Показват се публикациите с етикет питки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет питки. Показване на всички публикации

15 февруари 2017 г.

Сладък венец с локум


Напоследък все солени питки у нас и беше време за някаква по-различна. Локумена питка скоро не съм правила, а в случаите, в които съм влагала от него в тесто е било или в кекс, или в локумки (малки маслени или големи с маено тесто).
Вчерашният празник повеляваше да има питка на масата, а аз реших да е сладка, че и с пълнеж при това. Две кутийки локум стояха отдавна в шкафа и чакаха ред, та това определи избора ми. Оформлението видях в руските блогове, много ми хареса и нарочих за проба при първа възможност. Тестото в общи линии е като на тази питка, 
но с малки промени в количествата на някои от съставките и ароматизирано с ванилия - много сполучливо, лесно за обработка и с копринена структура след изпичане.

Продукти
/за венец с диаметър 25-28 см., според големината на дупката в средата/


600 гр. бяло брашно Тип 500
1 ч.л. сол
5 с.л. захар
1 пликче ванилова захар
1 пликче суха мая (7 гр.)
400 мл. хладко пресно мляко
2 яйца
100 гр. кокосово масло (може и краве)
още малко брашно за доомесване

за пълнежа
150 -200 гр. локум с любим вкус (ползвах обикновен)

Приготвяне

Пресяваме брашното със солта и го прехвърляме в голяма купа.
Правим кладенче в средата му и там изсипваме маята.
Загряваме млякото до хладко и в него разтопяваме захарта и ванилията, а след като се разтопят го наливаме в кладенчето. Забъркваме кашица с малко от брашното и оставяме купата за десетина минути на топло, да се активира маята, докато сместа бухне.
След това добавяме яйцата и замесваме тестото като на порции добавяме и разтопеното кокосово масло.
Оставяме тестото на топло за час, или докато удвои обема си.
След това разделяме на 12 равни части, които преомесваме до гладки топки. Оставяме ги да починат 10 минути.
Всяка топка разточваме на кръг с диаметър 15 см. Правим им по четири разреза на кръст, от външния край навътре, но не до центъра – там оставяме кръг около 4 см., в който ще поставим плънката.
В средата слагаме по 1-2 локума, според едрината им, а около тях загъваме като розова пъпка, последователно и в една посока, четирите „листенца“ образувани след срязването на кръга. Внимаваме отгоре да остане отвор през който да излиза парата при печене от нагорещения локум.
Застиламе кръгла тава с хартия за печене, в средата ѝ поставяме добре намаслена, метална или огнеупорна чаша/купичка и около нея редим оформените розички.
Покриваме с кърпа и оставяме половин час да бухнат, след което ги намзваме с разбито яйце.
През това време сме включили фурната да се загрява на 200
°.
Печем венеца за около 25 минути, като след първите 10 минути намаляваме градусите на до 180°.
Изпеченият венец оставяме да се охлади почти напълно, след което поръсваме с пудра захар и сервираме.



14 юни 2016 г.

Фокача с розмарин и морска сол


Фокачата е плосък италиански хляб, който преди изпичане се поръсва със сол и зехтин, зелени подправки, понякога  домати, лук, сирене или шунка.  Думата „фокача“ произлиза от древно римското  panis focacius, което е плосък хляб, печен в огнището - латинското focus означава именно огнище. Все пак се смята, че рецептата произлиза от етруските или древните гърци.
В различните региони на Италия фокачата също е различна. Например в Северозападна Италия може да попаднете на сладка фокача (
focaccia dolce ), която е посипана със захар, вместо сол, и е гарнирана със стафиди, ядки и мед. Венецианската фокача (focaccia Veneta ) също е сладка. Колкото по-на юг се отправяте в Италия, толкова повече ще се доближавате до оригиналната фокача, ако може така да се нарече, със сол и зехтин - Месина, Бари, Лече, Бриндизи, като в Таранто тестото дори е от твърда пшеница, а отгоре се гарнира или с домати и маслини, или с тънки резени картофи, или се оставя съвсем гола – само със сол и розмарин. Във Франция фокачата се нарича „фугас“ (fougasse), като най-популярна е във Прованс. В Испания се среща „огаса“ (hogaza), а в Латинска Америка „фугасса“ (fugazza)
Фокачата много прилича на пица, но разлики все пак има. Тестото, например, при фокачата втасва по-дълго и се оформя не толкова тънко, както това за пица. Формата на фокачата обикновено е четвъртита. Освен това е прието преди печене да се надупчи (с пръсти или дръжка на лъжица), след което да се намаже/полее/напръска обилно със зехтин, който попадайки в дупките пропива в цялата фокача. Резултатът е невероятно пухкав и ароматен хляб, който поднесен топъл, ще ви откаже от всичко друго и на който не може да се наситите.  Най-добре е да се пече в пещ, но също толкова хубава става и на плоча във фурната, дори и в тавичка.
Ако ползвате тавичка, моят съвет е да я намаслите обилно със зехтин, за да може при печенето долната кора един вид да се изпържи в нея – така ще имате тънка и хрупкава коричка, като на нешенска милинка. Ще ви хареса много!
J
Може да замените зехтинът със свинска мас, както го правят в някои части на северна Италия.
И понеже моята любима фокача е само със сол и розмарин и рецептата ще е за нея.

Продукти
/за 2 фокачи/

500 гр. бяло брашно
1 ч.л. сол
½ кубче пресна мая (или 1 пликче суха)
2 с.л. зехтин
300 мл. хладка вода

за гарниране
малко зехтин
малко морска сол на кристали
свежи листенцата от клонче-две розмарин

Приготвяне

В купа пресяваме брашното със солта.
Правим кладенче и в него наливаме зехтина и разтворената във водата мая (ако ползваме суха, я сипваме в кладенчето и наливаме водата).
Замесваме тестото. То е влажно и е необходимо да го месим известно време на леко набрашнен плот, докато спре да лепне
Посипваме купата с малко брашно, връщаме тестото вътре и го покриваме да втасва за около 40 минути.
Изваждаме го и го разделяме на две, за две фокачи.

Ако ще печем фокачата на плоча, следва да я напудрим плочата леко с брашно. Оформяме отгоре ѝ с ръце тестото на кръгла или четвъртита кора с дебелина 1.5 – 2 см. и я оставяме да бухне отново.
Ако нямаме плоча, вариантите са два:
-      на хартия, поръсена с брашно
-      в малка тавичка, намаслена обилно със зехтин (може и олио) 


Включваме фурната да се загрее на 200°.
Когато фокачата бухне, правим с пръст дълбоки дупки по повърхността ѝ, поливаме я навсякъде с тънка струйка зехтин като се стараем да попадне във всяка дупка от него. Поръсваме я леко с натрошена едра, морска сол и нахвърляме отгоре ѝ листенцата розмарин.
Печем в загрятата фурна до златиста коричка.
Изваждаме я, покриваме за около 10 минути, да се задуши и сервираме.



Виното е задължително, а мезетата са по вкус!
Наздраве!




31 октомври 2015 г.

Млечни питки с Моцарела и мащерка

/Milk buns stuffed with Mozzarella and thyme/






Сега се замислям, че май трябва да започна да снимам кратки видео клипчета, за да мога да ви показвам в подобни случаи точно с какви пухчета ви блазня. На снимка все още не мога да придам всичката им мекота и нежност, но ви уверявам, че ако сте наблизо, ще ми отмъкнете цялата кошничка. J
Тестото, което ползвах е като на тази питка 


Продукти

800 гр. брашно
1 с.л. сол
1 с.л. захар
1 кубче свежа мая (42 гр.) или 2 пликчета суха
500 мл. топло пресно мляко
2 яйца
80 гр. разтопено кокосово масло

за плънката
250 гр. Моцарела
1 връзка свежа мащерка(само листенцата)
сол на вкус

допълнително
1 яйце за намазване
100 гр. кашкавал за поръсване

Приготвяне

Замесваме меко тесто от посочените продукти и го оставяме да втасва, докато удвои обема си.
След това го разделяме на две равни части, от които усукваме равномерни фитили, които пък нарязваме на равни по големина късове – при мен общо 18 броя. Оставяме ги върху на леко набрашнен плот, покрити с кърпа за около 15 минутки, да се отпуснат. После леко ги разплескваме до дебели питки и във всяка поставяме по парченце Моцарела, малко мащерка и сол на вкус. Затваряме старателно питките като внимаваме да не се отворят и окръгляме до хубави топчета. Нареждаме ги върху застлана с хартия за печене тава и отново оставяме да бухнат, докато се загрее фурната.
Фурната пускаме на 220°.
Когато питките се надуят ги намазваме с разбитото яйце и поръсваме с настърган кашкавал. Печем ги за около 20 минутки или докато добре се зачервят и добият красива, златиста долна коричка, която при почукване да издава кух звук.

Изваждаме ги да се охладят леко и веднага поднасяме. Хубаво е когато ги разчупим, Моцарелата да потече отвътре. 



Това е! Непременно ги опитайте! J