Лятно, зелено смути /Summer Green Smoothie/

Честно да си призная, не се бях замисляла каква е точно разликата между фреш и смути. Възприемах ги като фрешове с по-малко или повече пулпа. Замислям се обаче кое е по-полезно, кое да предпочетем? Оказва се, че дори и да си здрав човек, не бива да прекаляваш с фрешовете, защото те, за разлика от смутитата, са лишени от така полезните фибри, влакнините на плода, зеленчука, ядките или тревите, ползвани за приготвянето им. Фрешовете са богати на витамини и минерали, които доставени на организма в този им вид, по-бързо се усвояват от него, подсилват го и го възстановяват на клетъчно ниво. Да, ама това понякога би било опасно. Липсата на фибрите във фреша, спомагат тялото ни по-бързо да го абсорбира и е възможно рязко да се повиши кръвната захар, вследствие на което да почувстваме неразположения като отпадналост, проблеми с паметта, промяна в настроението. На всичкото отгоре, фрешът не ни засища и скоро след това ще изпитаме чувство на глад. Но за някои хора с проблеми в храносмилането, той е добро решение.
Смутито е за предпочитане, изключая единствено онези хора с проблемното храносмилане. При него няма липси, всичко е в чашата – и сока, и фибрите, а те действат като метла в стомашно-чревния тракт, засищат и могат да се ползват като заместител на закуските. Нужно е обаче да се съобразим някои неща преди да изберем от какво да си приготвим полезната напитка.

„Не е добре да се смесват плодове със зеленчуци, с изключение на ябълката, защото това може да повлияе не особено добре на храносмилането. Когато използваме зеленолистни, това няма значение, те са добра основа за всякакви комбинации. Зеленчуци като моркови, цвекло, броколи, тиквички не се съчетават добре с плодове, поради високото съдържание на нишесте. Храни съдържащи скорбяла е добре да се приемат самостоятелно, защото се усвояват от организма чрез ензими, различни от тези, използвани за другите храни. Като резултат може да предизвикаме излишни газове в стомаха. Докато зеленолистните зеленчуци се съчетават добре с почти всичко.“

Едно смути по ваш вкус, с любимите ви плодове или зеленчуци, подправено с леки и нежни ароматни подправки е идеалната храна за летните жеги. От два дни пълня чашите със много зеленина. Не знам докога ще ме държи зелената вълна, но много ми харесва на нейния гребен, а и понеже вкусът е страхотен, бързам да го споделя и с вас.

Продукти

Всичко е на око и на вкус, но горе долу това сложих в каната:

½ пъпеш „Медена роса“

1 краставица

1 авокадо

1 връзка свеж босилек

2-3 с.л. пчелен мед

сока на 2 лимона

цял лимон (без кора и семки)

около 300 мл. сорбе от бъз (бъзов сироп)

Всичко се пасира до желаната финост на продуктите и веднага се поднася.

Много вкусно се получава и като добавим топка сладолед. J

Да ви е сладко!

Печени пилешки бутчета с моркови и портокалова глазура

Обичаме пилешко. Разбира се предпочитаме домашно отгледано, търчащо на свобода в двора, ровещо в градината и хранено само със зърно. Но при липса на подобно прибягваме до магазинната мрежа. Тук вече се чудиш, искаш ли наистина да ядеш пиле или можеш да минеш и без него. Ако случиш на „сухо“ пиле DUC, защото вече и него го давят във вода, има вероятност да се насладиш на вкусна пилешка порция. Ако ли не, оставяш на будния ти или заспал разум да реши вместо теб.
Аз ще се опитам да ви подмамя да си сготвите пилешко по една много сполучлива рецепта, взаимствана от Марта Стюарт и леко променена от мен, а вие преценете до колко е по вкуса ви и дали ще ми се доверите. Продуктите не са много и ястието е семпло – моркови, портокал, пилешко и лимонов ориз, но съчетанието им в едно, обединени с мекият и нежен вкус на маслото, го прави сочно, с балансиран вкус и нежен аромат. 

Продукти

/за 3 порции/

6 пилешки бутчета или 3 бр. гърди с кожата
500 гр. млади моркови

3-4 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус
1 с.л. масло

½ ч.ч. сухо бяло вино

½ к.ч. портокалов мармалад
1 портокал

за лимоновия ориз

2 ½ ч.ч. вода

1 ч.ч. ориз

½ ч.л. сол

1 ч.л. масло

черен пипер на вкус

сока и кората на 1 лайм

Приготвяне

Пускаме фурната да се загрее на 240°

Почистваме морковите и ги нарязваме на маки трупчета. Ако са по-едри ги и разполовяваме. Поставяме ги в малка тавичка, посоляваме ги, поръсваме ги и с малко черен пипер, поливаме със зехтина и ги разбъркваме. Отгоре им подреждаме пилешкото месо, предварително леко посолено, като разпределяме под кожата му бучката масло. Поливаме с виното, покриваме с алуминиево фолио тавичката, така че да не излиза парата и слагаме във фурната.

След 15 минути изваждаме, махаме внимателно фолиото и намазваме пилешкото с мармалада. Покриваме с фолиото и връщаме във фурната за още 15 минути. След като изтекат и те, отново го изваждаме, обръщаме месото, мажем го пак с мармалад, покриваме всяко едно парче с по тънка шайба портокал и ръсваме отново нежно с черен пипер. Връщаме тавичката във фурната, вече без фолио и допичаме окончателно за още около десетина минутки или докато се изпече и от тази страна и ни хареса наглед.

Междувременно в малка касеролка си сваряваме ориз за гарнитура, в съотношение 2,5 :1 вода/ориз. Слагаме ориза във врящата и подсолена вода на среден  огън и когато е полуготов, изключваме котлона, покриваме плътно с капак и отвеждаме настрана, но на топло, близо до все още топлия котлон. Когато поеме всичката влага и се подсуши, добавяме малка бучка масло, поръсваме с черен пипер и настъргана кора от лайм + сока на ½ лайм и разбъркваме с вилица.

Сервираме със листна салата и охладено вино - бяло или розе.

----------------

Ястието се получава също толкова вкусно и като замените портокала с праскова или кайсия (плод и мармалад)

Опитайте и да ви е сладко!

Селско лято и черници

Ще започна днес с една  „Приказка за селото“ – попаднах на нея съвсем случайно тук.

Аз съм на 7 години. Ура!!! Най-накрая заминаваме на село при баба!
На 14 години: Омръзна ми това село и тъпата градина!
Вече съм на 20. Имам чувството, че баба се е побъркала, по цял ден скубе трева, аз разбирам да е в градината, ама тревата покрай оградата на кого пречи?
На 25.  Селото е хубаво само за барбекю.
На 35. Що пък да не посадя малко репички?
На 45. Засях цялата градина.
На 60. Сякаш оградата е обрасла с трева, трябва да оплевя малко.
Все още съм жива на 78. Мъкна тежка раница към село, децата и внуците не помагат, казват – нищо недей да сееш, всичко ще си купим. И само правнука се радва, той е на 7 години и е щастлив, че отново е лято, и ние отиваме на село.
Животът продължава.

И моят вариант:

Малка съм, на ръст до масата. Село си нямаме – градско чедо съм. Иначе баба и дядо са били селски хора, но станали граждани още преди мама да тръгне на училище, така че и идея си нямам за селския живот.

На 7 ме водиха на село  – беше интересно, играехме на криеница в избуелите житни поля, но като за градско чедо ми се видя много мръсно в онази къща и навсякъде из нея миришеше на сминдух.  До тогава харесвах чубрицата с него. Продаваха я в хлебарниците и когато ги зареждаха с току-що изпечен, топъл хляб, парата от него, минаваща край пликчетата с чубрица се завихряше, стелеше се навсякъде и разнасяше неописуемо вкусен аромат. Винаги ми се искаше да си купя пликче, че да ръся начупения самун по пътя до дома, от който пък оцеляваше само половинката. Но споменът за мръсотията на село се загнезди в съзнанието ми дълбоко, дълбоко, заедно с аромата на сминдух. От тогава да не ми замирише на него.

Някъде около 14-15 годишна: баба и дядо си купиха къща в родното село на дядо. Беше малка, но накипрена и чиста. Всяко лято оставах при тях - кога за седмица, кога за месец, НО не си намерих другарчета от местните. Не ми се нравеше идеята по цял ден да стоя на пейката пред къщи и да одумвам всеки и всичко. Това не бе моето виждане за добре прекарано време. Нямах късмета като на другите гражданчета,  да случа на интересни и забавни съседчета на село. Затова следвах баба и дядо навсякъде. С баба за чаладинки, за охлюви, за шипки, в градината сред лехите и цветята, в кухнята, следобеди край грамофона (тогава се слушаше музика или от радиото или от грамофона – колекцията ѝ бе ограничена с унгарска музика и класика) или с книга в ръка, седнала на стълбите пред прага... Дядо имаше мотор и ме возеше на задната седалка, учеше ме какво е захарно цвекло, кое копаня за прасета и кое нощтви, как да правим домашна шарена сол, как се мачка гроздето за вино, как се рони царевица, как да му измервам кръвното, дресирахме котарака и зайците и милион неща още. А каква лютеница бъркахме с баба на огнището, какъв кайсиев мармалад и нектар правехме... Няма такава вкусотия! А пък комат от топъл, селски, напудрен с брашно и ухаещ на фурна хляб, бучка меко, домашно сирене и домат откъснат от градината – червен и пукащ се от зрялост и сладост – няма и такава вкусотия! Напролет вместо домат – стрък пресен чесън. Идилия! Абе, дете да си – морето ти е до колене и всичко е забавно и интересно!

На около 20, селото определено не бе вече привлекателно – под лъжичката ми трептяха пеперуди, страните ми все изгаряха и интересът ми бе насочен в друга насока. Да плевя селската градина ми бе едно от най-досадните неща. По-интересно бе да си стегна багажа за един час и да дръпна към морето.

После животът ни завъртя, създадох семейство, деца, приоритетите се смениха и рядко оставаше време за лични предпочитания. Красивата, селска идилия избледняваше като я заместваше блянът за онова синьо море, горски пътеки и чужди страни, занимания по интериорен дизайн, екзотично озеленяване, домакинстване, учене на азбука, сричане, смятане, понякога рисуване ... А всичко, което селото предлагаше някога, сега набързо набавяхме от пазара. На другото село (милото е селско чедо) ходех по задължение, а на моето, при баба и дядо се отбивахме пътьом. Все бяхме в движение, все забързани нанякъде и носещи по 5 дини под една мишница. На моменти копнеех за спокойствие и тишина, която можех да намеря единствено за 4-5 часа в леглото. Ако трябваше да се заровя в селска градина, това означаваше да се откажа от живота.

На 45 – децата пораснали, самостоятелни, а аз вече въздигната в позиция на баба, нови интереси, хобита и неусетно земята взе „да ме тегли“, както казваше мама. В тези години се зароди интересът ми да садя всякакви семена, да редя градина, да бера плодовете ѝ. До вкусът ми към екзотичното се притъкми и приседна и този към рустикалното. 

Впечатляват ме все повече дребни неща, които до този момент ми изглеждаха незначителни, всякакви тревички, пчелички и заобичах много плодове, на които не бях фен.

Промени се вкусът ми към храната, както и виждането ми за нея. Изрових от плевнята и килера на село скътана на дълбоко, в прахоляка стара посуда, излъсках я и ѝ вдъхнах нов живот. Изнамерих и стара печка на дърва, във фурната на която прекрасно се пече хляб, докато отгоре и се пържи в голяма тава, домашната лютеница.

И бях забравила колко е приятно да се настаниш под сенките на смокинята, да похапваш пресни плодове и да се отнесеш с някоя интересна книга. 

Даа, хубаво е да имаш подобен пристан, на който да акостираш обрулената си от стреса в градската джунгла душа. А докато дойде времето, в което може би ще ми се прииска и да се закотвя там (за сега е малко вероятно), ще крадем късчета мир, спокойствие и наслада от всяка минута, прекарана в зелената ни, селска лагуна.

И за да не е публикацията само едно душевно излияние, ще споделя последната сладка вкусотия, която спретнах набързо от останала кутийка Маскарпоне, малко Савоярди и паничка вкусни черници. 

Парфе с манго и черници

Продукти

/за форма с Ø 22 см./

½ голям пакет бишкоти Савоярди (вътре са 4 пликчета с по 12 бишкоти, така че 24 бройки стигат)

за манго крема

500 гр. Маскарпоне

1 узряло манго

2 с.л. пудра захар (или на вкус)

1 ванилова захар

100 гр. разтопен бял шоколад

1 пликче желатин

за крема с черници

400 гр. квасена сметана

2-3 с.л. пудра захар

2 бр. ванилова захар

200 мл. млечна сметана (30%)

1 шепа черни черници

2 пликчета желатин

за конфитюра

1  ч.ч. черни черници

1  ч.ч. малини

1 ч.ч. захар

½  пликче Gelfix Extra 2:1

______
Ако не ви се приготвя този конфитюр, можете спокойно да ползвате някакъв друг от горски плодове (къпини, малини, боровинки, касис)

за декорация

200 мл. млечна сметана (30%)

100 гр. разтопен бял шоколад

янколко пресни черници и свежи листенца мента

Приготвяне

Започваме с конфитюра.

Приготвяме го по описанието на пликчето с Gelfix като накрая прецеждаме през сито, за да премахнем семките. Ако ни домързи, минаваме без тази процедура. Оставяме настрана да се охлади, докато приготвим кремчетата.

За крема с черници най-напред пасираме плода.

Отделно разбиваме за кратко квасената сметана с пудрата захар и ванилията.

Разбиваме и млечната сметана и внимателно я събираме лъжица по лъжица с квасената. Накрая добавяме и плодовото пюре. Хомогенизираме сместа и я желираме с пликчетата желатин. На всяко пликче има описание за употреба, но все пак – разтваряме прахчетата със студена вода ( по 2 с.л. на всяко прахче), изчакваме желатинът да набъбне и го слагаме на водна баня да се стопи до прозрачна течност. Не бъркаме, за да не се разпени. Щом се стопи го добавяме към кремчето и разбъркваме добре.

В тортен поднос центрираме коригиращият се ринг за торти, предварително стегнат на 22 см.

Наливаме 1 ч.ч. пресно мляко в купа и потапяйки бишкотите от двете страни за по 1-2 секунди ги редим в ринга за основа на парфето. Тук ще влязат около 12 бишкоти.

Отгоре им наливаме крема с черници и прибираме в хладилника да стегне.

Понеже следващото кремче ще се приготви също много бързо, препоръчвам да ползвате на този етап фризер, вместо хладилник.

За манго крема трябва да извадим месестата част на мангото, да я пасираме, след което я събираме с помощта на миксер с вече разбитото със захарта и ванилията Маскарпоне. Доливаме разтопения бял шоколад, хомогенизираме сместа и я желираме, както при предишното кремче.

Изваждаме подноса от фризера, нанасяме върху стегналия се вече черничев крем конфитюра и насипваме отгоре манго крема. Заравняваме повърхността и тръскаме 3-4 пъти леко в масата целия поднос, за да може, ако има някъде в крема въздух да излезе.

Прибираме отново в хладилника/фризера и си приготвяме междувременно сместа за декорацията.

Разбиваме сметаната, разтопяваме шоколада и събираме двете смеси в малка купа. Разбъркваме и прехвърляме в пош.

Когато парфето е окончателно стегнало (най-рано след поне 6 часа, а най-добре след 12), разкопчаваме ринга и с помощта на мокър нож с широко острие внимателно го отлепяме и освобождаваме парфето от него. Облепваме страните му с разполовени бишкоти Савоярди и декорираме с кремчето в поша, листенца мента и свежи черници.

Тортичката е семпла, лека и със свеж вкус. Може да поднесете както с някакъв подходящ, летен коктейл, така и с млечно-плодова напитка.

Ето една идеална за случая – много вкусна, ароматна и разхлаждаща с участието на все още зреещите черници. 

За нея няма специална рецепта. Слагаме в голям буркан шепа черници, 1-2 сл. захар (или мед за по-здравословен вариант), доливаме с  кафена чашка пресно мляко и пасираме. Прецеждаме и разреждаме с още мляко, в количество по ваше желание. Може да замените половината или цялото количество пресно мляко с някакво растително – кокосово или ядково. Може да смесите черниците с някакъв друг плод, както в случая съм ги комбинирала с малини и да ароматизирате с ванилия.

Развихрете въображението си и се насладете максимално на този този страхотен, сочен плод! Удоволствието е гарантирано!  J

И ако още не съм ви омръзнала, ето и малко полезна информация за черницата:

Зрели черници може да берете от края на юни, а дотогава може да си купите сушени или замразени плодове. Те са нежни, сочни и много сладки на вкус. Свежите черници са нетрайни и е добре да се ядат веднага след набиране.

Черниците съдържат цитрусова и ябълчна киселина, пектин, танин, витамините С и В2. Богати са на минерали: желязо, магнезий и калций. В народната медицина са използвани срещу инфекции на пикочните пътища, епилепсия, безсъние, диабет, чревни парази.

Отвара от листата на черница понижава и контролира кръвната захар и се препоръчва като чай за хора със захарен диабет.

Черните черници притежават разнообразие от лечебни свойства.

Експертите ги причисляват към супер храните, заради голямата им роля в битката с остаряването и профилактиката на много болести.

Неузрелите плодове се използват срещу диария.

Зрелите черници имат лек лаксативен ефект.

Ако се консумират и от двата вида черници, ще си осигурите много здравословни ползи:

Подмладяване

Противопаразитно действие

Регулиране на кръвната захар

По-малък риск от дегенеративни заболявания

Укрепване на бъбреците

Засилване на детоксикацията в черния дроб

Лек лаксативен ефект

За добро зрение

Белите черници се прилагат широко в козметиката за приготвяне на кремове с избелващ ефект за премахване на петна върху кожата, както и за лечение на артрит, при нервно пренапрежение, умора и обща отпадналост.

Оказва се също, че черничевите листа са новата супер храна и билка .

Е, след всичко споделено по-горе не си мислете, че лудата глава е улегнала – като нищо мога да стегна багажа за час и да отлепя внезапно на някъде. Лятото зове за приключения. J

На гости на списание „Моето бебе и аз“

Няма да крия вълнението си от факта, че “Sentiments in the kitchen…”  получи своето първо признание и място между страниците на едно толкова любопитно, интересно и полезно списание, каквото е „Моето бебе и аз“. Списание, което от години е в помощ със съвети и идеи на жените и младите майки в не леката им задача, да се справят с всички предизвикателства на майчинството и отглеждането на здрави и щастливи деца. В началото на миналия месец получих писмо от Янка Петкова, редактор в списанието, с което ме канеше да гостувам в рубриката, представяща авторки на блогове и техните творения. Рубрика, която има за роля да вдъхнови своите читателки, да развихрят способностите си и да творят чудеса.

Рецептата, която избрахме да споделим в юнския, 146-ти брой е на "Селски черешов тарт с пълнеж от Лемон кърд и Маскарпоне", която редовните посетители на блога вече знаят, а за читателите на „Моето бебе и аз“, както и за новите тук, ще е едно вкусно предизвикателство, с което си струва да се заемат, докато черешите са все още на дневен ред и пълнят пазарите.

Изключително съм благодарна за вниманието, интереса и комплиментите към мен самата и блога! Благодаря ти, Янка!

 

На списание  „Моето бебе и аз“ пожелавам нарастващ и неспирен интерес, много нови фенове и успехи, а на всичките му читатели и на вас, които поглеждате тук - едно вкусно, слънчево и безгрижно лято, изпълнено с много положителни емоции и щастливи моменти!

Ягодов крем "Дайкири" /Frozen Strawberry Daiquiri cream/

Лятото настъпва сериозно и вече все по-често посягаме към ледените изкушения, а това, което ще ви предложа днес е греховно направо, повярвайте! 

Сигурно сте опитвали дайкири или най-малкото сте чували името му. Това е коктейл родил се преди повече от 100 години в екзотична Куба. Наименованието си е получил от името на плажа Дайкири, в близост до който имало желязна мина. Една от легендите за произхода му разказва история, според която инженерът Дженингс Кокс от мината, трябвало да направи нещо за пиене в близкия бар за изморените си колеги, обаче в избата нямало нищо друго, освен ром, захар и лимони. Кокс смесил наличното в пропорции каквито преценил, добавил лед и го сервирал на останалите. Новата напитка впечатлила миньорите и на въпроса каква е, как се казва, той отговорил: „Кой знае, сигурно кисел ром“ Да, ама тя се оказала много хубава и не ѝ подобавало да се нарича кисел ром, ами трябвало да ѝ измислят име. И понеже барът бил край плажа Дайкири, съвсем логично ѝ било дадено същото.

Та, оригиналът на коктейл дайкири включва именно онези оскъдни продукти от миньорския бар. Години наред той се приготвял по този начин, но времето и хорските приумици не пощадили и тази рецепта. Така днес са познати всякакви разновидности на напитката с име Дайкири.

Една от най-вкусните и популярни е ягодовото дайкири.

А аз, за да съм самата себе си, модифицирах и нея от коктейл в ледено изкушение – замразено ягодово дайкири, гарнирано със сметанов крем. Не, че е непознато и в този вариант, но поднесено като леден крем (сладолед) не го намерих. 

Продукти

/за 5 чаши/

1 кг. добре узрели ягоди

сока на 3 лайма

2 пликчета ванилова захар

150 мл. бял ром

1/3 ч.ч. захар (или на вкус)

отделно

400 мл. млечна сметана

400 гр. квасена сметана

2 пликчета сметана фикс

2 равни с.л. пресята пудра захар

Няколко листенца мента за гарниране

Приготвяне

Почистваме и измиваме ягодите. Отцеждаме ги напълно от водата и ги пасираме до гладко пюре. Добавяме останалите за дайкирито съставки, разбъркваме и прибираме пюрето във фризера да се замрази. Периодично разбъркваме с вилица, за да не се получи накрая леден блок – целта ни е да си направим ягодово сорбе.

Междувременно разбиваме сметаната като към края добавяме фиксатора. Разбиваме отделно квасената сметана, подслаждаме я на вкус и лъжица по лъжица добавяме към нея сладката. Хомогенизираме готовия сметанов крем и го прибираме във фризера, само колкото да се стегне – не чакаме да замръзне.

В предварително добре охладени чаши разпределяме ягодовото сорбе, върху него допълваме със сметановия крем, боцваме по листенце свежа мента и поднасяме на мига.

Всъщност, може да приготвите всичко по вкус, без да се придържате стриктно към количествата, които съм дала. Важното само е да ползвате ром, лайм и ягоди. За сметановия крем важи същото - може да е само от сметана, може да замените квасената с Маскарпоне, крем фреш, или натурално крема сирене. Мисля, че само маслен крем би бил неподходящ и не за друго, а би утежнил лекия, свеж и ефирен вкус на десерта. 

Това е! Много, много вкусно, освежаващо и лятно удоволствие. Поглезете се!