Показват се публикациите с етикет чийзкейк. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чийзкейк. Показване на всички публикации

19 април 2018 г.

Чийзкейк “Ябълков цвят“

/Apple Blossom Cheesecake/


Обикновено за такъв тип торти черешовият цвят е предпочитан, както за декорация, така и за пълнеж. На мен обаче ми дожаля да откъсна и едно цветче от нашето черешово дръвче, защото ни е само едничко, защото ражда разкошни череши, а тази година пак цъфна рано, подлъгано от топлото време и рискът лошото настроение на баба Марта да му навреди на сбогуване, беше сериозен. Пък ябълки дал Бог, има много, цвят също – да се заринеш с него, а и е с такъв опиващ аромат, че не ми трябваше много да му мисля.
В моят вариант торттата е само украсена с цветчета, запечатани в тънък желиран слой, а кремът е лек, много свеж и оцветен в нежно, пролетно зелено със сок от спанак. За основа ползвах останалия блат от предната торта с цветята.


Продукти

за блата
по рецептата за торта "Мими с цветята" 

за чийзкрема
500 гр. фина извара
2/3  ч.ч. пудра захар
1 пликче ванилова захар
1 ч.л. (пълна) наситнен пресен розмарин
1/3 ч.ч. прясно изцеден сок от спанак
250 гр. кокосова сметана
150 гр. разтопен бял шоколад
2 пликчета желатин

за желатиновата заливка
250 мл. вода (или разреден и прецеден плодов сок, компот)
2 с.л. захар
1 пликче ванилова захар
1 лимоновава есенция (или друг аромат по избор)
1 пликче желатин

допълнително
цветове от плодно дърво (череша, ябълка...)
дребни листенца свежа мента

Приготвяне

на блата
За да не се повтарям излишно, за приготвянето на блата последвайте връзката, горе в списъка с продуктите.

на чийзкрема
В дълбока купа разбийте изварата с пудрата захар за 1-2 минутки, колкото да се комбинират добре и захарта да се разтопи.
Продължавайки разбиването добавете зеленият спаначен сок (добавете от него толкова, колкото прецените че е достатъчно за да оцветите крема по ваш вкус. Имайте предвид, че цветът, който в този момент ще получите, ще изсветлее добавяйки останалите продукти за крема).
Добавете ванилията и наситненият розмарин, разтопеният на водна баня бял шоколад и разбъркайте, докато се поемат от сместа.
Разбийте с малко пудра захар кокосовата сметана (само гъстата част от кутийката) и също добавете.
За финал разтопете желатина по указанието от пликчето, охладете леко и налейте на тънка струя  при постоянно разбиване в купата с крема.
Облепете вътрешните страни на тортена форма с диаметър 20 см. с лента ацетатно фолио или хартия за печене. Сложете на дъното блата, полейте го с 6-7 с.л. хладко мляко и насипете отгоре му крема. Тръснете формата в плота няколко пъти, за да излязат евентуално образувани балончета въздух и приберете в хладилника за няколко часа да се стегне.
Когато вече кремът се е стегнал, направете желирания слой.
Сипете в малка касеролка 250 мл. чиста вода и я подсладете с 2 с.л. захар. Сложете на котлона да заври.
Междувременно разтопете желатина по указанието от пликчето.
Щом водата заври, отведете настрана и оставете леко да се охлади, ароматизирайте с ванилията и лимоновата есенция (или каквато предпочитате) и налейте в нея разтопения желатин.
Изчакайте така приготвеният сироп да се охлади още малко, но не съвсем, за да не започне сгъстяването му и налейте една малка част от него (1/3 примерно) върху крема – на слой около 3-4 мм..
Наредете отгоре измитите и подсушени плодни цветчета и листенца мента, изчакайте 5-6 минутки да се стабилизират и налейте много бавно, на тънка струя останалия сироп. Внимателно пренесете в хладилника и оставете до пълното желиране на повърхността.
Преди сервиране освобождаваме от формата и прехвърляме върху тортен поднос.


Една забележка имам само, която при втория опит взех предвид и поправих:
Дори и добре желиран и стегнат, крема натежава, а желираното покритие разпъва повърхността на тортата и докато се помотах със снимките, леко се спука в единия край. Приготвена в този вид тортата е добре да се изяде веднага, след като се освободи от формата.
В противен случай се налага да я стабилизираме отстрани с лента от блат или бишкоти, които да крепят всичко на място.
Правила съм и други чийзкейкове – печени или желирани, но такъв проблем не съм имала до сега и не мога още да разбера от какво се получи това този път. За всеки случай за втората тотрта, която направих преди дни, се застраховах с лента от изпечения блат, която навих отстрани като стена.

И друга важна подробност, която открих и усвоих във времето и с опита и мисля, че може да е полезна на някого:
Желатинът, след като набъбне и поставим на водна баня да се разтопява, рискуваме да побелее и помътнее, когато го бъркаме непрекъснато. Ако ще го ползваме за сгъстяване на някакъв крем, това няма да е проблем. Но когато ще стягаме бистър сироп, каквото в случая е покритието на тази торта, оставяме набъбналия желатин на водна баня в гореща вода за 5-6 минути, без да го пипаме (аз ползвам една малко по-широка чаша от купичката, в която е той). Просто го забравяме върху нея за това време, горещата вода ще свърши цялата работа сама. Някои ползват за целта микровълнова фурна, но е много вероятно там да го изпуснете за секунди и да заври, което го прави вече напълно негоден за целта.


22 февруари 2016 г.

Кажете „Чийз“... и се усмихнете!


След новогодишните празници упорито отказвам да правя сладкиши като успявам да заблудя моите момчета с някой по-здравословен, лек десерт. Двете малки баници не се броят - те са в графа солено. Интересно, но вече два месеца не мрънкат за торта, пай или нещо по-така. На фона на тяхното спокойно приемане на ситуацията, в почивните дни аз бях два пъти съблазнена. Кулинарно де, да не си помислите друго, макар че и онова не е за пренебрегване. И двата пъти основният дразнител бе Дани от Музика за свободното време.  И понеже ангелът ми е с отслабени сили, взех че се възползвах от безсилието му като изненадах и зарадвах момчетата у дома. Сладкишът, който Дани показа тези дни бе толкова сочен и нежен, че не му мислих много. На всичкото отгоре това е бананов пай, един от най-любимите сладкиши на младежа. Проблемът бе, че нямах банани в момента, беше вечер, а и валеше пороен дъжд. Но само при споменаването, онова, младото рипна и след малко донесе банани. J
Оригиналната рецепта може да видите при Дани, а тук ще напиша с какви малки промени го приготвих аз.


Бананов пудинг-чийзкейк с карамелов топинг

Продукти
/за форма с ⌀ 26 см./

за основата
300 гр. маслени бисквити (при мен пълнозърнести, медени)
120 гр. масло

за крема
500 мл. пресно мляко
1/3 ч.ч. (от 240 мл.) брашно
2/3 ч.ч. (от 240 мл.) захар
щ. сол
4 жълтъка
250 гр. крема сирене
250 гр. Маскарпоне
1 ванилова захар
1 пликче желатин

допълнително
3 големи банана
1 шепа запечени овесени ядки (или филирани бадеми)

за карамеловия сос
1 ч.ч. захар
2 с.л. вода

200 мл. млечна сметана (36%)


Приготвяне

Застиламе с хартия за печене дъното на тортена форма с падащи стени, след което стягаме основата с пръстена ѝ.
Смиламе бисквитите в блендер, след което ги заливаме с разтопеното масло. Разбъркваме добре до образуването на хомогенна маса, наподобяваща трохи. Насипваме ги в подготвената форма и с помощта на лъжица разнасяме равномерно навсякъде, като се стараем с притискане да извадим въздуха. Задигаме по стените на формата и борд с височина около 3-4 см.
Подравняваме контура му и изпичаме така оформената основа в предварително загрята на 180° за 7-8 минути.
Изваждаме и оставяме настрана да се охлади напълно.

Междувременно си приготвяме крема.
В подходяща по големина касеролка размесваме добре брашното, захарта и солта.
Доливаме млякото, хомогенизираме сместа и я поставяме на среден огън при постоянно бъркане докато се сгъсти.
В малка купичка разбиваме жълтъците и добавяме при тях малко от млечния крем. Разбъркваме и изливаме в останалия. Ако яйцата не са доказано пресни, връщаме крема за още минутка–две на котлона като не забравяме да бъркаме!
Отвеждаме настрана.
В по-голяма касеролка или тенджерка разбиваме крема сиренето до пухкав крем. Добавяме Маскарпонето, като разбиваме до гладкост, без да прекаляваме, само колкото да се смесят сирената.
Сега добавяме млечния крем, ванилията и разтопения желатин и добре размесваме получената пухкава маса.

Нарязваме бананите на кръгчета.
Върху охладената основа на кейка наливаме 1/3 от крема, отгоре подреждаме банановите колелца и заливаме с другите 2/3 крем. Заравняваме повърхността и тръскваме десетина пъти формата в плота, за да се освободят евентуални въздушни мехурчета.
Прибираме чийза в хладилника за една нощ.
На другия ден слагаме в сух тиган с не залепващо покритие овесените ядки и на среден огън, при постоянно бъркане с дървена лопатка ги запичаме до красив златист загар.
Веднага ги прехвърляме върху кухненска хартия да се охладят.
С тях поръсваме кейка, а отгоре му подреждаме бананови колелца.

Преди да поднесем чийзкейка го напръскваме с карамелов сос.

За него слагаме захарта в алпаков тиган (поне на мен в него ми е най-удобно да правя карамел), поливаме с водата и поставяме на тих огън без да бъркаме. Когато захарта започне да се топи навсякъде, само леко завъртаме тигана и пак го оставяме на котлона за да се разтопи всичката захар. Едва тогава разбъркваме с дървена лъжица (с по-дълга дръжка) докато цвета стане красиво златист или светло кафяв и внимателно наливаме наведнъж всичката сметана.
Внимавайте да не се изгорите!!!
Първоначално карамелът ще се втвърди, сметаната ще надига мехури и ще се пени, но това не бива да ни притеснява! Бъркаме непрекъснато, докато карамелът поеме сметаната и се превърне в хубав, гъст сос.

С помощта на същата лъжица напръскваме чийзкейка, а останалото наливаме в сосиера и поднасяме.


Ако си падате по бананови сладкиши, по чийзкейк или харесвате карамелов вкус, опитайте този разкош! Ще се разтопите от блаженство!

Дани, сърдечно ти благодаря за това сладко изкушение, мила! 


19 август 2015 г.

Чийзкейк с горски плодове

... иначе казано "Ефектът на дефекта"




Бях се отказала да публикувам рецептата за точно този чийзкейк, тоест да я отложа във времето, когато я приготвя отново и успея да ѝ направя по-успешна фотосесия. Причината е съвсем проста – гаф, какъвто не съм правила с години, да не кажа и никога. Но пък по ирония на съдбата се роди нова рецепта, която си заслужава мястото тук.
Знаете, че чийзкейковете поглъщат не малко количество сирене, извара, крем фреш или други млечни продукти. Количество, надхвърлящо представата ни за нормалност спрямо други подобни сладкиши и които са преобладаваща част в тези, както показва и името им. В противен случай можем да говорим за някакво подобие на чийзкейк. Е, поради разсеяност или прегряване, и сама не знам, оставих повече от половината крем сирене в хладилника, забърках си крема за пълнеж на кейка, налях си го във формата и пъхнах във фурната. Стори ми се малко рядък, но все още отнесена и неадекватна го отдадох на прекаляването с миксера. След около половин час фокусирам останалото крема сирене да си стои кротко в хладилника. Сякаш гръм ме удари, та се събудих. Ами сега?! В главата ми се оформи въпрос с голяма питанка – дали няма като с магия пък да се стегне чийзът или очакването ми за течна като боза вътрешност ще се окаже реалност? Абе, глупава ли съм да вярвам в чудеса? И все пак чудеса стават, нали? Може пък за късмет да се получи „нещо“, което да не замине в кофата. Може би с продължително печене, нещата ще си дойдат на мястото. Все пак не малко яйца съм сложила вътре, цели осем, а и състава за крем карамел е подобен и се готви по аналогичен метод. Питанки, питанки, питанки. Малко опит, който ми шепнеше в ухото окуражително и няколко другарчета от фейсбук групата, подклаждащи надеждите ми. В крайна сметка да става каквото ще, аз експеримента ще си го проведа до край! Отпуснах си душичката (защото и за подобни неща тя трепва), обърнах го на забавление и се заредих с търпение и детско любопитство. Почти 3 часа печене на ниска температура и ето, имам си  нов сладкиш. J На външен вид избяга съвсем малко от първоначалната идея - гарнирах го с нежен крем от Маскарпоне и засипах обилно с горски плодове. Стана страхотен на вкус – нежен, ароматен, балансиран, с кадифена структура и най-важното – не натъртва на яйца, което е много важно. J Момчетата са все с чинийка и парченце в ръка, приятелка го опита и одобри подобаващо като си изпроси и за в къщи и ... вече няма и троха от него. Единственото, което бих променила е съвсем малко да занижа захарта, но това е по мой вкус. Никой не се оплака от сладостта му. 

Рецептата:



Продукти
/за форма с Ø 24 см./

за основата
300 гр. смлени пълнозърнести маслени бисквити или меденки (меденките са особено подходящи и най-добре домашни)
200 гр. меко масло
½ ч.ч. смлени орехи

за крем пълнежа
3 пакетчета крема сирене (по 125 гр.)
1/2 ч.ч. (150 гр.) кристална захар
щипка сол
300 гр. квасена сметана
сока на ½ лимон
1 с.л. ванилова есенция (3 пликчета ванилова захар)
5 яйца + 3 жълтъка
½ ч.ч. кокосови стърготини

за крем Маскарпоне
400-500 гр. Маскарпоне (количество по ваша преценка)
пудра захар на вкус (при мен 2 с.л.)
½ ч.л. ванилова есенция (1 пликче ванилова захар)

за къпиновия сос
1 ч.ч. къпини
1/3  ч.ч. желираща захар 1:1

допълнително
1 купичка (около 300-400 гр.) горски плодове за гарниране

Приготвяне

Най-напред си приготвяме пълнежа.
За целта в дълбока купа разбиваме с миксер на ниска скорост и за кратко кремата сирене, колкото леко да омекне. Добавяме солта и захарта и продължаваме да разбъркваме, докато се получи хубав, пухкав крем. Следва квасената сметана, лимоновия сок и ванилията. След тях при постоянно бъркане пускаме едно по едно целите яйца и жълтъците, а накрая кокоса. Прибираме в хладилник.

Включваме фурната да се загрее на 180°.
Сипваме смлените бисквити и ядки в купа, добавяме мекото масло и добре разбиваме, докато сместа се хомогенизира.
Застиламе с хартия за печене форма за кейк с падащо дъно като облицоваме и стените ѝ също. Намасляваме навсякъде леко с разтопено масло или олио и разстиламе бисквитената смес по дъното и 3-4 см. борд нагоре по стените. Притискаме, за да излезе въздуха и печем за около 7-8 минути.
Изваждаме от фурната и оставяме да се охлади малко.
Вдигаме градусите на фурната на максимум (260 °)
Наливаме крем–пълнежа върху охладената основа и връщаме формата във фурната.
След 10 минути сваляме шоково градусите на 90-100° и продължаваме печенето за 2,5 – 3 часа. Направете тест с клечка – трябва да излиза леко влажна, но в никакъв случай мокра и с полепнало по нея тесто.
Изключваме фурната и оставяме в нея чийзкейка за 20 минути.
Изваждаме го, оставяме да изстине напълно за около 2-3 часа, след което завиваме със стреч фолио и прибираме в хладилника за една нощ да се охлади и стегне окончателно.


За къпиновия сос слагаме в тиган с не залепващо покритие къпините с 4-5 с.л. вода да се загреят на тих огън. Щом забълбукат покриваме с капак и оставяме за около 5-6 минути. След това отвеждаме и прецеждаме през сито или подходящ уред за тази цел, за да се отървем от семките. Връщаме отделеното пюре в тигана и добавяме желиращата захар. Изчакваме да забълбука отново и ако ни удовлетворява гъстотата на соса го отвеждаме. Ако не, бъркаме непрекъснато докато получим желаното.

Преди сервиране разбиваме Маскарпонето с пудрата захар до пухкав крем и небрежно нанасяме върху чийзкейка. Поливаме с къпинов сос и гарнираме с почистените горски плодове.
Поръсваме нежно с пудра захар и поднасяме.
Да ви е сладко!



И да знаете:  чизкейк се получава и само с 360 гр. крем сирене, с повечко яйца, бавно печене на ниски градуси и търпение. J










15 май 2015 г.

Чийзкейк с ягоди /Strawberry Cheesecake/


Не бях правила сладкиш от доста време... като се замисля май от 2 месеца, от последната торта, портокаловата. А, щях да излъжа! Съвсем изключих Великден – да, имаше сладки и козунаци, недокументирани тази година, но някак не ни беше до сладости, все към соленото ни теглеше, все към зеленото, към зарзавата и топлия хлебец. Леки закуски, салато-обяди, семпли вечери на хапки, мезета, супи, няколко нездравословни  пици и лазани... за мен редовните домати и сиренце, с прясна фокача, свежи тревички и много ягоди. И един тежък Гергьовден. После пълно разтоварване и диета. J  До онзи ден, когато Драго ни засипваше цял ден в нета с неговите греховни, кулинарни предложения и като капак ми дойде салатката му с ягоди и песто от левурда. Както ми е ягодова тази пролет, както ми се усмихваха онези ми ти червени хубавелки, толкова и ми трябваше. Поръчката бе дадена и след час кошничка зрели, кърваво червени и уханни ягодки прекрачи прага ми. Да, ама докато те пристигнат, Драговата салатка вече се бе изпарила от съзнанието ми и бе отстъпила място на едни сладки фантазии... J Така че везната се наклони към десерта. Нямаше разочаровани, де. А и чийзкейк май всеки обича, поне аз не съм срещала човек, който да откаже на това изкушение. Имах продуктите, само бисквити за подложката ми липсваха – пак някой ги бе надробил на попара. За късмет намерих в запасите опаковка савоярди и ощетих бъдещото тирамису с един ред бишкоти. И нали очето ми малко мери едно към гьотере, та забърках крем в повече и докато тортичката стягаше, спретнах мини вариант в чашки. Супер ми дойде една такава! J



От тортичката опитах едно тънко парченце, че да не прекаляваме – лято иде, нали?! ;)

Ако вие си нямате подобни ‘атъри, ако чийзкейка ми ви харесва и ви се ще да си го направите,  давам веднага рецептата, макар подобна да не е нужна – просто наредете бишкоти на дъно на тортена форма с падащи стени (след като сте ги напоили в нещо вкусно), забъркайте един хубав крем от извара, крем фреш, квасена сметана, крема сирене, Маскарпоне – каквото ви се намира под ръка, съобразено с вместимостта на формата, подсладете и ароматизирайте на вкус, желирайте с нужното количество желатин и насипете върху бишкотите. Заравнете и оставете в хладилника да се стегне. Плодовата част може да е с каквито си искате плодове – любими или налични. Сложете в тигана малко захар и плодовете и щом се разтопи захарта, отстранете, ароматизирайте с ванилия или някакъв подходящ ликьор, добавете и тук разтопен желатин и насипете върху стегналия чийз. Отново в хладилника за около час и сте готови. Няма голяма философия, няма печене, лесно, бързо и с чудесен, вкусен резултат.


А конкретните съставки за тази хубавица - сега.


Продукти
/за форма с Ø 24 см./

за основа
12 бишкоти Савоярди
200 мл. пресно мялко (студено)
1 пликче ванилова захар
+ 20 мл. ром (по препоръка на сина ми) - аз не сложих

за чийзкрема
250 гр. фина извара
600 гр. Маскарпоне
300 гр. квасена сметана
200 гр. бял шоколад
2/3 до 1 ч.ч. пудра захар (на вкус)
3 пликчета ванилова захар
50 мл. бял ром
½ ч.ч. кокосови стърготини
2 пликчета желатин

допълнително
750 гр. зрели ягоди (250 гр. отделете за декорация)
3-4 с.л. захар или на вкус + 1 ванилова захар
100 мл. бяло шампанско
1 пликче желатин

Приготвяне

Както по-горе обясних, не е кой знае каква философия.
Най-напред си направете крема като смесите заедно изварата, Маскарпонето, квасената сметана и пудрата захар. Разбъркайте с миксер на средни обороти като междувременно добавяте кокосовите стърготини, разтопеният шоколад, ваниловата захар и рома. Хомогенизирайте сместа и накрая добавете разтопения желатин. Разбъркайте отново за кратко.
Сипете пресното мляко в подходящ съд, ароматизирайте го с ванилията и по желание с малко ром. Потапяйте бишкотите в млякото за кратко от двете страни и ги редете на дъното на тортената форма. Запълнете всички дупки. Отгоре разстелете крема, загладете внимателно, че да не остане някъде въздух – просто тръснете леко няколко пъти формата в масата и всичко ще се намести правилно. Приберете в хладилника да се стяга.
Междувременно сложете в тиган 500 гр. ягоди (почистени, измити и разполовени), захарта и ванилията и загрейте на среден огън без да бъркате, за да не смачкате плодовете. В малка паничка залейте желатина с 2-3 с.л. вода и оставете настрана да набъбне. Щом се разтопи захарта в тигана с ягодите, отведете настрана. Разтопете на водна баня набъбналия желатин и го налейте заедно със шампанското в ягодите, разбъркайте и излейте върху чийзкрема.  (Ако формата ви е с по-ниски стени и кремът достига горния ѝ ръб, направете в центъра му малка вдлъбнатина – на около 1 см. от външния ръб, за да поместите в нея ягодовото желе.)
Приберете в хладилник, за да стегне и накрая насипете отгоре отделените пресни ягоди, почистени, измити и разполовени.


Това е. Много бързо се получава, а вкусът ще ви отнесе в облаците, обещавам! J
Сервирайте с подходяща безалкохолна напитка, млечен шейк или шампанско, ако случаят го предполага. 



И да ви е сладко!