Всеизвестно е, че немците и по-точно баварците, са ненадминати майстори в
приготвянето на свински джолан и опитате ли веднъж от техния зимен деликатес,
ще останете завинаги влюбени във вкуса му. Дали ще
е грилован, печен във фурна или варен с кисело зеле и сервиран парещ, парещ
няма никакво значение – мръвката е важна и времето за приготвянето ѝ. Не че
подправките са за пренебрегване, в никакъв случай, но месцето от джолана е
съвсем различно в сравнение с което и да било друго. И немците добре го знаят.
Но днес няма да ви хваля техните способности, а ще ви разкажа за моята любов към
този деликатес.
С джолана съм запозната от малка. Татко не пропускаше да
донесе в къщи някой паприкован, добре омазан с червен пипер и да го нареже
просто така, за мезе. С топъл, домашен хляб и люта сол. Простичко,
непретенциозно но и много вкусно. Ако сезонът е студен и празът му прави
компания. Мама пък купуваше пушен джолан и го готвеше я с кисело зеле, я с боб,
я го бутваше целия в големия гювеч, зариваше го със зеленчуци, поръсваше обилно
с черен пипер, похлупваше капака и го зарязваше във фурната до обяд. Уханието
му се носеше из цялата къща. Баба имаше свой специалитет, ама с осолен джолан,
от качето – готвеше го с ланова чорба (зелева или просоловица, както на много
места я наричат). Някой път трябва да сготвя и да ви покажа.
Опитвала съм джолани всякак сготвени, но на небцето ми е
легнал един, който ни сервираха за първи път на сватба в Унгария. Баба знаеше,
че ми е любим и понякога ме изненадваше с него. За него ще ви говоря днес.
За целта ни е нужен голям, заден, свински джолан, но не
какъв да е, а с кожа и най-важното СУРОВО ПУШЕН. Добре опушен. Ако е домашен,
още по-добре. Тези, дето ги виждаме по веригите магазини, ги забравете – не
струват. Може да си набавите от някоя частна ферма, но предупредете да ви го
опушат добре (ако предлагат тази услуга) – бавно, да не е почернял, а да е с
кафяво-червена повърхност . Тлъстинката му пък да се е обагрила в кехлибарен цвят, резнеш ли
я, отвътре да е снежно бяла. Намерете си такъв джолан и ви гарантирам, че едва
ще се удържите да не го захапете на мига.
J
А после... трябва да го сготвим. Но преди това ще го мариноваме в подправки и масло за една нощ или още по-добре – за 24 часа.
А после... трябва да го сготвим. Но преди това ще го мариноваме в подправки и масло за една нощ или още по-добре – за 24 часа.
В купа разтапяме пакетче (125 гр.) масло и му добавяме:
2 с.л. горчица
1 с.л. мед
1 ч.л. сол
1 ч.л. счукан черен пипер
1 ч.л. сладък червен пипер
2 скилидки чесън, смачкани
1 глава лук, рендосана
шепа стрита мащерка
1-2 натрошени дафинови листа
1 ч.л. натрошени семенца кориандър
1 щ. семенца ким
Разбъркваме сместа и я оставяме за около 10 минути в
хладилника. От студа тя ще се стегне като паста, с която следва да намажем
навсякъде джолана, на който преди това леко сме нацепили кожата. Слагаме го в найлонов плик за съхранение (ако има цип ще е
добре) и го оставяме в хладилника да се ароматизира и отлежи. Както казах –
най-малко една нощ.
След това идва забавлението. Вадим джолана от хладилника и
го поставяме в тавичка, в която сме наляли:
1 ч.ч. силен месен бульон
1 ч.ч. червено вино
клонче розмарин
клонче хвойна или семенца от нея
+ всичко, което е останало в плика
Завиваме тавичката с алуминиево фолио и я поставяме в нагорещена на 180° фурна. Печем за 2,5 - 3 часа, след което
отвиваме и проверяваме готовността на месото. Ако преценим, че джолана не е
готов, завиваме го отново и го връщаме да се допече, като преди това го
обръщаме и поливаме със соса от тавата.
Ако джолана е от по-младо прасенце, с тънка кожа, тези 3 часа ще са
достатъчни.
Та, когато месцето е готово и ножа лесно влиза и излиза
от него, а месото е стегнато и се държи добре около костта (не бива да е
разварен), го вадим от фурната и оставяме да подиша за около половин-един час и да се подсуши.
Соса прецеждаме в малка купа.
През това време разпалваме огън, за да направим хубава
жар. После слагаме джолана на омазнена скара и го мятаме над жарта. Периодично
поливаме със соса и обръщаме от всички страни, че да се запече и добие хрупкава
коричка.
По оригинална рецепта не се слага на скара, ами се стяга
с едни щипки в двата края и се върти над жарта, но такива инструменти у нас
няма, та на скарата. Моята е от гъста мрежа, така че нищо да не се провира
надолу през нея.
Излишно е да ви казвам,
че джолана се сервира леко отпочинал и поел въздух след адския огън, защото и у
дома никой не може да го чака повече. Предвид апетитният му вид и аромата,
който се носи от него настървението е оправдано. Дори понякога майсторът по скара
вече е резнал парченце, за да „прецени готовността му“. J
Това е! Решите ли да го приготвите, подгответе си хубаво вино, сервирайте една свежа
салатка, грабвайте ножчетата и да ви е сладко!




