Кьонигсвинтер /Königswinter/ - приказка или реалност

Имало едно време, някъде далече на север от нас, град красив и богат с името Вормс, в който живеели джуджета, наричани нибелунги. Та, тези джуджета имали за задача да пазят съкровищата на града от зли грабители. Чудни били нибелунгите, наричали ги още деца на мъглите и тъмнината. Легендите са много и една от тях разказва за змея Фафнир, който  живеел в голяма пещера, в гората на хълма Драхенфелс. Зигфрид, млад и силен мъж го среща и убива, след което се окъпва в кръвта му и става безсмъртен. Битката се случила на север от Вормс, на самият хълм Драхенфелс (Drachenfels – драконовата скала), който е част от планинската веригата Siebengebirge (седем хълма)

Легендите и митовете за нибелунгите са  предавани от уста на уста, пазени и разкрасявани, за да достигнат днес до нас като епос за любов, велики герои, змейове и разбира се, борби с тъмни, магични сили. Повлиян от приказното в легендата, Вагнер написва тетралогията "Пръстенът на нибелунгите", която в наши дни е филмирана.

Днес, Вормс е не по-малко прекрасен, разположен на река Рейн между планините Донерсберг и Оденвалд, което го прави един от най-топлите и сухи градове в Германия. 
Построен някога от келтите, сега се бори за титлата „Най-стар град в Германия”, като конкуренти му се явяват Кьолн, Аугсбург и Трир. Градът е единственият немски представител в "Най-старите европейски градове". Разхождайки се в него, посетителят ще попадне на императори, крале, митове и легенди за нибелунги, невероятната катедрала Свети Петър, юдеизма и Мартин Лутер. В града е запазена една от двете кули-порти на нибелунгите, построени някога на моста над реката, носещ днес тяхното име. Много красива и внушителна със своята архитектура и стил. Бих казала направо приказна.

                  /Снимката е взета от нета/

/снимката е от нета/

Но, стига толкова за Вормс, в него не съм била, но си признавам, че ми влезе под кожата и когато го посетя ще разказвам повече. ;)))

За сметка на това бях в Кьонигсвинтер (Königswinter), видях музея на нибелунгите с терариума, стъпих на хълма Драхенфелс, разхождах се в гората на змея – за радост не го срещнах, но в "замъкът му" влязох. И много ми хареса! Дори си набелязах един красив будоар, който бих му измолила, в случай, че ме открие и заключи в плен. ;)))
....

Тръгваме рано, защото искаме да разполагаме с повечко време за разходка, да разгледаме града, да надникнем в старата му част, в магазинчетата и естествено във всяко възможно кътче. 

Кьонигсвинтер е разположен на десният бряг на река Рейн, току срещу Бон, до който се стига с фериботчета. 

Главната част на града е в подножието на хълмистата планина Siebengebirge – един от най-старите паркове на дивата природа в Германия. Името й идва от факта, че е съставена от седем малки хълма - Drachenfels (321 m),  Wolkenburg (324 m),  Petersberg (331 m), Nonnenstromberg (335 m), Ölberg (460 m), Löwenburg (455 m) и Lohrberg (432 m). 

 

Drachenfels – най-популярният от тях , най-роматичният е увенчан с риуните на крепост, която е носела същото име, построена в началото на XII век, между 1138 и 1167 г. от архиепископа на Кьолн – Арнолд I. 

Нейната функция била да пази Кьолн и региона от всякакви нападения от юг. Крепостта е била разрушена през 1634 по време на трийсет годишната война, от шведските протестанти. И никога не е била въздигана отново. В резултат на засилена промишленост и малкото, което било останало се доразрушило, за да остане до днес само незначителна част от нея като доказателство от отминалите събития. Интересен факт е, че скалата, както и останалата част от планината, се е образувала от загаснал вулкан и е била ползвана като кариера за добив на трахит още от римско време. Катедралата в Кьолн е построена с материали именно от там. В Драхенфелс се намира и пещерата на Фафнир. 

Самият град е туристически център с много атракции, забележителности и културни центрове.

Интересни места са планинският музей  Siebengebirge Museum и аквариума Sea Life, в който може да видите около 2000 животни от над 120 вида поместени в 36 аквариума, морски чудовища в изложбената зала „Jurassic Seas”, да минете по 360° стъклен тунел през „Атлантическият басейн”, може да видите отблизо морска звезда или да нахраните обитателите на музея.                                                         

Но най-голямата атракция си остава изкачването по хълма Драхенфелс до замъка Драхенбург (Drachenburg). Пътят е много стръмен, със завои и се вие край красиви къщи с още по-красиви градини и лозя. За улеснение на туристите без собствен превоз има малко, зъбчато влакче, което ги отвежда до върха за 10 минутки. Ако не сте любители на техниката, може да се възползвате от услугите на файтон, теглен от красиви, породисти коне – цели гиганти или да се оставите да ви клатушка някое магаренце от кервана, който винаги е в очакване на товар.

 Естествено има и още един способ – вашите здрави крака. Решите ли да ги тествате, то се въоръжете с търпение и сила – пътят до горе ще ви отнеме със сигурност минимум половин час, и то ако сте тренирани. В противен случай  си отделете цял и пийте по един аспирин стартово, че мускулната треска не ви мърда! Не малко туристи предпочитат този вариант.

По средата на отсечката се разкрива страхотна гледка над целия град, покрай който Рейн влачи водите си. Отсреща, в далечината се виждат Бон и другите околни селища, образуващи заедно един безкраен красив гердан от цветни петна в червено, синьо, зелено, някое жълто петънце на узряла нива и пак червено, сиво, черно, синьо и зелено, много зелено, тъмно, смарагдово зелено. Хълма е отрупан с лозя. Въобще в целият регион, покрай реката, хълмовете са разчертани от редовете на лозови масиви. Много стръмни, поради което се берат на ръка, със сигурност. Но това е друга тема. 
Наблизо се намират и руините на един манастир (манастира Heisterbach), които могат само да подскажат колко голям и важен ще е бил по време на съществуването си (1189 г).  Това, което се вижда на снимката е може би само пет процента от цялата сграда. Много се впечатлих именно от тази руина и се поразрових в интернет за нея. Така попаднах на едно интересно видео в YouTube (http://www.youtube.com/watch?v=_VD6WExfAp8) - виртуална 3D реконструкция на манастирския комплекс - наистина е бил грандиозен.

... И така, напъвайки по стръмното, изплезили вече език, по някое време ще забележите от ляво на пътя интересна куполна сграда, която всъщност е художествена галерия, изпълнена с многобройни, невероятни картини изобразяващи прословутият змей Фафнир, Зигфрид, Кримхилда, Брунхилда, джуджетата, битките и всичко останало гласящо в легендите за нибелунгите. Именно на тях е кръстена и сградата Nibelungenhalle, която освен художествената галерия има и не малък терариум с екзотични... ммм, по-точно казано страховити влечуги, за които щом разбрах, се отказах да влизам.

Е, как иначе ще оправдаят факта, че именно зад стените се намира зловещият змей. И змеят съществува, разбира се, но е замръзнал, на място. Вкаменил се е с изплезен език и изцъклени очи, готов да глътне всеки, който се осмели да произнесе вълшебните думи, освобождаващи го от магията на вечен плен. Значи вълшебната думичка, която е успяла да го закове на място е много проста и всеки я знае: „Замръзни!”  Уверявам ви, че действа ;-)  Но пък за сметка на това, никой още не е успял да научи коя е другата дума, даваща му предишната свобода.

Още малко след терариума, само след един завой се озоваваме пред стените на замъка Драхенбург. За изтерзаните от изкачването точно тук има няколко непретенциозни ресторантчета, в които може да гаврътнете някоя студена биричка за отмора. Естествено, това са си функциониращи ресторанти с пълно меню. Както казах вече, районът е курортен и почти всяка къща наоколо е или малък хотел (Gästehauser), или предлага стаи за гости.

И така, драконовият замък ни очаква. Моля, заповядайте да се разходим в една приказка! :-)

Зад тези врати, вляво има малко кафене в което се плаща входна такса в размер на 6 евро. Излизайки с билетчето в ръка насреща ви посреща рицар в доспехи, застанал мирно до кралският трон. Е, не е истински трон, а изтипосан тук само за снимки – можете да се разположите удобно на него като крал или кралица и да почувствате какво е усещането. За децата е атракция, но за нашите  умничета, по-важно бе да повдигнат полата на рицаря, подаваща се под доспехите му. Ами че как да разберат под таз желязна маска мъж ли се крие или жена?! :)))))

Оставяме гордият страж с опетнена вече репутация да се срамува в кьошето и се отправяме към приключението. Току влезли през парадният вход и хоп, нова изненада:

         - Майко, вас ис дас?

         - Ау, ами това е каляската на дракона! Черна и страшна!

Да, обаче щом като е каляска, значи е за возене, а щом дракона се вози понякога на каляска, трябва да опитаме и ние... нищо, че има забранителни въжета! :))

          - Бързо слизай долу, бързо, че оня страшният с крилата ще долети и ще ни подпали само с един дъх!

" Да бе, ще дойде! Аз съм вече на 4 години, колко дракони съм виждал... охооо! Никой не пуска огън!" - гледа ме с хитра усмивка малчуганът и зарязва каляската.

Е, никой не ни видя, а и вие не казвайте, моля! Обещаваме да слушаме и повече да не се катерим на змееви каляски. Може само да му опитаме от храната, но това после. :)

Продължаваме напред през зелен парк, с огромни дървета, с нацъфтели наоколо храсти, ухаещи и привличащи безброй пеперудки и пчелици. Птици в дърветата пеят, рай! И сред този рай ето го и него – колкото голям, толкова и приказен, с куполи и кули, с дебели стени и цветни прозорци, с гордо развети флагове. Вълшебно розов, сякаш излязъл от кориците на Барби. Как дракон ще живее в такава красота? Друга ще да е работата била!

Ох, да седнем, да погледаме, да помълчим и да помечтаем, а?

Но любопитството ни тегли за ръка и продължаваме нататък...

Замъкът Драхенсбург (Drachenburg) е частна вила, построена в дворцов стил на хълма Драхенфелс, Кьонигсвинтер. Започната и завършена за рекордно кратък за онова време срок - две години (1882-1884). Собственикът й, барон Стефан фон Зартр (1833-1902), банкер и брокер, мислел да живее там, но това никога не се случило. 

Понеже баронът не оставил след себе си преки наследници, замъкът бил прехвърлян от едни на други, и като всяка не стопанисвана сграда започнал да се руши. След него, от замък се превръща в музей, в католически интернат, след което в колеж за момчета „Адолф Хитлер”, в американска военна база, в дом за военни бежанци, в железопътен колеж, нелегален дом за скитници и накрая оставен в забвение и паяжини до 1972 година, когато спасен от пълна разруха и реставриран е отворен за посещения. През 1989 г. става собственост на провинция Северен Рейн Вестфалия, която се грижи за опазване на културата и околната среда. От 1995-2010 година текат възстановителни работи по него и през 2011 г. е окончателно реновиран и вече функциониращ като музей. Абсолютна смесица от стилове – средновековен, готически, впечатляващ отвън, но не толкова отвътре, макар всичко в интериора да говори за стил, класа, лукс и изящество. Стените са изпъстрени със стенописи, прозорците със стъклописи и всички картини изобразяват легендите за нибелунгите, борбите и любовите, победите и пиршествата.  

На първият етаж на замъка се помещава и ресторант, който в хубаво време е изнесен и на самата му тераса, която пък е огромна и предлага невероятна панорама към Рейн и околностите.

И още едни приказни герои, за да е по-пълна картинката ;))))

Ама пък са толкова симпатични! Ако не бях толкова голяма, ако бях дете, задължително щях да ги възседна и нека само някой се опита да ми каже, че не съм попаднала в приказка!

Сякаш това е втори Нойшванщайн, но в близост до Кьолн.

Времето едва напредва, стрелките сякаш са изморени от жегите, не помръдват, горещо е, та камък се пука – Германия, а живакът гони 40 градуса. 
Дори на Один му е зле. :)

Или може би горещата им, неувяхваща любов, преборила вековете и преминала през безброй изпитания е разцепила камъкът на две!?

Зигфрид и Брунхилда или барон Зартр и неговата любов, заради която казват, че построил Драхенсбург... Навсякъде из въздухът се носи аромат на лято, любов, а красивите, ароматни цветя в парка допринасят за цялото това опиянение и съвършенство. 

И за да е още по-пълно удоволствието, посетителят трябва да се изкачи по многобройните, виещи се стъпала на кулата отсреща, откъдето се разкрива невероятна 360° панорама. Гледката е неописуема и трябва да се види! Изумрудени хълмове, покрити с лозя, а под тях, долу в ниското, сребриста се вие река Рейн. Казват също, че не един поет (Байрон, Хайне и много други) е бил пленен от видяното и провокиран да стихоплетства. 

Видях всичките тези чудеса в най-добрият за туриста сезон, но ме гложди мисълта как ли ще изглеждат обагрени в златни, есенни краски, забулени в октомврийски мъгли или покрити в чиста, бяла, зимна пелена. Романтичната ми душа не спира да рисува картини, коя от коя по-красива, по-вълшебна и приказна. 

Ах, ощипете ме да се събудя! 

SUMMERTIME 2013 - Walking On Sunshine

Слънце, вятър и вода,

треви, усмивки и неземни чудеса.

Тичах, скитах – дните не броях.

Сълзи от щастие и детски смях,

прегръдки, нежност, аромат

 на обич, на мечти, на топъл хляб

...

Най–напред да се извиня на читателите, които нямаха търпение да си почина и да се появя тук, но понякога без да сме планирали нещата, те се случват, а когато имаме щастието и да ни харесат е трудно да устоим на желанието да им се отдадем сто процентово, нали? Поздрава е за всички вас – една хубава мелодия, която цяло лято си тананиках и ме караше да се усмихвам щастливо.

Та, ето ме тук  вече. Този път ще сбия набързо впечатленията си от сезона в снимки, а в следващите публикации ще се спра по-подробно на някои от местата които посетих, на нещата които ме впечатляваха и ще ви споделя моите нови кулинарни открития.

I'm walking on sunshine, oooh

I'm walking on sunshine, oooh

I'm walking on sunshine, oooh

AND I FEEL GOOD!

Така е,  разхождам се под слънцето и обратно на рефрена от песничката,  се чувствам прекрасно – така си я и пея аз. Е, докато не ми прегрее главата, разбира се. :)  Но и за нея има лек, като тези две малки слънчица, които ме караха да забравя какво е умора.

Истината е, че моя милост на силно слънце не издържа. Колкото и да ми е мило то, колкото и да го чакам цяла зима с нетърпение, толкова и се крия от него, когато живакът достигне и подмине  градус 30. Все търся сенките и горската прохлада и му се радвам оттам. 

Няма да крия, че в горите се чувствам най-добре, но това лято и там не се дишаше и не веднъж захвърлях роклята  връз някой храст, докато се съвземе морната ми душичка. Хм, „капризна и лигава” би казал някой и не бих се обидила, но какво да се прави – не сме всички еднакви, нали? Нека съм саксийно цвете, важното е да пръскам аромат! За тръните не искам да говоря – намира се някой и друг! :)))

Но сърцето ми е меко, толкова меко, че а го погалиш, а се е спукало и изляло всичката обич  :)

А обич да искате - имам много, толкова, че не знае към какво вече да се насочи. Хубавото е, че за тези два месеца успях да се насладя на доста от нещата, които обичам - ходих боса, хапвах био плодове, наслаждавах се на отдавна забравеното удоволствие да полежа с книжка в ръка сред овощна градина, дори да поспя на чист въздух, сред птичи песни.

Скитах без умора из поля и гори, снимах всичко що ми грабне ненаситното око, напълних си картата на камерата и нямаше вече къде да побирам новите открития. Обаче вече си нося резервна батерия. :)

Свалих 7 килограма и се намъкнах в новите дънки, които нарочно си купих с по-малък номер. Ихууу! :))))  Диета ли? Няма такава, просто се нагъвах с домати и диня, че сега им е сезона, а ги обичам много. И движение, ама много.

И в бистрата и ледена вода на горски потоци газих, успях да се изкъпя под водопад...

.... посрещах и изпращах слънцето...

... броях звезди и си мечтаех времето да спра, но няма как и пак се върнах на Земята! . :)

А тук не е толкова зле, много е хубаво, а колко по-хубаво е да си малък, безгрижен и освободен, да разтягаш дъвката мислейки единствено дали ще достигне края на обтегнатата ти ръка без да се скъса, да караш розово колело, без да ти пука дали е мъжествено или не,  да се правиш на отровен и да наблюдаваш как големите се вцепеняват от ужас и страх,  да се смееш с цяло гърло и да падаш на земята от смях... 

 

 

И колко е хубаво да ти откъснат цвете и да ти го подарят просто така,  без повод! :)

Въобще лятото дава безброй поводи за чиста радост, еуфория и релакс. Важното е само да се отпуснеш, да съумееш да разкараш тегобите за малко от мислите си, да се насладиш максимално на момента и да извлечеш всичката положителна енергия от заобикалящото те. Все пак е време, в което се зареждаме със сила и енергия за цяла година и е добре да пълним душата си с емоции, да отворим сетивата си да попиват удоволствията, с които е пълно около нас, да грабим с пълни шепи.

И макар астрономическото лято да не е приключило още, в новият месец вече има „Р” затова ви пожелавам в аванс хубава, топла, слънчева, вкусна и златна есен!