Кифлички с мечи лук

Левурда, див чесън, мечи лук – все названия на едно и също растение с безброй ползи. Можете да го намерите из влажните, сенчести, широколистни гори до 1200 м. надморска височина из цялата страна. 

Силно ароматните на чесън листа се появяват в началото на пролетта като неин предвестник, пробивайки като игли изгнилата шума и отмират в средата на лятото. Цъфтят през април и май. 

Притежава лечебни свойства като същите са по-силно изразени в свежите листа, събрани рано на пролет, преди цъфтежа, докато в сушените лечебният ефект е отслабен. 

Огромна целебна сила е скрита в него, която сякаш се излива във всеки, който го консумира след дългата, изтощителна зима – подпомага функцията на стомаха и прочиства кръвта. 

Свойства на дивият чесън са еднакви с тези на обикновения чесън, но с много по-целебна сила. Поради това е особено подходящ за изхвърляне на кръвните шлаки, както и за профилактиране на хронични кожни заболявания. Консумацията на див чесън облекчава стомашно-чревни проблеми, сърдечни заболявания и безсъние, както и оплаквания, произтичащи от високо кръвно налягане, например. виене на свят, главоболие. Тинктурата от мечи лук, наречена още вино от мечи лук е прекрасен лек за тези възрастни хора, които имат затруднено дишане. Хроничната кашлица също се повлиява от него добре, защото той разтваря храчките и задухът спира. Затова е и препоръчително лекарство за възрастни хора, при които белодробните заболявания са често срещани.
Мечият лук е една истинска бомба витамини, наливаща в човешкия организъм естествени антибиотици и микроелементи. В състава му влизат огромно количество витамини А, РР, В1, В2, В3, В6, В и витамин С, етерични масла, калций, калий, флуор, сяра, йод, желязо, манган,селен, цинк, мед , както и жизненоважни за организма мазнини и аминокиселини. Още за полезните свойства на мечия лук може да прочетете тук

Мечият лук е и отлична храна. Влиза в състава на салати, омлети, супи и яхнии, пастети, фрешове... Сами изберете в какво да го вложите, но не пропускайте да се възползвате от него!

При последната беритба, правих кифлички с плънка от мечи лук и понеже се получиха много вкусни, повторихме.

Кифлички с мечи лук

Продукти

за тестото

600 гр. брашно

1 ч.л. сол

50 мл. разтопено масло (олио или зехтин)

1 пликче суха мая (7 гр.)

300 мл. топло мляко

1 яйце

за пълнеж

250 гр. сирене

3-4 с.л. кисело мляко

2 шепи наситнен пресен мечи лук

за намазване

1 яйце

100 гр. настърган кашкавал (сирене Чедър)

Приготвяне

Омесваме меко тесто с посочените продукти, което оставяме на топло докато удвои обема си.

Междувременно приготвяме плънката като намачкваме сиренето до фин пастет, добавяме му млякото, което има функцията да го омекоти максимално, така че да може да се размазва. Добавяме и наситнения мечи лук, разбъркваме и оставяме настрана.

Втасалото тесто разточваме на кора с дебелина 5 мм. и я нарязваме на триъгълници. В основата на всеки поставяме по чаена лъжичка от плънката и леко я разнасяме по цялата им повърхност. Навиваме кифличките и ги подреждаме в тава, застлана с хартия за печене. Намазваме ги с разбито яйце и поръсваме с настърган кашкавал.

Включваме фурната да се загрее до 180°.

Докато тя се загрее, кифличките ще бухнат, след което ги слагаме да се пекат, докато добре се позлатят и добият хубав загар на долната кора.

Изваждаме върху скара да се охладят леко и поднасяме.

Опитайте и да ви е сладко!

Солена торта

Хайде още една тортичка! Искате, нали? J

Често у дома приготвям салати, редени на няколко пласта – солена торта един вид. Понякога редувам пластове хляб с някакъв крем, пастет, зеленчуци, месце, сирена и т.н. Понякога вместо хляб ползвам палачинки или тортили. В една от любимите ни комбинации обаче липсва каквото и да е тестена част. Всички компоненти са споени от крем Тартар, а получената тортичка е с много нежна текстура и страхотен вкус.

Продукти

/за форма с Ø 22 см./

600 гр. сос Тартар

300 гр. мариновани гъби

300 гр. варено-пушена шунка

300 гр. зеленчуков микс (моркови, грах, картофи)

3-4 сварени яйца

300 гр. рендосан кашкавал

150 гр. рендосано сирене тип Фета

няколко клончета магданоз

1 пликче желатин

за крем Тартар

3 ч.ч. квасена сметана

4 с.л. майонеза

1 с.л. лека горчица

1 ч.л. лимонов сок

сол  черен пипер на вкус

Приготвяне

Почистете зеленчуците и ги сварете в подсолена вода. Прецедете и нарежете морковите и картофите на дребно. Ако ползвате готов замразен микс, то в плика всички зеленчуци ще са надробени на що-годе еднакви по размер парченца, което ще ви улесни.

Сварете и яйцата, охладете и обелете, след което нарежете както ви харесва - на кубчета, дебели филийки или само ги разполовете.

Гъбите отцедете добре от маринатата.

Шунката нарежете на жулиени или кубчета – както решите, но имайте предвид, че по-дребно нарязаните продукти улесняват нарязването на тортата.

Подгответе си и кашкавала като го рендосате.

За крем Тартар просто смесете в купа всички продукти и хубаво ги разбийте до гладкост. Накиснете желатина, а след като набъбне го разтопете на водна баня и добавете в соса. Разбийте отново и пристъпете към сглобяване на тортичката.

За целта ползвайте тортена форма. Застелете я със стреч фолио като отпуснете повечко от него и оставете краищата му да излизат извън формата.

·   На дъното сипете 2-3 лъжци крем Тартар, разстелете го навсякъде равномерно, нахвърляйте тук-там листенца магданоз и наредете гъбите.

·   Отгоре сипете и разстелете още крем, а върху него разстелете на равномерен пласт сварените зеленчуци.

·   Отново покрийте с крем, а върху него подредете шунката.

·   После пак пласт крем, в отгоре му варените яйца.

·   Завършваме с останалия крем Тартар, заглаждаме и покриваме всичко с дебел пласт рендосан кашкавал.

Покриваме добре всичко с краищата на фолиото и хубаво притиснете отгоре, за да се сбият пластовете, а кашкавалът да се разпредели навсякъде плътно и да се оформи като платка.

Прибираме тортата в хладилника за една нощ.

На другия ден я отвиваме, обръщаме върху поднос, освобождаваме от формата и сваляме внимателно цялото фолио. Така кашкаваленият пласт ще остане отдолу като основа, а тортичката отгоре покриваме обилно със сиренето, рендосано на ситно.

Поднасяме с препечен хляб и домати.

Портокалова торта /Orange cake/

Една малка и бърза тортичка, ей така без повод, за повдигане на духа и настроението. Сочна, нежна, много ароматна и най-вече лека.

Продукти

/за форма с Ø 24 см./

за основата

3/4 ч.ч. брашно

1 ч.л. бакпулвер

½  ч.ч. пудра захар

1 ванилова захар

½ ч.ч. квасена сметана

2 яйца

60 гр. разтопено масло

2 с.л. какао

100 гр. тъмен шоколад 70%

кората на 1 портокал

отделно:

120 гр. меко масло

½ ч.ч. пудра захар

1 ч.ч. млени ядки (бадеми, орехи)

50 мл. тъмен ром

за крема

500 гр. Маскарпоне

1/3  ч.ч. пудра захар (или на вкус)

1 ванилова захар

200 мл. млечна сметана

1 пликче фиксатор за сметана

30 мл. ром

за портокаловото желе

500 мл. прясно изцеден портокалов сок

2-3 с.л. кристална захар

1 пликче желатин на Dr. Otker

Приготвяне

на основата

Загряваме фурната на 180°.

Пресяваме всички сухи съставки в дълбока купа.

Добавяме в тях разтопеното масло, яйцата, сметаната и настърганата кора на портокала (предварително добре измит с четка и топла вода). Разбиваме с миксер като едновременно с това наливаме и разтопения шоколад. Прехвърляме тестото в предварително намаслена и поръсена с брашно кръгла форма с диаметър около 20 см.

Печем наведнъж за около 30 минути.

След като блата се изпече и напълно изстине, го натрошаваме на дребно в купа. Добавяме към него млените ядки, рома и разбитите до пухкав крем масло и пудра захар. Хомогенизираме сместа и я разстиламе като основа върху поднос фиксирайки диаметъра с тортен пръстен на 24 см. 

Прибираме в хладилника да стяга и се захващаме с крема.

За него разбиваме Маскарпонето с пудрата захар, ванилията, рома и 50 мл. от сметаната до пухкав крем, който внимателно събираме с останалата сметана, разбита заедно със фиксатора.  Разстиламе готовия крем върху основата, заравняваме повърхността му и прибираме в хладилника на студено.

За желето, изцеждаме сока на около 6-7 портокала. За повече вкус може да добавим и сока на 1 лимон. Подправяме със захарта на вкус и загряваме леко на среден огън при постоянно бъркане. Не изчакваме да заври, нужно е само да се разтопи захарта. Прецеждаме. Разтопяваме внимателно на водна баня предварително накиснатия в 2-3 с.л. вода желатин и го наливаме в портокаловия сок. Изчакваме докато започне да стяга леко и го изливаме върху крема. Връщаме тортичката обратно в хладилника до пълното стягане на портокаловото желе. Малко преди напълно да стегне гарнираме повърхността с натрошени шоколадови ядки.

Добре е тортичката да отлежи едно денонощие или в най-лошия случай поне 6 часа, а преди поднасяне внимателно я отделяме от стените на пръстена с помощта на тънък нож. 

Опитайте и да ви е сладко!

Сметанова пита

Преполовихме и февруари, а точно по средата му в календара се е наместил още един хубав обичай, който и тази година не подминахме. Миналата година по това време ви поговорих в подробности за Трифон Зарезан, а тази само ще ви покажа питката, която омесих за празника.

  

Продукти

(за голяма питка с диаметър около 30 см.)

1 кг. бяло брашно

1 с.л. сол

6 с.л. зехтин

2 яйца + 1 белтък

250 гр. квасена сметана

300 мл. топло пресно мляко

1 кубче пресна мая

1 с.л. захар

1 жълтък + 1 с.л. пресно мляко за намазване

Приготвяне

Час преди да започнем, изваждаме всички продукти на стайна температура.

Загряваме леко пресното мляко и натрошаваме в него маята, добавяме захарта и оставяме настрана да се активират дрождите.

В дълбока купа пресяваме брашното. Правим в средата му кладенче, в което добавяме солта, зехтина, сметаната и яйцата. Започваме да месим като наливаме и маената смес. Омесваме меко тесто, за което ако е необходимо добавяме още малко топло мляко.

Прехвърляме го на набрашнения плот и доомесваме, докато спре да лепне по ръцете. Не добавяме много брашно, за да не се втвърди. Връщаме тестото обратно в купата като преди това хубаво сме я напудрили навсякъде с брашно. Пудрим с него и тестото леко отгоре. Покриваме и оставяме на топло, докато удвои обема си.

После оформяме питката според фантазията си и прехвърляме в намаслена тавичка. Намазваме повърхността ѝ с разбития с млякото жълтък и оставяме на топло да бухне окончателно, преди да влезе във фурната.

Печем в предварително загрята фурна на 200° за 10-12 минути, след което допичаме до готовност на 180°.

Изпечената питка намазваме леко с масло и покриваме с чиста кърпа да се задуши.  Не чакаме много и я начупваме, за да се насладим на вкусното и ароматно пухче, скрило се под хрупкавата коричка.

Да е добра годината, да са плодовити лозята, че да е здраво и пивко виното!

Наздраве!

Облачно, дъждовно и... с мекици

Не веднъж съм казвала, че обичам да ми е слънчево и цветно. Това сиво, облачно, мръсно и мокро време ме потиска. Поне да бе снежно, чисто и бяло, каквито картини тези дни се показват почти от всички части на страната. Хм, и къде е този голям сняг? Не и при нас.

Преди няколко дни, малко след полунощ се бях свила под меката завивка и гледах филм, когато в промеждутъка между две сцени, в настъпилата пълна тишина дочух леко и ритмично пукане, поскърцване, съскане. Само няколко секунди ми трябваха, за да паузирам екрана и да скоча с грейнали от детска радост очи. Направо вдигнах пердето максимално над главата си, за да се уверя, че това, което си мисля е вярно. И беше. Валеше обилен сняг, с едри снежинки, падащи под еднакъв наклон и образуващи сякаш развята от вятъра нежна, прозрачна бяла завеса. Нощта беше пуста и среща си бяха спретнали само вятърът и снежинките. Гонеха се и току сменяха посоката на своя бяг като млади влюбени. Така да се почувствах щастлива, че гледах известно време втренчена, забравила за филма и босите си крака. На зимата ѝ обичам именно снега. Ако го има, студът не ме плаши и винаги ще ми тупка сърчицето при вида му.

Отдръпнах се с надеждата, че сутринта, когато се събудя всичко ще е побеляло, ще е натрупал минимум педя сняг и все още никой няма да е минал по него. Ще си пия кафето до прозореца и ще се кефя максимално. Да ама, не. Късното ми заспиване ме доведе до успиване. Събудиха ме слънчеви лъчи, подпалили вече клепачите ми и внушаващи ми чувството, че плувам в кърваво червено море. Не стига това, ами и бяха стопили съвсем снежнобялото килимче, а зелената трева отпред сякаш ми се плезеше нагло и щастливо.

Е, това беше. Сякаш присъствах като таен наблюдател на уговорена среща, която за жалост трая съвсем кратко. Не вярвам да видим повече сняг тук тази зима. Така закътани в ниското и заобиколени от планини пазещи ни завет, само на дъжд можем да случим, ако не мръднем към малко по-високите части извън града. Да, радостта ми трая от ден до пладне, но какво да се прави?!

Вместо да унивам компенсирах с вкусна закуска. На въпроса каква да е тя, най-често се чува или сандвичи или пържени филии. Нищо здравословно. И този път не изневериха на порока си, макар да казаха всички мекици. Сякаш се бяха наговорили. Добре де, така да бъде. Но ще са по моята любима рецепта - не класическите, не уличните, не икономичните!

Мекици с мая и яйца

Продукти

около 500 гр. брашно

1 к.л. сол

2 яйца

½ кубче прясна мая

½  ч.ч. кисело мляко (със стайна температура)

1 равна к.л. захар

1 ч.ч. топло пресно мляко

Приготвяне

За почти всички е ясно как се правят мекици и ако не сте си ги пържили лично, то поне сте виждали баба ви да ги прави. За всеки случай ще напиша всичко ред по ред, че знае ли се – може пък на някого да се окаже от полза.

Разтваряме в топлото прясно мляко маята и захарта.

В купа сипваме брашното и солта, разбъркваме и правим кладенче, в което чукваме яйцата и добавяме киселото мляко. Започваме да месим тестото като наливаме и пресното мляко с разтворената в него мая. Изваждаме го на набрашнения плот и го оформяме на мека и гладка топка, която поставяме обратно в купата като преди това сме я намаслили с олио. Намасляваме и тестото отгоре и го покриваме да втаса.

Когато удвои обема си, слагаме на котлона голям, дълбок тиган с много олио и загряваме на среден огън. Щом мазнината замирише, късаме от тестото малки топчета, разтягаме ги като внимаваме да не изтъним краищата им прекалено и ги пържим в горещата мазнина от двете страни, докато хубаво се позлатят.

Ако огънят е силен и мекиците са по-дебели, рискувате да се изпържат отвън добре, но в средата да останат тестени. Ако пък ги изтъните повечко, ще имате по-хрупкави мекици. Така че имайки всичко това предвид, балансирайте силата на огъня и дебелината на мекиците според вкуса си.

Изпържените мекици вадим върху кухненска хартия да се отцедят и поднасяме бързо, докато са още горещи. Поръсваме ги нежно със сняг от пудра захар, но може и с кристална. Много са вкусни и гарнирани с мед или сладко.

Такива са пухкавелки, че няма да можете да им се наситите.

А и златистият им цвят допринася допълнително за възбудата на апетита. J

Плюс това имат способността да внесат радост в душата, макар навън да притъмня отново. Ей го на, пак стана сиво, сиво, много сиво. 

Само чимширът и дафиновият лист зеленеят чистички, току окъпани от дъжда, та придават малко свежест на двора.

Не броим боровете – те са си винаги там, но сега изглеждат като черни сенки през налазващата мъгла. 

И за да не завършвам с песимистичен тон, ето още нещо красиво, което успях да щракна докато слънцето се провираше все още зад рехавите облаци, нещо напомнящо, че предстои отново да се срещнем с цветове и аромати и да се потопим в опияняващата магия на пролетта.

А тя иде и не е далеч. Само още малко!

 ...

П.С. Докато подготвях публикацията и подбирах снимките не съм забелязала, но вдигам очи и... О, Чудо! Вали сняг. Вали, вали, сериозно при това. Ха, познайте кой ще излиза посред нощ навън! ;)

Дано, дано натрупа!