Бяла Рустик багета

/White Rustic Baguette/

Вярвам, сме на едно мнение, че няма по-вкусен от домашно изпеченият хляб, независимо от рецептата. Съобразен с вкуса на любимите хора, с повода или настроението ни, резултатът винаги е отличен, щом сме вложили сърцето и цялата си любов. А уханието, което се носи от фурната... божествено!

Казвала съм вече, че да меся хляб е голямо удоволствие за мен, носещо ми неописуемо удовлетворение. Най-често действам по основната рецепта (брашно, сол, вода и мая), но понякога, според моментните ми идеи, желание и наличности, променям крайния продукт. Понякога обогатявам тестото с мляко, сметана, масло, яйце, глезим се и с вложени в него пълнежи от месо или зеленчуци, маслинки, ядки или семена. Понякога, когато бързам, го форсирам, но най-обичам предвидливо да оставя тестото да зрее бавно, за поне денонощие, да развие в себе си онези ухания и вкусове, които му придават онези неоспоримо отлични качества, които всеки цени -  тънка, златиста и хрупкава коричка, мека и шуплеста средичка, дъх на блажено детство и доволно засищане, дори с една филия. Е, една никога не стига, но това е оправдано. J

Едни от най-харесваните хлебчета у нас са багетите – къси или дълги, тънки или по-дебелички, но винаги златисти, хрупкави и меки, напудрени нежно с брашно и в повечето случаи разчупени почти веднага, щом поемат малко въздух след излизане от фурната. Да потопиш къшей от тях в ароматен, чеснов зехтин или да добавиш бучица масло, топящо се на мига, да гарнираш с резен сушен домат или просто да поръсиш с домашна шарена сол – няма такова блаженство! За пълно разглезване пък предлагам и домашна Нутела.

Рецептата и как ги правя аз:

Продукти

/за 3 багети/

500 гр. брашно (тип 480-500), с висок процент протеин (12% и повече)

300 гр. хладка вода

5 гр. суха мая

1 ч.л. захар

10 гр. сол

3 с.л. зехтин Екстра Върджин

Приготвяне

Разтвaряме маята и захарта в хладката вода и я добавяме в купата с пресятото, заедно със солта, брашно. Поливаме със зехтина и омесваме гладко тесто. 

Покриваме го с чиста кърпа и оставяме да почива 20 минути, след което го преомесваме като загъваме навътре с три-четири движения.
Отново го оставяме за 20 минути, после пак загъваме. Повтаряме стъпките за почивка и сгъване още веднъж.
Следва да оставим тестото в хладилника за най-малко 24 часа, покрито със стреч фолио.

Ако нямаме време и искаме да ускорим ферментацията, за да печем в деня на омесване на тестото, то тогава увеличаваме количеството на сухата мая до цяло пликче (7-8 гр.), а времето за втасване на студено, в хладилника, можем да намалим до 6-8 часа.

Оформяне и печене:

Загряваме фурната до 250°.

Ако имаме каменна плоча за печене на хляб, поставяме и нея във фурната (на средно ниво, върху телената скара) да се напече.

Посипваме с брашно плота и внимателно обръщаме бухналото тесто върху него. 
Разплескваме го внимателно във форма на квадрат с приблизителни размери 25x20 см. Разделяме го по дължина на три ленти с ширина 6-7 см. 
Всяка една багетка внимателно разтягаме по дължина и едновременно с това усукваме с 3-4 движения. Поставяме я върху кърпа, предварително нагъната на дипли (улеи), които сме напудрили с брашно.
Почиват пак около 10 минутки и печем върху нагрятата във фурната каменна плоча като с помощта на кърпата претълкулваме багетките върху нея.
Тук внимаваме да не се изгорим на горещата плоча!

Ако нямаме плоча, печем върху тава, застлана предварително с хартия за печене, която, подобно на кърпата, сме нагънали и оформили на улеи, напудрили сме ги леко с брашно и в тях сме поместили оформените багети (преди последната почивка от 10 минути). Още по-добре е да ползваме специалните, къдрави форми за багети – вече се намират свободно в някои магазини.

Печем за около 25-30 минути като на два-три пъти напарваме фурната с вода (с шише с пулверизатор), но не директно върху багетите, а във пространството над тях.

Изпечените багетки завиваме за десетина минути с чиста кърпа, за да им омекне коричката и ако не можем да чакаме да се охладят напълно, нападаме смело! J