9 декември 2018 г.

Сладък хляб с орехи, мед и сушени плодове




Малките удоволствия на живота



Знам, знам, че ще кажете всички „Ама, какъв хляб? Това си е точно кекс.“ И може би, ще сте прави. Но (винаги има едно НО), има нещо различно от кекс тук. Добавила съм две супени лъжици мед, колкото за аромат и цвят и щедро количество сушени плодове. И въпреки това сладостта е слаба, деликатна – точно толкова, колкото на мен особено да ми хареса, защото прекалено благите  десерти не са за моята кръвна група. Рехав, но и сочен в същото време, с интензивен аромат на плодове и ядки, на алкохол, нищо, че няма и капка такъв, на домашна фурна, на баба и на семеен празник.
Разглеждах си аз едно списание с дървени къщи, пък в страниците му един уют, едно топло и красиво, снежно и бяло, после камина и огън, пък то кожи, пухкави одеяла, бели перденца, че и медни съдове, точилка и брашно, кошница с ябълки, торба орехи...  Охооо! И като ми се завихри фантазията, като литна и къде, къде... пак до брашното и тестото се спря. Надникна в шкафа и намери орехите, две пликчета поизостанали сушени плодове, мед на дъното на буркана и бучката масло с прясна следа от шоколад по нея. Е, и какво като съм казала, че тесто няма да видят моите до Коледа, да не съм чак толкова лоша, я! Веднага преосмислих поведението си и реших на мига да стана пак бяла и добра.
А резултатът накрая така изкусително да ми намигаше, че едва се удържах, докато направя една-две снимки. Крайното парченце е винаги за мен, но честно да ви кажа, не се удържах да остана само с него. С кафето си паснаха като баничка с айрян или мекица с топло мляко.
Честна дума, няма лъжа! :)))


Продукти
/за хлебна форма с размери 30х12 см./

1 ч.ч. сушени череши
1 ч.ч. сушени червени боровинки
2 ч.ч. гореща вода
80 гр. масло
2 с.л. мед (захаросан и лъжиците препълнени)
2 ч.л. (равни) сода бикарбонат
2 яйца
2 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч. по-грубо брашно (или фин пшеничен грис)
щипка мляна морска сол
2 ч.ч едро надробени орехови ядки
5 с.л. маково семе (не мляно, но ако желаете, може да ползвате и мляно)


Приготвяне

В дълбока касерола или малка тенджерка (но по-дълбока) поставяме сушените плодове, добавяме маслото, меда и заливаме с горещата вода. Разбъркваме и поставяме на среден огън. Бъркаме от време на време, докато заври. Веднага намаляваме огъня до слаб и оставяме всичко за 8-10 минути да къкри едва. След това изключваме котлона, отвеждаме тенджерката настрани и добавяме содата. Ще кипи, затова е важно съдът да е дълбок. Изчакваме леко да се укроти пяната, похлупваме и оставяме сместа да кисне още 10-на минути.

През това време включваме фурната да загрява на 180
°
.
Намазваме с бучка меко масло формата, напудряме я обилно с брашно и изтупваме излишното.

В голяма купа смесваме добре двата вида брашно, солта, маковото семе и орехите.
Правим кладенче в сухата смес и в него чукваме яйцата, а след тях добавяме и топлата, плодова смес. Разбъркваме енергично с дървена лъжица, докато всичко добре се хомогенизира и изсипваме готовото тесто в подготвената форма.
Печем на средно ниво (без вентилатор) за около 45-50 минути.
Това време засякох аз при форма с дълбочина 7 см. Тестото бухва добре и при тест-проверка със суха клечка установих, че в средата имаше още влага, докато в краищата, където бе бухнало по-малко, е вече изпечено.
Затова, ако ще се пече в по-ниска форма или тавичка, времето за изпичане със сигурност ще се намали с около 5-10 минути.
След изпичане оставих във формата за около 10 минути и чак след това извадих върху телена скара да се охлажда.

 Ако искате да имате именно кекс, то може да добавите още малко мед или 1/3 ч.ч. захар в тестото. Или пък за финал да напудрите с пудра захар, с канелена, да полеете с течен мед или да залеете с някаква глазура.
Аз се отказах да подслаждам допълнително и си го хапвахме натурален, точно като хляб - леко сладък хляб, няколко филийки от който перфектно се вързаха с пастет от гъши дроб и малко каймак отгоре му, за разкош.

Много, много вкусно!







2 коментара:

  1. Тази сутрин реших да обиколя любимите си блогове, отдавна не бях сядала с кафето... Години наред беше традиция, помниш ли:))) С колко много вдъхновение се изпълваше пространството и денят започваше с усмивка. И сега има прекрасни неща, но някак липсва уютът и личното присъствие на самите блогъри(не на всички). Защото всъщност за мен блоговете са като домовете на хората, ако се чувствам като на гости ми е приятно и се връщам... Отплеснах се малко, но тук винаги има повече от рецепта. Много исках да видя тази, защото и на мен ми заприлича на хляб, тук има едни плодови хлябове, и бях любопитна това ли си направила. Страхотен е станал и текстура и визия и снимки. Поздрави, Ирме!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Значи съм ти била компания за първото кафе. :) Много се радвам и ми е особено драго, Кате. Благодаря за вниманието и топлите думи!
      За хляба - аз тръгнах обикновен, орехов да правя, даже си мислех да не е сладък, та и маслини да му добавя, но си намерих изостанали две пликчета със сушените плодове и реших да ги вложа, докато не са съвсем остаряли. Че оставя ли за по-нататък, колко му е да ги забравя съвсем. Толкова неща съм планирала да изпробвам, че като започна, отсявам, отсявам и накрая едва 10 процента от всичко успява да види бял свят. Всяка година си правя предколедна папка, в която събирам нещата, които мисля да направя и накрая, след празниците, се смея сама на себе си. Ами то в нея има над 100 идеи - кога да ги реализирам и кой може толкова нещо да изяде? А лошото при мен е, че дори и да сме вече само трима, аз така и не се научих да редуцирам количествата на готвено/месено и все се изсилвам като за 6-членно семейство. После пълня буркани и складирам готови ястия в хладилника, които всеки отбягва и се налага да раздавам ('щото се научиха все на прясна храна. Не, че има лошо, де.). :)) Абе, лудост голяма!
      И аз се разбъбрих. ;))
      Прегръдки от мен!

      Изтриване