За вкусните моменти и сладките удоволствия

Темата днес е посветена отново на десерта и е в отговор на въпроса, който напоследък вълнува читателите ми, а именно каква е рецептата за сладкиша от снимката на заглавието на блога. 

Някои я знаят, виждали са я, защото съм я публикувала преди няколко години във форума на „Гответе с мен“, но тук не я бях споделяла. И за да е по-лесно, да не давам на всеки по отделно линк към нея, при поредното приготвяне на това страхотно изкушение, което пък определено си струва вниманието, направих няколко нови снимки и ето, вече намери място и тук.

А сладкишът си има своята история. История, която отново е следствие от съвсем обичайните за моята кухня ситуации – захващам се да приготвя нещо, но както винаги продуктите са ми в повече (защото не умея да си наложа умереност при пазаруване и винаги се запасявам сякаш предстои банкет) и се налага да оползотворя остатъка в нещо ново, различно. Така и в този случай – правих щрудели с домашни кори за баница, бях се развихрила в кухнята, напудрила с брашно колкото мога „по-малко“ и накрая, корите ми се оказаха много. Обикновено бих направила нещо соленко с тях, но не помня защо в онзи момент съм останала на вълна сладко. Може би съм имала и други неща за спешно оползотворяване. Та, както и да е, роди се един прекрасен десерт, с богат аромат и вкус, който веднага влезе в графа любими. С хрупкава обвивка и мека, сочна вътрешност, нещо като щрудел, но не точно. 

Ябълкова фантазия със стафиди и лешници

Продукти

(за два броя във форма за кекс/хляб с размери 24x12 см.)

за корите

350-400 гр. брашно (тип 350)

3 с.л. олио

около 180 мл. вода (хладка)

1 ч.л. сол

за пълнежа

3 яйца

120 гр. пудра захар

2 ванилии

60 гр. брашно

1 шепа тъмни стафиди

1 шепа едро нарязани лешници

2 леко кисели ябълки

лимонов сок

100 гр. разтопено масло

за сиропа

200 мл. вода

2-3 с.л. захар

ром

отделно: пудра захар за поръсване

Приготвяне

на пълнежа

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци. Разбиваме жълтъците с пудрата захар и ванилията на пухкав крем, и добавяме разбитите на твърд сняг белтъци. Внимателно хомогенизираме и добавяме пресятото брашно. Размесваме.

Отделно, почистваме и обелваме ябълките, и ги нарязваме на  кубчета или тънки филийки. Напръскваме ги с лимонов сок.

на корите

От продуктите месим банично тесто.

В голяма купа пресяваме брашното със солта. Правим кладенче, в което изсипваме олиото и доливайки по малко вода, замесваме средно меко и еластично тесто. Разделяме го на 2-3 питки, доомесваме ги и ги оставяме да отпочинат за около 10-15 минути, поръсени леко с брашно и завити с кърпа. След това, върху набрашнена повърхност разточваме всяка една питка и я разтегляме, докато стане максимално тънка (да се чете вестник през нея). Внимаваме да не се скъса. Поръсваме я с разтопено масло и я нагъваме на няколко пласта, така че да се получи правоъгълник, с размери приблизително колкото на готовите кори за баница (може да ползваме и тях) и пак ръсим с мазнина.

Оформените правоъгълници редим по 3, един  в/у  друг, като по между им пак ръсим с разтопено масло.

С тях застиламе намаслена правоъгълна форма за кекс/хляб като задигаме нагоре краищата им така, че да достигат до повърхността ѝ.

Отгоре изсипваме ½ от тестото и поръсваме със половината стафиди, ядки и парченца ябълки.

Следващите 2 кори, след като ги разточим, небрежно нагъваме (намачкваме)  и разпределяме отгоре.

Ръсим с масло и печем в предварително загрята на 180° фурна за около 30-40 минути. 

Повтаряме същото с останалите кори, тесто и плънка.     

След като изстине, сладкишът внимателно се напръсква със сироп, така че  да не стане мокър, а само леко влажен (колкото да му омекнат горните, къдрави кори)

Накрая се ръси обилно с пудра захар.

Ако са ви много два сладкиша, просто разделете количеството на продуктите на две. 
Може също да ползвате готови кори за баница.

Понякога го оформям в малки, индивидуални форми и така избягвам роненето на корите при разрязване на сладкиша - всяка бройка има идеална външност, а и е по-красиво при поднасяне. 

Но който и начин да ползвам, това че го има на масата е достатъчна гаранция за прекарани вкусни моменти с близки или приятели.

Накрая с малко стеснение мога да се похваля (колкото и да е необичайно за мен), че тази рецепта спечели преди време първенството в конкурс, организиран от списание Кулинарен журнал и „Гответе с мен“ и понеже се намирах в тежък за мен период, това признание ми достави както приятна изненада, така и радост. 

Непременно го опитайте! Вярвам, че ще ви се услади!