Теменужена торта с крем Англез и Маскарпоне

Топла, пролетна вечер, приятен разговор с мила приятелка насред красив и спокоен парк и безброй прекрасни и нежни, срамежливо притихнали теменужки... Хипнотизираща гледка, две секунди съзерцание и тортичката вече изплува с цялата си прелест във въображението ми. Решението дойде веднага и докато се прибера у нас, малко по малко вече я сглобявах в съзнанието си – пухкави, пандишпанови блатове, леки и сочни, с наситен жълт цвят от домашни яйца, над тях нежно теменужено желе с омайващ аромат и нежен вкус, няколко целувки за разкош и страхотен мус от крем Англез, смесен с Маскарпоне и бял шоколад. Чиста, снежно бяла външност, деликатно изпъстрена с малки, весели цветенца.

Изпълнението малко закъсня заради неотложни ангажименти, но през цялото време я виждах готова пред мен. Май никога до сега не съм изпитвала такова нетърпение за торта. И два дни по-късно тъкмо я завърших, курдисах я на масата да я снимам и... телефонът иззвъня, за да разбера, че тръгвам на път. Резнатото парченце от снимката сервирах на милото, докато аз стягах багажа. Изчезна светкавично. Отделих в кутия за милата приятелка и тръгнах. Всичко останало бе лакомо унищожено същата вечер от една младежката компания. Добре, че милото ми предложи да опитам от неговото парченце, че поне да знам какъв вкус съм докарала. Ами... точно както си го представях – мека, сочна торта, с вълшебен теменужен аромат и нежен крем. И понеже едно залче не ми стигна, определено ще има бис у нас. :)

За вас рецептата и горещата препоръка да я опитате някой ден.

Продукти

/за торта с ø 24 см./

за основата

6 яйца

100 гр. брашно

3 с.л картофено брашно (смлени люспи за картофено пюре)

100 гр. пудра захар

1 ванилова захар

30 гр. разтопено масло

щ. сол

за сиропиране

2/3 ч.ч. прясно мляко

за крема

250 гр. сметана за разбиване (може и растителна, но с млечна е по-вкусно)

500 гр. сирене Маскарпоне

200 мл. млечна сметана

200 мл. прясно мляко

1 щ. сол

1 шушулка ванилия

3 жълтъка

3 пълни с.л. пудра захар

200 гр. бял шоколад

2 пликчета желатин

за теменуженото желе

2 пликчета бонбони „Виолетки“ (Теменужки)

1 ч.ч. вода (250 мл.)

1 пликче желатин

отделно

½ ч.ч. черни боровинки

за целувките

3 белтъка

200 гр. пудра захар

1 ванилова захар

за измазване на тортата

125 гр. меко масло

5 равни с.л. пудра захар

за декорация

250 гр. сметана за разбиване

едно букетче теменужки (диви или питомни, но най-добре домашни и не третирани с химикали)

Приготвяне

Най напред си пригответе целувките. Може и от предния ден.

Включете фурната да се загрее на 120 °

Разбийте белтъците до твърд сняг, след което продължавайки разбиването добавете ванилията и захарта на порции. Бъркайте докато сместа се сгъсти и започне да лъщи. Застелете тавичка с хартия за печене. Прехвърлете белтъчният сняг в пош с къдрав накрайник и шприцовайте върху хартията малки, симпатични цвлувки, които сложете във фурната да се сушат за около час и половина до два. Изключете фурната, пъхнете една лъжица в горния край на вратичката й, за да я държи леко открехната и оставете целувките вътре докато се охладят напълно.

Няколко ще ви трябват за декорация, затова отделете най-сполучливите, а останалите ще ползвате при сглобяването на тортата.

на блата

Включете фурната да се загрее на 170°

Разделете яйцата на жълтъци и белтъци.

Пресейте заедно брашната.

Разбийте белтъците със солта на пухкав сняг. Към края на разбиването добавете захарта и ванилията и разбийте до твърди връхчета.

Добавете жълтъците 1х1 като продължите миксирането, но на по-ниски обороти.

Добавете на порции пресятото брашно и внимателно хомогенизирайте сместа със шпатула или дървена лъжица.

Накрая налейте на тънка струя разтопеното масло и разбъркайте докато напълно се поеме.

Намаслете и напудрете с брашно тортена форма с диаметър 24 см. и прехвърлете в нея тестото. Пече се наведнъж за около 30 минути. За по-сигурно направете проба с клечка – трябва да излиза суха. Не препичайте! Повърхността на блата трябва да е еластична, при лек натиск трябва да пружинира.

Охладете върху решетка, след което разрежете хоризонтално на три равни части.

на крема

Разбийте сметаната (250 гр.) на пухкав крем.

Отделно разбийте и Маскарпонето за кратко, колкото да стане пухкаво и то.

В касеролка смесете млечната сметана (200 гр.) и прясното мляко + солта и семенцата на шушулката ванилия. Сложете на котлона да заври и веднага отведете. Нека се охлади малко. По желание може да прецедите, за да отделите ваниловите семенца. Аз ги оставих.

В малка тенджерка разбийте жълтъците с пудрата захар до пухкав крем, докато сместа побелее. Внимателно налейте  малко от топлата млечна смес и разбъркайте хубаво. Сложете на котлона и на бавен огъна при непрекъснато бъркане добавете на тънка струя останалото количество ванилово мляко. Бъркайте докато се сгъсти достатъчно, за да може да се покрие обратната страна на лъжицата с крем (да се задържа по нея без да пада). Добавете белия шоколад (рендосан) и бъркайте, за да се стопи. Отведете така полученият шоколадов крем Англез да се охлади. За да не хване коричка, покрийте със стреч фолио като го поставите съвсем ниско, до повърхността на крема – така няма начин да влезе въздух, който е причина за изсъхване на повърхността на кремчетата.

Когато крема изстине го добавете на порции към Маскарпонето като редувате порция крем Англез, порция разбита сметана. Хомогенизирайте добре сместа.

Получава се пухкав мус.

за теменуженото желе

Сложете бонбоните „Виолетки“ в малка касеролка и налейте върху тях 1 ч.ч. вода. Сложете на среден огън да се разтопят и отведете.

Междувременно разтопете на водна баня наведнъж желатина за крема и за желето (общо 3 пликчета)

Една трета от желатина добавете при разтопените теменужки за да направите желето, а другите 2/3 в крема, за да се стегне и да стои стегнато между блатовете.

Сега да наредим тортичката:

Работете бързо, докато желатинът не е напълно стегнал!

В тортения поднос центрирайте тортен пръстен (ринг), който предварително сте нагласили на 24 см. и поставете в него един от блатовете. Леко сиропирайте с прясно мляко. Отгоре налейте половината от теменуженото желе и разстелете равномерно навсякъде.. Нахвърляйте половината от боровинките и сипете половината от крема. Заравнете повърхността и натрошете половината целувки върху крема. Поставете втори блат, сиропирайте го с прясно мляко, излейте и заравнете останалото желе, нахвърляйте останалите боровинки и сипете другата половина от крема. Заравнете повърхността и натрошете другата половина целувки. Поставете последния блат и приберете тортата за около половин час във фризера (за по-бързо) да се стегне.

През това време разбийте мекото масло с пудрата захар на пухкав крем.

Охладената торта извадете и освободете от пръстена (ринга). Измажете я отвсякъде с маслен крем и приберете в хладилника.

Разбийте сметаната. Ако ползвате неподсладена може да добавите и малко пудра захар на вкус. С нея украсете тортата, а малко преди сервиране декорирайте с измитите и отцедени от водата теменужени цветчета. Ползвайте само цветовете.

Ако предпочитате, може да захаросате теменужките. За целта с помощта на четка за рисуване ги намажете с леко разбит белтък и поръсете нежно с фина кристална или пресята пудра захар. Така приготвени, те ще са по-трайни, отколкото необработените.

Ако сте любители на торти с по-балансирана сладост, то тогава намалете количеството на бонбонките за желето - ползвайте 1 пликче или пликче и половина. От тях именно идва голямата сладост, която според синът ми била малко в повече. Аз също съм на това мнение, но пък половинката каза, че и така си е много добре. Всичко все пак е въпрос на вкус и нагласа.

Чаша млечен ликьор или коктейл е чудесно допълнение.

Опитайте и нека ви е сладко!

Следвеликденско, разтоварващо и едни емпанади за отскок

Минаха и тазгодишните великденски празници – шарени, вкусни, с богати трапези, в приятни компании, слънчево-дъждовни, ухаещи и много вълнуващи. Опасявах се, че навъсеното време ще ми развали настроението и за малко да успее, но слънцето нали си ме обича, та се показа в цялата си прелест точно за празника. След обилните валежи, след не една внезапна баня под дъжда, така блесна, че ми бе все едно мокра ли съм, кална ли съм и имам ли клони и листа в косата :) Грабнах камерата и се завирах във всяка нива, дърво и храст, попаднали в капана на златни лъчи. Страхотно ми подейства цялото това цапащо и мокрещо занимание, заредих батериите за известно време, поне докато не ме връхлети следващата луда вълна ;)

Настроенията се сменяха с картините – от бяла нежност и ароматно опиянение в радостно, пеперуденo…

… oт плахо съзерцание, през възторг и страхопочитание.

После дойде ред на релакса и насладата,

на любопитството

и безцелното мотаене.

... и ето, че вчера бе поредният, вторият голям пролетен празник - Гергьовден. Празници да искаш в нашата страна - поводи колкото щеш, ако пък няма, ще си намерим, нали? ;) И всичките придружени задължително с дълги, пълни трапези, наредени с вкусотии, заобиколени с шумни, весели компании. Агнето с апетитна коричка, виното пивко, ракията люта, а приказката сладка! Само някой да се е оплакъл! :)

Да, аз съм оплакваща се – всичко, дето ще се настани на масите, не само трябва да мине първо през моите ръце, че и да се дегустира преди да се предложи, а това не е лека задача. Че загорях една тенджера няма да крия, но когато си нямаш помощници, се случват и такива неща...

След купона и веселието идва отрезвяването – тежко ни е, хапка да не видим, та следпразнично я караме на салатки. За тях няма да говоря... или може би друг път, но днес ще ви споделя едни вкусни закуски, които много обичаме у дома – емпанади (empanada). Това са вид латино-"банички" с най-разнообразна плънка, в зависимост от региона в който се приготвят. Пак по същата причина се делят на печени и пържени. Най-популярни са тези с месна плънка – телешко, но разбира се приготвят се и със свинско, пилешко, морски дарове. Има също вегетариански и сладки варианти. Сервират се като закуска или бърз обяд, с подходящ сос или зелена салата. Тестото за тях е маслено, разточено на тънко, но аз реших този път да експериментирам и ги направих с маено. За резултата сами преценете.

Емпанади с маено тесто и телешка кайма

Продукти

за тестото

1 кг. брашно

1 с.л. сол

2 яйца

4 с.л. зехтин

40 гр. свежа мая

1 к.л.. захар

1 ч.ч. хладко прясно мляко (250 мл.)

300 мл. хладка вода

1 равна с .л. куркума (по желание)

за плънката

500 гр. телешка кайма (може и друга по ваш избор)

3-4 с.л. олио

3 глави лук

1 скилидка чесън (1 малък стрък зелен чесън)

1 к.л. червен пипер

300 мл. пасирани домати (по желание може да се пропуснат)

сол и черен пипер на вкус

1 с.л. наситнена мащерка

за намазване

1 яйце + 1 щ. куркума

Приготвяне

Пресейте брашното със солта и го сложете в дълбока купа. Направете в средата му кладенче, в което сипете разбитите яйца, зехтина и разтворената в прясното мляко мая. Замесете меко и гладко тесто, като постепенно добавите и водата. Поръсете го леко с брашно и покрийте за около час и половина, докато удвои обема си.

За плънката почистете и надробете лука и чесъна на ситно.

В дълбок тиган налейте олиото и сложете на среден огън да се загрее, след което добавете лука и чесъна и пържете няколко минутки, колкото да омекнат. Добавете каймата и с помощта на вилица я намачкайте добре на колкото може по-ситно. Пържете я като постоянно бъркате, докато хубаво се зачерви. Отведете настрана, добавете червеният пипер, разбъркайте и бързо налейте пасираните домати. Върнете на котлона, разбъркайте отново, намалете огъня до слаб  оставете тихо да къкри, докато течността се изпари. Изключете котлона и дръпнете тигана настрана. Подправете със сол и черен пипер на вкус, поръсете с мащерката и разбъркайте. Нека се охлади, преди да направите емпанадите.

Когато тестото втаса, аз го разделих на две части. Едната преомесих с куркумата – поръсих го с нея и просто го месих няколко минути, докато тя се разнесе навсякъде. Оцвети се в красив жълт цвят. Другата половина оставих бяла. После разточих всяка една на много тънка кора (към 2-3 мм.) и изрязах кръгове с диаметър 10-12 см. Във всеки един от тях сложих по супена лъжица от плънката и прегънах на две. Краищата прещипах и оставих да втасат отново.

Едната половина с бялото тесто намазах с разбито яйце и щипка куркума. Тях изпекох на 220° за около 15 минутки.

Другата половина, с оцветеното в жълто тесто не съм мазала с нищо, защото реших да изпържа, като пирожки. Исках да видя каква ще е разликата и кои ще ни се харесат повече. Пържат се в много мазнина, на среден огън за по минутка-две от всяка страна. Естествено, надуха се повече, даже много и станаха толкова големи, че аз лично не можах да се справя и с една. 

На мен ми харесаха повече печените – по-крехки, меки отвътре, с леко хрупкава коричка и не така мазни са.

Пържените хареса момчето ми – по-пухкави, меки, обемни и макар да ги изцедих върху кухненска хартия, пак се усещаше леко мазнината, в която се пържиха. Задължително се държат със салфетка... или само с върха на два пръста. :)

Традиционалистът пък отсече да му направя пак, но с кори за баница – т.е. търси си любимият бюрек с кайма. И си ги получи още на другия ден – станал рано и отишъл в другия край на града за кайма, събуди ме с кафе в леглото и после ми напомни с усмивка какво съм му обещала. ;) Е, как да не му угоди човек?!

Опитайте и да ви е сладко!

Пица гратен с хляб

Днес няма да ви дотягам с история, и дълго описание на вида, вкуса и ефекта от тази закуска. Закуска казах, да, но може да се поднесе и като основно ястие. Идеята ми дойде внезапно. Предната вечер месих тесто за пица, а при мен е вече традиция да замесвам повече от него, повече отколкото ще ми е нужно за пиците. Така че винаги след това останалото тесто става на хляб, питки  или просто на сутринта изпържвам от него мекици. Този път, докато фурната беше още топла набързо завъртях няколко питки и ги изпекох. Имах останал от предния ден и хляб, който определено трябваше да се оползотвори. На сутринта в хладилника намерих останала малко шунка и парче кашкавал и идеята вече се визуализираше в съзнанието ми. И ето така се получи, че днес имахме една бърза, лесна и много вкусна закуска. Нещо ново, по-различно и атрактивно.

Ако вече съм ви накарала да се облизвате лакомо и да пожелаете да си направите и вие, ето рецептата:

Продукти                                                                                                 

/за тава с Ø 26 см./

15-16 тънки филийки пълнозърнест хляб (може и тостерен)

15-16 резена шунка (пушено филе или някакъв колбас)

15-16 резена кашкавал

15-16 тънки шайби червена чушка

200 гр. майонеза (лайт или класик)

5-6 с.л. зехтин (олио)

за заливката

4 яйца

150 гр. сирене

1 ч.ч. кисело мляко

за поръсване

няколко свежи стръкчета мащерка и магданоз (опция: с джоджен )

100 гр. кашкавал

Приготвяне

Ако хлябът ви е цял, нарежете го на тънки филийки. Същото направете с шунката и кашкавала.

Включете фурната на 220°

Намаслете обилно дъното и стените на тавичка с не залепващо покритие.

Намажете всяка филия тънко с майонеза, отгоре сложете по резен шунка, кашкавал и шайба чушка. Наредете филиите изправени една до друга в тавата. Когато направите полукръг, леко ги наклонете настрана, да полегнат и допълнете подредбата с останалите, докато образуват красива спирала. Ако в средата се е оформила дупка, запълнете и нея.

В купа разбийте яйцата със сиренето и киселото мляко и залейте с тях филиите като се постараете да попадне навсякъде от заливката. 

Отгоре поръсете леко със зелените мерудии и пъхнете в загрятата фурна за около 15 минутки или докато се образува красива, златиста коричка.

Извадете тавичката, поръсете с рендосан кашкавал и върнете отново във фурната за минутка – две да се разтопи кашкавала.

Извадете и оставете да се охлади малко, след което поднесете с хубав, домашен яйрян.

Това е! Лесно и бързо. Да ви е сладко! :)

За цветята в чинията и един вкусен крем с люляк

Отдавна вече цветята на масата ни не са само букети във вазата, а могат и да се похапват. Знаем всички, че от тях се правят ароматизирани води, които се ползват в парфюмерийната и козметичната индустрия. Розата е царицата в това отношение. Но знаем също, че розовата вода се ползва и в сладкарството, както и тази от лимонов, портокалов цвят, цвят на лайм и грейпфрут. За направата на прекрасни чайове ползваме цветовете на лайка, липа, мащерка, кантарион, хризантема, бергамот, лавандула и още много, и много. Но опитвали ли сте да ги консумирате свежи, току що откъснати?

У дома имаме традиция в похапването на свежи цветя. Спомням си, че веднъж като момиче, на село в градината на баба не знам защо, но бях решила да „опаса“ розите й. Скъсах няколко от венчелистчетата им и ги опитах. Харесаха ми и като се започна едно хапване на розови листенца... дъвчех си ги доволно, до момента в който баба изпадна в потрес – най-красивите и едри рози бяха останали само с дръжки, а устата и езикът ми бяха посиняли от тях. Но бяха толкова ароматни и вкусни! :) Нищо не ми стана. Може би защото имах тренинг с розовото сладко. След години, моята дъщеря, тогава съвсем мъничка, възпрепятствала на мама едно гости. Жената купила букет карамфили (по онова време само те се намираха целогодишно), сложила ги във вода и влязла да си вземе душ преди да излезе, а малката й внучка докато скучаела, решила да си похапне карамфили. Така изчезнали не един или два, а цели три карамфила от общо седем. Не стига, че уплашила баба си, ами как с четен брой цветя на гости да отидеш, пък три били малко. Така че, никой никъде не отишъл. По-късно пък милото ме изненада, когато веднъж спря колата в планината до един акациев храст, откъсна няколко грозда и взе да си ги яде като козичка. Много били вкусни. Опита се и мен да привлече в заниманието си, но „аз коза не ставам!“ :) Мина време преди да се реша да опитам, че после взех и лимонада да правя с нея, и да я панирам... Но, когато и да сложех цветя в салатата или да гарнирам нещо с тях, винаги бяха грижливо отделяни от момчетата.  До онзи ден, когато им поднесох за пореден път цветен крем. Никой не махна и едно цветче дори. Излапаха всичко до шушка. Накрая се сетиха да ме питат  „Ама, люлякът не е ли отровен?!“  Е, не е! Ако се консумират само венчелистчетата без тичинките, нищо няма да ни стане. И не само това, ами запазва донякъде уханието си в десерта. При това толкова вкусен и ароматен стана, че ако не внимавах за килограмите и ако не бих изглеждала лакома, бих си хапнала с огромно удоволствие още една порция от него. :)

Та, за смелите и експериментаторите рецептата е тук:

Люляков Бавароаз

Продукти

/за 4 порции/

600 мл. пълномаслено пресно мляко

4 яйца

5 с.л. захар (ползвах тръстикова)

2  пликчета  желатин

1 шушулка ванилия

60 гр. масло

600 гр. сметана + 3 с.л. пудра захар

1 с.л. кокосови стърготини

отделно

1 пълна шепа цвят от люляк (в случая лилав)

100 мл. прясно мляко

3 ягодки

Приготвяне

Люлякът, който ще използвате е хубаво да е със силен аромат и трябва да е набран от чисто място – да не е крайпътен, напрашен от автомобили и със сигурност да не е третиран с препарати. Измийте го и изтръскайте водата. Съберете цвета му като леко издърпвате всяко цветче – то ще се отдели с лекота като тичинките ще си останат на дръжката.

Сега сложете в малка купичка или касеролка 100 мл. прясно мляко да се загрее. Точно преди завирането му го отведете настрана и сипете в него 2/3 от люляковият цвят. Отделете само малко за декорация на готовия крем. Похлупете съда и го оставете настрана да се охлади, след което прецедете млякото.

Накиснете желатинът в 6-7 с.л. студена вода. 

Разбийте сметаната с пудрата захар на пухкав крем.

В друга касеролка сложете останалото мляко да заври като добавите в него семенцата на разполовената шушулка ванилия. Когато заври отведете настрана.

Междувременно разбийте целите яйца със захарта и люляковото мляко. Прецедете ваниловото мляко (ако не ви пречат ваниловите семенца може да пропуснете прецеждането) и на тънка струя при постоянно разбиване с телта го добавете към разбитите яйца. Върнете съда на котлона и на среден огън продължете да бъркате, докато крема започне да се сгъстява. Добавете маслото, разбъркайте и отведете настрана и да се охлади малко. Когато можете да потопите пръст в него и да не ви пари, загрейте желатина на водна баня, докато се втечни и го добавете в крема. Разбъркайте и съберете с половината от разбитата сметана. Щом крема се хомогенизира, бързо го разпределете в порционни чаши и приберете в хладилника да се охлади и стегне.

Останалата разбита сметана подправете с кокоса и прехвърлете в пош с къдрав накрайник. С нея гарнирайте крема. Поръсете отгоре с малко люлякови цветчета от заделените и украсете с ягодка.

Кремчето се получава много леко като мус, приятно сладко и с нежен аромат, който ще ви накара да мъркате от удоволствие. :)  Цветчетата люляк придават с всяка лъжичка освен хубав мирис и един леко тръпчив вкус, който е нещо ново и много приятно като усещане. 

Опитайте и да ви е сладко! 

И няколко любопитни факта за люляка:

Наименованието на растението (Siringa) идва от гръцката дума "syrinx", която означава тръбичка и е свързана с тръбовидното устройство на цветовете. Така се наричала и свирката, която бог Пан направил от стеблата на тръстиката - нимфа. 

.....

"  ...  А преди 446 години един европейски император получава дар красив храст. Само след половин век от рядкост, великолепният храст започва да краси всеки дом и парк. Syringa vulgaris - това е неговото латинско наименование. Иначе ние го знаем като Люляк! 

Любопитно е, че най-обилно и разкошно цъфти в Скандинавия. А родината му е Персия, днешен Иран. Символ на различни настроения е люлякът. Казват, че колкото по на Изток отиваш и ти подарят люляк - то искрено желаят повече да не те видят. Затова тръгни на запад, защото подаряването на лилавото великолепие може да значи само и единствено „Обичам те!” Както се казва „Свят , като цвят!” Между другото може би не е случайно, че Lilas са нарекли персийците люляка, което в превод означава...”цвете”! ...  "

.....

Знаете ли че, люлякът и момината сълза не се понасят? Нито във вазата, нито в градината могат да виреят заедно. Защо ли? На вас оставям да разберете. ;)

Ориз с пилешки дробчета, тъмни стафиди и кедрови ядки

За редовните посетители днешното заглавие може да се стори познато. Да, много обичаме у дома ориз и често го консумираме. Има го застъпен в блога като основно ястие, като гарнитура, като десерт дори. Показвала съм ориз с пилешки воденички, ориз със свинско по китайски, ризото с гъби, сладко суши, в разни супи и гарнитури. Ризотото обаче е един от най-предпочитаните му от нас варианти - сочно, със зеленчуци или с месце няма значение, винаги е добре прието. A сега на вниманието ви представям и един пилаф. С пилешки дробчета. Казвам пилаф не случайно – рецептата е турска,  много популярна. Характерно за нея е добавянето на сладки стафиди и ядки – за предпочитане кедрови или белен фъстък. С фъстък на мен повече ми хареса, на момчетата пък с кедровите ядки. Подправя се с джоджен и розмарин – две силно миризливи треви, чиито аромати някак се допълват, противно на съмнението ми, че ще се бият за доминация. За капак накрая не се сдържах и поръсих с малко свежа мащерка – не мога без нея и когато я имам, не пропускам да я набутвам кажи-речи във всичко. Казвала съм не веднъж, че тя е царицата на подправките в моята кухня. :)

А пилафа ето как да си приготвите, в случай, че ви допада идеята:

Продукти

/за 4 порции/

½ ч.ч. олио /или зехтин/

1 глава лук

30 гр. кедрови ядки /или печени, белени фъстъци/

500 гр. пилешки дробчета

2 ч.ч. ориз

3 ч.ч. гореща вода

1 дафинов лист

1 малко клонче розмарин

1 ч.л. сол

черен пипер на вкус

2 равни с.л.  стафиди (тъмните са за предпочитане)

няколко клончета магданоз

2 клончета пресен джоджен (само листата)

1 с.л. масло (по желание)

Приготвяне

Почистете ориза, измийте го и го оставете за 1 час да кисне в топла вода, след което го прецедете много добре и оставете настрана.

В дълбок тиган с не залепващо покритие сипете мазнината и загрейте на среден огън. Добавете почистеният и наситнен лук. Пържете докато леко пожълее и добавете кедровите или фъстъчени ядки. Продължете да запържвате за още около минутка, докато ядките се избистрят.

Идва ред да се добавят почистените и надробени на кубчета пилешки дробчета. Продължете да пържите докато ръбчетата им се позлатят и хванат коричка. Добавете ориза в тигана, дафиновият лист, клончето розмарин, стафидите, поръсете със сол и черен пипер, налейте водата и разбъркайте. Намалете огъня до слаб и похлупете с капак. Гответе до полуготовност.

Малко преди оризът да поеме всичката течност извадете дафиновия лист и розмарина. Опитайте ориза и ако е нужно добавете още малко вода. Разбъркайте и изчакайте ястието да се посгъсти. Тогава (трябва да е все още е сочно) изключете котлона и отведете тигана настрана. Поръсете с наситнен магданоз и джоджен, разбъркайте, похлупете отново и го оставете така за 30 минути на топло (на печката или във фурната).

От мен и една екстра - почти винаги преди да го захлупя да почива, добавям супена лъжица масло, което допълнително обогатява вкуса, а го и прави някак по-нежен.

Преди сервиране поръсвам порциите леко със сушен и стрит розмарин и няколко листенца мащерка. По желание и с много мъничко прясно смлян черен пипер.

Зелената салата е задължителна, както и чаша хубаво бяло вино. :) Наздраве!

А с последната снимка ви пожелавам красиви, слънчеви и изпълнени с добро настроение почивни дни! Плюс това тя е и една малка подсказка за това какво съм ви приготвила за следващия път ;) 

До скоро!