Сладки череши 3 и...

Галет със сирене Бри и череши

В последният ден на юни, в последните му часове дори бързам да напиша последната за този сезон публикация с участието на черешките – плод, който много обичам и който тази година, мисля, се оказва най-желан и неустоим за мен. Или казано по друг начин имам Черешова година.

След огромните количества изядени в натурален вид череши, се постарах да затворя няколко бурканчета конфитюр, да замразя малко за зимата, да направя няколко сладкиша с тях, а и не бяха малко каните черешова лимонада, които изпихме. На финала на сезона, останаха мъничко, които се охлаждаха в хладилника повече от необходимото и след 2-3 дни престой, определено даваха зор за внимание. Е, всяко удоволствие си има начало, пик и спад, та тези, горките, бяха улучили момента на финалната права - просто не можех повече да се тъпча.

Ама пък каква права само – доста стръмна, та спирачките ми не хванаха, но за сметка на това пък аз се хванах за един галет – беше ми влязъл в главата още в началото на черешовият сезон и за малко да го изпусна да отлети. Да, ама не! Тъкмо навреме се усетих, та запретнах ръкавите. Да бе, ръкави нямам отдавна, но нали така се изразявал силно обзелият те ентусиазъм за подвизи в кухнята :-) 

Ето го днешният ми подвиг:

Галет със сирене Бри и череши

И рецептата, ако проявите интерес и решите да изпробвате:

Продукти

за масленото тесто

1 ¼ ч.ч. бяло брашно

¼ ч.ч. царевично брашно (фино смляно, а не грис)

1 с.л. кафява захар

3 с.л. нерафинирана тръстикова захар (ако ползвате бяла да е 2 с.л.)

125 гр. масло

1 щ. сол

2-3 с.л. ледена вода

за плънката

3 ч.ч. череши (обезкостени)

¾  ч.ч. захар

1 ванилова захар

кората и сока на ½ лимон

1 с.л. натурално нишесте

2 пълни с.л. Маскарпоне (квасена сметана)

150 гр. сирене Бри

+ 1 яйце за намазване

Приготвяне

Сложете в купа двата вида брашно, добавете солта, кафявата и тръстиковата захар и разбъркайте добре, да се смесят всички сухи съставки. Сега добавете нарязаното на парченца масло и с вилица или направо с ръка намачкайте всичко, за да се образуват трохи. Ако работите без вилица, а с ръце действайте по-бързо, за да не се разтопи маслото от топлината на ръцете. За да си помогнете цялата маса да се превърне в тесто, добавете лъжица по лъжица от водата, като не спирате да мачкате и да оформяте. Става бързо и много лесно. Малко ще е лепкаво, но не се притеснявайте – това е от маслото. Не добавяйте повече брашно!

Завийте тестото в стреч фолио и го приберете за час в хладилника, да се стегне малко.

През това време си почистете черешите, измийте ги и им отстранете костилките. Сложете ги дълбок тиган с не залепващо покритие, полейте ги с лимоновият сок, поръсете с лимоновата кора и насипете отгоре им половината количество от захарта, смесена с ванилията. Останалата заделете, за да поръсите сладкиша преди печене. Разбъркайте и поставете на тих огън, за кратко, колкото да се разтопи захарта. Разбъркайте и отведете настрана от огъня да се охлади.

Когато изтече единият час, включете фурната да се загрява на 200°.

Извадете тестото от хладилника и го поставете върху напудрена с брашно хартия за печене, предварително изрязана по размерите на тавата в която ще печете галета.

Поръсете съвсем леко и тестото с брашно и разточете на кора с диаметър около 30 см. Намажете почти цялата кора с Маскарпонето, като оставите не намазан борд от около 2 пръста. 

Върху Маскарпонето насипете отцедените от сока череши и посипани с нишестето, нахвърляйте тук-там върху тях накъсано на малки парчета сирене Бри и отново поръсете с малко захар (около 2-3-4 с.л. – на вкус). Завийте не намазаните краища на кората навътре, върху черешите, като нагънете красиви дипли.

Сиренето Бри може да постелете под черешите, а ако искате сложете от него и отдолу, и отгоре - мисля даже, че ще е по-добре.

На мен ми остана малко тесто, тъй като след като разточих корта я изрязах за да оформя правилен кръг, а него отново омесих, разточих и изрязах ей, онези звездички от него, които сложих в средата за декорация. Е, може и без нея, но в оня момент така ми скимна. И понеже бяха повечко, наредих останалите около галета, върху хартията, та се изпекоха като бисквитки.

Намажете галета с разбито яйце  и поръсете с малко захар.

Печете го около 35-40 минути или докато добие красив загар.

Не прекалявайте с печенето, макар да ви се струва меко тестото – то е с масло и това е нормално! След охлаждане маслото ще се стегне, както и тестото.

Сладкиша е готов, когато е с хубава, златиста кора и плънката с череши бълбука в средата.

Извадете от фурната и прехвърлете заедно с хартията върху дъска да се охлади. Не се нахвърляйте отгоре му колкото и да ви се ще, а се въоръжете с търпение, за да не се изгорите!  :-)

Охладен вече поднесете, като по желание преди това може да поръсите нежно с пудра захар. По една топка ванилов сладолед в чинията до него е идеалното допълнение.

Галета е много вкусен. А тестото е леко, меко и крехко, топящо се сякаш в устата и това е дело на царевичното брашно. По желание може да посипете и малко ядки отгоре – бадеми или орехи, както и да замените Маскарпонето с квасена сметана или безсолно крема сирене тип Филаделфия.

Накрая мога да ви кажа:

Да ви е сладко!

Бих искала да ви покажа и нарязаният галет, но просто нямаше време за това - сладкиша е малък и бе унищожен светкавично :-)

77 билки и половина, слънце, жега и много бира

Слънцето рипало, играло, а ние само жаркият му дъх и усмивката видяхме. Еньов ден е!
И го разбрах преди малко, след като се прибрахме от прохладната планина... без билки, камо ли 77,  но с букет слънчево жито, много настроение в добра компания, сред мирис на бор и истинска свежест.

В лятната жега, поседнахме на чаша бира, на сянка, обсъдихме наболелите ежедневни събития, планирахме следващи срещи, повеселихме се.

Хубав, лежерен ден се случи! 

За миналият Еньов ден и стъпките по росната трева прочетете тук, а днес пожелавам на всички ви много здраве, чисти сърца и ведро настроение през цялото лято! 

Наздраве на празнуващите!

Кате, благодаря, че ме подсети за празника, мила - за малко да подмина цели два именника! :-)

Сладки череши 2 и...

Браунис с чийз крем и пияни череши

Миналата седмица в блога на di_ani се впечатлих от един шоколадов кейк с череши и съвсем импулсивно го направих още на другият ден, в малка доза. Естествено с малки промени, според вкуса на момчетата ми. Много ни хареса (аз опитах само хапка, заради диетата, която спазвам усърдно вече седмица) и се наложи да го приготвя отново, този път с други промени, които отчетох за прекалени, но останалите не са на такова мнение.

Всъщност поради факта, че у дома шоколадовите десерти трябва да са твърди шоколадови, заместих стоте грама 50%-ов шоколад, дадени в рецептата на Дианка, с 200 гр. като едната половина беше кувертюр с 50% какао, а другата 85%-ов натурален шоколад. Въпреки това започнах както е по рецептата, с 3 яйца в тестото (средна големина), но след като добавих брашното се наложи да добавя още едно яйце. Мислех, че допълнително добавеният шоколад ще е достатъчен, за да разреди консистенцията и да ме накара да прибавя още брашно, с което да увелича цялото количество тесто, но не познах. Дори с добавките от мен, пак се оказа недостатъчно. Обаче пък какъв вкус само – страхотен! Приятно сладък, мек и сочен като браунис, с лек крем и пияни череши, които експлодират като бомбички в устата. „Нали утре пак ще направиш?”  Е, как няма да има дубъл!  :-)

При повторното приготвяне реших да използвам само натурален шоколад (85%), пак 200 гр. и увеличих маслото до 150 гр. Брашното запазих на 1 ч.ч., но пък сложих повече череши -  почти 2 чаши.- ползвах една голяма, която е като малка купа, не ги претеглих, а прецених на око – колкото повече, толкова по-вкусен сладкиш ще имаме! И имахме, но по моят вкус беше прекалено шоколадов, макар на моменти да ме разтапяше от удоволствие. Е, и диетата ми се стопи, но това е друг въпрос и мой проблем  :-)

Поднесох с коктейл от черешов сок, бадемов ликьор и  газиран сироп от бъз.

Него май не съм споменавала тук? Вече е късно, бъзът отдавна е прецъфтял (още в началото на Май), но ще пусна някой ден рецептата, за всеки случай – може на някого да се окаже полезна, а и догодина да ме превари с приготвянето му.

Оригиналната рецепта за сладкиша можете да намерите тук, при Дианка.

А ето и моят вариант превърнат в

Браунис с чийз крем и пияни череши

Продукти

/за форма с размери 30x13 см./

2 ч.ч. обезкостени череши

2 с.л. захар

½ к.ч. бадемов ликьор „Амарето”

1 с.л. натурално нишесте

за тестото

100 гр. кувертюр (50% какаова маса)

100 гр. натурален шоколад (85% какао – ползвах на Lindt)

150 гр. меко масло

4 яйца

щ. сол

50 гр. захар (ползвах нерафинирана)

1 ч.ч. (250 мл.) брашно

1 бакпулвер

1 пликче ванилова захар

за крем-пълнежа

200 гр. крема сирене (хубаво е да е по-безсолно – Филаделфия или Екскуиза)

100 гр. захар (нерафинирана)

1 яйце

1 пликче ванилова захар
2 с.л. кокосови стърготини (опция)

Приготвяне

1. Измийте черешите и отстранете костилките им. Може да ги оставите цели или да ги разполовите. Посипете ги с 2 с.л. захар и половин кафена чашка бадемов ликьор. Леко разбъркайте и оставете настрана да се мариноват.

2. В блендер сложете кремата сирене, захарта, яйцето и ванилията. Ако харесвате кокосовият вкус и аромат, прибавете и 2 лъжици кокосови стърготини (съвсем достатъчни са) - добавят още аромат и доза екзотика във вкуса. Разбийте за кратко докато се смесят добре и се получи пухкав крем. Заделете го настрана да чака реда си.

3. В купа разтопете маслото и пуснете натрошеният на малки парченца шоколад да се разтопи. След около 5 минутки ще се е размекнал и с малко разбъркване това ще стане лесно.

4. В подходяща купа счупете 4 яйца, добавете 50 гр. захар, щипка сол и ванилията. Разбийте с миксер до пухкав крем. На порции добавяйте шоколадовата смес като следите всяка доза хубаво да се поеме, преди да добавите следващата. Сместа съвсем ще заприлича на крем, шоколадов при това. Ако сте много изкушени може да го опитате – вкусно е!  :-)

Не се оставяйте на изкушението обаче за дълго, защото не сме приключили, а добавете бързо брашното, пресято с бакпулвера. Него също добавяйте на малки порции.

В зависимост от едрината на яйцата и от топлината на шоколадовата смес, с добавянето на брашното тестото може да се окаже по-малко или повече гъсто. При първият ми опит не действах бързо и шоколада, въпреки топлото време, беше започнал да се охлажда и респективно да се стяга, което направи тестото много гъсто с всичкото добавено брашно. Затова и тогава чукнах още едно яйце и се получи идеално. При вторият опит вече знаех това, а и исках да направя по-голям сладкиш, та си сложих това, допълнително яйце още в началото. Плюс това действах бързо и не позволих на шоколадовата смес да се стегне. Резултатът беше очакван и задоволителен – тестото беше с пухкава, креместа консистенция, лесна за разнасяне.

Включете фурната да се загрята на 180°

Отцедете черешите, посипете ги с нишестето и разбъркайте.

Намажете обилно формата с меко масло и я застелете с хартия за печене.

Започнете да редувате на пластове:

първо 1/3 от шоколадовото тесто, заравнете слоя, сложете половината крем и наредете върху него половината череши. Повторете  същото с останалите тесто, крем и череши, като завършите със слой тесто.

Печете за около 40 минутки, като проверите готовността с дървено шишче. Ако шишчето излезе влажно, обърнете внимание дали полепналото е тесто или череша.

Имайте предвид, че това тесто няма да се стегне като кексовото и не очаквайте да изглежда на пипане като него. Щом изтекат 40 минути, очаквайте то да е готово. Е, всичко зависи и от формата в която ще печете, т.е. от височината на сладкиша – по-голяма височина, изисква малко повече време във фурната. Но не прекалявайте с печенето!

От топлината във фурната шоколадът в тестото се е втечнил, и поради голямото му количество, колкото и дълго да печете сладкиша, той все ще изглежда влажен, като недопечен в средата. Това да не ви притеснява, защото при охлаждане, шоколада вътре стяга и остава само една приятна сочност.

Изпеченият сладкиш оставете да се охлади във формата, след което извадете (става много лесно с помощта на хартията) и прехвърлете в поднос за сервиране.

Първи опит с  1:1 кувертюр и натурален шоколад (общо 200 гр.)

Втори опит с натурален шоколад 85% какао – малко е лоша светлината, но се вижда колко е по-тъмен, макар грамажа да е един и същ

Първият вариант е по-лек за преглъщане (според мен), но вторият е с неповторим, дълбоко шоколадов вкус. Ако решите да го изпробвате, сами решете как би ви допаднал повече. И двата са еднакво меки, сочни и кремести.
При третото приготвяне добавих в крема и кокос, който се върза чудесно с другите продукти.

Тук е момента да решите как ще го поднесете – натюр, полят с ганаш и посипан с ядки, кокосови стърготини, шоколадови пръчици или други гарнитури - въпрос на вкус и фантазия. Аз го оставих натурален, понеже ми се струва, че вкусовете са достатъчно, за да им трупам още.

Сетих се за сладолед точно в момента, когато шоколадът ми дойде в повече, но нямах. Имайте го предвид, ако харесвате подобни комбинации. Ако ли нямате, една чаша ледено прясно мляко е просто идеално допълнение. Но като никога нямах и мляко, затова решението дойде от само себе си - поднесох с коктейл от равни количества черешов сок и бадемов ликьор (общо количество около 1/3 от цялата чаша), които долях с газиран сироп от бъз. Ледено и свежо! Хареса ни много! :-)

Опитайте и да ви е сладко!

Сладки череши и...

Селски черешов тарт с пълнеж от Лемон Кърд и Маскарпоне

Когато се дават обещания, трябва да се спазват, нали? Така постъпва честният, достоен и възпитан човек. И за да не се окажа от другата страна на културата, бързам да ви покажа, както обещах в предната публикация, за какво ползвах прословутият Lemon Curd, който толкова се хареса у дома, че рискувах да остана за малко без сладкиш. Както вече ви споменах, ако не внимавах, щеше да си замине за няколко минутки само.  Е, опазих кремчето, направих сладкиша, но реших да приготвя втора доза Lemon Curd - тъкмо му бях хванала цаката, пък и да прибера някое бурканче за спешен случай.

Междувременно си похапваме череши – обичаме само сортове тъмно червени, рубинени, та чак черни и много сладки череши. А наскоро открих как хубаво се преглъщат с чаша дъхаво десертно вино. 

Сладкиша ли? Той... той вече остана в историята! Но сега, гледайки снимките му, ми се ще да имаше едно парченце тук, край мен!  :-)  Все пак нищо не пречи да запретна ръкави и за има-няма  2 часа ще е готов – това с чакането и вече готовия лимонов крем.  А самата работа за приготвянето му отнема не повече от тридесет минути.

Но да не ви мотая с повече приказки, ами да ви го представя вече!

Селски черешов тарт с пълнеж от Лемон кърд и Маскарпоне

/Rustic Cherries Tart with Lemon curd and Mascarpone filling/

Продукти

за форма с ø 28 см.

за основата

125 гр. студено масло

100 гр. пудра захар

1 щ. сол

250 гр. брашно

2 пликчета ванилова захар

кората на ½ лимон

2 жълтъка

2-3 с.л. ледена вода

за крема

2/3 от доза Lemon Curd, преди да сте го прецедили (т.е. заедно с цитрусовите корички)

500 гр. Маскарпоне

1 пликче ванилова захар

за гарниране

½ кг. хубави, черни сладки череши (обезкостени)

1 ч.ч. захар

сока на 1 лимон

1 к.ч. Бадемов ликьор

допълнително

шепа филирани бадеми, леко запечени на сух тиган

Приготвяне

В купа сложете брашното, захарта, солта, ванилията, лимоновата кора и нарязаното на малки кубченца масло. Мачкайте с вилица докато се образуват трохи, след което добавете жълтъците и замесете тестото, като си помагате с лъжица по лъжица ледена вода. В зависимост от едрината на жълтъците, водата варира – 2, 3 или максимум 4 с.л.

Работете бързо и не месете дълго тестото, защото от топлината на ръцете, маслото ще омекне прекалено и тестото ще започне да лепне!

Завийте готовата топка тесто в стреч фолио (или го пъхнете в найлонов плик) и го приберете на студено, в хладилник за около 30 минути (максимум 1 час).

През това време, ако нямате готов Lemon Curd може да си го приготвите – става сравнително бързо.

Ако имате готов, направете крема с Маскарпоне за пълнеж на тартата, като просто смесите всички упоменати съставки и леко разбъркате до хомогенност. Завийте с фолио и приберете в хладилника.

Включете фурната да се загрява на 180°.

Извадете тестото и върху леко набрашнена повърхност (или застлана със стреч фолио) го разточете на кора с диаметър малко по-голям от този на формата. С помощта на фолиото прехвърлете разточената кора в намаслената форма. Ако не ползвате фолио, много лесно ще транспортирате кората като я навиете хлабаво на точилката и разстелете в тавата.

Хубаво уплътнете дъното и стените на формата,като леко притискате. Надупчете дъното на основата с вилица, за да не се издуе при печене. Ако все пак това се случи, отворете бързо фурната и отново боднете с вилицата проблемните места.

Печете в загрятата фурна до леко порозовяване – около 15 минутки

Не чакайте кората да се зачерви хубаво, защото после ще е твърда и доста трошлива. На пипане ще е още мека, когато трябва да я извадите, а в последствие, когато изстине ще се е стегнала достатъчно.

Докато се охлажда, извадете крема от хладилника, за да се отпусне малко.

После внимателно извадете основата от формата (удобно е тя да е с падащо дъно) и я поставете на подноса, в който ще сервирате десерта. Насипете отгоре й крема, разстелете го навсякъде, загладете повърхността и отново приберете в хладилника.

Сега идва ред да си направим пияните черешки:

В дълбок тиган, с незалепващо покритие, сипете черешите, посипете ги със захарта и лимоновият сок и сложете тигана на среден огън да се загрява. Когато захарта започне да се топи, разбъркайте на няколко пъти, за да ускорите процеса и добавете бадемовият ликьор. Намалете огъня и оставете да къкри, докато течността се превърне в гъст сос. Отведете настрана от котлона и добавете ванилията. Разбъркайте и оставете да се охлади.

Извадете сладкиша от хладилника и гарнирайте с пияните череши.

Точно преди сервиране посипете отгоре със запечени, филирани бадеми.

Не щадете бадемите! Отчитам като грешка малкото количество, което сложих – около 3 с.л. Определено сладкиша си плаче за много бадемови люспички!

Вкусът на сочна череша, бадемов ликьор и хрускави парченца бадем е невероятен, а мекият крем, подобен на мус, с леко кисел вкус и нежен аромат се комбинира чудесно с тях. За финал - крехка бисквита! :-)

Сладкишът може да сглобите и в чаша, като за основа на дъното сложите няколко череши, нагоре редувате малко крем, парчета начупена бисквита, крем и пак череши. Посипете обилно със запечени, филирани бадеми и капнете няколко златисти капки Lemon Curd или настържете няколко стружки черен шоколад.

Поднесете с топла напитка – чай или силно кафе.

Много удачно е и сервирането му с черешов или бадемов ликьор, а защо не и с едно хубаво десертно вино –  примерно Бордо (купаж от Каберне Совиньон и Мерло) с упоителен аромат и дъх на зрели череши, къпина, шоколад... Мммм! 

Ако съм заразила и вас с аромати и вкусове, ако решите да се доверите на рецептата и да я приготвите, ви пожелавам  "Добър апетит!"  :-)

LEMON CURD - Лимонов крем

Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада!

Пословично и оптимистично, нали? Но вярно! ;-) 

Лимонада? 
Да, но само това ли? Лимонада пием почти всеки ден - ягодова, акациева, бъзова, сега черешова - все с лимони. Даже се намира още една кана в хладилника. Много вкусна, но трябва и нещо друго да има с нея, нещо по-така, нали? 
Лимони имах много и умувайки в какво да ги вложа, за да не идат зиян, в което съм често обвинявана (понякога съм невинна ;-) ), се сетих, че не сме хапвали отдавна крем. А лимонов крем обичаме. Плодовете са достатъчно за две дози, от които ще остане и за сладкиш. 
Лимонов крем ... ама какъв? 
Никога не съм правила "лимонова извара", известна с чуждоезичното име Лемон кърд (Lemon curd). Имам прибрани две рецепти и много снимки, които да ми гъделичкат въображението и апетита, но учудващо и за самата мен, все още се помотавах с приготвянето им. Освен с лимони, този крем се прави и с други плодове - предимно цитрусови, но наскоро Дани ми сподели, че е правила и с дюла, а аз си мисля скоро да опитам и с малини. :-) Варира и начинът на приготвяне - някъде се ползват цели яйца, другаде само жълтъци, в някои рецепти се добавят яйцата накрая, а в други - маслото. Гледайки снимките обаче, за мен резултатът е един и същ. 

Е, забърках аз прословутият крем и мога да уверя всички, които като мен още не са го опитвали, че има за какво да съжаляват - много нежен, ароматен и неустоимо вкусен десерт! С текстура на фин мус и цвят на златно слънце!

Lemon curd

Продукти

/за 2 бурканчета по 300 мл./

4 лимона

1 ч.ч. захар (ако не обичате по-киселко, добавете още малко захар)

5 жълтъка

1/2 ч.ч. меко масло

Приготвяне

Измийте и подсушете лимоните. Настъргайте кората им на фино ренде (само повърхностният слой), след което ги изстискайте, а сока прецедете.

Сложете на котлона тенджера с вода да заври, а в нея по-малка (да не се допира до водата!), в която смесете лимоновият сок и кора, захарта и жълтъците. Намалете огъня, за да къкри водата само, и бъркайте сместа с дървена лъжица непрекъснато, докато стане на пухкав крем (отнема около 15 минутки).

Отведете настрана и прецедете, за да отстраните лимоновата кора, а и сместа така става идеално гладка. Докато я прецедите, тя ще се поохлади и тогава, добавете мекото масло. Разбъркайте да го поеме.  

Сега насипете в чисти и сухи бурканчета, върху които поставете по парче целофан (или стреч фолио) и затворете плътно с капачки. 

Така може да съхранявате крема до една седмица в хладилника.

Студен, кремът е гъст като квасена сметана, а оставен за час извън хладилника, леко омеква и даже бавно потича. 

Можете да го ползвате за основа на други (предимно сметанови кремчета), за намазване на кроасани, на тортени блатове (под пълнежите), за заливка на торти и тарти, за пълнене на еклери, също и като сос за поливане на сладолед и плодови салати, а и за каквото още се сетите.

Приятният му киселичък вкус ще ви освежи в горещото лято, а за още по-голяма наслада поднесете замразен :-)  Мисля, че ще се получи невероятен сладолед от равни количества Lemon curd и Маскарпоне, защото опитах тази комбинация и мога смело да кажа, че е СУПЕР! Ако не внимавах, щеше да замине ей така, за пет минутки, а я бях забъркала за сладкиш, който ще ви покажа в следващата публикация.  

Ако решите да опитате, може да замените лимоновият сок с друг цитрусов или да смесите няколко. Аз приготвих крема, който виждате само с лимони, но освен кората им, добавих смес от изсушена и стрита на прах такава от портокал и мандарина. Вкусът е божествен! 

И не мога да спра да му се радвам на жълтото! Бурканчето с остатъка стои на челна позиция в хладилника и почти на всяко отваряне си гребвам по малко, та май скоро ще има ново упражнение за затвърждаване на умението! :-)

Бутер, бутер, бутерки

Както казва Жак Пепен "С масло всичко е по-вкусно!", аз пък реагирам както самата Джулия Чайлд:  "Ммм, не мога да не опитам!"

А маслото добавено в тестото му придава неустоим вкус и аромат, всеки знае. Най-вкусният и пухкав кейк е с масло, най-крехките и дъхави сладки и бисквитки пак са с масло, най-вкусна баницата става именно с масло, добрият козунак не става без него, супата е по-нежна на вкус, когато накрая й добавим лъжица масло, задушени зеленчуци ще прояде и най-злоядото дете, ако ги приготвим с масълце, а коричката на печеното пиле без масло не е същата. 
У дома имаме слабост пък към бутер тесто. Винаги се намират по няколко пакета във фризера. Не че не мога да си го направя сама, правила съм не ведъж и даже е още по-хубаво, отколкото това от магазина, но отнема много време, а когато знаеш, че можеш да посегнеш във всеки един момент, да извадиш една плочка, да размразиш и да оформиш нещо сладко или солено, нещо вкусно, дъхаво и хрупкаво, как да не се запасиш? Дали ще си направим щрудели с ябълки, круши, дюли череши, вишни, дали ще са тарталети, пайове, малки хапки или банички, с крем или сиренце, със зелении или месце, винаги удоволствието е гарантирано. А ние обичаме да се глезим! :-)

Обикновено и най-често оформям малки хапки-вързопчета с различна, солена плънка, които унищожаваме мигновено почти. В зависимост от пълнежа поднасям с айрян, бира или бяло вино.

Друг път завивам спиралки с парче кренвирш.

Често си навиваме плитки с плодов пълнеж ( ябълка, дюла, череши... ) или окръглям на едри топки

                                                         

И "мини пастички" понякога спретвам, с пухкав сметанов крем, под който винаги скривам по нещичко - ядка, шоколадов бонбон или малък плод.

Любимият ни вариант за плънка обаче си остава класиката - сирене с яйце. :-)

Днес ги оформих в популярната напоследък раирана форма, заприличаха на гъсенички, но по-красиви и по-вкусни.

Продукти

1 опаковка бутер тесто (500 гр.)

250 гр. сирене

2 яйца

за намазване

1 яйце + 1 с.л. зехтин

..... 

малко смляна морска сол

Приготвяне

Подгответе си плънката като намачкате с вилица сиренето и го разбъркате с две яйца.

Влючете фурната да се загрява на 220°.

Ако тестото е на плочка го разточете върху леко напудрена с брашно повърхност на правоъгълна кора с дебелина 2 мм.

С къдрав нож нарежете на правоъгълници с размери 7 x 10 см.

В единият, тесен край на всеки правоъгълник сложете по 1 с.л. от плънката, а отсрещният край нацепете с остър нож на няколко места (4-5 надлъжни нареза), като не достигате самият край. Завийте на рулца и леко огънете. Намажете с останалото едно яйце, разбито с 1 с.л. зехтин и поръсете внимателно със  смляна на едро морска сол.

Подредете всички рулца върху застлана с хартия за печене тава и печете до златиста коричка. 

Поднесете топли и да ви е сладко! :-)