22 май 2012 г.

Бугаца - гръцка баница с грис


„  - Бабо, баница ли има?
   - Бугаца, баба, бугаца. Щеш ли? ...  Бонча! Тури на дятето, мари! „


В последните няколко дни разлиствам стария, дебел тефтер с рецепти, записвани с десетилетия, в търсене на една определена. И представете си, вътре няма ни една рецепта за баница. Брей, казвам си, толкова баници съм яла, коя на едната баба, коя на другата, мамини разни разнообразни, коя от коя по-хубава, а да не съм записала ни една?!  Колко пък аз съм извъртяла, охо... точени, теглени, мятани и пак не съм писала. Започнах да си припомням коя баница на кой е била специалитет, коя е само по повод точена, коя за всеки ден, коя гръцка, коя българска или унгарска. Едната ми баба (по майчина линия, унгарката) първо точеше корите, а после ги теглеше, теглеше...  като покривки ставаха.  Правеше ги толкова тънки, че наистина, вестник се четеше през тях. Пробвала съм! Правеше баница с кисело зеле, баница с тиква и орехи, баница със сирене и много яйца, с праз, с месо, штрудели разни...  Нямах фаворит от нейните, всички харесвах. О, страхотна майсторка беше! Мама се опитваше да я стигне, но като видя, че няма да станат тънки корите й като бабините, се справяше само с точилката. Е, пак стваха бниците й, и то вкусни, ама бабините... 
Другата ми баба (Златка, гъркинята) не можеше да точи. Правеше ги с готови кори и най-вкусната баница, със спанак е излизала от нейните ръце.  Добавяше ориз в плънката, при спанака и ставаше една мека, копринена. Докато пораснах гледах, опитвах от всичко  и се научих да точа, да тегля, че след време да въртя даже корите над главата си. Синът ми беше много впечатлен като малък от това ми действие и все искаше да опитва,  но винаги успяваше само да  оцапа кухнята и главата си.

Та днес се сетих, че баба ми Златка правеше бугаца, сладка баница. Ама, каква само беше...  сочна и много ароматна. За жалост, това ставаше само когато някой роднина или познат ни дойдеше на гости от Гърция, и донесеше специалната подправка – мастика. Мастика, ама не тая дето се налива в чашки, мирише на анасон и прави страхотни кристали във фризера. Мастиката, дето баба слагаше в бугацата беше на малки камъчета. Досетихте се, че става въпрос за смолата мастикс, добивана от мастиковото дърво  (Pistacia lentiscus), нали? С нея бабината бугаца миришеше вълшебно. Обаче, въпреки че помня наизуст всички рецепти за баници, точно за бугацата не помня друго, освен че беше сочна и пухкава и се правеше с мастикс. Потърсих в Google и излязоха толкова различни рецепти, повечето придружени с разгорещени спорове около названието, продуктите  и изпълнението, че тотално се обърках. Остана да се доверя на "оригинала", от някой гръцки сайт. Не говоря езика, но пък технологиите са толкоз напреднали днес, че не е никакъв проблем да чета публикации на него. И се започна едно търсене, едно срявняване... дълга работа. Оказа се, че да се намери оригиналната  рецепта изобщо няма как да стане. Е, то е ясно, че колкото домакинства, толкова и вариации, но все пак се надявах да е в общи линии една рецепта. А то, едни слагат яйца в пълнежа, други не. Едни я сиропират, други я пудрят. Някои ароматизират с розова вода, други казват, че с портокалова е незаменима. 
Брей, никъде обаче нямаше с мастикс!

Но бях решила. Днес ще се прави БУГАЦА!
Е, направих я и да ви кажа май стана като бабината. Щом аромата и ме върна в детството, значи съм успяла. Много съм доволна от резултата!


Получи се точно каквато исках - мека, ароматна, с хрупкави кори и сочна плънка. Даже съседката каза, че яла такава баница в Солун. :)


БУГАЦА




Продукти
За тавичка с размери 30 x 25 см.

450 гр. (1 пакет) кори за баница
150 гр. разтопено масло

за крем - пълнежа
1 л. прясно мляко
200 гр. грис
200 гр. захар
щипка сол
2 пликчета ванилова захар
5 зърна мастикс (счукан на прах) или ½  к.л. готов на прах
2 с.л. масло

за поръсване
канела
пудра захар


Приготвяне

Поставете в тенджера млякото, захарта и мастикса  да се затоплят.
Малко преди завирането им добавете солта, ванилията и посипете на тънка струя гриса.
Бъркайте с тел, докато се сгъсти крема. Премахнете от котлона, добавете маслото и бъркайте докато се стопи напълно. Оставете крема да се охлади и стегне леко.

Намаслете правоъгълна форма(30-25см.) 
Застелете с 9 листа кори, като поръсвате помежду им с разтопено масло. Те ще са по-големи от тавата и ще остават да висят извън нея. 
Отгоре разстелете полуизстиналия  крем и загладете повърхността.
Свийте навътре, над крема стърчащите краища от корите.
Покрийте с останалите кори, като отново намаслявате всяка. Останалото масло посипете отгоре.

За да бухне и се разлисти баницата НЕ НАТИСКАЙТЕ КОРИТЕ!

Печете бугацата в предварително загрята на 200° фурна за 30-35 минути, или до златист загар. Завийте я, за да се задуши леко, след което я оставете да изстине напълно.
Нарежете я на парчета, поръсете с канела и пудра захар и поднесете.
Аз не я изчаках да се охлади напълно, когато я напудрих и поднесох. Във вътрешността си беше все още леко топличка, но ни допадна много. Даже май повече. И не пудрих с канела, защото ще ме изселят от дома. :)

Както вече казах, бугацата става сочна и по тая причина е удачно да се хапва с вилица, макар че ние си взехме направо лъжичките. И да знаете, че много засища.
Едно парче си хапнах и вече ми беше тежко, въпреки че на устата й се искаше още. 



„... Е, бабо, много сладка бугаца! Дай  едно флидзанче водичка!


13 коментара:

  1. Много интересна рецепта! И историята ми хареса!:)Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Баницата изглежда мнооого вкусна и със сигурност ще я направя.Жалко,че не си научила гръцкия от баба си-аз го обожавам и тези дни приключва няколко месечния ми курс.Благодаря за споделената рецепта-приятна вечер!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви, момичета! :)

    Живка, наистина много съжалявам, че баба не успя да ме научи на езика! Тя беше доста възрастна, но въпреки това ме е гледала до 7 годишна, няма по-блага жена от нея. Опитвала е да ме научи, но явно аз не съм поддавала :) Помня, че говорих малко (искам/не искам това, онова; гладна съм, спи ми се... детските му неща), но с годините всичко е останало в детството. После, повече се въртях около другата баба, та поради тая причина успявам да се оправям що-годе с унгарския. Покрай децата си продумах на английски, та той ми е най-силен, немският никога няма да науча(знам това онова, но не е за мен)... Та се оказва, че макар да имам интерес към чужди езици, никой не знам както тряба. :)))
    Поздрави и много усмивки!

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотна е аз я направих :).Половината тава се изяде за отрицателно вереме :).
    Хубава вечер :)

    ОтговорИзтриване
  5. Поздравления! И благодаря за доверието!
    Хубава вечер и от мен!

    ОтговорИзтриване
  6. zdravei irma,mnogo interesna baniza,no ot kade namira6 mastiks.az pitah po aptekite i zdravoslovnite magazini,no bez uspeh.blagodarja

    ОтговорИзтриване
  7. Привет!
    Последно мастикс ми прати приятелка от Измир, чийто родители живеят в Чешме и имат мастикови дървета.
    Иначе го има в българските аптеки, например в аптеки Фрамар. Въпросът е дали ще попаднеш на мастикс или заместител. Ако има кой да ти донесе от Гърция (има го в аптеките), ще си сигурна че е качествен. В краен случай виж тук
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  8. Имаш много сочен, богат и образен език. Така ме завъртя сред баниците на спомените си...Непременно ще опитам да се сдобия с мастикс и да видя ще ли успея да спретна подобна благинка.

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Опитай, Марта, ще се справиш - не е никак трудно! Ще съм много радостна да ти се хареса!
    И благодаря за комплиментите, мила!
    Поздрави и прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  10. Вече я изпекох и напудрих! Сега да поизстине...

    Като ми влезе муха в главата, пък и баница да е, не мирясвам, докато не я хвана:)

    ОтговорИзтриване
  11. Е-хе, браво на теб! Чакам отзиви :)

    ОтговорИзтриване
  12. Този път веднагически се отчетох.

    http://dora-marta.blogspot.com/2013/07/blog-post.html

    ОтговорИзтриване