Мини бомбички със синьо сирене и зелени маслини

Преди седмица, за късна закуска, пък и за следобедна занимавка поднесох едни малки, пухкави бомбички със зелени маслинки и малко синьо сирене. Докато се печеха на вратата се звънна и като отворих – съседката, с малката си внучка. 

„Ние идем да видим какво печеш пак, та толкова хубаво мирише чак у нас.” Почерпих ги, и за в къщи им сложих :) Хапнахме ги с кисело мляко, разбито без разреждане. И вчера прибирайки се от път, ме посрещат с молба за рецептата. Малката толкова ги харесала, че всеки ден проверявала кога ще се приберем, за да кажа на бабчето „как стават”.

А те стават много бързо. Ароматни са и имат още един плюс – мога да ги сервирам не само за закуска, ами и като компания на хубаво вино. Бяло или червено, според случая.

Продукти

100 гр. синьо сирене (не слагайте повече!)

100 гр. меко масло

3 яйца

1 ч.ч. брашно (+/-)

1 бакпулвер

50-60 гр. смлени зелени маслинки

сол и черен пипер на вкус

Приготвяне

Обелете кората на сиренето и го оставете заедно с маслото на стайна температура за около час, да омекнат.

Загрейте фурната на 200°

Намачкайте сиренето и маслото с вилица или разбийте с миксер, докато се превърнат в гладка маса (като гъста сметана)

Добавете едно по едно яйцата и след като се усвоят добре от сместа, сипете и брашното пресято с бакпулвера, солта и черният пипер. Разбъркайте всичко много добре и посипете блиндираните маслинки. Ако ви е приятно да ги усещате в устата си, не ги мелете много на ситно. Аз ги наситних доста и после съжалих.

Намаслете формички за мини пикантини (мини саварини) – не знам точно как се наричат, но са колкото за един шоколадов бонбон. Има ги във форма с 24 дупки. Не е нужно да ползвате хартиени капсулки.

Напълнете формичките с тесто до върха и загладете отгоре с намаслен нож. Ако не ги напълните догоре, няма да им се образуват калпачетата.

Печете ги за около 15 минутки, до златист загар.

После извадете със завъртане (много лесно излизат) и поставете на решетка да се охладят за малко. Не ги чакайте много, а им се насладете докато са топлички.

Това не значи, че студени не стават за ядене, напротив – пак са вкусни, но тогава повече си подхождат с чаша вино.

Аз съм почти трезвеник и като фен на кравичките, познайте какво предпочетох  :)   Оо, май си казах по-горе! Мляко, мляко и пак мляко. Обожавам го, наистина!  :)

Много добър вариант са, приготвени с топено, пушено сирене вместо синьото. Особено за хора, на които вкусът на плесен не им допада. Няма го тръпчивият привкус, а напротив – ухаят още по-вкусно.

P.S.

Не завишавайте дозата на синьото сирене, защото има способността да вгорчава някои изделия, когато е в повече от препоръчаното количество в рецептата!

Опитайте ги и няма да съжалите!

В очакване на лятото

Много ми дойде дъжда през месец май. Уж април е наречен дъждовен месец, а май е вече „аха-аха лято” в представите ни, пък то какво излезе - дъждът ли закъсня или си размениха местата месеците? Улавям в себе си едно задоволство от факта, че вече е юни :)  Нямам търпение да се посгрее времето, да блесне слънцето, да спя на отворен прозорец, да чувам щурците нощем, да сваля повечко дрехи от гърба си, да ходя едва наметната... Абе, лято да е!

Седя си аз, пия си кафето, мечтая си, ама трябва да измисля и да сготвя нещо. Нещо, което не съм готвила отдавна...

Хм, мисля си за лечо. Чували сте, нали? Или не?

Замислям се, какво ли означава думата Lecsó на унгарски, защото това е едно от националните им ястия и едно от многото познати, във всички съседни на Унгария страни. Произнася се къде по същия начин, къде с малка разлика. Аз познавам вкусът само на унгарското лечо, макар че има негови вариации и в отделните региони на страната. Рецептите са много, а някои от тях коренно различни. И все пак има едно общо помежду им, а то е бавното готвене (пържене) на зеленчуци, летни зеленчуци. Като казвам зеленчуци, да не си помислите че лечото е само постна храна. Да, има и такава рецепта, с олио (в някои южни части на страната), но пък накрая, понякога добавят пържен колбас (наденица, дебърцини... ). През месец август из цяла Унгария се провеждат фестивали на лечото. Страхотни кулинарни събития стават, с музика, състезания по готварски умения, дегустации, пазари. Всъщност, кулинарни фестивали се организират целогодишно, в зависимост от сезона, продуктите и ястията. И е винаги особено приятно да присъства човек на подобни места. Всички готвят -  малди, стари, жени, мъже. Всички пеят, веселят се, лудеят...

 

Някои гости пристигат с по-атрактивен превоз :-)

На стратегически места са се наместили няколко музикални банди, натоварени със задачата да поддържат настроението на присъстващите. Едни са духови, други свирят с традиционни инструменти и... казах ли, че всички пеят?

Това, на следващата снимка, е цитора – старинен, струнен музикален инструмент с уникален звук, с който унгарците изпълняват несравнимата си народна музика, заедно с цигулките и цимбалата (cimbalom). Звукът се извлича с пръсти, а струните са много (повече от на цигулка, китара и подобните им). Музиката е все игрива, мелодична и интересно – лесна за подхващане.

Повечето пийват по една палинка за отскок и запяват, заиграват, а в бограча кротко се готви любимото ястие.

Има и търговци, от които може да се снабди човек с какво ли не - домашно произведени консерви, деликатеси, майсторски изработени сувенири, красиво изрисувана посуда, покривки с традиционна унгарска бродерия. Аз съм луда по плетените кошници, всички ми харесват и все не мога да си избера най-хубавата. :-)

Този сладък дядо е популярен природен лечител, билкар. Учи хората да живеят и се хранят здравословно. Доколкото разбрах, не продава нищо, само казва и показва. Плюс това е страхотен актьор, музикант, майстор с цитората, че и пее много хубаво. 

Но за храната ми бе думата.
В по-голямата си част унгарците готвят със свинска мас. И да ви кажа, е много, много вкусно. Е, друг е въпросът дали и до колко е полезно или вредно, но когато говорим за вкус няма съмнение, че свинската мас прави ястието уникално, стига да не се прекалява. От баба знам, че някога почти всяко унгарско семейство е отглеждало за лично ползване, освен многото гъски и прасета (едно, две и повече). Топяли са в котли мас за готвене, за сладкиши. А от пръжките какви страхотни соленки правят само! В къщите, по таваните са висяли опушени сланина, бутове, шунки, суджуци, луканки (lapos kolbász), наденици (hurka). Кой повече, кой по-малко, но не са оставали без деликатеси. Имат една hurka с ориз, също като нашият бахур, с малка ралика във вкуса. Спомням си когато бях малко момиче и отидох за първи път на гости там, как се опулих като ме качиха на тавана. :) Къщата беше едноетажна,  като на всеки средностатистически унгарец, но доста просторна и стабилна, макар таванът да беше на гредоред. Май по онова време всички къщи там са строени така. Та, като се качих на онзи таван, се стъписах. Дано не ми е личало! Не че у нас, в България сме били гладни и жадни, но такова разнообразие и количества бях виждала само в магазините. От всички греди висяха опушени меса, както баба ми беше разказвала. И как само ухаеше... имаше и пушена сланинка, в най-различни нюанси на жълтото – от лимонено жълта, през златисто жълто, охра, та до кафяво като шоколад. Шарена като бекон и тънка, само 2 пръста. Покрай месата имаше низи с лук, чесън , пиперки разни разнообразни, кошници с лешници и бадеми и чували с орехи. Не помня още какво, но този така аранжиран таван се простираше над цялата къща, а се минаваше по пътеки, провирайки се през висящите благинки.
Унгарците са си чревоугодници. Сякаш от раждането го тренират този спорт. Не може да им се отрече. Мама разказваше, че когато тя е била дете, е имало къде, къде повече неща за угаждане на небцето и стомаха. Има един случай, който винаги споменаваше, щом се подхванеше приказка за гостуванията й там през детството. Баба ѝ, на моята баба майката, както всяка жена не виждала внуците си дълго време,  всеки ден ги черпела с лакомства. Та, тогва в Унгария имало много сладолед, всякакъв - с ядки, без ядки, с плодове, с какво ли не. Минавали по улицата, в селото сладоледаджии и се провиквали  „ Фадьлалт! Фадьлалт!”  В България по онова време (55 – 60 г.) не знам имало ли е, и ако да - вероятно само в столицата и на морето. Та, бабата питала мама заговорнически: „ Ейви, искаш ли сладолед?” А тя какво мислите отговорила? „НЕ! Искам  ýборка.” :)  Уборката е краставица. Бабката се опулила - това дете явно не е наред! Отишла да пита щерка си в България какво ядат, та се стърви детето за едни кисели краставички. А защо краставица? Защото на двора, под големия орех на сянка втасвала цяла каца с корнишони. Ей така за лятото, за палинката. Представете си - не каче някакво, цяла каца пълна с корнишони, хрупкави и киселки, ароматни, апетитни. Колко ли палинка са изпивали с една каца корнишони? A като посвърши вече, налагали нова. Там ги втасват не с оцет, а с хляб. Много е бързо и вкусът е къде, къде по-хубав. Някой път ще покажа и напиша как става.

Пак се отнесох. Така е, като се сетя за баба, оттам за Унгария, за вкусна храна, за музика,  преживелици и се отнасям. Както се отнасяше баба, захванеше ли тази тема.
Думата ми беше за лечото, а къде стигнах... Та, то се готви по възможност на огън, в голям съд (бограч, както се готви гулаша), с мас, с прословутият им червен пипер и с добре узрели зеленчуци, поели в себе си цялото слънце на лятото. Основно са лук, пиперки и домати.

Досетихте се, че днес ще готвя лечо, нали? И няма да крия рецептата. Споделям я с вас, защото е и вкусна, и полезна храна.

Гигенско ЛЕЧО

/ Somogyi Lecsó /

Не знам има ли име точно тази рецепта, но аз я кръстих така, по името на селото, от което е баба ( област Somogy,  в Югозападна Унгария)

Продукти

2 пълни с.л.  свинска мас/ 100 мл. олио

3 големи глави лук

3 жълти  чушки (от тези с кехлибареният цвят или светло зелени, от сортовете Сиврия, Златен медал)

5 червени чушки

1–2 люти чушки (по желание)

1 малък патладжан

1 кг. картофи

2 едри, месести, сладки домата

1 пълна с.л. сладък червен пипер

сол на вкус

черен пипер на вкус

½ връзка магданоз

Приготвяне

В тенджера, на среден огън слагаме маста да се разтопи. Добавяме нарязаните на лунички лук и пиперките на едро. Посоляваме леко и запържваме за кратко, колкото да си позлатят ръбчетата. Намаляме още огъня и пържим бавно, докато омекнат зеленчуците. Внимавайте да не загорят!

През това време си почистваме и нарязваме патладжана на дребни кубчета, а картофите на средни по големина парчета.

Отвеждаме настрана тенджерата и добавяме червеният пипер. Разбъркваме и бързо добавяме картофите и патладжана. Разбъркваме отново всичко и доливаме малко топла вода. Водата да е до средата на зеленчуците. Похлупваме и оставяме да къкри на слаб огън. От време на време повдигаме капака, разбъркваме да не загори и ако се е изпарила  течността, добавяме още малко топла вода. Ако все пак е залепнало малко на дъното, не се притеснявайте. Това даже ще спомогне соса на ястието да стане плътен, без да се налага да го сгъстявате с други продукти. Просто често разбърквайте и ако е леко залепнало, го остъргвате своевременно с дървена лопатка, доливайте малко водичка и наблюдавайте. Когато картофите са леко омекнали поръсете с черния пипер и започнете да бъркате постоянно с лопатката.  ВАЖНО е черният пипер да се поръси на този етап, а не накрая! Водата пък, да не е над зеленчуците. От постоянното бъркане и остъргване по дъното, картофите ще се охлузят по ръбовете, някои ще се раздробят (не всички), а именно това е целта. Соса ще се сгъсти, почти като гъста каша. Когато сте доволни от гъстотата му добавете рендосаните домати, опитайте на сол и ако е нужно, посолете още малко. Нека ястието заври, да поври 5 минутки и тогава вече разредете с повечко топла вода, колкото да се покрие всичко. Похлупете и оставете да се готви още 15 - 20 минути на много тих огън. Изключете котлона, отведете настрана и поръсете с накълцан магданоз.

Това е постния вариант (без месо). Ние винаги го готвим постно, с пресни зеленчуци от градината. Днес обаче са от магазина, защото лятото още не е дошло. Но пък, задължително ще се повтори когато му дойде сезона.

Ако искате да е блажно (както го предпочитат повече мъжете), в началото вместо мас запържете 150 гр. пушена сланина/бекон и някакъв колбас, които извадете за да върнете в ястието в последните 5 минути (или заедно с магданоза). Вариантите са много. Една от най-харесваните рецепти обаче, си остава тая за „Циганско лечо”, която в действителност е и най-богата. Приготвя се със пушена сланина, свинско месо на късове и колбас. Без картофи, но с гарнитура от nokedli (това са вид шпеццели). И за тях ще ви говоря в бъдеще, защото са един от фаворитите ми от тази кухня.

Поднесете със зелева салата, поръсена леко с черен пипер и подправена само с оцет и олио. Или лятна, градинарска салата с домати, краставици, пиперки... каквато си я правите вие. Добро допълнение са и соленките с топено сирене от предишната публикация.

Иначе,  лечото е нещо като френският рататуй, понякога донякъде като нашия гювеч, но се готви само на котлон (не се пече) и няма зелен фасул, картофи и бамя в него. Аз обаче го готвя винаги с картофи. Важна е техниката на задушаване, с малко вода, постоянното бъркане и навременно остъргване на залепналите за дъното на тенджерата зеленчуци. Не се позволява да загорява!

Наистина, в някои рецепти за Лечо не присъстват картофите и тогава то съвсем се асоциира с  Рататуй. Тогава може да се консумира и студено, като салца, директно в комат пресен хляб.

Вижте как унгарците са надписали обложката на филмчето „Рататуй” :-)

Някога в Унгария не са се правили консерви с лечо, но днес се намират във всеки по-голям магазин. Прилича на нашите буркани с гювеч. Дори и у нас съм срещала буркани на които пише "Лечо", наподобяващи обаче на зимната ни подправка от надробени в бурканчета  кромид, чушки, моркови, домати. Но, от това никога няма да се получи Лечо, защото Лечо е начин на приготвяне на зеленчуците, и то пресни, а не просто същите, налични в чинията. Но пък, който иска да го консумира през зимата, трябва да замижи и да е готов,  да направи компромис с вкуса.

Соленки с топено сирене и кимион

Тези соленки се приготвят с масло, топено сирене и зърна кимион, поради което са особено ароматни и хрупкави. И калорични, разбира се. Затова ги приготвям в малки количества, като само в рядки случаи увоявам дозата.

Подобни малки питки (казвам питки защото са дебелки), са познати в различни краища на света под различни имена, като се приготвят както със солено, така и със сладко тесто, с добавка на семена, сирена, лук, зелени мерудии, спанак, коприва, ядки, плодове, шоколад и каквото се сетите още. В солените варианти може и е удачно да замените маслото със свинска мас. В Европа са познати с имената скони, погача, соленки ....

Рецептата я ползвам отдавна и не съм променяла до сега нищо в нея, но днес като погледнах в хладилника установих, че топеното, натурално сирене го няма. Имах една опаковка с друго топено, приятно ароматизирано с чесън и пробвах с него. Освен това, реших този път да направя соленките леко пикантни, като подправя тестото с малко ситно накълцана, свежа, червена люта чушчица. Получи се наистина добър резултат и... хм, май трябваше да удвоя дозата. Излапаха се за нула време.

Продукти

за тестото

200 гр. брашно

100 гр. меко масло

10 триъгълника топено сирене (около 100 гр.)

1 с.л. семена кимион / ким

3 яйца

1 к.л. сол (по преценка, защото сиренето е солено)

на вкус и по желание:

1 – 2 червени люти чушлета, наситнени 

за намазване

1 жълтък

1 с.л. пресно мляко

Приготвяне

От посочените продукти омесете гладко тесто, което разделете на 2 топки. Ако желаете, сложете ситно накълцано чили в едната половина или в цялото тесто.

Следва да разточите всяка топка тесто на кръг, с дебелина 1 пръст (не по-тънко!)

С нож нарежете кръга радиално, на триъгълници, които наредете в застлана с хартия за печене тава. Оставете ги да почиват 15-20 минути. 

Намажете ги с разбития с прясното мляко жълтък и печете, в предварително загрята на 200° фурна за 15 минути.

Не е задължително да ги оформяте на триъгълници - вкусни и красиви ще са и с квадратна, кръгла или друга форма. 

Соленките са особено апетитни и хрупкави както топли, така и поизстинали. Може да ги поднесете с основно ястие вместо хляб, за закуска, както и за хрупане с чаша хубаво, червено вино. Уверявам ви, че няма да ви стигнат!

Да ви е сладко!

Бобена салата с репички и пушена скумрия пребори стреса

Миналата нощ имаше земетресение. В 3 часа след полунощ се разбудихме в нестабилното си легло, което се люлееше като хамак, стените, прозорците и всичко в стаята скърцаше и се тресеше. Виеше ми се свят и едва се надигнах. Веднага осъзнахме какво става, а също че е и доста сериозно. Определено се уплаших много, но си наложих да запазя спокойствие доколкото е възможно. Застанах в рамката на вратата, вкопчих се в нея и единственото което помня като емоция, беше дългото очакване ужасът да спре, за да излезем навън. А навън бяха всички, уплашени, пребледнели, с децата, с кучето, едни по пижами, други наметнати я с яке или направо със завивките. Ние сме сами. Дъщерята е в Германия със семейството си и слава Богу, а синът ми учи в София. За него се уплаших. Подсъзнателно знаех, че е по-близо до епицентъра, за който пък бях сигурна, че е в България. Преди време попаднах на предаване по телевизията в което се обсъждаше, че София е сеизмична зона и в близките 10 години се очаква именно там унищожително земетресение. Сега това изскочи в съзнанието ми и не ми даваше мира. Адреналинът ми е бил на максимум, защото се усетих, че треперя, но не от студ. Дилемата беше дали да звъня посред нощ на детето или по-късно. Можеше да спи, да не е усетил нищо, а аз само да го разтревожа... но ако се повтори труса?... Звъннах. Веднага ми отговори, бодър и спокоен. Отдъхнах си за момент, но тревогата ми не мина. Каза, че е усетил всичко, но не се е уплашил, добре е и не мисли да излиза навън. На 15-тата минута след труса се разбра, че шестото ми чувство за пореден път не ме е излъгало. Епицентърът не само е бил в България, ами на 25-30 км. от столицата. Много е страшно в такъв момент да си далеч от децата си и да не можеш да направиш нищо. Можем само да се молим Бог да ни пази, всички да сме добре и най-вече те.
Поуспокоени се прибрахме, но до сутринта е люляло още няколко пъти. Аз не усетих последвалите трусове, но повечето хора са. През целия ден единствената тема по радиа, телевизии и на улицата беше нощният кошмар. 

По тая причина цял ден не съм се сещала за храна. Вечерта и съпругът ми каза, че не е много гладен, но все пак направихме една салата и това беше всичко на масата. Тя пък се оказа че била много вкусна, макар да беше пълна импровизация, направена като в унес. Затова ще ви я напиша, а ако ви допадне я опитайте.

Бобена салата с репички и пушена скумрия

Продукти

400 гр. червен боб Kidney от консерва

филето на 1 топло пушена скумрия

1 малка глава червен лук, нарязан на тънки лунички

1 стрък пресен чесън, наситнен

1 морков, сварен и нарязан на шайби

10 репички, разполовени или нарязани на шайби

1/2 връзка магданоз, накълцан на ситно  

1 клонче пресен джоджен, накълцан на ситно 

за дресинга

сока на 1/2 лимон

3 с.л. зехтин екстра върджин

1 равна ч.л. горчица

черен пипер на вкус

За да направите салатата е необходимо само да отделите филето на рибата, като обелите преди това кожата й и премахнете внимателно всички костици. После я съберете в купа със зеленчуците и тревите. Залейте с предварително направеният сос - дресинг. 

За соса разбийте всички продукти с тел или вилица и хомогенизирайте добре сместа.

Сол не се полага - и рибата, и боба от консервата съдържат в себе си достатъчно.

Салатката е готова. Сервирайте с ракийка или бяло вино. 

Добър апетит! :)

Ето, вече се усмихвам!  Усмихвайте се и вие, защото усмивките са най-доброто лекарство!

Бугаца - гръцка баница с грис

„  - Бабо, баница ли има?

   - Бугаца, баба, бугаца. Щеш ли? ...  Бонча! Тури на дятето, мари! „

В последните няколко дни разлиствам стария, дебел тефтер с рецепти, записвани с десетилетия, в търсене на една определена. И представете си, вътре няма ни една рецепта за баница. Брей, казвам си, толкова баници съм яла, коя на едната баба, коя на другата, мамини разни разнообразни, коя от коя по-хубава, а да не съм записала ни една?!  Колко пък аз съм извъртяла, охо... точени, теглени, мятани и пак не съм писала. Започнах да си припомням коя баница на кой е била специалитет, коя е само по повод точена, коя за всеки ден, коя гръцка, коя българска или унгарска. Едната ми баба (по майчина линия, унгарката) първо точеше корите, а после ги теглеше, теглеше...  като покривки ставаха.  Правеше ги толкова тънки, че наистина, вестник се четеше през тях. Пробвала съм! Правеше баница с кисело зеле, баница с тиква и орехи, баница със сирене и много яйца, с праз, с месо, штрудели разни...  Нямах фаворит от нейните, всички харесвах. О, страхотна майсторка беше! Мама се опитваше да я стигне, но като видя, че няма да станат тънки корите й като бабините, се справяше само с точилката. Е, пак стваха бниците й, и то вкусни, ама бабините... 

Другата ми баба (Златка, гъркинята) не можеше да точи. Правеше ги с готови кори и най-вкусната баница, със спанак е излизала от нейните ръце.  Добавяше ориз в плънката, при спанака и ставаше една мека, копринена. Докато пораснах гледах, опитвах от всичко  и се научих да точа, да тегля, че след време да въртя даже корите над главата си. Синът ми беше много впечатлен като малък от това ми действие и все искаше да опитва,  но винаги успяваше само да  оцапа кухнята и главата си.

Та днес се сетих, че баба ми Златка правеше бугаца, сладка баница. Ама, каква само беше...  сочна и много ароматна. За жалост, това ставаше само когато някой роднина или познат ни дойдеше на гости от Гърция, и донесеше специалната подправка – мастика. Мастика, ама не тая дето се налива в чашки, мирише на анасон и прави страхотни кристали във фризера. Мастиката, дето баба слагаше в бугацата беше на малки камъчета. Досетихте се, че става въпрос за смолата мастикс, добивана от мастиковото дърво  (Pistacia lentiscus), нали? С нея бабината бугаца миришеше вълшебно. Обаче, въпреки че помня наизуст всички рецепти за баници, точно за бугацата не помня друго, освен че беше сочна и пухкава и се правеше с мастикс. Потърсих в Google и излязоха толкова различни рецепти, повечето придружени с разгорещени спорове около названието, продуктите  и изпълнението, че тотално се обърках. Остана да се доверя на "оригинала", от някой гръцки сайт. Не говоря езика, но пък технологиите са толкоз напреднали днес, че не е никакъв проблем да чета публикации на него. И се започна едно търсене, едно срявняване... дълга работа. Оказа се, че да се намери оригиналната  рецепта изобщо няма как да стане. Е, то е ясно, че колкото домакинства, толкова и вариации, но все пак се надявах да е в общи линии една рецепта. А то, едни слагат яйца в пълнежа, други не. Едни я сиропират, други я пудрят. Някои ароматизират с розова вода, други казват, че с портокалова е незаменима. 

Брей, никъде обаче нямаше с мастикс!

Но бях решила. Днес ще се прави БУГАЦА!

Е, направих я и да ви кажа май стана като бабината. Щом аромата и ме върна в детството, значи съм успяла. Много съм доволна от резултата!

Получи се точно каквато исках - мека, ароматна, с хрупкави кори и сочна плънка. Даже съседката каза, че яла такава баница в Солун. :)

БУГАЦА

Продукти

За тавичка с размери 30 x 25 см.

450 гр. (1 пакет) кори за баница

150 гр. разтопено масло

за крем - пълнежа

1 л. прясно мляко

200 гр. грис

200 гр. захар

щипка сол

2 пликчета ванилова захар

5 зърна мастикс (счукан на прах) или ½  к.л. готов на прах

2 с.л. масло

за поръсване

канела

пудра захар

Приготвяне

Поставете в тенджера млякото, захарта и мастикса  да се затоплят.

Малко преди завирането им добавете солта, ванилията и посипете на тънка струя гриса.

Бъркайте с тел, докато се сгъсти крема. Премахнете от котлона, добавете маслото и бъркайте докато се стопи напълно. Оставете крема да се охлади и стегне леко.

Намаслете правоъгълна форма(30-25см.) 

Застелете с 9 листа кори, като поръсвате помежду им с разтопено масло. Те ще са по-големи от тавата и ще остават да висят извън нея. 

Отгоре разстелете полуизстиналия  крем и загладете повърхността.

Свийте навътре, над крема стърчащите краища от корите.

Покрийте с останалите кори, като отново намаслявате всяка. Останалото масло посипете отгоре.

За да бухне и се разлисти баницата НЕ НАТИСКАЙТЕ КОРИТЕ!

Печете бугацата в предварително загрята на 200° фурна за 30-35 минути, или до златист загар. Завийте я, за да се задуши леко, след което я оставете да изстине напълно.

Нарежете я на парчета, поръсете с канела и пудра захар и поднесете.

Аз не я изчаках да се охлади напълно, когато я напудрих и поднесох. Във вътрешността си беше все още леко топличка, но ни допадна много. Даже май повече. И не пудрих с канела, защото ще ме изселят от дома. :)

Както вече казах, бугацата става сочна и по тая причина е удачно да се хапва с вилица, макар че ние си взехме направо лъжичките. И да знаете, че много засища.

Едно парче си хапнах и вече ми беше тежко, въпреки че на устата й се искаше още. 

„... Е, бабо, много сладка бугаца! Дай  едно флидзанче водичка!”