Пролет моя, моя „Бяла” пролет...

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна ....

Прочетено в буквалният смисъл, до тук стихотворението на Вапцаров идеално описва настроението и надеждите, обзели ме преди десетина дни. Макар че официално пролетта настъпи, Баба Марта бе решила да покаже злият си нрав и ни даде да разберем! Е, някои се разминаха с гневът й, но моя милост попадна точно на място – в центърът на урагана. И как иначе – където съм аз, все се случва нещо запомнящо се! То не бяха мъгли, после  бури, снегове, ледове... кучи студ и абсолютна зимна приказка. Така де, няма само пролетта да рисува омайни картини, и бабата си я бива още!  ;-)

В няколко снимки ще ви покажа как от една дълго чакана екскурзия, планирана специално за тези дни, се оказах в съвсем нежелана ситуация, уплашена и премръзнала до кости – зима, ама каква! Действието се развива в Унгария и вместо кулинарен фестивал, видях бели ангели. Шестнайсет часа блокирани на едно място, ПТП, ремонт насред пътя и стрес, който избивам още. Слава Богу, навсякъде се намират добри хора, милосърдни и чистосърдечни – отвориха вратите на дома си за нас, непознатите, сгряха премръзналите ни тела и души и съвсем естествено предложиха помощта си. „Само кажете с какво да ви помогнем!” – бяха простичките и топли думи с които ни засипваха почти ежеминутно. Благият поглед и препирнята с която сновяха насам-натам, за да поднесат с цялото си усърдие, всичко което би ни помогнало да се почувстваме живи и облекчени, ни караха да се чувстваме неловко, но и искрено щастливи сред тях. Благодаря от все сърце на Ищван и Габи – прекрасно, слънчево семейство от малко селце, в покрайнините на Унгария! 

Drága Gaby és István, köszönöm szívélyesen!

А всичко започна с кротък снеговалеж,

който засилвайки се покри всичко наоколо за няколко часа.

На другия ден всичко изглеждаше така:

Красиво, нали? :-) 

Но после дойде бурята-ураган, затвори небето над нас, събра го напълно със Земята и на места не се виждаше напред на повече от 10 метра.

Белята беше голяма и повсеместна – катастрофи на почти всеки 10 км, че и на по-често на места. Да се чудиш да продължаваш ли или да се паркираш някъде, но пък рискът от тотално затрупване беше голям. Затвориха магистралите и доста главни пътища, паркингите и бензиностанциите бяха претъпкани с паркирали коли, камиони и всякакви други автомобили от всякакъв калибър. Всички чакат да се разчисти пътят, но преспи от по три метра на всеки завой как се премахват като вятърът не спира да навява отгоре нов сняг?

В Румъния малко се поуспокои, но снегът валеше ли, валеше... Кръшнахме към Сърбия,  но и там се сипеше от небето бял пух... Минахме я по тъч линията и за късмет накрая, преди да влезем в българско, се сетих, да си търся вафлени кори. Питах тук-там и в Неготин ми се усмихна щастието. Милото като ме видя как съм се награбила с онези ми големи пакети се опули: "Това всичкото на вафли ли ще го правиш? Все едно в България няма вафли!" :-) 

Е, има вафли, но ще видиш аз какви ще ти направя! 

Оказа се, че колкото и да се разбираме с братята сърби едва се разбрахме какво търся. Казвам им вафлени кори - не се сещат, кОре за вафли - пак ме гледат умно, листи за вафла - пак не вдяват! Брей, как да им го Обясня! Предлагат ми кори за баница, замразено тесто за пица, бутер тесто, някакви замразени нарязани парчета тесто, дебели като бутер тестото, ама вафлени кори нямаа. Накрая ми светна нещо, та взех от рафта една вафла и им показах от какво е направена: "тОва  ми требе, драга!" а тя: "Аа, обланде!" И като ми заизважда едни ми ти големи опаковки, най-различни - да се чудя докато нямаше, сега какви да си избера. Напук на лошото време си тръгнах ухилена до уши.

А в България положението не беше по-розово. В Монтана ми казаха, че за 2-3 часа е натрупало 20 см. покривка. За капак и дръвчетата измръзнаха и кой знае колко и какъв плод ще дадат! Нацъфтелите кайсии бяха побелели. Колко жалко е всичко! Нивята бяха позеленели когато тръгвахме, а ги заварихме с дебела бяла пелена. Дали ще издържат?! Ще има ли добиви или всичко отиде на вятъра?! Природата сериозно се бунтува и ме е страх да си помисля какво още ще ни изсипе на главите!

Все пак пролетта настъпва, плахо, но упорито, след нея иде лято и дано не ни накажат и те, я с порои, я с пожари!

Но стига вече песимизъм, нека си замине заедно със студа, а аз предлагам на вниманието ви една салатка, която съвсем скоро научих от Пеполина. Подходяща е и за зимно време и за пролетните дни, още повече, че иде Великден и вероятно и при вас, както и при нас остават след празника доста сварени яйца, които се чудим как да оползотворим. Много е вкусна и позволява интерпретации!

Яйчена салата с рулца от раци

                     Продукти

                

                  250 гр. рулца от раци

                  1 консерва варена царевица (300 гр) -  при мен половината + 2 сварени картофа

                  100 гр. майонеза

                  200 гр. гъсто кисело мляко  - аз ползвах квасена сметана

                  5 твърдо сварени яйца – при мен 7

                  черен пипер и сол на вкус

                  лимонов сок по желание

                  Аз добавих и:

                  малко пресен копър

                  2-3 стръкчета шнитлаух

               Приготвяне

Сварете яйцата и картофите (ако решите да ползвате).

Нарежете на кубчета рулцата от раци, картофките и яйцата, като оставите едно яйце настрана.

Добавете царевицата и подправете на вкус с черен пипер и сол.

Поръсете с малко пресен копър.

Добавете млякото и майонезата и разбъркайте добре. Ако прецените, полейте и с малко лимонов сок.

Прехвърлете в салатиера и рендосайте отгоре отделеното яйце.

Накрая поръсете със ситно накълцаният шнитлаух.

Да ви е сладко!

Пепи, благодаря, мила за хубавата рецепта! Вече влиза в раздел "Любими салати"  :-)

А навън е вече слънчево и зелено, и настроението ми е на 6. Вярвам, ще се задържи вече за дълго такова, така че обещавам следващата публикация да е доста по-цветна и оптимистична! 

На вас пожелавам ведра пролет, изпълнена с много позитивизъм и усмивки! 

Простите неща

Пролетна каша с пресен лук и яйца

Това е ястие, много нежно на вкус, леко и питателно. Рецептата ми сподели бивша колежка -  леля Цанка, както я наричаха децата.

Цанка е невероятна жена - дребна и много нежна,  интелигентна, работлива като пчеличка, способна, изтънчена и горда. Много мила и търпелива, с богата душевност, мъдра и толерантна към всеки и всичко. С младежки, понякога палав пламък в очите, чиста усмивка и майчина топлота. Горда съм, че мога да я нарека приятелка!

Знаете, че когато един колектив е съставен само от дами, винаги се споменават наред с редовните, чисто женски теми и наболелите домакинските грижи и проблеми. И винаги се говори за кухня. Ами да, никак не е лесно ден след ден, година след година да измисляш какво да готвиш, какво ново да поднесеш на семейната трапеза и да е все вкусно! Затова и всяка жена пита колежките си „Ти какво готви вчера?”  или „Какво ще приготвиш за вечеря днес?” Всички взимаме идеи една от друга, нали? Ето, и тук, в кулинарното блог пространство е така.

Обикновено в почивките, при хубаво време  с Цанка сядахме навън на една пейка, на чаша кафе. Споделяхме много лични неща, тя пушейки с премрежен поглед обичаше да се изтяга. Понякога дори седяхме, мълчейки и наслаждавайки се на тишината. В един такъв ден ми сподели нейната любима, пролетна гозба -  Каша с пресен лук.

Направих я съвсем скоро и се влюбих в нея. Няма кой знае какви продукти и техниката на приготвяне не е сложна, но пък вкусът й те кара да се чудиш, как толкова години си живял без да опиташ такова просто, лесно и запомнящо се ястие! Наистина не бях слагала в уста подобно нещо. 

Ехее, Цанка е велика! Велика е и кашата й!

Ако проявявате интерес, четете надолу как да си я приготвите за има-няма 40 минутки.

Продукти

за 3 порции

2 връзки пресен, зелен кромид лук

3 с.л. олио

щ. сол

за сос Бешамел

½ к.ч. олио

1 голяма с.л. масло (може и само с олио)

6 пълни с.л. брашно (по 2 на порция)

600 мл. студена вода

250 гр. квасена сметана или кисело мляко  

сока на половин лимон

допълнително

3 яйца (по 1 на порция, но може и по 2)

Приготвяне

Включете фурната да се загрява на 200°

Измийте и почистете лука. Нарежете го на не много ситно.

Сложете в дълбок тиган олиото и загрейте на среден огън. Добавете лука и задушавайте само докато омекне. След това го разпределете в индивидуални купички за печене. Може да приготвите всичко наведнъж, в по-голям съд.

В същият тиган  (извадете и най-малкото парченце лук) сложете олиото и маслото да се загреят (пак на среден огън). Когато това стане и приятно замирише на топено масло, добавете брашното. Разбъркайте добре с тел, като се стараете да не се образуват бучки и пържете докато сместа леко пожълтее, за около 3 минутки. Дръпнете настрана от огъня и при постоянно бъркане, бавно наливайте студената вода. Хомогенизирайте и добавете сметаната/млякото. Върнете соса на котлона и бъркайте непрекъснато докато заври. Отведете настрана посолете на вкус и подправете с лимоновият сок.

Готовият сос Бешамел разпределете по купичките, разбъркайте за да се смеси равномерно лука и соса и чукнете по едно яйце във всяка порция. 

Сложете ги в загрятата фурна, на средно ниво да се пекат докато яйцата се стегнат.

Извадете и оставете леко да се охладят.

Поднесете ястието топло, с препечен хляб.

Това е! Много лесна и бърза гозба, а което е не по-малко важно – и вкусна!

Още едно доказателство, че простите неща са най-вкусни!

И още една рецепта към проекта.

Бананова торта с Маскарпоне

... или нещо като Тирамису

През изминалите дни се бях захванала да разчиствам дома. Нали се запролети и ме обзе настойчиво желание да подреждам и освежавам. Нямаше какво да чакам баба Марта да се нацупи и да ми издуха ентусиазма, та се развихрих едно хубаво из дома, та чак и се поуморих накрая. В предната публикация ви споделих какво намерих изостанало в хладилника и в какво го префасонирах. Но не казах, че имаше и две кутии Маскарпоне, които си чакаха търпеливо реда, за да се превърнат в любимото за всички ни Тирамису. Вчера точно това направих, само че не беше точно Тирамису, ами някаква измислица, която пак се роди ей така, на момента. Искаше ми се да е малко по-различно, да има и плодове, да е много сочно и много ароматно. Не че оригиналът нямаше да покрие повечето ми изисквания, но до днес все него правех, а сега ми се искаше и да се позабавлявам експериментирайки. Е, не беше кой знае какъв експеримент, а нещо ново за нас като визия и вкус. Истината е, че търся разнообразие на масата. И се получи мисля, много добре! Само дето след първото парченце (за някои дори хапка) се оказа, че всички сме със стомашно вирусна инфекция и сега тортата стои самотна в хладилника и разнася аромата си, въпреки похлупака на кутията. Да ядеш препечен хляб и сирене, а в хладилника да имаш Тирамису! Nice, a?! 

Не си мислете, че тя е причината да се разболеем – в нея няма сурови яйца и всички продукти са с доказани качества. Със сигурност сме глътнали нещо свободно разнасяно из въздуха :-)

След като вече ви уверих в невинността на тортичката ми, мога спокойно да предложа, ако някой минава наблизо и има време и желание за парче сочна, вкусна и ароматна торта, да заповяда! Офертата е валидна до събота, защото съм сигурна, че после само споменът за нея ще е жив. :-)  

Ако все пак решите от предпазливост да ни заобиколите, но пък сте готови да експериментирате като мен, мога да ви споделя рецептата.

Искате ли? ... Някой каза ли да? ... ОК, веднага я пиша!

Продукти

за торта с ø 24 см.

за блата

5 яйца

120 гр. пудра захар

2 ванилии

80 гр. брашно

за крема

1 кг. Маскарпоне

10 -12 с.л. пудра захар (или на вкус)

50 мл. тъмен ром (или 2 ампули есенция „Ром”)

1 с.л. портокалова прах (или кората на 2 портокала)

отделно

½ ч.ч. кокосов ликьор за сиропиране на блата (аз ползвам Batida de Coco)

1 банан , нарязан на колелца

малко какао за поръсване (добре е да е някакво качествено)

Приготвяне

на блата

Включете фурната да се загрява на 180°

Разделете яйцата на белтъци и жълтъци.

Разбийте белтъците на твърд сняг.

Жълтъците, захарта и ванилията отделно разбийте на пухкав крем, или докато удвоят обема си.

Добавете белтъците в жълтъчната смес и внимателно хомогенизирайте сместа, с кръгови движения отдолу на горе, като се стараете да вкарате максимално количество въздух.

Следва да добавите пресятото брашно. Сипвайте по малко, разбърквайте внимателно и така докато се поеме всичкото.

Намажете тортена форма обилно с краве масло и прехвърлете тестото. Заравнете повърхността и печете в загрятата фурна, на средно ниво, за около 20 минутки или докато блата сам се отдели от стените. Може да направите проба с клечка или да опитате чрез натиск – ако го усещате стегнат, но еластичен значи е готов. Ако започне да се препича отгоре, в което се съмнявам, покрийте с хартия.

Изпеченият блат извадете и след около 3-4 минутки освободете от формата. Прехвърлете върху скара до пълното му охлаждане.

За крема е необходимо само да разбъркате с миксер на средна скорост Маскарпонето със захарта, след което да го овкусите с рома и портокаловата прах/кора.

Обелете и нарежете банана на колелца и пристъпете към сглобяването на тортата.

За целта очертайте с ножа кръг почти по края й, на 1 см. навътре от него. Внимателно задълбайте надолу и навътре, като внимавате да не пробиете дъното и изрежете кръг, като капаче.  Трябва да се получи това:

След това прехвърлете дъното на тортен поднос и го сиропирайте с кокосвия ликьор. Оставете 2-3 лъжици от него за капачето.

Разделете крема на две части.

От едната част вземете половината и напълнете дъното на тортата. Поръсете леко с какао и подредете резените банан. Отгоре им разпределете втората половина крем. Поставете капачето, внимателно го натиснеtе за да се залепи за крема и го сиропирайте с останалият ликьор.

Ако има дупки под капачето, кухини незапълнени с крем, попълнете пропуските като заформите гладко ръбче! Трябва да има вид на втори блат, малко по-малък от основата...  като торта на два етажа. Дано правилно съм обяснила!

Вземете втората, заделена част от цялото количество крем и с помощта на малко ножче или шпатулка, намажете цялата торта с тънък слой. Останалият крем прехвърлете в пош, с кръгъл отвор, с ширина  около 1,5 см. Шприцовайте малки топки навсякъде, така че да покриете цялата повърхност на тортичката.

Естествено, може да я украсите и по друг начин, както на вас ви хрумне и ви хареса. Отгоре поръсете с какао и приберете в хладилника да отлежава поне 6 часа. 

Преди поднасяне отново поръсете отново, едва-едва с какао, колкото да освежите цялостният й вид и да й придадете завършек.

Това е!

Наглед е обикновена домашна торта и няма претенции за шедьовър, но вкусът и може би има такава скромна заявка!  :-)

Който не може да трае, да напада веднага!

Вкусни пържени банички за всякакъв повод

Искам да ви представя днес моите съвсем нови банички, които се родиха ей така, от нищото. Малко изостанало сирене Моцарела, малко спанак, също артисал в едно пликче в хладилника, половин опаковка рулца от раци, и тя дремеща в забрава, във фризера... Бях се захванала да почистя хладилника и тези неща скоростно трябваше да се оползотворят.  Не ми се искаше да ги запратя в кофата с боклука, както често ми се случва да правя (тайно обаче). И чудейки се в салата ли да ги сглобя, в някой мъфин ли или в супа, решението дойде от само себе си – пред погледа ми стоеше нахално плик с кори за баница, които бях купила предната вечер, когато минавайки покрай тях в магазина, ми се привидяха веднага банички. Хм, банички не сме хапвали от доста време! Купих ги, защото не ми се занимаваше да меся пак – точно преди да изляза бях сготвила, бях направила десерт и извадила хляба от фурната,  казвайки си:  „Стига толкоз за днес!”

И така,  в съзнанието ми веднага се визуализираха, да не кажа и замирисаха даже :-) , сочни банички, с топяща се Моцарела и свежи зелении.

Стават много бързо – навиват се а нула време, а за половината на нулата се изпържват. :)))

Ето ги моите хрупкави, дъхави и сочни хубавелки:

Тези последните да не си помислите, че са само с Моцарела  ;) – нее, останаха ми накрая малко кори, а плънката не ми достигна, та хайде и няколко сладички да има и ги навих с резени банан.

Продукти

1 пакет фини кори за баница (450 гр.)

1 к.ч. зехтин + 50 гр. разтопено масло

1 разбито яйце

мазнина (олио) за пържене – пържи се в голямо количество

Плънка

Малко ми е трудно да определя грамажите, защото правих всичко на око, но ще се опитам да ви ориентирам някак си.

* Първи вариант:

 

  1 ч.ч. наситнена на кубчета Моцарела

  2 шепи нарязан на ситно спанак (измит и почистен)

  1 малък стрък пресен чесън

  сол на вкус

 

* Втори вариант:

 ¾  ч.ч. наситнена на кубчета Моцарела

 8 – 10 пръчици рулца от раци – нарязани на средни кубчета (като картофи за супа)

 1 стрък пресен кромид лук

 1 разбито яйце

 сол на вкус

 по желание: половин люто чушле, наситнено

* Трети вариант:

банан

мед

масло

лимонова кора

Банан – не уточнявам количеството, но ако трябва да съм точна 1 банан разполових на две по дължина, и после пак на две, за да се получат 4 парченца – трябваха ми точно толкова за останалите кори.

Медът разбих на крем с маслото – за 1 банан ползвах 2 пълни с.л. мед и 1 голяма с.л. меко масло. Подправих с прясно настъргана кора от половин лимон.

Приготвяне

Първо си направете плънката – всички или само една от тях.

Разтопете маслото и го съберете в малка купичка със зехтина.

Корите разрежете по ширината им на две части ( така както са си на куп) и съберете на едно.

Взимайте по две ленти и леко напръсквайте с мазнина.

В единият край, откъм тясната страна сложете малко от плънката и завийте на рулца, като намажете краищата им с разбито яйце, за да се залепят.

 

Ако правите сладкият вариант, сложете парченцето банан в края на кората, отгоре разпределете крем от масло и мед, така че банана добре да се покрие и завийте рулце.

Навийте си всички банички, сложете ги за малко в хладилника, докато се загрее олиото и пристъпете към пържене.

Загрейте мазнината (аз я сипах в една малка тенджерка от алпака, за да дигне обем) на среден огън и когато замирише и видите малки балончета да се издигат към повърхността сложете внимателно, за да не се изгорите по няколко банички наведнъж. Пържат се много бързо, като почти сами се завъртат. Пържете до златиста коричка и извадете да се отцедят на кухненска салфетка. Отнема около 2 минути общо за всяко зареждане.

Излязоха ми общо 20 банички – по 8 от солените и 4 с банан.

Сладките, бананови рулца поръсете с пудра захар, след като леко се охладят, но определено леко топли са много вкусни. Не мога да кажа как ще са изстинали, защото пържих първо тях и докато изстинат и се справя с останалите, младежът беше вече опитал едничка и идеше за втора, преди да ги напудря още. Едва измолих да почака за да им направя снимка и после за отрицателно време изчезнаха. :-)

с  Моцарела и спанак

с Моцарела и рулца от раци

Мога само да си представя колко по-вкусни ще са тези, последните, ако вместо рачешките рулца ползвах рачешко месце, но... следващият път!  :-)

Пълнена селска погача

Рядко се случва да видя нещо вкусно и веднага да го опитам или да го приготвя. Обикновено, ако съм била впечатлена мога да връщам лентата на прекрасният образ по няколко пъти на ден или на седмица, като оставям да ми отлежи едно хубаво в съзнанието и чак тогава се захващам с него. Да ми узрее като вкус и като мерак!

Днес обаче ще ви покажа, че и аз не мога да си владея апетита понякога, защото друго си е само да харесваш нещо, да се сещаш от време на време за него и да ти минава, но съвсем различно е да те гъделичка по небцето, нали? :-)

Та, ето за какво иде дума:

В неделя Илианка показа една много симпатична питка, че и с пълнеж дори. Рецептата е от много уважаван от мен блог, в който често поглеждам и съм си набелязала още няколко неща за проба. Та въпросната питка не ми излизаше от ума и за четири дни я правих два пъти. Хареса се на всички у дома и затова си позволявам също да я публикувам. Е няма да съм аз, ако не я изменя, но отклоненията от оригинала са малки (в скобите са моите изменения) и мисля, че не повлияват зле на вкуса:

Продукти

300 гр. брашно                  (400 гр)

½ кубче прясна мая

100 гр. кисело мляко         (200 мл. прясно мляко – имах останала 1 чаша, та затова)

1 яйце

1 жълтък

1 ч.л. сол

малко захар                      (1/2 ч.л.)

100 мл. хладка вода          (не)

за плънка

200 гр. квасена сметана    (250 гр.)

100 гр. шунка                   (200 гр)

100 гр. сирене Трапист     (200 гр. кашкавал)

70 гр. масло

Вторият път в плънката замених кашкавала със сирене Качота, а шунката с шпек. Грамажите им и в двата случая са удвоени, да е по-сочно и по-богато. Младежът даже предложи при следващото месене да сложа в плънката и нещо зеленко, за гарнитура, та се замислям за резени краставичка или листа спанак

Приготвяне

Разтворете маята и захарта в хладката вода (при мен прясно мляко) и оставете 10-на минутки да шупне.

Пресейте брашното със солта и добавете маената смес, яйцето и киселото мляко (аз пропуснах киселото мляко, за сметка на повечко прясно)

Замесете меко тесто, което оставете да втаса  за около 45 минутки или докато удвои обема си.

На набрашнена повърхност разточете тестото на кръгла кора, с дебелина около 5 мм. Навийте на точилката и така прехвърлете върху застлана с хартия за печене тава. Разгънете отново кората и намажете средата й с квасената сметана (2/3 от нея). Нека остане широк не намазан борд, който после ще свием навътре. Върху сметаната поръсете рендосаният кашкавал, а над него нарязаната на парченца шунка. Загънете краищата навътре, като не достигате центъра. Нека остане отворен, за да „диша” плънката.

Намажете цялата погача с разбит жълтък и оставете да бухне отново.

Междувременно включете фурната да се загрее на 200°.

Преди да сложите погачата да се пече, разпределете върху й нарязаното на парченца масло.

Печете докато се зачерви добре и добие красива златиста коричка.

Извадете и завийте за около 15 минутки, да се задуши и омекне коричката.

И нападайте! :-)

И накрая да ви пожелая Честита баба Марта! 

Да сте здрави, весели, засмени, силни, бели и червени!