Запечени камби с пикантна плънка с чорисо

Продукти

/за 3 порции/

3 или 6 червени камби (според големината им)

1 к.ч. олио

1 глава лук, наситнена

1 люлка (подкова) чорисо от 250 гр., нарязано на малки кубчета

300 гр. ориз

1 ч.л. куркума на прах

1 ч.ч. пасирани домати

1 чили, почистено от семките и наситнено

сол и черен пипер на вкус

по 1 шепа наситнени магданоз и свежа мащерка

Приготвяне

Измиваме и подсушаваме камбите. Изрязваме им горните части заедно с дръжките и заделяме настрана – тях ще ползваме за капачета. Почистваме вътрешността от семки и евентуални влакнести части и подреждаме в тавичка с подходящи размери.

Взимаме дълбок тиган и го загряваме на среден огън. През това време бързичко си наситняваме чорисото* и го пускаме в горещия тиган с 1 с.л. олио да се запържи за кратко от всички страни. Изваждаме го с решетъчна лъжица в чиния и заделяме настрана.
В тигана наливаме останалото олио и пускаме лука. Запържваме го и добавяме измития и подсушен ориз. Пържим, докато зърната се избистрят, след което посипваме с куркумата и наливаме топла вода в съотношение 2:1 в полза на водата. Намаляваме огъня и оставяме да къкри, докато се поеме всичката течност. Добавяме пасираните домати, наситненото чили и варим до полуготовност. От време на време  разбъркваме с дървена лъжица. Отвеждаме настрана, подправяме със сол, черен пипер, магданоз, мащерка и добавяме запържените кубчета чорисо. 

Разбъркваме и с приготвената плънка пълним строените в тавичката камби.
Накрая ги покриваме с капачетата, леко ги напръскваме с олио, поръсваме нежно със сол и печем в предварително загрятата до 200°  фурна за около 40 минути или до готовност.

Изваждаме да се поохладят и сервираме като по желание може да полеем със сос бешамел, приготвен с течността от тавичката, отделила се при печенето на камбите. Всяка порция поръсваме със свежи листенца мащерка и съвсем деликатно с прясно смлян черен пипер.

----
*  Вместо да режем чорисото на кубчета, можем да го обелим и да намачкаме с вилица директно в тигана като се постараем да го раздробим максимално, както процедираме с каймата при направата на мусака, но без да се улесняваме с добавка на вода - в случая тя е нежелателна. 

Въпреки наличието на люто чорисо, ястието е приятно пикантно и не дразни с прекалена лютивина, напротив - вкусът е мек и дълбок, създаващ усещане, че сте на гости при баба.

Беше ни сладко, да е сладко и на вас!