Млечни питки с Моцарела и мащерка

/Milk buns stuffed with Mozzarella and thyme/

Сега се замислям, че май трябва да започна да снимам кратки видео клипчета, за да мога да ви показвам в подобни случаи точно с какви пухчета ви блазня. На снимка все още не мога да придам всичката им мекота и нежност, но ви уверявам, че ако сте наблизо, ще ми отмъкнете цялата кошничка. J

Тестото, което ползвах е като на тази питка 

Продукти

800 гр. брашно

1 с.л. сол

1 с.л. захар

1 кубче свежа мая (42 гр.) или 2 пликчета суха
500 мл. топло пресно мляко

2 яйца

80 гр. разтопено кокосово масло

за плънката

250 гр. Моцарела

1 връзка свежа мащерка(само листенцата)

сол на вкус

допълнително

1 яйце за намазване

100 гр. кашкавал за поръсване

Приготвяне

Замесваме меко тесто от посочените продукти и го оставяме да втасва, докато удвои обема си.

След това го разделяме на две равни части, от които усукваме равномерни фитили, които пък нарязваме на равни по големина късове – при мен общо 18 броя. Оставяме ги върху на леко набрашнен плот, покрити с кърпа за около 15 минутки, да се отпуснат. После леко ги разплескваме до дебели питки и във всяка поставяме по парченце Моцарела, малко мащерка и сол на вкус. Затваряме старателно питките като внимаваме да не се отворят и окръгляме до хубави топчета. Нареждаме ги върху застлана с хартия за печене тава и отново оставяме да бухнат, докато се загрее фурната.

Фурната пускаме на 220°.

Когато питките се надуят ги намазваме с разбитото яйце и поръсваме с настърган кашкавал. Печем ги за около 20 минутки или докато добре се зачервят и добият красива, златиста долна коричка, която при почукване да издава кух звук.

Изваждаме ги да се охладят леко и веднага поднасяме. Хубаво е когато ги разчупим, Моцарелата да потече отвътре. 

Това е! Непременно ги опитайте! J

Торта „Лешниково паве“

На гости при една вълшебница

Есен е и е време за торти.  J

Да, не се шегувам. Редовните ми читатели знаят вече, че у дома този сезон е тортеният. Плюс това е и идеалното време за гости – да отидеш и да посрещнеш. Есента е мека, имаме си циганско лято, сбирките могат да се организират както навън под галещото слънце, така и вечер пред игривите пламъчета в огнището. Заменяме пивото с вино, студените ястия с горещи, леките дипове с пикантни мезета, душата се отпуска, отваря и ти става едно леко, лежерно... не ти се ще да свършва.

След няколкото вече празнични дни у дома, след ролята ми на домакиня, получих покана и за първото си есенно гостуване за тази година. Поканата дойде внезапно, съвсем неочаквана за мен и както ме зарадва, така и за кратко ме извади от равновесие. И как няма да е така като моя домакиня щеше да е не кой да е, а страхотната и неповторима Ева Тонева – изтънчен естет, прекрасен кулинар, фууд стилист и фотограф, в чиито произведения човек се влюбва от пръв поглед, завладяват го и предизвикват въодушевление , внезапен и нестихващ глад, който почти винаги те отвежда най-малкото до хладилника. Плюс това Ева е много мила, чувствителна и интелигентна жена, с уникално чувство за деликатност и такт. Истинско съкровище, което имам честта да познавам и имам за приятел, макар за сега виртуален.

Искрено ти благодаря за поканата , Еви! За мен бе удоволствие да бъда твой гост и се надявам в близко време да прехвърлим виртуалната граница!

Мислих каква да е моята изненада, но задачата се оказа по-трудна , отколкото предполагах. Не мога да се меря с нейния талант, но пък това с което ще почерпя виртуално нея и гостите ѝ, трябва да заслужи мястото си в един толкова вълнуващ и завладяващ кулинарен сайт, какъвто е нейният. Заложих на торта, разкошна торта със запомнящ се вкус. Приготвена от пухкав пандишпан с домашни яйца, обилно напоен с кайсиев ликьор и ром, погален нежно с истински кайсиев мармалад, върху който е напластен маслен, лешников крем с приятен дъх на лимони. За капак е отрупана с печени, горски лешници, поляти обилно с шоколадов ганаш с лек мока привкус. Само се опитайте да доловите всичкото това вълшебство!

И да не забравяме размера – 30x15 см. и височина 12 см., истински гигант!

Продукти

за блата

10 големи яйца (най-добре домашни)

щипка сол

80 гр. пудра захар

80 гр. кафява пудра захар

1 пликче ванилова захар

кората на 1 лимон

1 ч.ч. (120 гр.) пресято брашно

за сиропа

50 мл. тъмен ром

50 мл. кайсиев ликьор

200 мл. хладко пресно мляко + 1 с.л. захар

за лешниковият крем

2 ч.ч. фино смлени лешници

200 мл. горещо прясно мляко

250 гр. меко масло

200 гр. пудра захар

кората и сока на 2 лимона

2 пликчета ванилова захар

за шоколадовият ганаш

200 гр. тъмен кувертюр

200 гр. фин млечен шоколад

400 мл. млечна сметана

за гарниране

1 ½ ч.ч. леко запечени лешници (моите бяха горски)

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 180°.

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.

Жълтъците, пудрата захар, лимоновата кора и ванилията разбиваме докато утроят обема си, побелеят и се превърнат в пухкав крем.

Белтъците и солта бием до твърд сняг.

С дървена лъжица събираме двете смеси бавно и на порции, след което пак на порции добавяме и пресятото брашно и разбъркваме до хомогенност.

Разделяме го на две равни части, които печем за около 12-15 минутки в застлана с хартия за печене правоъгълна тавичка, с приблизителни размери 32x28 см.

Изваждаме блатовете и обръщаме върху скара да се охладят напълно.

През това време си приготвяме крема.

В купа попарваме с горещото прясно мляко смлените ядки и похлупваме, за да се задушат и поемат цялата течност.

Междувременно разбиваме мекото масло със захарта и ванилията до пухкав крем. Важно е той да утрои обема си и да не се усеща и кристалче от захарта. Добавяме му лимоновата кора и отново разбъркваме. От този крем заделяме половин чаена чаша за измазване на тортата отвън.

Към попарените и охладени вече лешници наливаме лимоновия сок, разбъркваме и ги добавяме в останалия масления крем. Добре миксираме всичко и прибираме за кратко в хладилника да се стегне леко.

Сега е време да си нарежем платките за павето.

Подрязваме тънко отвсякъде блатовете за да ги изравним.

Според ширината на тавичката може да изкараме и 4 блата, но тортата ще стане много висока и трудна за рязане, така че препоръчвам да е триетажна, затова изрязваме три ленти с ширина 15, 14 и 13 см.

Настаняваме най-широката в подходящ поднос и добре я сиропираме с предварително подготвения за целта сироп. Леко я глазираме с кайсиевия мармалад (предварително разбит с вилица, за по-лесно разнасяне) и намазваме с половината крем. Отгоре редим в същата последователност следващата по размер платка, сиропираме, глазираме с мармалад и мажем с останалия крем. Покриваме с най-малката платка, сиропираме я, заглаждаме неравностите и прибираме в хладилника за поне 2 часа да се споят добре пластовете и да се стегнат. След това измазваме повърхността ѝ със заделения маслен крем и отново връщаме в хладилника.

Идва момента да си приготвим ганаша. Става на два пъти – първо с тъмния кувертюр, а после с млечния шоколад.

За целта в касеролка слагаме да се загрее почти до завиране половината сметана. Отвеждаме настрана и добавяме в нея натрошения на ситно или рендосан кувертюр. Разбъркваме докато се стопи и се превърне в лъскав шоколадов крем. Веднага слагаме касеролката в купа с ледена вода и бъркаме интензивно, докато започне леко да стяга. Тогава изваждаме тортата от хладилника и я намазваме с него навсякъде. Отгоре насипваме запечените лешници (цели или нарязани) като внимаваме да се закрепят добре и прибираме в хладилника.

Повтаряме упражнението по приготвяне на ганаша, но вече с млечния шоколад. Когато и той заблести му добавяме нес кафето, разбъркваме да се стопи и поеме и го оставяме настрана на стайна температура само за около 2-3 минутки. Изливаме го върху лешниците, така че  да ги покрие добре и потече свободно надолу. 

Готовото лешниково паве охлаждаме в хладилник поне за едно денонощие, преди да поднесем.

Да ви е сладко!

Пълнени пилешки гърди в панировка от бретцели

/Stuffed chicken breast in Pretzel-crust /

Без предисловия пристъпвам веднага към рецептата, но само да спомена, че са много, много вкусни, със страхотна хрупкава коричка и разрежеш ли ги, плънката потича и те провокира да им се нахвърлиш като звяр, забравил принципите на културното хранене. Да удържиш инстинктите си в този случай е геройство. J

Продукти

/за 4 порции/

2 големи пилешки филета пеперуда

8 тънки филийки кашкавал от краве мляко

4 тънки филийки оранжево сирене Чедар

сол и черен пипер на вкус

за панировката

брашно за овалване на месото

2 разбити яйца + ½ к.л. куркума

200 гр. мини бретцели (солети)

2 пълни с.л. кокосови стърготини

½ к.л. лют червен пипер (по желание)

олио за пържене

Приготвяне

Разделяме филетата на половина, за да получим 4 бройки.

Ако има някъде по тях мазнинки, жилки и неравности ги отстраняваме.

Внимателно правим на всяко парче разрез (джобче), който да е достатъчно дълбок, широк и здрав – стараем се да няма друг пробив, освен отвора, който нека не е много широк, за да не потича плънката (аз предпочитам отвора да е в горната, широка част на филето).

Посоляваме ги и ги поръсваме с черен пипер отвътре и отвън.

Ако филийките кашкавал и сирене Чедар са по-широки от джобчетата на филетата, ги подрязваме до нужните размери. В джобчето редим по две филийки кашкавал и една Чедар, между тях.

За панировката смиламе бретцелите в блендер като не прекаляваме – нека има и дребни парченца от тях. Сипваме ги в дълбока купа и добавяме при тях кокоса и лютия пипер. В други два съда сипваме брашното и разбитите яйца с куркумата.

В дълбок тиган наливаме олио – точно количество няма, но нека е поне 1 пръст дълбочина, за да може месото да се изпържи добре във вътрешността си. Пържим на среден до слаб огън, в добре нагрятата мазнина до красива, златна коричка. Изваждаме да се отцедят върху кухненска хартия и поднасяме топли.

За гарнитура ползвах картофено пюре с наситнен пресен шнитлаух (див лук, сибирски лук) в него и поръсено със синапено семе.

Синапеното семе понякога запържвам  за няколко секунди в горещо масло. 

Една кисела краставичка и малко едрозърнеста дижонска горчица пасват идеално на вкуса. 

Наздраве и да ви е сладко!

Царевично-ръжен хляб с Чедар

Още съм на вълна хляб и с риск да ви омръзна, ви предлагам още едно вкусно хлебче. Обикновено внимавам да не предлагам последователно еднотипни рецепти, но вкусът на този хляб особено изпъква и впечатлява, ако е сервиран на открито. И докато не е минала есента, докато слънцето приятно гали и приканва да излезем навън, па макар и наметнати с топъл шал, ви предлагам да си устроите един цветен и ароматен пикник с лека, проста и здрава храна, чийто основен домакин да е този разкошен хляб.

Продукти

300 гр. ръжено брашно

300 гр. царевично брашно

200 гр. бяло пшеничено брашно

1 с.л. сол

1 с.л. захар

1 кубче прясна мая (42 гр.)

1 яйце

5-6 с.л. зехтин

500 мл. топло пресно мляко

допълнително

100 гр. сирене Чедар

1 с.л. наситнен пресен див лук (по желание)

Приготвяне

В купа събираме и разбъркваме трите вида брашно със солта.

В средата му правим кладенче, в което слагаме захарта и натрошената мая. Доливаме половината топло мляко и разбъркваме като събираме малко от брашното, докато се получи рядка каша. Покриваме купата и оставяме за около 15-20 минути да се развият дрождите на маята.

След това замесваме меко тесто като добавяме яйцето и наливаме зехтина и останалото топло мляко.

Напудряме с брашно леко плота и дооформяме тестото до гладка топка. Връщаме го обратно в купата, поръсваме нежно с брашно, покриваме и оставяме на топло, докато си удвои обема.

Втасалото тесто разстиламе върху набрашнен плот с ръце (не разточваме) на дебела кора, върху която рендосваме Чедара. По желание добавяме и дивия лук и навиваме на стегнато руло, което намасляваме отгоре със зехтин. Застиламе тавата с хартия за печене, поръсваме леко с брашно и поставяме хляба. Покриваме го отново с кърпата и оставяме да бухне.
През това време загряваме фурната на 200°.

Печем около 40 минути на средна скара, като заедно с хляба слагаме във фурната (на дъното ѝ) купичка с топла вода да се изпарява, за да ни е мека коричката.

Топлия хляб изваждаме върху скара, покриваме с кърпа и оставяме да се охлади.

В никакъв случай не режете топъл хляб, особено ако е приготвен от ръжено брашно или го има в състава си! Ръженото брашно, независимо дали е в комбинация с друго, прави хляба плътен и леко влажен, което е предпоставка да развали вкусът му, ако не е оставен да изстине напълно.

Присъствието на царевично брашно в този хляб му дава една пухкавост, каквато няма начин да добие без него. Чедърът пък вкарва приятна пикантност, която идеално си хармонира с едно дълбоко, червено вино.

Наздраве от мен! 

Сбогом лято! Привет златна есен!

Ето го моят месец. Златен, красив, вкусен и все още топъл. Ако може и без продължителни дъждове, най-ще ми хареса.
За окончателно сбогуване с това лято приготвих пухкав пандишпан с последните нектарини. Няколко лъжици сметана в добавка направиха тестото по-сочно и кадифено. Сложих и малко лавандулови семенца, спомен от рошавото лято и вкусът дойде почти като на онези кайсиеви мидички. Поднесен с черен чай, създаде усещане за топлина и любов. Чудни вкусове и аромати, преплетени като в последен танц на влюбени, танц на лятото със есента. 

Пандишпан с нектарини

Продукти

/за форма с ⌀ 24 см./

при мен малка – 22 см. + две индивидуални форми.

5 яйца

150 гр. пудра захар

1 ванилова захар

100 гр. масло

200 гр. квасена сметана

1 ч.ч. брашно

1 бакпулвер

5 нектарини

2 с.л. захарни зрънца за декорация

1 пълна с.л. лавандулови семенца

Приготвяне

Разделяме яйцата на белтъци и жълтъци.

При жълтъците добавяме захарта и ванилията. Разбиваме до побеляване. Добавяме и мекото масло и разбиваме добре, докато се поеме и сместа стане пухкава и креместа. Добавяме и квасената сметана, предварително разбита до гладкост и хомогенизираме с дървена лъжица.

Пресяваме брашното с бакпулвера и прибавяме половината му в тестото, разбъркваме и добавяме на порции белтъците, а след тях и останалото брашно.

Насипваме сместа в намаслена форма (ако не е с не залепващо покритие я пудрим и с малко брашно) и отгоре ѝ редим нектарините нарязани на тънки лунички като леко притискаме да потънат до половината в тестото.

Посипваме със захарните зрънца и лавандуловите семена и печем в предварително загрята до 200° фурна за около 25-30 минути. Времето варира според диаметъра на формата. Тези, малките сърчица, извадих някъде около 20-та минута.

Изпеченият сладкиш охлаждаме и едва тогава нарязваме.

Допълнение от лъжица квасена сметана към всяка порция е отлично решение, но и много добре се усеща полят с малко пчелен мед.

Прекрасен, слънчев и топъл месец октомври ви желая, с много усмивки и топли прегръдки!