Запечени камби с пикантна плънка с чорисо

Продукти

/за 3 порции/

3 или 6 червени камби (според големината им)

1 к.ч. олио

1 глава лук, наситнена

1 люлка (подкова) чорисо от 250 гр., нарязано на малки кубчета

300 гр. ориз

1 ч.л. куркума на прах

1 ч.ч. пасирани домати

1 чили, почистено от семките и наситнено

сол и черен пипер на вкус

по 1 шепа наситнени магданоз и свежа мащерка

Приготвяне

Измиваме и подсушаваме камбите. Изрязваме им горните части заедно с дръжките и заделяме настрана – тях ще ползваме за капачета. Почистваме вътрешността от семки и евентуални влакнести части и подреждаме в тавичка с подходящи размери.

Взимаме дълбок тиган и го загряваме на среден огън. През това време бързичко си наситняваме чорисото* и го пускаме в горещия тиган с 1 с.л. олио да се запържи за кратко от всички страни. Изваждаме го с решетъчна лъжица в чиния и заделяме настрана.
В тигана наливаме останалото олио и пускаме лука. Запържваме го и добавяме измития и подсушен ориз. Пържим, докато зърната се избистрят, след което посипваме с куркумата и наливаме топла вода в съотношение 2:1 в полза на водата. Намаляваме огъня и оставяме да къкри, докато се поеме всичката течност. Добавяме пасираните домати, наситненото чили и варим до полуготовност. От време на време  разбъркваме с дървена лъжица. Отвеждаме настрана, подправяме със сол, черен пипер, магданоз, мащерка и добавяме запържените кубчета чорисо. 

Разбъркваме и с приготвената плънка пълним строените в тавичката камби.
Накрая ги покриваме с капачетата, леко ги напръскваме с олио, поръсваме нежно със сол и печем в предварително загрятата до 200°  фурна за около 40 минути или до готовност.

Изваждаме да се поохладят и сервираме като по желание може да полеем със сос бешамел, приготвен с течността от тавичката, отделила се при печенето на камбите. Всяка порция поръсваме със свежи листенца мащерка и съвсем деликатно с прясно смлян черен пипер.

----
*  Вместо да режем чорисото на кубчета, можем да го обелим и да намачкаме с вилица директно в тигана като се постараем да го раздробим максимално, както процедираме с каймата при направата на мусака, но без да се улесняваме с добавка на вода - в случая тя е нежелателна. 

Въпреки наличието на люто чорисо, ястието е приятно пикантно и не дразни с прекалена лютивина, напротив - вкусът е мек и дълбок, създаващ усещане, че сте на гости при баба.

Беше ни сладко, да е сладко и на вас!

Ябълкови бутер кошнички с чийзкрем и една приятна изненада за мен

Преди няколко дни излезе поредното, есенно издание на списанието на българските, кулинарни блогъри SO into FOOD, в което бях поканена да участвам с няколко рецепти и да споделя моето усещане за есента в рубриката „Сладки приказки“. 

За голяма моя изненада екипът е решил да ползва една от снимките ми за корицата, за което съм им признателна и се чувствам приятно поласкана!
Много ви благодаря, момичета!

Броят е изключително интересен, вълнуващ и пълен с вкусни рецепти, които ще ви вдъхновят за кулинарни приключения в кухнята. Уверявам ви, че ще се почувствате повече от уютно между страниците му, ще се потопите в романтика, вкус  и пленителни есенни аромати, ще се запознаете с интересни, креативни и успяващи млади хора и ще пътешествате  из една от най- предпочитаните туристически дестинации на Европа с нашият гид, който и този път ще ви води по приказни пътища. Списанието можете да разгледате ТУК или да го свалите безплатно от ТУК.

Разбира се, ще споделя рецептите и в блога като започвам от

Ябълкови бутер кошнички с чийзкрем

Продукти

за кошничките

1 пакет бутер тесто от 450 гр.

малко брашно за разточването му

1 яйце

3 с.л. тръстикова захар за поръсване

1 с.л. меко масло за намазване на формичките

за крема

250 мл. пресно мляко

150 гр. захар

1 яйце

40 гр. (4 равни с.л.) брашно

1 пликче ванилена захар

1 с.л. масло

1 пакетче от 125 гр. сирене Крема

отделно

6 пълни с.л. смлени орехи + 1 равна кафена лъжичка канела + 1 с.л. захар

2 ябълки , нарязани на средно тънки лунички

2 с.л. пудра захар + 1 пликче ванилена захар, за поръсване

Приготвяне

на крема

Сваряваме млякото в подходящ съд с половината захар.
В малка касеролка разбиваме яйцето с останалата захар, след което добавяме брашното, разбъркваме добре, докато всичко стане на гладка каша и наливаме на тънка струя горещото мляко.
Поставяме касеролката на среден огън и при постоянно бъркане довеждаме до кипене. Бъркаме, докато се сгъсти, изключваме котлона  и отвеждаме настрана крема. Добавяме му маслото и ванилията, разбъркваме и покриваме със стреч фолио, за да не се образува по повърхността му коричка.
Оставяме настрана до пълно охлаждане, след което му добавяме сиренето Крема и с миксер хомогенизираме до гладка и еднородна смес.

на кошничките

Намасляваме обилно 6 индивидуални формички за мъфини (или за крем карамел). В тях поставяме квадрати от хартия за печене, изрязани с подходящи размери, така че да излизат извън формичките.

Поръсваме плота с брашно и върху него разточваме бутер тестото на лист с размери 30 х 40 см. и дебелина 4-5 мм. Нарязваме го на 12 квадрата с размери 10 х 10 см.. Поставяме по две квадратчета едно върху друго, като разминаваме ъглите им, така че да се получи звезда с осем върха.
Звездите поставяме в подготвените формички и леко притискаме, за да оформим кошнички, на дъното на които насипваме по 1 с.л. от смлените, канелени орехи. Отгоре пълним до 2/3 от обема им с крем. Намазваме стърчащите върхове на кошничките с разбито яйце, върху крема набождаме по няколко резена от ябълките и всичко поръсваме обилно с тръстикова захар.

Печем в предварително нагрята до 200° фурна за 30 минути(+/- 5 мин.) или до златна коричка.
Изваждаме ги и когато се охладят, ги поръсваме с ароматизираната с ванилия пудра захар.

По желание, при сервиране поливаме с ванилов сос.

---

* Вместо ябълки може да се ползват други плодове – праскови, нектарини, круши, смокини.

* Количеството на захарта в крема е балансирано така, че да се усеща сиренето. Ако предпочитате по-сладък вкус, може да добавите още 1-2 лъжици захар.

Да ви е сладко!

Гъбено велуте

/Mushroom Velouté/

Не е нещо невиждано, но ви уверявам, че е толкова вкусно, че опитате ли го, няма да можете да спрете да кусате, докато не си изпразните купичката!

Да си призная, много рядко поглеждам към кулинарните, телевизионни предавания. В последната година я има два-три пъти, я не. Но за сметка на това моят мъж редовно прещраква на тези канали. Гледа и преглъща. Не, че е умрял от глад, не че не му готвя разнообразна храна, но все там му е очето. Както в хранителните магазини, все около месарският щанд се върти. Боже мой, мисля си, този човек как може да е все гладен?! Казват, че това било страст. Може, но за мен все още е неразбираемо, дори и да се водя кулинарен блогър. Та преди няколко вечери пак го засичам пред телевизора, в компанията на Жак Пепен. Тъкмо бях приключила с последните задължения за деня и буквално се проснах на дивана до него. Мълча си, гледам в екрана, но умът ми блуждае някъде, докато не ме сепна репликата: Ето го, и той като теб и Йоли, пак хвана пасатора! (Йоли, ако четеш, знай, шега е това - никой не ползва повече от теб този уред. „Всичко с пасатора готвиш“ :) ). А Жак Пепен правеше някаква гъбена супа, в която сложи и дафинов лист. Хм, не бях се сещала до сега да сложа и аз. В други супи, в някои ястия – да, но точно в гъбена супа не. Загледах се нататък какви ще ги свърши, но ми звънна телефона. Когато приключих разговора, дядо Пепен сервираше крем супа. А милото, понеже не е любител на пасирани супи я нарече „валат“. Веднага ми светна – велуте с гъби е било. И като ми влезе в ума, та ей я днес у дома за обяд. Не съм търсила рецептата на Жак Пепен, но сложих дафинов лист. Много ми допадна вкусът ѝ с него. И противно на правилото да се ползва течна, готварска сметана, аз ползвах заквасена. Страхотна гъбена крем супа, но някак по-различна, по-мека и с един деликатен вкус. Ако изчакам да изври всичката течност и смеся с гъстата, квасена сметана, ще се получи страхотен пастет. Ето още една идея!
Та, супата.

Продукти

/за 3 порции/

3 с.л. олио

40 гр. масло

1 малка глава лук

1 скилидка чесън

1 с.л. брашно, равна

10 - 15 пресни гъбки, според едрината им (ползвах кафявите, кралски печурки)

3 средни картофа

1 връхче от клонче розмарин или свежа мащерка (по желание)

1 дафинов лист (не много голям)

1 ч.л. сол ( или на вкус)

½ ч.л. прясно смлян черен пипер (или на вкус)

100 мл. вино розе

3 пълни с.л. с връх заквасена сметана (или на вкус)

за гарниране
шепа запечени и нарязани орехови ядки

Приготвяне

Поставяме малка тенджерка на среден огън, наливаме зехтина и добавяме маслото. Когато се стопи, прибавяме почистения и нарязан на тънки шайби лук и пресованата скилидка чесън. Бъркаме с дървена лъжица, докато се карамелизират, след което ги поръсваме с брашното и запържваме при непрекъснато бъркане не повече от минута-две. Дърпаме тенджерката настрана от огъня и добавяме гъбите, нарязани на едро, обелените картофи, също нарязани на едро, розмарина и дафиновия лист. Посоляваме, поръсваме с черен пипер и поливаме с виното. Връщаме на котлона и щом заври, наливаме около 600 мл. гореща вода, разбъркваме всичко, намаляваме огъня до слаб и похлупваме тенджерата с капак.
Оставяме ястието да къкри до пълното омекване на зеленчуците, след което изваждаме розмарина и дафиновия лист, а супата пасираме до гладкост.

Разбиваме в купичка квасената сметана и разреждаме с един-два черпака от супата. Връщаме сместа в тенджерата, разбъркваме и отвеждаме настрана.

Орехите за гарниране запичаме в сух тиган на среден огън и при постоянно бъркане, докато се подсушат и си пуснат аромата. Изсипваме ги на дъска и ги нарязваме с остър нож.

Сервираме супата приятно топла и гарнирана с по 1 с.л. орехови ядки.

Количеството на квасената сметана може да варира според личното предпочитание. Ако е в повече, вкусът ще е по-млечен, цветът по-светъл, а текстурата по-креместа. 

Малинова лимонада

/Raspberry Lemonade/

Поредното лято отмина и настъпи за пореден път есента - леко, кротко и на пръсти. Не, че ги броя, но признавам, че времето, в което се срещат и здрависват, ми е особено приятно. Пък и да отдам заслужена почит на малиновата лимонада, която ме спасяваше това лято от жегата и стреса от неспирния ремонт, който за жалост все още продължава. Не е лесно да живееш на строеж! Но това е друга тема.  

Веднага споделям как си я права аз, пък ако на някой му се допие, да тича към пазара, че все още се намират пресни малинки тук-там.

Продукти

/ориентировъчни и на вкус/

500 гр. пресни малини (може и замразени, но не са така дъхави)

5 с.л. захар

5 с.л. вода

3 с.л. мед

1 лимон

1 шепа свежи листа от Маточина

лед

газирана вода

Почистваме малините и ги посипваме със захар и 5 с.л. вода.

Поставяме ги за една нощ в хладилника и на следващия ден разбъркваме и изстискваме през марля.

Полученият сок наливаме в голяма кана, добавяме меда и разбъркваме, докато се разтопи.

Добавяме старателно измитият и нарязан (на шайби или на кубчета) лимон, маточината и разбъркваме. Допълваме каната до 2/3 от обема ѝ с кубчета лед и наливаме газираната вода (за деца обикновена) и готово – имаме си разкошна, истинска, малиново-медена лимонада за чудо и приказ! 

Ако каната е с вградена цедка, изобщо не си играем да цедим малиновия сок, ами слагаме всичко в нея. Като я изпразним, може да допълним още веднъж с мед, лед и вода. По бързата процедура изстискваме малините на момента и за 5 минути лимонадата е готова. Само да имате плантация от малини наблизо. ;) 

Омлет със запечени/гриловани зеленчуци

Познавам много хора, които могат да погълнат над десет яйца на едно хранене, независимо от начина им на приготвяне, а в почти всеки случай към тях е добавена и салата, дори гарнитура. И всеки път не спирам да се чудя как така не им става зле от толкова холестерин?! Когато се омъжих, моят благоверен съпруг ми показа нагледно как могат да се изядат осем яйца, при това пържени. Няма да излъжа като кажа, че след тях поиска още, но тук опря на моите, разум, грижа и не на последно място – търпение и воля. Трябваха ми години, за да го отуча от тази му слабост. Не, не си мислете, че е на диета и му ограничавам общата консумация на яйца! Но в рамките на един ден мисля, че стигат четири яйца, дори и за гигант, какъвто той не е, пък било той и гладен като вълк. Макар, че погледнато отблизо, се е случвало да прекаляваме всички с количествата им, при това съзнателно, дори и аз. По Великден всички се борим и в прекия, и в преносния смисъл с боядисаните яйца – ядем ги самостоятелно, отделно от това и в салатите ги вкарваме, в майонезата и майонезените сосове. В козунаците също има не малко количество, а един малък, топъл и уханен козунак всеки може да изяде, без да се замисля колко яйца и калории поглъща. Накрая в организма ни е влязъл толкова много холестерин, че едномесечно въздържание от тях си е напълно в реда на нещата.

Отплеснах се. Исках да кажа, че колкото и да са полезни, могат да навредят, а колкото и да могат да навредят, толкова са ни и вкусни и неустоими. У нас всеки има своя любима рецепта за яйца. Съпругът ми не би заменил за никое друго, пърженото на око, леко рохко и с хрупкава долна коричка, посипано с щипка червен пипер яйце. Дъщеря ми е е веган от близо седем години и сега би се ядосала да прочете, че я вкарвам в списъка с яйцеядите (ама, че дума), но някога обичаше много варени яйца. Синът ми е влюбен в бърканите със сирене и масло, леко рохки яйца, а аз като добро момиче май всякакви харесвам.   А, да -  никой у дома не обича повече от мен яйца по панагюрски! То май тях все ги отказват.

Днес реших да оползотворя едни ситни патладжанчета от градината, които не искаха да растат повече. Мястото ли не им допадна, семката ли им бе калпава, не знам, но два корена раждаха само миниатюри. Та, заедно с тях и няколко дребни домата от сорт Консерва – винаги гледам да се намират от тях в хладилника, че Чери не излязоха тази година (май сбъркахме разсада), пък в магазините са на безбожни цени. 

Патладжаните нарязах на тънки колелца, доматите и на по-дебели от тях, подредих ги на застлана с хартия за печене тавичка, пуснах между тях тук-там по някоя малка скилидка небелен чесън, някое стръкче розмарин, мащерка и две-три листенца салвия, поръсих ги със сол, черен пипер и зехтин и пекох в продължение на 15-20 минути в предварително нагорещена на 180° фурна. По средата на времето обърнах всички парченца да се запекат и от другата страна.

Приготвяла съм тази рецепта и с гриловани зеленчуци (тиквички, домати, моркови, понякога и царевица), само че те се мажат с предварително приготвена марината от олио, балсамов оцет, сол, мед и същите билки, но наситнени.

След като извадих зеленчуците от фурната, прехвърлих половината от тях в нагорещен на среден до слаб огън тиган и намаслен с олио и малко зехтин. Първо тиквички/патладжани, а отгоре и по дупките около тях - домати.

Отгоре полях със смес от разбити яйца, малко квасена сметана, настъргано козе сирене, настърган кашкавал, начупена една малка топка Моцарела, 1 с.л. наситнена мащерка, сол и черен пипер на вкус.

Веднага наредих останалите зеленчуци, малко по-прилежно и равномерно и оставих на огъня, докато омлетът се стегне. На два или три пъти повдигах краищата му, за да потече под него останалото на повърхността му сурово яйце.

Преди сервиране рендосах малко козе сирене отгоре му и поръсих със свежа мащерка и наситнен млад лук. 

Продукти

/за 3 порции/

зеленчуци по избор

1 малка, млада тиквичка

1 малък, тънък патладжан

5 -6 домата (Рома, Консерва или едри коктейлни) или 10-12, ако са дребно Чери

7-8 скилидки чесън

3-4 малки клончета розмарин

1 шепа свежа мащерка

2-3 до 5-6 листенца свежа салвия

сол и черен пипер на вкус

5-6 с.л. зехтин

за яйчната смес

9 яйца

3 пълни с.л. квасена сметана

1 с.л. твърдо масло

2 с.л. зехтин

1 ч.ч. настъргано козе сирене и кашкавал (в пропорции по ваш вкус)

125 гр. Моцарела, накъсана на дребно

сол и черен пипер на вкус

1-2 с.л. наситнена свежа мащерка (половината за поръсване на порциите)

1 малък стрък зелен лук

Приготвяне

Днес всичко карам отзад напред (закусихме супа и обядвахме сладкиш), та и приготвянето описах вече по-горе.

Само още веднъж ще отбележа: ако се гриловат зеленчуците, да се намажат със смес от зехтина, солта, черния пипер, свежите треви, пресования чесън, както и 1 ч.л. мед и 1 с.л. тъмен балсамов оцет. Потапят се в маринатата за 5-10 минути като преди гриловане хубаво се отцеждат. По време на печене се мажат от всяка страна само по веднъж. 

Много вкусен омлет - категорични сме всички и обединени в едно мнение!