Прекрасният
май – най-цветният, най-пролетният и най-дъждовен месец за тази година отмина. Вече
преполовихме юни и понеже лятото дойде изведнъж, припряно и нагло с горещи дни и
всекидневни бури моя милост е в пълна кондиция. :) И ми е весело и ми е цветно на душата, както е всичко наоколо.
Поразкарах се и тази година (това е любимото ми време за ваканция), а сега
заета с цветни занимания продължавам да пълня всяко кътче на жадната си за
красота душа с прелест и ухания. От люляковата вълна, след теменужената и акациевата
сега съм възседнала бъзовата. Именно за бъз ще ви говоря днес.
Както
всеки вече знае безброй са ползите от консумацията на бъз – под формата на
отвари, чайове, мармалади , сиропи, мазила...
Семейство Бъзови включва над 25 рода растения, разпръснати по
цялото земно кълбо. Към него се числи родът Бъз (Sambucus), някои от основните
представители на който, носят строгите латински имена Sambucus ebulus, Sambucus
nigra и Sambucus racemosa. У нас са познати с имената бъзак, тревист бъз,
бъзуняк, ниско бъзе; черен бъз, дървенист бъз, свирчовина, червен бъз. И
представителите и имената са много, но два от разнообразните видове заслужават
особено внимание, заради отличните полезни свойства, които притежават. За
щастие и двата вида се срещат и виреят в цяла България. Това са Черният бъз
(Sambucus nigra) или наричан дървесен (свирчовина) и тревистият бъз (Sambucus
ebulus) наричан бъзак.
Важно е да се знае, че неузрелите плодчета на
тревистия бъз съдържат цианогенни гликозиди и са отровни. В билколечението се
използват плодовете на бъзака, но само когато са много добре узрели. Случайното
недоглеждане и консумация и на едно по-зеленко зрънце може да има фатален край.
В бъзака се съдържат флавоноиди, танини, няколко вида
киселини (включително ябълчна и винена) и растението е богат източник на
пектин, целулоза и витамин С. В химичния състав на тревистия бъз влиза и естер
на кафеевата киселина, който е известен с антираковите си и противовъзпалителни
свойства.
Плодовете на бъзака, които се събират в периода
август-септември, съдържат също смоли и дъбилни вещества. Основно бъзакът се
ползва като диуретик, антисептик и при възпаление на дихателните пътища
(действа отхрачващо). От него се приготвя и мармалад против хемороиди. Листата
на бъзака се използват под формата на чай срещу чревни колики, а отварата от
корените му се употребява при бъбречни заболявания.
Освен това бъза притежава и още едно качество, което го прави верен и
ценен помощник на жените. И ниският, и високият бъз имат
свойството да вталяват дамите. "Оцет от плодчетата се пие по една супена
лъжица за тънка талия. Приготвя се както всички други вина, като се оставя да
ферментира".
Ние пък пием сироп от цветовете на бъза и то, откакто се помним.
Когато
за първи път ме водиха да бера бъзов цвят, спомням си че бяхме една голяма компания – мама, татко, вуйна,
вуйчо, баба, дядо, ние с брат ми и братовчед ми – т.е. цялата ни фамилия се бе
захванала с да опустошава една бъзова горичка край река Тополница. Разбира се,
това си беше семеен излет, съчетаващ полезното с приятното. А после колко
бутилки с невероятно вкусен сироп затваряхме.... не помня бройката, но ако кажа
сто няма да сбъркам. Помня този случай по две причини. Не, по три.
Първото
нещо, което ми изплува в съзнанието от онзи момент е, че си умирах от страх
докато не приключихме с бъзобера. Баба и мама ни казаха, че в бъзовите дървета
се крият змии и понеже времето бе топло е много вероятно да изпълзи някоя, подплашена
от нас. И до днес плахо пристъпвам край тези дървета.
Второто
нещо запечатало се в паметта ми около събитието е голямата „бомбандировка“ :))))
Бомбандировка, да! Това е най-точната дума описваща мамината идея да газира
сиропа от цветовете с оризови зърна. Готовият сироп наляхме в еднолитрови
бутилки от швепс и преди да ги запечатаме пуснахме във всяко едно по няколко
зрънца ориз. Май е трябвало да са само 2, но за по-сигурно пускаме по около 10.
Е, може аз да съм пускала и по повече, но кой да знае?! Повечето прибрахме за
зимата, а десетина шишета оставихме наблизо, под ръка да са ни, в кухненските
шкафове. След няколко дни, докато се бяхме разположили спокойно пред телевизора
и гледахме „Робинята Изаура“ се чуха такива гърмежи, че мама подскочи от стола
от страх и падна на пода. Забравихме за филма от смях. Всички шишета със бъзов
сироп, както си стояха наредени като войници в шкафа, сякаш под команда
започнаха да гърмят и да изстрелват капачките си като бутилки с шампанско. Ами,
да - имахме си шампанско от бъзов цвят. И фойерверки, и наводнение и ... голямо
чистене накрая. Затова вече внимавам когато пускам оризовите зрънца в
бутилките. :)
Третото
нещо е самият сироп с невероятен вкус, който опитах за първи път тогава и в
който се влюбих. Обожавам го!
Миналата
година пробвах и акациев сироп, приготвен по същата технология и останах
очарована. Увеличих само количеството на цветовете и не ги мих, за да не
загубят от аромата си. Разбира се, брах ги от чисто място, без замърсяване на
въздуха, в планината.
А сега
бързам да напиша и моята рецепта за това вълшебно питие докато все още е актуално и все още има нацъфтели цветове
от бъз.
Сироп от бъзов цвят
Продукти
/за 4
л. сироп/
20 едри
цвята от бъз (от дървесния вид)
5-6
лимона, разполовени (или нарязани на шайби)
½ кг.
захар (или 1 бурканче мед - 400 мл.)
4 л. чиста
студена вода (най-добре минерална)
по
желание – 3
лайма и 2-3 клончета прясна мента
Приготвяне
Почистете
цветовете от евентуални буболечки, лисенца и други нежелани неща, които може да
са попаднали в тях. Измийте ги под течаща вода.
Лимоните
измийте с топла вида и четка (или с грубата страна на нова гъба за миене на
съдове), след което ги разполовете.
В голям
съд (аз ползвам тенджера от алпака) с вместимост поне 5 литра сипете захарта
или меда, според предпочитанието ви. Добавете лимоните и цветовете от бъз. Може да
добавите и няколко лайма и стръкчета мента към групичката от аромати.
Накрая
залейте всичко с водата, разбъркайте и похлупете.
Нека
стои така 2 денонощия като често разбърквате, за да се стопи по-бързо захарта. Ако сте си у дома, колкото пъти минете край
тенджерата и се сетите, толкова пъти разбъркайте! Ако е много топло времето внимавайте
да не започне да ферментира сиропа! При температури над 18°-20° това бързо се получава. Сложете го в
хладилника!
След
36 часа сиропът е готов за прецеждане и консумация.
Прецедете
го през цедка (сито), а след това и през тензух. Изцедете сока на лимонените
половинки, след което добавете и него към сиропа.
Налейте
в чисти бутилки и затворете плътно с капачки.
Ако желаете да газирате сиропа, то тогава
сложете по 2 зърна ориз на бутилка с вместимост 1 л. преди да ги запечатате.
Този
сироп не е концентрат, макар лично аз да го разреждам с много лед.
За директна
консумация е, но може да трае и до зимата без да се стерилизира. Важно е само
да се следи да не започне ферментация преди да се налее в бутилките, както и те
много добре да се запечатат.
Имайте
предвид, че с времето (дори за седмица) течността леко помътнява, което си е в
реда на нещата. Ако не сте били прецизни в прецеждането мътилката ще е повечко,
но ако сте внимавали и прецедили максимално добре, то помътняването ще е едва забележимо.
Но пък нищо не пречи да се прецеди отново преди употреба.
Освен
сиропа за бутилиране, приготвям и по една-две кани за директна консумация. Докато
има цвят от бъз по дърветата, постоянно каните са заредени с него.
После
този сироп може да се ползва за основа на плодови коктейли - портокалов,
ягодов, с диня, пъпеш... Също може да комбинирате с цветни сиропи – акация,
мента, роза. В не малко сладкиши се вмъква аромата от бъз, а в някой дори се
оставят цветовете цели. Вариантите са много и все вкусни, освежаващи и
ароматни.
Друга
идея е да замразите сиропа на ледени кубчета и с тях да ароматизирате и
разхлаждате водата си или други напитки в летните жеги.
Развихрете
фантазията си и използвайте максимално това чудо на природата!