Банани в раирани пижами

- Мислиш ли каквото и аз си мисля? (тук се появява една голяма, хитра и самодоволна усмивка, топяща всякакви ледове)

- Да, точно това си мислих! – отговорих на синът ми, който се опитваше едновременно да ме помоли да му угодя подобаващо и в същият момент ме умилостивяваше, повтаряйки заучените фрази от прословутите анимационни герои. „Банани в пижами” беше емблематично за онова време филмче, с което децата заспиваха вечер и почти всички знаеха този диалог наизуст.

А понеже връзката майка-дете е невероятно силна и необяснима, мама винаги си мисли същото!  :-)  На шега или не, но истината е, че имам силна връзка с децата и половинката си – винаги мога да ги провокирам да ми се обадят примерно, или обратното – те мен..

И днес, само като ми показа малкия бананите, усмихна се чаровно и вече знаех какво иска – бутер банани, които много ни харесват и поради особеното оформление ги нарекохме 

Банани с раирани пижами

Големи хора сме, да, но се шегуваме у дома все още по този начин, все още пазим онова детското в нас и за радост то все още успява да си пробие път през сериозността на делника. Но да ви напиша и рецептата:

Продукти

/ за 6 броя /

1 пакет бутер тесто – 400 гр.

1 яйце

3 банана

2 пликчета ванилова захар

½ ч.ч. захар

Приготвяне

Включете фурната да се загрява на 220°

Размразеното тесто (може да го размразите от предния ден в хладилника) разточете на кора с дебелина 2-3 мм. и размери според големината на бананите.

Захарта смесете с ванилията и поръсете обилно кората, като заделите известно количество (горе-долу половината), с което да поръсите бананите и повърхността им когато ги завиете.

Всеки банан разполовете на две по дължина, а тестото нарежете на 6 правоъгълника. 

На всеки правоъгълник направете вертикални нарези в отсрещния край, а в този от към вас разположете бананите. Поръсете и тях с малко захар (вариант е течен шоколад или крем от масло с мед), а краищата на квадратите намажете с разбито яйце. 

Завийте всеки банан и леко огънете, за да се отворят процепите.

Подредете ги в тавичка застлана с хартия за печене, на прилично разстояние едно от друго, намажете отгоре с разбито яйце и поръсете обилно със заделената захар.

Печете до красива, златна коричка.

Поднесете леко охладени и да ви е сладко! 

Плодов десерт със сливи

Преди доста време попаднах на снимка с невероятно изглеждащ десерт от сливи - някакво рубинено бижу, което така се загнезди в съзнанието ми, че си обещах непременно да го направя.  Обещах си, но и аз не знам защо толкова дълго отлагах, до преди няколко дни, когато известно количество сливи, вече доста поузрели, се мъдрееха на масата самотни и никой не посягаше към тях. Сливите у дома се похапват, когато са една идея пред узряване – да не са твърде кисели, но не и сладки, да са леко хрупкави. Дожаля ми за плода и се захванах да ги оползотворя.  Много бяха меки, за сладко в никакъв случай не стигаха, пък и имам в избата, а и то не върви много у нас... освен в кифлички.

Все пак ги обелих и месото смлях на пюре. Тогава ми светна за оня сладкиш, с рубинен цвят. Потърсих в архива си с рецепти, но не го намирах никъде, явно бях пропуснала да го запазя. Напънах се да се сетя къде съм го виждала, но и там ударих на камък. Хм, и какво сега? Няма да си го направя ли?... Да бе, почти го бях започнала, няма да се отказвам! Много добре помня визията му – тъмна основа от плод и ядки, отгоре дебел пласт желирано пюре от сливи. Ама кое, как и колко нямах си и на идея. Веднага се задейства експериментаторът в мен и се получи нещо много, много вкусно, дъхаво и красиво - сърце, поръсено с какао, скрило в сърцевината си туптящата си, рубинена същност.

Пастички  с шоколад и желе от сливи

Продукти

/за 8 броя/

за плодовото желе

около 500-600 грама добре узрели сливи (най-добре сорт Black Diamond )

2 с.л. захар (по желание)

зърната на 5 -6 шушулки кардамон (много ситно натрошени)

1 пликче желатин или малко повече (според количеството на плодовото пюре)

за основата

100 гр. черни стафиди (или други сушени плодове – череша, боровинка, слива)

Ядките на 10 ореха

щ. черен пипер

50 гр. тъмен шоколад (70% какао)

+ малко какао за поръсване

Приготвяне

Почистваме и обелваме сливите. Премахваме костилките а месото пасираме на пюре. Прехвърляме го в касеролка и на среден огън довеждаме до завиране. Отвеждаме настрана и подправяме с кардамона. Заливаме желатина със студена вода (на 500 гр. пюре – 1 пликче желатин) и след като набъбне, го разтопяваме на водна баня. Изливаме го в поохладеното, но не съвсем, пюре, разбъркваме добре, за да се хомогенизира и наливаме в предпочитани формички до 2/3 от обема им. Оставяме в хладилника, на студено да се желира.

*Забележка: Преди употреба намазваме формичките с разтопено масло и вкарваме в хладилника да се стегне Така по-лесно ще се освободят накрая.

За основата слагаме в блендер сушените плодове и смиламе на ситно. Добавяме ядките и блиндираме още малко, като внимаваме да не ги наситним твърде много , нека да се виждат и усещат в общата смес. Подправяме с щипка черен пипер и заливаме с разтопения шоколад.

Вадим от хладилника формичките с плодовото желе и с лъжица разпределяме отгоре му от сместа за основата. Заравняваме повърхността и леко притискаме с гърба на лъжицата, за да се споят двете части. Връщаме в хладилника за още 1 час.

Преди поднасяне изваждаме от хладилника за половин час да се отпусне масленият слой, с който намазахме вътрешността на формичките. После внимателно с нож или малка лъжичка отлепяме околовръст пастичките от стените на формите.Обръщаме върху десертни чинийки и нежно поръсваме отгоре им с хубаво, качествено какао.

Поднасяме с топла напитка – чай, кафе, мляко, капучино, а може и с добро червено вино.

Да ви е сладко!

Пикантни кюфтенца в доматен сос с босилек

М:  Знаеш ли, никога не съм готвила кюфтета в доматен сос.

Аз: Не може да бъде! Вярно ли?

М:  Ами, да!  Не съм, макар мъжът ми и децата много да обичат, аз не знам и не мога да им ги направя. Все мама ги готвеше, ама вече я няма и няма кой да ме научи. Как не я попитах поне веднъж, как не погледнах как става?!

Аз:  Така е, мамините ръце най-вкусно готвят и дори да можеш като нея, пак няма да ти е толкова вкусно, колкото ако тя е "баела над тенджерата"! Ще взема да сготвя и ще опиташ моите, пък ако ти харесат, ще те науча. Винаги има първи път, нали? Няма да оставим семейството ти без вкусните кюфтенца в домати! ...   

Така протече горе долу разговорът ни за любими мамини рецепти с една мила, млада дама, но това бе преди няколко години, а днес дружката ми ползва успешно моята рецепта. Аз пък съм доволна, че нейните момчета лакомо си хапват любимата им гозба. Но, няма две еднакви семейства – у нас тези кюфтенца са изключение, което малко ме натъжава, защото аз също много ги обичам. Половинката не харесва варени кюфтета, та се наложи да променя малко основната рецепта за кюфтета с ориз в доматен сос, но резултатът учудващо ме задоволи и вече рядко готвя онзи вариант с ориза в каймата. 

Преди няколко дни ги приготвих и се сетих да щракна една порция, а днес ще напиша тук и рецептата.

Пикантни кюфтенца в доматен сос с босилек

Продукти

/за 4 порции/

за каймата

500 гр. кайма, смес

1 малка главичка лук

2 яйца

1 дебела филия хляб, без кората (накисната във вода и изцедена)

½ връзка магданоз

1 мака червена чушка (наситнена)

1малко люто чушле, наситнено (по желание)

черен пипер и кимион на вкус

+ малко брашно за паниране на кюфтенцата

за доматеният сос

1 главичка лук, наситнен

2 скилидки чесън, пресовани

5-6 с.л. олио

2 с.л. брашно

1 ч.л. качествен, сладък, червен пипер

4 много големи домата (рендосани) – около 700 мл.

1 ч.ч. вода

1 клонче босилек

черен пипер и сол на вкус

масло

пресен магданоз и босилек

за гарнитура:

сварен ориз / картофено пюре / паста

Приготвяне

Започваме с доматеният сос:

В голям и дълбок тиган (да побира спокойно литър течност) сипваме олиото и го загряваме на среден огън. Като замирише, добавяме лука и чесъна и запържваме за 3-4 минутки или докато приятно пожълтее. Добавяме брашното, разбъркваме и пържим още около 2 минутки. Отвеждаме настрана и добавяме червения пипер, хубаво разбъркваме да се разтвори и веднага наливаме рендосаните домати (може и от консерва) и водата. Пускаме вътре клончето босилек, връщаме на котлона, похлупваме като оставяме малка пролука, за да излиза парата и намаляваме огъня до тих. Оставяме така да си ври докато обема намалее до половина. Трябва да ври поне 50 минути до час, което означава че ще се сгъстява по време на готвенето повече от необходимото, затова го наблюдаваме и разреждаме с по малко вода от време на време. Все пак вътре има брашно и ако го забравим, може и да загори.

Накрая отвеждаме настрана, изваждаме клончето босилек и подправяме със сол, прясно смлян черен пипер и накълцан магданоз. Разбъркваме, пускаме една голяма лъжица масло, похлупваме и оставяме настрана, на топло да си чака. Не разбърквайте маслото – то само ще се стопи и ще образува филм на повърхността на соса, който ще го пази от засъхване, от образуване на коричка.

Сега да направим гарнитурата:

За целта избираме някаква въглехидратна и с ненатрапчив вкус, като картофи, ориз или паста. При последното ми готвене на това ястие, правих и трите вида гарнитури, защото си имам у дома едни капризи, дето понякога ме побъркват. Този път бях доста спокойна и знаейки вкусовете им, реших да им угодя. И за сефте и на себе си. Не ми пречеше да си хапна от която и да било от техните гарнитури, но този път ми се прищя нещо, което те нямаше да пожелаят в чиниите си. Или поне аз така си мислех. Но както и да е, исках да ви кажа за гарнитурите, че сега е момента да ги приготвите, защото кюфтенцата бързо стават, а ние искаме накрая всичко да е свежо и топло поднесено.

*За оризова гарнитура:

Слагаме на котлона касеролка с вода в тройно на ориза количество. Когато заври, намаляваме огъня до тих, посоляваме с малко сол и добавяме почистеният и измит ориз. Разбъркваме само веднъж и оставяме да се вари тихо и кротко. Аз ползвам ориз Арборио – много е едър, зърната му се делят едно от друго, а и се получава с него един хубав, някак млечен сос. Като при ризото.  Когато е готов и е изпил почти всичката вода, отвеждаме настрана, добавяме и на него една голяма супена лъжица масло, разбъркваме с вилица (за да не се размачкат зърната) и похлупваме плътно. Оставяме на топло върху печката, настрана, да чака.

*За картофена гарнитура:

Ако решите да се спрете на нея, може да я направите в два варианта – или на картофено пюре, или да оставите картофите сварени, но цели. Картофено пюре няма да казвам как се прави, всеки знае. За картофките обаче си имам свой номер, който ще споделя.

Значи, избираме малки, здрави картофчета с горе-долу еднаква и правилна форма. Измиваме ги и ги поставяме в тенджера, поръсваме с малко сол, заливаме със студена вода и ги слагаме на котлона, на среден огън да се сварят.  Когато това стане (пробваме с виличка – трябва да влиза лесно в тях, но в никакъв случай да не ги разпуква), отвеждаме от огъня, изцеждаме ги и ги заливаме със студена вода.  Нека постоят в нея само толкова, колкото да можете да ги държите в ръка, без да ви изгорят. Отцеждаме ги отново и ги обелваме. Сега, ако искаме можем да разполовим, но ако са съвсем малки, което е за предпочитане, оставяме цели. Поливаме ги с топинг от разтопено масло (на 300 гр. картофи – 60 гр. масло), в което сме сипали  3 с.л. олио, ситно накълцан магданоз, скилидка счукан чесън и малко черен пипер.

*За гарнитура от паста:

Ами избирате си любима паста, с по-компактна форма, сварявате я по указанието на пакета, отцеждате и разбърквате с малко масло, в което сте добавили щипка куркума. По желание може да поръсите с черен пипер.

Това беше за гарнитурите. 

А сега за самите кюфтенца.

Каймата ви трябва да е предварително омесена от всички изброени продукти и да е отлежала в хладилника поне 2 часа. Стартираме пърженето им в момента в който сме сложили избраната от нас гарнитура да ври.

За целта слагаме в плик 1 ч.ч. брашно и всяко, оформено на топка (колкото мандаринка) кюфтенце, пускаме вътре, раздрусваме плика и то бързо ще се напудри навсякъде. Вадим го и го оставяме настрана. Така процедираме и с останалите.

Сега загряваме олио в тигана на среден огън и когато замирише, взимаме кюфтенцата, леко разплескваме и нареждаме в горещата мазнина, да се изпържат от всички страни. Вадим ги да се отцедят на кухненска хартия.

Проверяваме соса дали не е изстинал и ако се е охладил го загряваме за малко на още топлия котлон, бъркайки, за да поеме разтопилото се на повърхността му масло.

В подготвените за сервиране чинии бързо разпределяме гарнитурата и кюфтенцата и заливаме със сос. Отгоре поръсваме леко с черен пипер и наситнени, пресни листенца босилек. За не обичащите го ползваме магданоз, но вкусът на босилека остава несравним в случая. Остатъкът от соса прехвърлете в сосиера и поднесете отделно.

Порцията, която снимах не е моята, затова босилека е само за декорация – на момчетата понякога им намирисвал на църква, та поискаха магданоз. Но, те губят! :)))

Най-доброто решение за салата, според мен, за това ястие е свежа и хрупкава зелева салатка, с много черен пипер, приятно подкиселена и посипана с лъжица - две сусам.

Кюфтенцата имат лека и пухкава структура и са леко пикантни от лютото чушле. Сосът оставя усещане за кадифена гладкост, макар и не пасиран, с невероятен дъх на зрели домати, босилек и масло, а гарнитурата, която и да изберете, балансира всичко до съвършенство.

Опитайте!

Най- вкусните СОЛЕНИ КЕКСЧЕТА – със сирене и кашкавал

Някога, когато бях много млада, а децата ми твърде малки правех често солен кекс, в голяма правоъгълна тава, като питка. Нарязвах на квадрати и го поднасях с кисело мляко или айрян. Вкусен беше и те се преваряха кой да омете повече квадратчета. Времето течеше, аз съзрявах и по малко поумнявах в същото време ;), сдобих някои навици в кухнята, станах по уверена в приготвянето на ястия, сладкиши и соленки, научих нови рецепти и методи на готвене, а шкафовете си зарих с разни джаджи и всякакви съдове. Естествено, както всяко ново нещо у дома, така и тях се скъсвах да използвам и в един момент соленият ми кекс се трансформира в солени мъфини/кексчета. Рецептата обаче не е променяна от тогава и ще си остане така. Най-любимите кексчета на синът ми - със сирене и кашкавал - никога не отказва да си похапне от тях. В случая важно е тестото, плънката търпи промени и импровизации – може да е само сирене, само кашкавал, да добавите някакво месце (шунка, кренвирш, салам, пушено месце...), любими зеленчуци – морковче, грах, чушка (с червена ни харесва особено много). Може да ги подлютите леко с добавка на наситнено чили и да ги поднесете с бира в горещите летни дни. Всяко решение си остава индивидуално - според случая, желанието или наличните продукти.

А рецептата в общи линии е такава:

Продукти

4 яйца

1 ч.л. сол

500 гр. кисело мляко (понякога ползвам квасена сметана) + 1 ч.л. сода бикарбонат (да шупне)

250 гр. бяло брашно + 1 бакпулвер (пресяти заедно)

1 ч.ч. по-едро мляно брашно (на плика ми пише остро) или фин пшеничен грис

1 к.ч. разтопено масло (може олио или маргарин)

150 гр. кашкавал (на кубчета)

200 гр. сирене (натрошено на по-едро)

 Приготвяне

Пускаме фурната да се загрее на 220° - 230°.

Разбиват се най-напред яйцата със солта и се добавя шупналото кисело мляко.

Разбърква се добре и се добавя бялото брашно, пресято с бакпулвера, хомогенизира се сместа и на порции се налива мазнината, при постоянно бъркане. Сместа малко ще се разреди от нея и тогава прибавяме другото, по-зърнесто брашно (грис). Отново хомогенизираме и добавяме кашкавала и сиренето, като внимателно разбъркваме, за да се разпределят навсякъде. Внимаваме да не се намачка много сиренето – трябва да се усеща след изпичане.

Намасляваме добре форми за мъфини и поставяме книжни капсулки (може и без тях), в които насипваме от тестото до 2/3 от обема им.

Печем около 12-15 минутки или докато добре се зачервят и стегнат.

Това е! 

По желание може да се добави накрая, заедно със сиренето и други добавки като чушка, маслинки, колбас, пресен грах или полусварен морков...

След като напълних 12 капсули, в останалото тесто сложих наситнени червена чушка, зелени маслинки  и малко пресен розмарин. 

Получава се много добре на вкус, а ароматът пак покани бързо, бързо съседката. :)

.....

Като казах съседка, се сетих за една друга, от онова, по-младо време, в което не веднъж се случваше на вратата да се позвъни и тя да застане там с усмивка и блеснали очи:

"Чух те като пусна миксера, пък и надуших фурната, та ето ме, ида! Какво да донеса - кафе, чай или нещо по-?"  :)))

Не съм я срещала от много години, живее във Великобритания, но се надявам да има и там съседки, чийто миксер да чува и на чиято врата да звъни с нетърпение и нескрито вълнение! :)))

Маков сладкиш с нектарини и кардамон

Обикновено сладкишите ми си имат история, нещо което е инспирирало тяхната направа – понякога специален повод, друг път харесана някъде и взаимствана рецепта или семейна такава. В този случай обаче всичко си дойде на мястото след един сън. Да, може да е смешно, но аз понякога освен кошмари, сънувам и прекрасни неща, сънувам кухнята си, сънувам как готвя нещо, как го сервирам, а напоследък даже и че го снимам. Да, да, това ми хоби сериозно ме е погълнало. И то дотолкова, че заразявам околните. Например, при последната ни среща една приятелка ми отправи през усмивка обвинение, че скоро не съм пускала нищо ново. Ама аз готвя бе, и снимам! „Е, да, ама ние нищо не сме видели това лято, има ли кой да докаже?” О, има разбира се, но нека не стигаме до там!

Затова, днес мисля да ви покажа последният сладкиш, който стана много сполучлив, та го правих два пъти за три дни.

Сънувам аз, че присъствам на живо в кулинарно шоу, чийто водещ бе Дейвид Роко. По едно време действието се прехвърли в една страхотна градина с едни прасковени дървета (нещо обичайно в неговите серии) и Дейвид застанал начело на дълга селска маса, застлана с невероятна бяла покривка, с още по-невероятен букет в средата, показваше шедьовъра, който направил от плодовете над главите ни. Тъкмо щеше да дойде моят ред да поема чинийката си и се събудих. Ех, колко ме е яд в такива моменти! Защо когато сънувам прекрасен сън се събуждам все на най-хубавата част?!

Та значи, събудих се аз и цял ден не ми излиза от главата картината от съня. Няма как да се телепортирам на онова прекрасно място, едва ли ще срещна самият Дейвид, но сладкиш мога да си направя. Помня визията му, а от там нататък фантазията ми си намери работа. 

Мек пандишпан. Искам да има и нещо екзотично в него, нещо фино и ... хрускаво. Кокос? – ммм, не! Маково семе - това ще е! Праскови нямам, но в хладилника ми бяха останали 3 нектарини, та ще се получи. И... нещо, с което да засиля, да допълня аромата им, нещо също толкова екзотично.... кардамон. Да, останали са няколко шушулки от последното зареждане и ще ми стигнат, даже за два сладкиша има.

Супер! Ами, да започваме!

Маков Сладкиш с нектарини и кардамон

Продукти

/за форма с Ø 24 см./

3 средни яйца

80 гр. пудра захар

1 с.л. меко масло (с връх)

1 ванилова захар

5 с.л. брашно (с връх)

½ бакпулвер

3 с.л. маково семе (не мляно)

семенцата на 10 шушулки кардамон

отделно:

2 нектарини

2-3 равни с.л. фини овесени ядки

1 шепа сурови, белени фъстъци  (или други ядки по ваш избор)

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 200°.

Изваждаме семенцата кардамон от шушулките и леко ги претриваме, колкото да се спукат и да си пуснат аромата.

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.

Разбиваме белтъците със щипка сол на твърд сняг и ги заделяме настрана.

Жълтъците с пудрата захар, маслото и ванилията разбиваме на пухкав крем. Добавяме маковото семе и кардамона и разбъркваме всичко, за да се смеси добре.

Добавяме белтъчният сняг на порции и внимателно хомогенизираме сместа, с леки и бавни, кръгови движения отдолу нагоре, като с това вкарваме още въздух в тестото.

Идва ред да добавим пресятото с бакпулвера брашно, отново на порции, като след всяка разбъркваме внимателно докато се поеме.

Намасляваме формата обилно с масло и я поръсваме навсякъде с грис – около 1-2 с.л. Излишното изтръскваме.

Насипваме тестото и заравняваме повърхността му.

Измиваме и нарязваме нектарините на тънки полумесеци, които подреждаме радиално върху тестото (с леко бодване), така че да са потопени на половина в него.

Отгоре поръсваме с овесените ядки и разтрошените фъстъци.

Печем около 20 минутки или до хубав, тъмно златист загар.

Изваждаме и след като се охлади сервираме, като обилно поливаме всяка порция с втечнен мед и гарнираме с топка квасена сметана.

Много е важно да поднесете с мед и квасена сметана. Тази гарнитура си е част от сладкиша и без нея няма да е същия.

Сокчето, което се вижда в чашите е съвсем прясна шира с допълнение в нея от пасирани нектарини -  отлична комбинация, допълваща идеално вкуса на десерта.

С всяка хапка усещате малките макови семенца да хрускат страхотно в устата ви, аромата на кардамон е в невероятен унисон с този на нектарините, а медът и сметаната добавят мекота и нежност.

Абсолютно съвършенство и наслада за небцето!

Опитайте!