С домашна, вита баница на гости при Пепи Стоева

„Sentiments in the kitchen... „  гостува  в „Храна за мой’те канибали”

Наскоро получих първата си покана да гостувам в блог и бях много изненадана. Та, аз едва вчера стартирах моя, а днес вече на гости ще ходя. Поканата дойде от Пепи Стоева. Вярвам, много от вас я познават, ако не и всички, защото Пепи така да се каже, е ветеран в българското, кулинарно блог пространство. Ако пък по някаква случайност не сте я посетили досега, бързо трябва да поправите това, защото в "Храна за мой'те канибали"  ще намерите много полезни съвети, неустоими предложения за делник и празник, ще се заредите с настроение, идващо директно от нейната слънчева усмивка и тънко чувство за хумор, ще научите много за родната, традиционна кухня и не на последно място ще се поразходите с нея из чудни местенца, богати с онова,  българското, без което никой от нас не може.

Та, по стар, български обичай на гости се ходи с баница.

С баница гостувах на Пепи, в поредният ѝ  петъчен прием. Надявам се да съм изненадала приятно домакинята, още повече защото знам колко голяма е страстта ѝ към сирената. И ще съм много доволна да видя рецептата изпълнена от нейните ръце, ръце на майстор кулинар, естет и ценител на българският бит и кухня.

Пепи, мила, благодаря ти най-искрено за поканата, за гостуването и за доверието което ми гласува! Да съм твой гост е чест и удоволствие за мен! Беше ми приятно и забавно да се потрудя за визитата си, в една толкова богата и майсторска кухня! Надявам се, съм успяла да те изненадам приятно, както и да съм била полезна на многото ти читатели и фенове!  

Летни страсти и един Леден десерт с диня

Това лято се чуствам особено ограбена откъм вкуса на дините, не са ми достатъчно сладки. И предните лета не е било по-различно положението, но тази година за мен е много ”плодова” и желанието ми да консумирам плодове е като че ли най-голямо, откакто се помня. А да гледаш на почти всеки ъгъл разпънати шатри с купища дини е не само изкушение, ами и престъпление ако не си вземеш. Този най-сочен плод, с неустоим вкус и невероятен аромат, аромат на лято и слънце, на море, младост, безгрижие и палавост, така се е вселил в мислите ми от няколко месеца, че стига да мога бих заменила любимите си домати с дини, до края на лятото. 

Е, къде по дяволите има хубави, сочни, много сладки и миришещи през кората дини? Като онези, дето сме яли в детството. Неустоими бяха и как само се окапвахме целите докато лакомо ги нагъвахме, до лактите бяхме в сок.  Ех....

снимката е от нета

И понеже толкова ми се яде диня, та ми се плаче, ми донесоха от Турция. Били много захарни, точно каквито искам. Бях резервирана относно вероятността да ми се узмихне щастието с червена и сладка усмивка, но то дойде наистина. Дойде в един кашон с не една, а две големи, зелени и много силно миришещи топки. Не топки, цели гюлета бяха. Не мога да ви опиша с какво нетърпение им направих задължителният разрез с форма на равнобедрен триъгълник и с каква надежда издърпах пирамидката за да установя, че вътре е целият рай. Аха! Не се занасям, нито преувеличавам – вътре се разкри такова червено, сякаш гледах в недрата на Земята. Няма да ви блазня повече, като описвам мирис, сладост и т.н. Само мога да си призная, че ми легна сърцето на място,  както казваше мама.

Едната диня се изяде за има-няма 2 часа. Заболя ме корема, толкова се бях надула, че още малко и да се пръсна. Ако имах място бих продължила с нея и на вечеря и на закуска  :-)

От другата даже успях да направя и нещо като сладолед. Видях го преди време тук и си обещах лятото да изпробвам рецептата. За малко да му се размине, но имах късмет и ето днес се разхладихме и подсладихме с невероятно вкусният

Леден десерт от диня и крем с босилек и лайм

ПРОДУКТИ

за сорбето от диня

около 1 кг. месо от диня (почистена от семките)

½ ч.ч. захар

сока на 1 лимон

1 с.л. текила (аз сложих бял ром)

за крема

1 кутийка (400 мл.)  подсладено кондензирано мляко

кората на 1 лайм

листата на 2 клончета босилек (ситно накълцани - 3 с.л.)

сока на 2 лайма

½ ч.ч. сметана (аз разбих 200 мл.)

ПРИГОТВЯНЕ

Първо застелете със стреч фолио една форма с падащи стени (20 х 20 см.) и я вкарайте да чака във фризера.

В дълбока купа или кана сложете почистената от семките и нарязана на парчета диня, захарта, полейте със лимоновият сок и текилата и пасирайте добре всичко. Приберете във фризера за половин- един час, извадете и разбийте за кратко с миксера или с тел за яйца, колкото да вкарате въздух и пак върнете във фризера. Повторете процедурата на няколко пъти, през равни интервали от време, докато започне да стяга цялата смес (в началото ще се заскрежава само повърхността). Тогава я разстелете в застланата форма и върнете във фризера.

Заемете се с крема.

В тенджерка на среден огън загрейте кондензираното мляко, докато се втечни и стане гладко. Нека не завира. Добавете кората и сока от лайм, похлупете и оставете настрана да се охлади отново. За по-бързо, може след като му падне достатъчно температурата, да го вкарате в хладилника. Разбийте сметаната, а листата босилек наситнете добре. Извадете млякото от хладилника и го съберете внимателно с разбитата сметана и босилека, Внимавайте да не спадне много сместа!

Налейте крема върху заледеното динено сорбе, загладете повърхността и приберете пак във фризера. Нвка постои там 6-7 часа или една нощ.

Преди сервиране вкарайте чинийките за около половин час във фризера, да се охладят и те, за да не се топи после бързо десерта.

Извадете го и го нарежете на квадрати, правоъгълници, ромбоиди или други форми и сервирайте в студени чинийки. Отгоре посипете с малко натрошени ядки шам фъстък.

Заедно с десерта поднесете и малки купички с гореща вода в които топете лъжичките преди да отчупите от десерта. Това е с цел, да не се плъзне цялото ледено парче или части от него и да ви накапят и нашарят наоколо, а горещата лъжичка да се вреже лесно в леда и гребне от него.

Може да нарежете и на малки кубчета и да поднесете по този начин – много е удобно и ефектно.

Вкусът е невероятен!  Отдолу, приятно хрускав сняг от диня, покрит с кадифен сметанов крем с дъх на лайм и едва доловимо ухание на на свеж босилек. Много различно от всички сладоледи, които съм яла до сега и страшно ободряващо. Абсолютна експлозия за сетивата!

Единственото , което ми липсваше беше един тоник, но това разбира се бе само моя приумица, която си остана неразбрана.  :-) 

Десерта може да се приготви и с желатин, без да се замразява, а само да се охлади, в тортена форма, което непременно ще изпробвам.

Втори опит
Замених кондензираното мляко с фина извара в белия слой. Резултата е вкусово по-различен крем, но много приятен. 
Изводът: не мога да преценя кой вариант ми се хареса повече, защото и двата придават своя характер на десерта, но като че ли изварата добавя една нотка изненада, допълнена с изтънченост.

Ето и малко полезна информация за самия плод:

Динята е източник на пектинови вещества, растителни влакна (фибри), витамин – А, В1, В2, В9, С, РР, както и на манган, никел, желязо, магнезий и калий. Тя подобрява процеса на смилане и усвояване на храната. Фолиевата киселина, която се съдържа в нея,  има важна роля при профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Тя участва в синтеза на аминокиселините и в процеса на кръвообразуване, като регулира обмяната на течности в организма. Затова динята е прекрасно диуретично средство и помага при заболяване на бъбреците и черния дроб. При камъни в бъбреците, цистит и нефрит трябва да се приема с храната до 2-2,5 кг. на ден. Под влияние на веществата, съдържащи се в плода, солите преминават в урината и се изхвърлят от организма.

Консумацията на диня спомага за премахването на холестерина от организма, следователно динята е много полезна при хипертония и атеросклероза. Сокът от диня помага при висока температура. Динята е полезна при анемия, защото фолиевата киселина съдържа соли на желязото. При ангина гаргарата с динен сок облекчава възпаленото гърло.

Консумацията на диня се препоръчва срещу отоци при сърдечна недостатъчност и тонизиране на сърдечната мускулатура. Диненият сок облекчава и лекува при изгаряния на кожата. Динята е много полезна особено, след прекарано дълго и продължително заболяване. В този случай се препоръчва консумацията на динен мед.

На 3 август се чества Световният ден на динята. Празникът се празнува най-вече в Съединените щати. Сред най-популярните състезания по време на този празник са замерване с дини и надплюване със семки. Егати! Това е май любимият празник на всички деца. Любопитно е, че има над 1200 разновидности на сочния плод в над 96 държави по света. Смята се, че произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Наскоро видях, че в Европа се продават и дини с жълта, като кората на лимон вътрешност, но не съм попадала у нас на тях. Е, няма сега и за тях да приритам, нали ми легна на място сърцето. А, съседката каза, че ще ме води до един търговец наблизо с уникално вкусни дини, сам си ги произвеждал. Потривам ръце само като си помисля, каво ли ще им се случи като си взема поне 3 наведнъж. :-)

Отивам за още една порция от червеното вълшебство, а вас оставям с пожеланието да го опитате непременно!

Да ви е сладко и ледено!

Млечен лучник или грузинска Мобрацула с извара и сирене

Това съвсем прилича на солен кекс с подправки ( като текстура пък доста наподобява този хляб с Ементал  ) , само дето подправката е една, и то зелен лук. Ще кажете лучник. Ами да, лучник е, защото вкуса на лук е осезаем, но предпочетох да му сложа едно ”млечен” отпред, като уточнение, че става дума за много сочна и наситено млечна, лучена пита. Ето, сега и ново име излезе, но може и като пита да се оформи. Както и да го наречем, все става, след като грузинското му име е Мобрацула или Мобрадзула, което нищо не ми говори, а и в Google излиза само на грузински – пълна Индия. Иначе, грузинската кухня много ни допада, особено в часта си с месото (шашлик и чахохбили), а и хачапуритата им са толкова вкусни, меки и хрупкави същевременно, че как да им устоиш :-)

Няма много да се отплесвам в обяснения и разсъждения, нещо не ми е ден. Налегнала ме е някаква апатия, сънливост, умора или мързел.... Не ми се прави нищо. Едва забърках и опекох това, че детето искаше закуска по никое време (сутринта Пепи ме подсети за Грузия и кухнята им с нейният сос, който ми се струва, че ще е хубав) и сега се чудя с какво да се залисам. Топло ми е. Отмаляла съм и ми се вие свят. Наливам се с течности, но не помага.  Дано не съм повлияна от космическа радиация ( Космическа радиация връхлита планетата ) Явно ще се търкалям до довечера, докато се разхлади малко, та да изляза и да се разсея някъде. Искам сега да съм в гората, на сянка и тишина, но няма с кой, а сама не става. Сама мога да стоя само у дома, без да ми тежи.

Може да почета книга или да направя една витаминозна салата с рукола, ягоди и... каквото намеря в хладилника. Поне има вероятност да ми светне малко на главата и да спре да ми се мотае.

Но, нека ви напиша (не, ще я пейстна направо) рецептата за Грузинския лучник първо, пък после какво му дойде.

И така,  на вниманието ви представям:

 Грузински млечен лучник

( името побългарих )

ПРОДУКТИ

за 1 форма за хляб

за тестото

4 яйца

½ ч.л. сол

3 с.л. квасена сметана

1 ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. брашно

½  пликче бакпулвер

за плънката

150 гр. фина извара (аз сложих 200)

100 гр. сирене

4-5 стръка зелен лук

ПРИГОТВЯНЕ

Включете фурната да се загрява на 180°

Направете първо плънката, като пасирате заедно изварата и сиренето, а след това добавите наситнения лук и разбъркате да се смесят добре.

* Ако ползвате по-суха някаква извара, добавете и мъничко кисело мляко за да стане сместа като пухкава паста.

Тестото забъркайте, като първо разбиете яйцата със солта и квасената сметана, след това добавете разбитото мляко и смесете добре. Накрая насипете и пресятото с бакпулвера брашно и добре хомогенизирайте. Сместа става лека и не много гъста.

В намаслена и напудрена с брашно форма за хляб сипете половината тесто, а върху му разпределете плънката равномерно, без да притискате и замазвате. Покрийте с останалото тесто и печете около 40-45 минути, до хубав тъмно златист загар. 

За да сте сигурни, че е добре опечен няма нужда да проверявате с клечка – тя все ще излиза мокра, заради млечната плънка. Водете се по времето, силата на фурната и коричката. Когато е готово, тестото само се отделя от стените на формата.

Малко преди да прецените че е готово за вадене, изключете фурната (10 минути преди), а след като го измъкнете навън, го завийте с лека кърпа да му омекне коричката.

Кърпата да е лека, за да поема парата, но да не го притиска, защото е лек, пухкав и нежен и може да се смачка много, макар че наистина малко ще му спадне обема.

Това е.  И кисело мляко, както винаги по домашен, неписан закон.

Направих си салатка, но не ми помогна, въпреки че беше свежа и вкусна.

................

Свечери се. Тази публикация се писа днес цел ден.

Абе, когато не ми е ден, нищо не помага. Още съм нестабилна, но няма да се дам – излязох на въздух поразходих се, видях се с приятели, побъбрихме и обсъдихме първата Хранителна Банка у нас и кафявите петна в морето  :-) Посмяхме се, пък здраве да е!

Che bella, Italia! Delizioso Italia!

Днес съм на вълна Италия.

След като вчера, за пореден път гледах италианско кино (Big mama's Boy (2011) , Che Bella Giornata (2011), Lezioni di cioccolato 1+2 (2007+2011) ) и се посмях от сърце, ме обзе желание да посветя вечерята на тяхната страхотна кухня.

Всеобщо е мнението, че италианската храна се харесва от всеки и ние не правим изключение. Хм, май ще се окаже, че както навсякъде и у нас първенството държи пицата. Обичаме пица, във всякакви варианти, че и сладка, с плодове  ;-) След нея идва тирамису, ризото, пастата, лазанята и много, много други, все прекрасни изкушения.

Днес, именно лазаня ще има. Но, не онази, познатата на всички, с тестени кори. Лазанята, която днес ще правя е пълна импровизация. След като цял месец попадам на публикации в кулинарните блогове с всякакви рецепти за патладжани (тук и тук при Пепи, при Lety, Didi и Ели), време е и при мен да се появи този лъскав, със страхотен лилав цвят зеленчук. Ами, заразно е. И сезона им е сега. Всъщност се оказва, че патладжана е от семейството на ягодите, колкото и странно да звучи.

И така, да ви представя моята лазаня от патладжани или казано на италиански 

Lasagne di Melanzane

ПРОДУКТИ

За 2 порции

1 едър патладжан

300 гр. кайма (телешка или стандартна)

3 с.л. олио

1 средна глава лук (наситнен)

2 скилидки чесън (счукани или наситнени)

1 среден морков

1 червена чушка

1 люто червено чушле

1 голям домат

1 голямо клонче целина

½ връзка магданоз

сол

черен пипер

150 гр. меко сирене (в случая, при мен овче )

1 с.л. галета (грис или фини овесени ядки )

за сос бешамела

50 гр. масло

5 с.л. брашно

500 мл. пресно мляко

сол

150 гр. рендосан кашкавал

ПРИГОТВЯНЕ

Измийте и почистете патладжана. Нарежете го на кръгчета с дебелина 1 см. Посолете ги и ги оставете настрана за около 30 минути. Това се прави с цел едновременно да се осоли равномерно патладжана, а и ако има горчивина да излезе. Все пак зависи от сорта и не е задължително. Аз примерно,  пропуснах това действие.

За плънката, в дълбок тиган сипете олиото, лука и чесъна. На среден огън ги запържете леко, добавете каймата и я намачкайте, докато и тя се пържи. Нека стане на трохи като за мусака.

Почистете, измийте и нарежете моркова на жулиени, които пък наситнете на кубченца. Чушката също на кубченца, домата обелете и настържете (може и него да надробите на ситно) Добавете ги в тигана при месото, разбъркайте и след 10 минутки налейте 1 к.ч. вода, добавете накълцаното на ситно клонче целина и подправете със сол на вкус. Оставете на тих огън да къкри, докато течността се изпари. Веднага отведете настрана и поръсете с наситнения магданоз и малко черен пипер. Разбъркайте.

Междувременно, докато къкри плънката отцедете кръгчетата патладжан (ако сте ги посолили), подсушете ги и ги намажете едва-едва с малко зехтин. Запечете на грил тигана от двете страни докато добият хубави шарки. Не им е нужно повече – патладжана е мек зеленчук и бързо се готви.

Извадете готовите кръгове на кухненска салфетка и се заемете с приготвянето на сос бешамел.

В касеролка сложете маслото да се разтопи на среден огън. Когато това стане добавете вътре брашното, разбъркайте да се получи кашичка и пържете при непрекъснато бъркане около 2-3 минутки. Дръпнете касеролката настрана от котлона и на тънка струя, пак при непрекъснато бъркане с телта, сипете млякото. Хомогенизирайте соса и го върнете на котлона. Намалете огъня, а когато соса кипне го изключете и оставете за още 2 минути на котлона. Не забравяйте да бъркате през цялото време, за да не залепне. Полученият бешамел е гъст и при изстиването стяга още. Затова работете бързо.

Сега, да сглобим порциите лазаня.

Аз ползвах консервни кутии с изрязани капаци и дъна, но ако вие имате нужните за целта  рингове (тези за канапета) идеално ще се справите.

Значи слагаме ринговете в малка тавичка, предварително намаслена с твърдо масло. В дупките, на дъното посипете малко галета (моята беше свършила и посипах фини овесени ядки) Сложете кръгче патладжан, върху него 2-3 с.л. от плънката с каймата (ако са ви по-широки ринговете, може и повече), натрошете малко сирене и посипете с по 2 с.л. бешамел.

Продължаваме да редим така пластовете, докато поставим и последния кръг патладжан. (моите бяха по 4 на порция), върху който поливаме останалия бешамел и поръсваме обилно с настърган кашкавал.

Печем в предварително загрята на 200 - 220° фурна, за 10-15 минути, или докато се нашари добре отгоре кашкавала, като леопардова кожа.

Едната ми порция я оствих за още малко във фурната, за да „хрупка повече коричката”, каквато беше заръката.  :-)

След като извадите порциите от фурната, ги оставете да се поохладят в ринговете за малко, преди да ги освободите и сервирате. Иначе рискувате да си развалят формата и да се разтекат обилно, както се случи с първата, на горната снимка.

Тази се държи вече по добре :-)

Ами, това е.

Che bella, Italia! Delizioso Italia!

Нещо леко, вкусно и полезно

Мисля си днес, че напоследък почти не готвя и заради топлините се храним  кажи-речи по веднъж на ден, основно със салати, подкрепени понякога я с бързо, готово мезенце от магазина, сандвич или експресен омлет. Та, да не изпада все още „младият ми блог”  в лятна отпуска, се чудя какво да ви предложа. Салати и омлети всеки знае да прави, до магазина също знаете как се стига :-) Плодове на пазара всякакви, познати повечето и рядко непознати, които също консумираме напоследък в сурово състояние. Освен да напиша някои рецепти на доказали се и утвърдени за нашата кухня ястия или десерти...

Да! Така и ще направя.  Сега да видим какво да подбера....

Ами да започнем със супа, а?

Рецептатата е  за любимата ни телешка супа, която се научих да готвя от някаква стара книга (не помня даже коя) когато децата ми бяха все още малки и трябваше да се хранят избирателно, с по-леки меса, богати на протеини и витамини. Знаех, че телешкото е едно от полезните, пълно с витамините В6, В2 и В12, снабдяващо организма с фосфор, селен, ниацин и т.н. И понеже в детската кухня го предлагаха на малчуганите, педиатърката също го препоръчваше потърсих и намерих рецепта, която да се доближава до млечният вкус на детската супа. Моите (тогава) мъници я харесаха и така, започнах да я правя редовно. На нас, с таткото също ни се услади  :-)  Ами да, няма начин щом и пенсионерите се редяха на опашка в "Детска кухня" с големи буркани, уж за внуците, а то за тях. Изхранваха се хорицата така в ония гладни години, веднага след падането на режима на Тато и въвеждането на купонната система. И все ги гонеха от опашките, а мене ме беше много жал.

Та, ето как правя и до днес нашата

Телешка супа с ориз

Продукти

600 – 700 гр телешко месо (без ципи и сухожилия)

1 голяма глава кромид

2-3 едри скилидки чесън

2 големи моркова

2-3 с.л. запечено брашно

½  к.ч. олио + 1 пълна с.л. студено масло

1 пълна с.л. сол

1 кофичка (400 гр.) кисело мляко

½  ч.ч. ориз

магданоз на вкус

Приготвяне

Сваряваме месото в херметическа тенджера със солта за около ½ час (откакто заври). Трябва да е омекнало достатъчно, за да може лесно да се къса с пръсти.

След като е готово, в отделна тенджера с вместимост 4л, на среден огън  сипваме брашното в мазнината и бъркаме за около минутка, отвеждаме настрани от котлона и разреждаме( на порции, на порции) с бульона от  месото, като постоянно бъркаме с тел, за да не се образуват бучки. Връщаме тенджерата на котлона и намаляваме степента с 2 пункта (да ври леко) След като заври, добавяме ситно надробения кромид, морковите на кубчета и наситнените  скилидки чесън. Връщаме и накъсаното на ситно месо вътре, да ври. Когато морковите са сварени добавяме и измития ориз. Ври до готовност на ориза. Сваляме тенджерата от котлона и застройваме само с разбитото кисело мляко. Накрая поръсваме с накълцан магданоз.

Само толкова – никакви пипери, домати и други подобни пикантерии. Супата е много млечна, лека и едва накиселява от млякото, с нежна текстура и мирис на масло. Горещо препоръчвам!  :-)

* Ако я приготвяте за малко дете, може да пасирате свареното месо + малко бульон и после, да продължите да готвите по описания начин.

Това е. Много е лесна и вкусна, а другото хубаво е, че може да се консумира лятото и студена.