Млечен лучник или грузинска Мобрацула с извара и сирене

Това съвсем прилича на солен кекс с подправки ( като текстура пък доста наподобява този хляб с Ементал  ) , само дето подправката е една, и то зелен лук. Ще кажете лучник. Ами да, лучник е, защото вкуса на лук е осезаем, но предпочетох да му сложа едно ”млечен” отпред, като уточнение, че става дума за много сочна и наситено млечна, лучена пита. Ето, сега и ново име излезе, но може и като пита да се оформи. Както и да го наречем, все става, след като грузинското му име е Мобрацула или Мобрадзула, което нищо не ми говори, а и в Google излиза само на грузински – пълна Индия. Иначе, грузинската кухня много ни допада, особено в часта си с месото (шашлик и чахохбили), а и хачапуритата им са толкова вкусни, меки и хрупкави същевременно, че как да им устоиш :-)

Няма много да се отплесвам в обяснения и разсъждения, нещо не ми е ден. Налегнала ме е някаква апатия, сънливост, умора или мързел.... Не ми се прави нищо. Едва забърках и опекох това, че детето искаше закуска по никое време (сутринта Пепи ме подсети за Грузия и кухнята им с нейният сос, който ми се струва, че ще е хубав) и сега се чудя с какво да се залисам. Топло ми е. Отмаляла съм и ми се вие свят. Наливам се с течности, но не помага.  Дано не съм повлияна от космическа радиация ( Космическа радиация връхлита планетата ) Явно ще се търкалям до довечера, докато се разхлади малко, та да изляза и да се разсея някъде. Искам сега да съм в гората, на сянка и тишина, но няма с кой, а сама не става. Сама мога да стоя само у дома, без да ми тежи.

Може да почета книга или да направя една витаминозна салата с рукола, ягоди и... каквото намеря в хладилника. Поне има вероятност да ми светне малко на главата и да спре да ми се мотае.

Но, нека ви напиша (не, ще я пейстна направо) рецептата за Грузинския лучник първо, пък после какво му дойде.

И така,  на вниманието ви представям:

 Грузински млечен лучник

( името побългарих )

ПРОДУКТИ

за 1 форма за хляб

за тестото

4 яйца

½ ч.л. сол

3 с.л. квасена сметана

1 ч.ч. кисело мляко

1 ч.ч. брашно

½  пликче бакпулвер

за плънката

150 гр. фина извара (аз сложих 200)

100 гр. сирене

4-5 стръка зелен лук

ПРИГОТВЯНЕ

Включете фурната да се загрява на 180°

Направете първо плънката, като пасирате заедно изварата и сиренето, а след това добавите наситнения лук и разбъркате да се смесят добре.

* Ако ползвате по-суха някаква извара, добавете и мъничко кисело мляко за да стане сместа като пухкава паста.

Тестото забъркайте, като първо разбиете яйцата със солта и квасената сметана, след това добавете разбитото мляко и смесете добре. Накрая насипете и пресятото с бакпулвера брашно и добре хомогенизирайте. Сместа става лека и не много гъста.

В намаслена и напудрена с брашно форма за хляб сипете половината тесто, а върху му разпределете плънката равномерно, без да притискате и замазвате. Покрийте с останалото тесто и печете около 40-45 минути, до хубав тъмно златист загар. 

За да сте сигурни, че е добре опечен няма нужда да проверявате с клечка – тя все ще излиза мокра, заради млечната плънка. Водете се по времето, силата на фурната и коричката. Когато е готово, тестото само се отделя от стените на формата.

Малко преди да прецените че е готово за вадене, изключете фурната (10 минути преди), а след като го измъкнете навън, го завийте с лека кърпа да му омекне коричката.

Кърпата да е лека, за да поема парата, но да не го притиска, защото е лек, пухкав и нежен и може да се смачка много, макар че наистина малко ще му спадне обема.

Това е.  И кисело мляко, както винаги по домашен, неписан закон.

Направих си салатка, но не ми помогна, въпреки че беше свежа и вкусна.

................

Свечери се. Тази публикация се писа днес цел ден.

Абе, когато не ми е ден, нищо не помага. Още съм нестабилна, но няма да се дам – излязох на въздух поразходих се, видях се с приятели, побъбрихме и обсъдихме първата Хранителна Банка у нас и кафявите петна в морето  :-) Посмяхме се, пък здраве да е!