Показват се публикациите с етикет печено. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет печено. Показване на всички публикации

10 февруари 2016 г.

Жарен свински джолан глазиран с ароматно масло


Всеизвестно е, че немците и по-точно баварците, са ненадминати майстори в приготвянето на свински джолан и опитате ли веднъж от техния зимен деликатес, ще останете завинаги влюбени във вкуса му.  Дали ще е грилован, печен във фурна или варен с кисело зеле и сервиран парещ, парещ няма никакво значение – мръвката е важна и времето за приготвянето ѝ. Не че подправките са за пренебрегване, в никакъв случай, но месцето от джолана е съвсем различно в сравнение с което и да било друго. И немците добре го знаят. Но днес няма да ви хваля техните способности, а ще ви разкажа за моята любов към този деликатес.

С джолана съм запозната от малка. Татко не пропускаше да донесе в къщи някой паприкован, добре омазан с червен пипер и да го нареже просто така, за мезе. С топъл, домашен хляб и люта сол. Простичко, непретенциозно но и много вкусно. Ако сезонът е студен и празът му прави компания. Мама пък купуваше пушен джолан и го готвеше я с кисело зеле, я с боб, я го бутваше целия в големия гювеч, зариваше го със зеленчуци, поръсваше обилно с черен пипер, похлупваше капака и го зарязваше във фурната до обяд. Уханието му се носеше из цялата къща. Баба имаше свой специалитет, ама с осолен джолан, от качето – готвеше го с ланова чорба (зелева или просоловица, както на много места я наричат). Някой път трябва да сготвя и да ви покажа.
Опитвала съм джолани всякак сготвени, но на небцето ми е легнал един, който ни сервираха за първи път на сватба в Унгария. Баба знаеше, че ми е любим и понякога ме изненадваше с него. За него ще ви говоря днес.

За целта ни е нужен голям, заден, свински джолан, но не какъв да е, а с кожа и най-важното СУРОВО ПУШЕН. Добре опушен. Ако е домашен, още по-добре. Тези, дето ги виждаме по веригите магазини, ги забравете – не струват. Може да си набавите от някоя частна ферма, но предупредете да ви го опушат добре (ако предлагат тази услуга) – бавно, да не е почернял, а да е с кафяво-червена повърхност . Тлъстинката му пък  да се е обагрила в кехлибарен цвят, резнеш ли я, отвътре да е снежно бяла. Намерете си такъв джолан и ви гарантирам, че едва ще се удържите да не го захапете на мига. 
J
А после... трябва да го сготвим. Но преди това ще го мариноваме в подправки и масло за една нощ или още по-добре – за 24 часа.

В купа разтапяме пакетче (125 гр.) масло и му добавяме:

2 с.л. горчица
1 с.л. мед
1 ч.л. сол
1 ч.л. счукан черен пипер
1 ч.л. сладък червен пипер
2 скилидки чесън, смачкани
1 глава лук, рендосана
шепа стрита мащерка
1-2 натрошени дафинови листа
1 ч.л. натрошени семенца кориандър
1 щ. семенца ким

Разбъркваме сместа и я оставяме за около 10 минути в хладилника. От студа тя ще се стегне като паста, с която следва да намажем навсякъде джолана, на който преди това леко сме нацепили кожата. Слагаме го в найлонов плик за съхранение (ако има цип ще е добре) и го оставяме в хладилника да се ароматизира и отлежи. Както казах – най-малко една нощ.

След това идва забавлението. Вадим джолана от хладилника и го поставяме в тавичка, в която сме наляли: 

1 ч.ч. силен месен бульон 
1 ч.ч. червено вино
клонче розмарин
клонче хвойна или семенца от нея 
+ всичко, което е останало в плика 

Завиваме тавичката с алуминиево фолио и я поставяме в нагорещена на 180° фурна. Печем за 2,5 - 3 часа, след което отвиваме и проверяваме готовността на месото. Ако преценим, че джолана не е готов, завиваме го отново и го връщаме да се допече, като преди това го обръщаме и поливаме със соса от тавата.
Ако джолана е от по-младо прасенце, с тънка кожа, тези 3 часа ще са достатъчни.
Та, когато месцето е готово и ножа лесно влиза и излиза от него, а месото е стегнато и се държи добре около костта (не бива да е разварен), го вадим от фурната и оставяме да подиша за около половин-един час и да се подсуши.
Соса прецеждаме в малка купа.
През това време разпалваме огън, за да направим хубава жар. После слагаме джолана на омазнена скара и го мятаме над жарта. Периодично поливаме със соса и обръщаме от всички страни, че да се запече и добие хрупкава коричка.
По оригинална рецепта не се слага на скара, ами се стяга с едни щипки в двата края и се върти над жарта, но такива инструменти у нас няма, та на скарата. Моята е от гъста мрежа, така че нищо да не се провира надолу през нея.


Излишно е да ви казвам, че джолана се сервира леко отпочинал и поел въздух след адския огън, защото и у дома никой не може да го чака повече. Предвид апетитният му вид и аромата, който се носи от него настървението е оправдано. Дори понякога майсторът по скара вече е резнал парченце, за да „прецени готовността му“.  J


Това е! Решите ли да го приготвите, подгответе си хубаво вино, сервирайте една свежа салатка, грабвайте ножчетата и да ви е сладко!






14 юли 2014 г.

Гриловано свинско филе в сладко-кисел сос



Всеки вече е опитвал мисля, месце престояло в сладко-кисела марината. Или поне е чувал за такова. Не знам дали наистина идва от китайската кухня, азиатската или такава е моята асоциация за произхода му, но е факт, че повечето рецепти включващи го, идват именно от далечния изток. Едни от най-популярните са за пиле в сладко-кисел сос, ребърца в сладко-кисел сос, риба или други морски дарове в сладко-кисел сос. В някои сосът се добавя в самото ястие, в други се ползва за мариноване на месо, а е известна и употребата му (в различни негови варианти) като дресинг за салати и печени зеленчуци. Не мога да не призная добрите качества на крайния резултат при всеки един от случаите. В основата си сладко-киселият сос е смес от оцет (обикновено оризов) със захар или мед, малко соев сос и подправки като джинджифил, карамфил, индийско орехче, чесън (за рибни ястия) и др. В някои рецепти се добавя и доматен концентрат, но те са по-рядко срещани. Колкото и да се опитвах да намеря оригинална, основна рецепта за този сос, не успях. Всяка една е отделна импровизация, характеризираща вкусът на отделен регион или кухня и по тази причина сметнах за удачно да си приготвя няколко свои, за различните ястия, в които ще го ползвам.


Днешното ми предложение е за крехко свинско филе, мариновано за 24 часа в сладко-кисел сос, след което гриловано за кратко на силна скара.


Продукти

6 филета свинско месо от котлет (рибица)
сол
натрошени зърна черен пипер
1 ч.л. счукани семена кориандър
1 главичка кромид
3 скилидки чесън
2 клончета розмарин

за маринатата
3 с.л. мед
½ к.ч. тъмен оцет Балсамико
3 с.л. тъмен соев сос
3 с.л. сусамово олио

Приготвяне

Почистете и нарежете лука на лунички, а чесновите скилидки смачкайте.
Филетата почистете от евентуални ципи и подсушете с кухненска хартия.
Натрийте ги леко със сол (може и да пропуснете, защото маринатата ще е солена от соевият сос в нея), подредете ги в купа с капак, поръсете ги с натрошения черен пипер, лука и чесъна.

За маринатата смесете всички посочени продукти и с нея залейте филетата, размърдайте ги леко насам-натам, за да се разнесе навсякъде и похлупете купата с капака. Приберете в хладилник за една нощ или най-добре за 24 часа.

След като времето за мариноване изтече и филетата са се ароматизирали добре и са поели вкусовете в себе си, може да пристъпите към същинската част от готвенето им.
Загрейте добре скарата (най-добре барбекю на дървени въглища) и когато е готова, я намажете с мазнина. Аз ползвам (т.е. половинката се занимава с тази дейност) парче сланинка, забодено на виличка – с него идеално се обработват ребрата на скарата, а и ако месцето е по-сухо, ще се налага по-често да го правите, така че методът е изпитан и доказано удобен. Извадете филенцата от маринатата, почистете ги от полепналият лук, подсушете ги леко и ги метнете върху скарата, над жарта.
Печете от всяка страна по около 4-5 минутки като на два пъти мажете месцето с четка, потопена в маринатата. Наблюдавайте запичащата се страна – може времето малко да варира в зависимост от дебелината на пържолките или силата на огъня. Не ги препичайте много – това месо е по-сухо и му е необходимо по-малко време на огъня.
Маринатата прецедете и сложете в метална купичка на огъня да заври. Отведете и прехвърлете в сосиера.

Сервирайте филетата в затоплена чиния, поръсени с прясно смлян черен пипер и гарнитура по ваш вкус. Полейте цялата порция с 1-2 с.л. от топлата марината и поднесете.
Ние не пропускаме да запечем до месцето на скарата и няколко млади тиквички, нарязани на тънко и чушчици, включително и лютички. 


Хубавото вино или студена биричка са задължителни в случая.
Наздраве! :)