мислите си, да се насладиш максимално на момента и да извлечеш всичката положителна енергия от заобикалящото те. Все пак е време, в което се зареждаме със сила и енергия за цяла година и е добре да пълним душата си с емоции, да отворим сетивата си да попиват удоволствията, с които е пълно около нас, да грабим с пълни шепи.

И макар астрономическото лято да не е приключило още, в новият месец вече има „Р” затова ви пожелавам в аванс хубава, топла, слънчева, вкусна и златна есен!

Сладки череши 3 и...

Галет със сирене Бри и череши

В последният ден на юни, в последните му часове дори бързам да напиша последната за този сезон публикация с участието на черешките – плод, който много обичам и който тази година, мисля, се оказва най-желан и неустоим за мен. Или казано по друг начин имам Черешова година.

След огромните количества изядени в натурален вид череши, се постарах да затворя няколко бурканчета конфитюр, да замразя малко за зимата, да направя няколко сладкиша с тях, а и не бяха малко каните черешова лимонада, които изпихме. На финала на сезона, останаха мъничко, които се охлаждаха в хладилника повече от необходимото и след 2-3 дни престой, определено даваха зор за внимание. Е, всяко удоволствие си има начало, пик и спад, та тези, горките, бяха улучили момента на финалната права - просто не можех повече да се тъпча.

Ама пък каква права само – доста стръмна, та спирачките ми не хванаха, но за сметка на това пък аз се хванах за един галет – беше ми влязъл в главата още в началото на черешовият сезон и за малко да го изпусна да отлети. Да, ама не! Тъкмо навреме се усетих, та запретнах ръкавите. Да бе, ръкави нямам отдавна, но нали така се изразявал силно обзелият те ентусиазъм за подвизи в кухнята :-) 

Ето го днешният ми подвиг:

Галет със сирене Бри и череши

И рецептата, ако проявите интерес и решите да изпробвате:

Продукти

за масленото тесто

1 ¼ ч.ч. бяло брашно

¼ ч.ч. царевично брашно (фино смляно, а не грис)

1 с.л. кафява захар

3 с.л. нерафинирана тръстикова захар (ако ползвате бяла да е 2 с.л.)

125 гр. масло

1 щ. сол

2-3 с.л. ледена вода

за плънката

3 ч.ч. череши (обезкостени)

¾  ч.ч. захар

1 ванилова захар

кората и сока на ½ лимон

1 с.л. натурално нишесте

2 пълни с.л. Маскарпоне (квасена сметана)

150 гр. сирене Бри

+ 1 яйце за намазване

Приготвяне

Сложете в купа двата вида брашно, добавете солта, кафявата и тръстиковата захар и разбъркайте добре, да се смесят всички сухи съставки. Сега добавете нарязаното на парченца масло и с вилица или направо с ръка намачкайте всичко, за да се образуват трохи. Ако работите без вилица, а с ръце действайте по-бързо, за да не се разтопи маслото от топлината на ръцете. За да си помогнете цялата маса да се превърне в тесто, добавете лъжица по лъжица от водата, като не спирате да мачкате и да оформяте. Става бързо и много лесно. Малко ще е лепкаво, но не се притеснявайте – това е от маслото. Не добавяйте повече брашно!

Завийте тестото в стреч фолио и го приберете за час в хладилника, да се стегне малко.

През това време си почистете черешите, измийте ги и им отстранете костилките. Сложете ги дълбок тиган с не залепващо покритие, полейте ги с лимоновият сок, поръсете с лимоновата кора и насипете отгоре им половината количество от захарта, смесена с ванилията. Останалата заделете, за да поръсите сладкиша преди печене. Разбъркайте и поставете на тих огън, за кратко, колкото да се разтопи захарта. Разбъркайте и отведете настрана от огъня да се охлади.

Когато изтече единият час, включете фурната да се загрява на 200°.

Извадете тестото от хладилника и го поставете върху напудрена с брашно хартия за печене, предварително изрязана по размерите на тавата в която ще печете галета.

Поръсете съвсем леко и тестото с брашно и разточете на кора с диаметър около 30 см. Намажете почти цялата кора с Маскарпонето, като оставите не намазан борд от около 2 пръста. 

Върху Маскарпонето насипете отцедените от сока череши и посипани с нишестето, нахвърляйте тук-там върху тях накъсано на малки парчета сирене Бри и отново поръсете с малко захар (около 2-3-4 с.л. – на вкус). Завийте не намазаните краища на кората навътре, върху черешите, като нагънете красиви дипли.

Сиренето Бри може да постелете под черешите, а ако искате сложете от него и отдолу, и отгоре - мисля даже, че ще е по-добре.

На мен ми остана малко тесто, тъй като след като разточих корта я изрязах за да оформя правилен кръг, а него отново омесих, разточих и изрязах ей, онези звездички от него, които сложих в средата за декорация. Е, може и без нея, но в оня момент така ми скимна. И понеже бяха повечко, наредих останалите около галета, върху хартията, та се изпекоха като бисквитки.

Намажете галета с разбито яйце  и поръсете с малко захар.

Печете го около 35-40 минути или докато добие красив загар.

Не прекалявайте с печенето, макар да ви се струва меко тестото – то е с масло и това е нормално! След охлаждане маслото ще се стегне, както и тестото.

Сладкиша е готов, когато е с хубава, златиста кора и плънката с череши бълбука в средата.

Извадете от фурната и прехвърлете заедно с хартията върху дъска да се охлади. Не се нахвърляйте отгоре му колкото и да ви се ще, а се въоръжете с търпение, за да не се изгорите!  :-)

Охладен вече поднесете, като по желание преди това може да поръсите нежно с пудра захар. По една топка ванилов сладолед в чинията до него е идеалното допълнение.

Галета е много вкусен. А тестото е леко, меко и крехко, топящо се сякаш в устата и това е дело на царевичното брашно. По желание може да посипете и малко ядки отгоре – бадеми или орехи, както и да замените Маскарпонето с квасена сметана или безсолно крема сирене тип Филаделфия.

Накрая мога да ви кажа:

Да ви е сладко!

Бих искала да ви покажа и нарязаният галет, но просто нямаше време за това - сладкиша е малък и бе унищожен светкавично :-)

77 билки и половина, слънце, жега и много бира

Слънцето рипало, играло, а ние само жаркият му дъх и усмивката видяхме. Еньов ден е!
И го разбрах преди малко, след като се прибрахме от прохладната планина... без билки, камо ли 77,  но с букет слънчево жито, много настроение в добра компания, сред мирис на бор и истинска свежест.

В лятната жега, поседнахме на чаша бира, на сянка, обсъдихме наболелите ежедневни събития, планирахме следващи срещи, повеселихме се.

Хубав, лежерен ден се случи! 

За миналият Еньов ден и стъпките по росната трева прочетете тук, а днес пожелавам на всички ви много здраве, чисти сърца и ведро настроение през цялото лято! 

Наздраве на празнуващите!

Кате, благодаря, че ме подсети за празника, мила - за малко да подмина цели два именника! :-)

Сладки череши 2 и...

Браунис с чийз крем и пияни череши

Миналата седмица в блога на di_ani се впечатлих от един шоколадов кейк с череши и съвсем импулсивно го направих още на другият ден, в малка доза. Естествено с малки промени, според вкуса на момчетата ми. Много ни хареса (аз опитах само хапка, заради диетата, която спазвам усърдно вече седмица) и се наложи да го приготвя отново, този път с други промени, които отчетох за прекалени, но останалите не са на такова мнение.

Всъщност поради факта, че у дома шоколадовите десерти трябва да са твърди шоколадови, заместих стоте грама 50%-ов шоколад, дадени в рецептата на Дианка, с 200 гр. като едната половина беше кувертюр с 50% какао, а другата 85%-ов натурален шоколад. Въпреки това започнах както е по рецептата, с 3 яйца в тестото (средна големина), но след като добавих брашното се наложи да добавя още едно яйце. Мислех, че допълнително добавеният шоколад ще е достатъчен, за да разреди консистенцията и да ме накара да прибавя още брашно, с което да увелича цялото количество тесто, но не познах. Дори с добавките от мен, пак се оказа недостатъчно. Обаче пък какъв вкус само – страхотен! Приятно сладък, мек и сочен като браунис, с лек крем и пияни череши, които експлодират като бомбички в устата. „Нали утре пак ще направиш?”  Е, как няма да има дубъл!  :-)

При повторното приготвяне реших да използвам само натурален шоколад (85%), пак 200 гр. и увеличих маслото до 150 гр. Брашното запазих на 1 ч.ч., но пък сложих повече череши -  почти 2 чаши.- ползвах една голяма, която е като малка купа, не ги претеглих, а прецених на око – колкото повече, толкова по-вкусен сладкиш ще имаме! И имахме, но по моят вкус беше прекалено шоколадов, макар на моменти да ме разтапяше от удоволствие. Е, и диетата ми се стопи, но това е друг въпрос и мой проблем  :-)

Поднесох с коктейл от черешов сок, бадемов ликьор и  газиран сироп от бъз.

Него май не съм споменавала тук? Вече е късно, бъзът отдавна е прецъфтял (още в началото на Май), но ще пусна някой ден рецептата, за всеки случай – може на някого да се окаже полезна, а и догодина да ме превари с приготвянето му.

Оригиналната рецепта за сладкиша можете да намерите тук, при Дианка.

А ето и моят вариант превърнат в

Браунис с чийз крем и пияни череши

Продукти

/за форма с размери 30x13 см./

2 ч.ч. обезкостени череши

2 с.л. захар

½ к.ч. бадемов ликьор „Амарето”

1 с.л. натурално нишесте

за тестото

100 гр. кувертюр (50% какаова маса)

100 гр. натурален шоколад (85% какао – ползвах на Lindt)

150 гр. меко масло

4 яйца

щ. сол

50 гр. захар (ползвах нерафинирана)

1 ч.ч. (250 мл.) брашно

1 бакпулвер

1 пликче ванилова захар

за крем-пълнежа

200 гр. крема сирене (хубаво е да е по-безсолно – Филаделфия или Екскуиза)

100 гр. захар (нерафинирана)

1 яйце

1 пликче ванилова захар
2 с.л. кокосови стърготини (опция)

Приготвяне

1. Измийте черешите и отстранете костилките им. Може да ги оставите цели или да ги разполовите. Посипете ги с 2 с.л. захар и половин кафена чашка бадемов ликьор. Леко разбъркайте и оставете настрана да се мариноват.

2. В блендер сложете кремата сирене, захарта, яйцето и ванилията. Ако харесвате кокосовият вкус и аромат, прибавете и 2 лъжици кокосови стърготини (съвсем достатъчни са) - добавят още аромат и доза екзотика във вкуса. Разбийте за кратко докато се смесят добре и се получи пухкав крем. Заделете го настрана да чака реда си.

3. В купа разтопете маслото и пуснете натрошеният на малки парченца шоколад да се разтопи. След около 5 минутки ще се е размекнал и с малко разбъркване това ще стане лесно.

4. В подходяща купа счупете 4 яйца, добавете 50 гр. захар, щипка сол и ванилията. Разбийте с миксер до пухкав крем. На порции добавяйте шоколадовата смес като следите всяка доза хубаво да се поеме, преди да добавите следващата. Сместа съвсем ще заприлича на крем, шоколадов при това. Ако сте много изкушени може да го опитате – вкусно е!  :-)

Не се оставяйте на изкушението обаче за дълго, защото не сме приключили, а добавете бързо брашното, пресято с бакпулвера. Него също добавяйте на малки порции.

В зависимост от едрината на яйцата и от топлината на шоколадовата смес, с добавянето на брашното тестото може да се окаже по-малко или повече гъсто. При първият ми опит не действах бързо и шоколада, въпреки топлото време, беше започнал да се охлажда и респективно да се стяга, което направи тестото много гъсто с всичкото добавено брашно. Затова и тогава чукнах още едно яйце и се получи идеално. При вторият опит вече знаех това, а и исках да направя по-голям сладкиш, та си сложих това, допълнително яйце още в началото. Плюс това действах бързо и не позволих на шоколадовата смес да се стегне. Резултатът беше очакван и задоволителен – тестото беше с пухкава, креместа консистенция, лесна за разнасяне.

Включете фурната да се загрята на 180°

Отцедете черешите, посипете ги с нишестето и разбъркайте.

Намажете обилно формата с меко масло и я застелете с хартия за печене.

Започнете да редувате на пластове:

първо 1/3 от шоколадовото тесто, заравнете слоя, сложете половината крем и наредете върху него половината череши. Повторете  същото с останалите тесто, крем и череши, като завършите със слой тесто.

Печете за около 40 минутки, като проверите готовността с дървено шишче. Ако шишчето излезе влажно, обърнете внимание дали полепналото е тесто или череша.

Имайте предвид, че това тесто няма да се стегне като кексовото и не очаквайте да изглежда на пипане като него. Щом изтекат 40 минути, очаквайте то да е готово. Е, всичко зависи и от формата в която ще печете, т.е. от височината на сладкиша – по-голяма височина, изисква малко повече време във фурната. Но не прекалявайте с печенето!

От топлината във фурната шоколадът в тестото се е втечнил, и поради голямото му количество, колкото и дълго да печете сладкиша, той все ще изглежда влажен, като недопечен в средата. Това да не ви притеснява, защото при охлаждане, шоколада вътре стяга и остава само една приятна сочност.

Изпеченият сладкиш оставете да се охлади във формата, след което извадете (става много лесно с помощта на хартията) и прехвърлете в поднос за сервиране.

Първи опит с  1:1 кувертюр и натурален шоколад (общо 200 гр.)

Втори опит с натурален шоколад 85% какао – малко е лоша светлината, но се вижда колко е по-тъмен, макар грамажа да е един и същ

Първият вариант е по-лек за преглъщане (според мен), но вторият е с неповторим, дълбоко шоколадов вкус. Ако решите да го изпробвате, сами решете как би ви допаднал повече. И двата са еднакво меки, сочни и кремести.
При третото приготвяне добавих в крема и кокос, който се върза чудесно с другите продукти.

Тук е момента да решите как ще го поднесете – натюр, полят с ганаш и посипан с ядки, кокосови стърготини, шоколадови пръчици или други гарнитури - въпрос на вкус и фантазия. Аз го оставих натурален, понеже ми се струва, че вкусовете са достатъчно, за да им трупам още.

Сетих се за сладолед точно в момента, когато шоколадът ми дойде в повече, но нямах. Имайте го предвид, ако харесвате подобни комбинации. Ако ли нямате, една чаша ледено прясно мляко е просто идеално допълнение. Но като никога нямах и мляко, затова решението дойде от само себе си - поднесох с коктейл от равни количества черешов сок и бадемов ликьор (общо количество около 1/3 от цялата чаша), които долях с газиран сироп от бъз. Ледено и свежо! Хареса ни много! :-)

Опитайте и да ви е сладко!