Шоколадово-бананов кейк с ягоди

 /Chocolate Banana and Strawberry Cake/

За да не ви подведа казвам само, че кейкът си е съвсем бананов, а ягодите са само отгоре, за по-голям разкош. 

Няма история, няма събитие, ей така за залъгване на страстите, че скоро сладичко у нас не е имало, изключая редовните плодове. Като казвам сладко, разбирайте шоколад! Та най-общо казано – време му беше. И пак му е време, защото много се хареса и троха няма вече от него, а в подобни случаи правим повторение, за да не се забрави рецептата. По тази причина намира място и тук, хем да е по-сигурно, хем да ви направя намек и препоръка да го опитате и вие.

А продуктите за този вкусен кейк сега:

200 гр. разтопен млечен шоколад (нямах черен в момента, та затова) 

100 гр. разтопено кокосово масло (може да ползвате и краве) 

400 гр. квасена сметана 

3 пълни с.л. мед (или 2/3 ч.ч. захар) 

3 банана, пасирани 

3 яйца 

3 пълни с.л. пшеничен грис 

3 пълни с.л. царевично брашно 

1 ч.ч. бяло брашно 

1 бакпулвер 

½ пликче суха мая 

2 пликчета ванилена захар 

50 мл. тъмен ром

за заливка и декорация

200 гр. бял шоколад

2 с.л. олио

100 гр. шам фъстък, печен

ягоди

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 180°.

Смесваме заедно всички сухи съставки.

Слагаме в дълбока купа разтопените масло и кафяв шоколад, добавяме захарта, пасираните банани и квасената сметана. Комбинираме добре, след което добавяме яйцата и сухата смес. Забъркваме тестото и го ароматизираме допълнително с рома.

Намасляваме добре правоъгълна форма за кейк и изсипваме тестото в нея до 2/3 от обема ѝ. 

От това количество тесто остана малко и го прехвърлих в 3 малки формички за мъфини.

Печем на средно ниво в предварително нагрятата фурна за около 45 минути или до добре стегната консистенция.

Ако проверявате готовността с дървена клечка, имайте предвид, че от шоколада кейкът ще е малко влажен, затова не печете толкова дълго, че клечката да излезе напълно суха. Това няма как да стане и рискувате да прегорите кейка.

Отделно от това, продължителността на печене зависи от големината на формата ви. Ако е по-къса и дълбока, то времето ще е малко повече. В такъв случай след като добие хубава коричка отгоре, но въпреки това прецените, че му е нужно още малко време за печене, за да не прегори, свалете формата на едно ниво по-ниско, така че да отдалечите кейка от горните реотани на фурната.

Оставяме кейка да се охлади напълно, след което разтопяваме белия шоколад с олиото и заливаме кейка. Преди той да се е стегнал поръсваме отгоре му с натрошени ядки шам фъстък и декорираме с ягодите.

Препоръчвам при сервиране към всяка порция по лъжица бита сметана или Маскарпоне.

Кейка е с влажна, но пръхкава среда и ухае невероятно!

П.П. При печенето леко се пуква, затова когато се охлади, отрязах малко от повърхността му, колкото да я подравня и обърнах в платото за сервиране. Така равното му дъно се оказа горна повърхност, която стоеше по-добре за шоколадовата заливка. Отрязъците нароних на много ситно, почти на пудра и поръсих върху шоколада, под ядките.

Ами това е! По-дълго е описанието,  отколкото приготвянето.

Ако решите да го направите, да ви е сладко!

Мус от извара и пушена сьомга

И още една рецепта с чудесните продукти на Olympus, с която участвам в кампанията им "Малката черна престилка", целяща да вдъхнови и провокира жените, да се наслаждават и забавляват със заниманията си в кухнята.

Този път използвах изварата им. Комбинирах я с пушена сьомга и пулсирах до пухкав мус. За изненада на купонджиите оформих като торта и замаскирах с розички от репички. Получи се чудесно предястие, с лек и нежен вкус.

Продукти

400 гр. нискомаслена извара Olympus

100-150 гр.  филе от пушена сьомга (на вкус)

кората на ½  лимон (много фино настъргана)

черен пипер на вкус

10-15 едри репички

пресен копър

кората на ½  лайм

Приготвяне

Слагаме изварата и сьомгата в блендер и пулсираме до гладък крем. Подправяме с лимоновата кора и черен пипер на вкус.

Разбъркваме отново и прехвърляме в купа със сферична форма, която предварително сме навлажнили леко и застлали със стреч фолио.

Покриваме и повърхността на муса с фолио, за да не засъхва и прибираме в хладилник за 2-3 часа.

Преди поднасяне обръщаме муса върху подходящо плато за сервиране, поръсваме с наситнен пресен копър околовръст основата му и декорираме цялата му повърхност с розички от репичките.

За финал настъргваме нежно отгоре с кора от лайм.

Разядка от цедено кисело мляко, орехи и прошуто

Малката черна рокля среща малката черна престилка

Наскоро бях приятно изненадана с пакет най-разнообразни млечни продукти от Olympus и с покана, на която не само, че не можех да откажа, но и на която с готовност подадох ръка. Благодаря ви Олимпус, за мен е чест и удоволствие да стана ваш посланик в кампанията „Малка черна престилка“, чиято идея е заедно да вдъхновим жените да готвят бързо, вкусно и с удоволствие!

Всеизвестно е, че съвременните жени в желанието си да са перфектни жонглират в ежедневието си с не едно задължение и готвенето за тях изисква допълнително натоварване, което пък се отразява на настроението и качеството им на живот. Е, ще се опитаме да променим това и да докажем, че можем да готвим вкусно, с усмивка и за забавление. За целта днес ви предлагам една от двете рецепти, с които аз се включих в това благородно начинание. 

Разядка от цедено кисело мляко, орехи и прошуто

Продукти

350 гр. цедено пълномаслено кисело мляко Olympus 
100 гр. меко масло Olympus 

2-3 скилидки чесън, наситнени (или 1 стрък зелен чесън)

100 гр. прошуто, нарязано на дребно

1 сухо чили, почистено от семките и натрошено на ситно

1 шепа запечени, нарязани орехови ядки

сол и черен пипер на вкус

за овалване (по избор)

1 връзка копър + ½  връзка магданоз

сладък или лют червен пипер

шепа семена (бял, черен сусам, ленено семе)
смлени ядки или солени бисквити/крекери, солети

Приготвяне

В купа разбъркваме до пухкав крем мекото масло.

Добавяме цеденото кисело мляко, наситненото прошуто, орехите, чилито и чесъна. Подправяме на вкус със сол и черен пипер и разбъркваме всичко до еднородна смес.

Поставяме в хладилника за час или ако бързаме - във фризера за 15-20 минути.

През това време наситняваме зелениите максимално и ги поставяме в дълбока чиния. Или вместо тях си насипваме в купички семна по избор.

Изваждаме разядката от хладилника и с леко намаслени ръце оформяме малки топчета от нея, които овалваме в избраната от нас поръска.

Подреждаме ги върху подходящо плато и прибираме за съхранение в хладилника до момента на поднасяне.

Разядката е много вкусна и подходящо решение дори за вечерно парти. Освен това е лесна и бърза за изпълнение. Ако чакате гости през седмицата, може да си приготвите сместа от предния ден и спокойно да заформете топчетата вечерта, след работа, дори ще ви остане лично време, преди да позвъни звънецът на вратата.

Не забравяйте да изстудите бутилка бяло вино!

Веган шоко блокчета с фъстъчено масло

/Vegan Chocolate Bars With Peanut Butter/

Една идея за супер енергийно стартиране на деня, както и за подслаждане на онези няколко натоварени часа преди вечеря. Приготвят се едва ли не светкавично, но пък, както за всичко хубаво трябва да се чака, преди да го получим, така и за тях е нужно малко време, преди да им се насладим. Освен това са вегански, което е идеално за диетуващи и постещи.

Продукти

/за около 20 бр. с размери 5 x 3-4 см./

1 ч.ч. (250 гр.) фъстъчено масло

½ ч.ч. (120 гр.) кокосово масло

½ ч.ч. мед

200 гр. натрошен черен шоколад (или кувертюр с над 50% какао)

2 ч.ч. фини овесени ядки

1 ч.ч. кокосови стърготини

½ ч.ч. натрошени сурови ядки (белен фъстък, орехи, кашу, шам фъстък)

5-6 натрошени на ситно обикновени бисквити

семената на 1 шушулка ванилия

½ к.л. канела

3 с.л. тъмен ром (по желание)

Приготвяне

В тенджерка сипваме фъстъченото масло, кокосовото масло и меда. Слагаме на слаб огън и бъркаме, докато се разтопят.

Отвеждаме настрана и добавяме всичките останали, предварително измерени продукти. Бъркаме, докато се разтопи шоколада.

Насипваме сместа в предварително застлана с хартия за печене тавичка, с приблизителни размери 25 x 20 см. Заравняваме повърхността и прибираме за няколко часа в хладилник, докато се стегне.
После изваждаме заедно с хартията от тавичката и с остър нож нарязваме на правоъгълни блокчета или малки кубчета.

Съхраняваме в хладилник, защото при температура над 10°-12° леко омекват.

По желание в сместа могат да се добавят и някакви сушени плодове, семенца и аромати. Готовите блокчета могат да се тункват допълнително в разтопен кафяв или бял шоколад.

Да ви е сладко!

Честита първа пролет! Нека е топла, красива и вдъхновяваща и много влюбена за всички ви!

Спаначени кексчета с шам фъстък

Обичаме спанак и то сервиран по всякакъв начин – вложен в нежна  крем супа, в селска чорба, в ризото, на яхния (за мен без месо), на салата, в тесто и какво ли не. Спаначени кексчета (мъфини) обаче съм правила само веднъж и дори не помня каква беше рецептата. Хареса ни, но не знам защо не сме повторили. Сетих се за тях спонтанно и не чаках дълго, за да ги направя – 2 пъти този месец. Първият път слагах каквото имам – квасена сметана, малко сирене, шепа кашу и за да е по-пухкаво тестото (че спанака го сбива) и малко мая. Останах особено доволна от резултата, затова го повторих и за разнообразие замених кашуто с шам фъстък (сетих се, че някъде бях чела рецепта за спаначена супа с шам фъстък), а сиренето с Пармезан. Кексчетата са много меки, наистина като дунапрен, сочни, дъхави, а ядките в тях са си истинско попадение.

Продукти

/за 10-12 броя/

150 гр. пресен спанак

5-6 с.л. зехтин

250-300 гр. брашно

1 ч.л. сол

½ ч.л. черен пипер

200 гр. квасена сметана

½ ч.л. сода за хляб

3 яйца

100 гр. настърган Пармезан

шепа начупен шам фъстък (или кашу)

½ кубче прясна мая

100 мл. хладко пресно мляко

1 с.л. меко масло за намазване на формите

някакви семена за поръсване (сусам, нигела, ленено семе, ким)

Приготвяне

Пускаме фурната да се загрее на 180°

Намасляваме добре формички за мъфини.

Почистваме спанака (нужни са ни само листенцата), измиваме го добре, отцеждаме и поставяме в блендер. Наливаме отгоре му зехтина и пасираме всичко на гладка паста.

В дълбока купа пресяваме брашното със солта.

Правим в него кладенче, в което чукваме яйцата, добавяме сметаната, содата, Пармезана, черния пипер, спанака, ядките и разтворената в топлото мляко мая.

Разпределяме тестото в подготвените формички като ги пълним до 2/3 от обема им. Поръсваме със семена по избор.

Печем в предварително загрятата фурна, на едно ниво под средното, за около 25-30 минути.

Сервираме кексчетата леко охладени със свежа салата и наливаме по чашка бяло вино.

Сега е сезона на спанака, опитайте ги и да ви е сладко!

Фунийки от пражка шунка и млечен дип с ароматни треви

Продукти

/за 4 порции/

8 тънки резена пражка шунка

300 гр. Рикота

1 глава червен лук

1 букетче от свежа мащерка, риган и естрагон

4-5 сушени доматчета, консервирани в зехтин

10-на обезкостени маслинки

сол и черен пипер на вкус

8 дълги пера от пресен, зелен лук

отделно

15-20 Чери доматчета (в зависимост от едрината им)

150 гр. бейби Моцарела

песто, приготвено от връзка босилек, връзка мащерка, зехтин, сол и черен пипер

Приготвяне

Почистете и наситнете максимално лука.

Отцедете добре маринованите сушени доматчета и заедно с маслинките също наситнете максимално.

Перата лук бланширайте за 10 секунди в гореща вода. Извадете ги и веднага ги потопете за 10 секунди в ледена, след което ги поставете върху кухненска хартия да се отцедят.

В купа сложете Рикотата, лука, доматите, маслините, накълцаните на дребно билки, подправете със сол и черен пипер на вкус и разбъркайте добре.

Разпределете получения дип върху резените шунка и навийте на фунийки, които завържете с лентичките зелен лук.

Отделно сглобете един вид "Капрезе" шишчета.

Нанижете Чери доматите и Моцерелата на шишчетата като редувате с листенца босилек.

Подредете фунийките и шишчетата върху подходящо плато за сервиране и полейте всички нежно с песто, приготвено от останалият босилек, листенцата на мащерката и зехтина. За целта с пасатор пасирайте всичко до гладък сос, чиято гъстота контролирате с количеството зехтин, според вашето предпочитание. Подправете пестото/соса със сол и черен пипер.

Друг вариант на сглобяване на цялото предястие е да оформите вместо фунийки от шунката, малки бохчички, които пак да завържете с перата зелен лук.

Капрезето пък може да направите във вид на кулички като редувате резени градински домат и резени от по-едри топки Моцарела. Подправяте ги със сол, черен пипер и за минутка поставяте под грил, колкото да се размекне сиренето. Преди сервиране поръсвате с листенца свежа мащерка и напръсквате леко със зехтин.

И накрая:

 Честит празник на всички дами! 

Бъдете винаги усмихнати, доволни, обичани и щастливи! 

Любов и революции в кухнята

Ако си мислите, че сега ще ви разкажа някоя пикантна история за ножове, крясъци, счупени съдове и накрая бурен и помиряващ секс, се лъжете. Революциите могат да бъдат и тихи, тайни, подмолни, дори и културни. А когато действието се развива в кухнята, когато всеки се бори сам за себе си и няма дори един поддръжник, настава кулинарен хаос, който само любовта може да победи. Това, че един от всички не приема друга, освен традиционна кухня, друг обича да експериментира с всевъзможни вкусове, трети решава, че ще става веган, а четвърти не се сеща и една ябълка да изяде е проблем, и то голям. Но щом има любов, всичко се намества лека полека и на масата е весело.

Макар и трудно приемам странности в кулинарията (освен  буболечки, насекоми и разни карантии), харесвам да смесвам напълно различни вкусове на храни, понякога напълно противоречиви като шоколад и лют пипер, като диня поръсена със сол или кашкавал със захар. Тази ми страст се събуди преди много години – спомням си какво изумление се изписа на лицето на мама, когато ме видя да греба кисело мляко с лъжица пълна до половината с мед. За някои е нещо нормално, но има хора, които и днес не познават този разтапящ вкус, нежен и плътен, разхлаждащ и отнасящ те някъде високо, сред облаците.

Твърдо вярвам, че няма точно правило, съотношение, а още по-малко рецепта по които да се водим при комбинирането на каквито и да било подправки, аромати и вкусове. Ако някой ми заяви, че еди кое си не бива да се добавя към друго еди кое си, защото видите ли, онова второто щяло да развали вкуса на първото, че нещо си там не вървяло като вкусово усещане с друго такова или че въобще е кощунство да стоят на една маса едновременно, бих им казала, че ... Не, бих ги помолила поне веднъж да се абстрахират от „разума си“, да му направят напук един вид и да прелюбодействат за малко с подобни „несъвместими“ храни. Убедена съм, че опитвайки това онова, ще открият баланса в хаоса от вкусове и ще намерят, за своя изненада, някоя нова сладко-солено-горчиво-кисело-люта любов. Единственото условие е да сме смели, но и да комбинираме внимателно, малко по малко, напасвайки собственият си вкус и удовлетворявайки собственото си небце и настроение.

Знаете ли какъв нежен и вълшебен аромат се носи от чаша топло пресно мляко, към което са добавени цветове от лавандула и няколко прашинки стрита сушена кора от мандарина? А към кафе?

 

Когато пък стане дума за сладко-кисело съчетание, предполагам всеки първосигнално го асоциира с прословутият сладко-кисел сос. Предполага се, че произходът му е китайски, а използването му е толкова разнообразно, че погледнато отстрани китайците сякаш го добавят във всичко. Да си призная, аз лично го открих късно и все още се опознаваме плахо и внимателно, но синът ми е тотално влюбен в него и си мисля, че може би ще хареса всичко, което е овкусено с него.

Днес, не знам за кой пореден път сготвих класическото пиле със зеленчуци в сладко-кисел сос, но за първи път се сетих да го снимам и да запиша рецептата, по която го правя аз. Не целя да ви изненадам с нея, просто споделям моят вариант, а и както ние блогърите казваме – да я запиша за когато остарея и започна да забравям. J

Пиле със зеленчуци в сладко-кисел сос

Продукти

/за 3 порции/

700 гр. пилешко филе (гърди)

1 к.ч. олио (разделена на две)

1 глава лук

1 малка скилидка чесън

1 зелена чушка

1 червена чушка

1 шепа надробен на ситно ананас (може и от консерва)

1 шепа наситнени гъби

сол и черен пипер на вкус

1 ч.л. изсушена лимонова трева

сусам за поръсване

2 стръка наситнен пресен лук за поръсване

за гарнитура ориз

1 пълна ч.ч. дългозърнест ориз

½ ч.л. сол

3 ч.ч. вода

40 гр. масло

за сладко-кисел сос

100 мл. винен оцет

200 гр. захар (3 пълни с.л. мед)

1 с.л. сол

100 гр. доматено пюре ( в краен случай кетчуп)

½ с.л. нишесте (по-малко или по необходимост)

Приготвяне

Ястието приготвяме по обратния ред на списъка с продукти.

Най напред си правим соса като в тиган на среден огън слагаме оцета и захарта (с мед е по-вкусно) и бъркаме докато се разтопи захарта. Добавяме доматеното пюре, овкусяваме със сол и продължаваме да бъркаме интензивно, докато ни хареса гъстотата му. Ако бързаме, скъсяваме времето за приготвяне като добавяме нишестето разтворено в малко вода и сгъстяваме при постоянно бъркане. Отвеждаме настрана и на топло.

За гарнитурата наливаме в касерола водата и я поставяме на среден огън да заври. След като кипне, посоляваме и изсипваме вътре почистеният, измит и подсушен ориз. Разбъркваме и намаляваме огъня до слаб. Оставяме да ври като само от време на време разбъркваме по веднъж.

Междувременно загряваме чугунен тиган на силен огън, след което намаляваме огъня и наливаме половината олио. Хвърляме вътре пилешкото филе, предварително нарязано на хапки и пържим от всички страни до готовност. Без сол!

Отвеждаме настрана, а на огъня поставяме друг тиган. Наливаме в него останалото олио и след като се загрее, добавяме смачканата скилидка чесън, лука, нарязан на лунички и гъбите. Пържим за кратко и при постоянно бъркане, докато добият златист загар. Добавяме нарязаните на тънки жулиени чушки, овкусяваме много леко със сол и черен пипер и продължаваме да пържим разбърквайки. Не чакаме зеленчуците да омекнат много, а когато са все още хрупкави добавяме парченцата ананас. Разбъркваме още няколко пъти и прехвърляме в тигана при месото.

Смесваме всичко заедно, проверяваме как е на вкус и ако е необходимо поръсваме с още малко черен пипер. Последна добавяме лимоновата трева. Сол или не добавяме изобщо или трябва да сме много пестеливи с нея, защото следва да овкусим ястието и със сладко-киселия сос.

Има два варианта на добавянето му:
- изливаме всичкия сос в ястието и поръсваме със сусам и наситнен, зелен лук.

- наливаме половината сос в тигана и поръсваме със сусам и наситнен зелен лук, а другата половина сервираме отделно на масата, за да може всеки да си добави допълнително по вкус.

Докато сготвим ястието, оризът за гарнитурата ще се е сварил. Трябва да го отведем настрана от огъня, когато на дъното на касеролата има съвсем малко гъст сос. Добавяме маслото, похлупваме съда и поставяме някъде около печката, на топло.

Преди сервиране, само го разбъркваме и сервираме отделно в индивидуален панички, или го оформяме като канапе във всяка чиния, върху което разпределяме месото със зеленчуците.

Това е. Да ви е сладко!

Хрупкави гевречета с Ементал и розмарин

Рано е да се каже, че зимата си е отишла, въпреки че стъпихме в март и градусите вън са +20. Баба Марта ни се усмихна от първия ден, но ние си я знаем Бабата, знаем ѝ променливите настроения, буйната емоционалност и внезапните ѝ пориви. Знаем, че може да бъде и ласкава, и страшна, така че по традиция трябва да я посрещнем с топла питка или малки гевречета, с което да омилостивим трудният ѝ характер. Пък дано се поддаде на манипулацията! ;)

За тези гевречета ме подсетиха Йоли и Ева, с техните маслинени гризини. Сетих се, че някога в миналото, когато бях още малко момиче баба ме гиздеше с такъв гердан – нанизани на червен конец малки хрупкави гевречета с розмарин и маслини. Съвсем простички, грубо навити, но невероятно вкусни. Спомням си, че ги правеше за някакъв празник, времето бе студено, но не помня кой точно. Може и за Коледа да е било. Рецептата никой не е записал и не знам други подробности, освен че слагаше в тестото черен пипер, мачкано сирене и маслини. И със сигурност са били с розмарин, защото имаше голям храст в двора и понякога ѝ помагах, да му събирам игличките. Така че днес, с тези гевречета, успях да върна за малко времето назад.

Продукти

120 гр. масло (на стайна температура)

150 гр. настъргано сирене (саламурено краве, овче)

150 гр. настърган кашкавал (ползвах Ементал)

200 гр. квасена сметана

½ ч.л. сол (може и без, в зависимост от солеността на сиренето)

½ ч.л. черен пипер

2 ½ ч.ч. брашно

2 с.л. наситнен пресен розмарин

Приготвяне

Поставете в голяма купа маслото, сиренето, кашкавала, сметаната и розмарина.

Подправете с черния пипер и при необходимост със сол.

Разбъркайте добре всичко с миксера, а после добавете брашното и омесете тестото с ръце.

Ако след като тестото поеме всичкото брашно пак лепне по ръцете ви, добавете още малко брашно, но без да прекалявате. То трябва да е меко, стегнато, но не лепнещо.

Застелете тави с хартия за печене.

Включете фурната да се загрее на 200°.

Разделете тестото на 2 или три топки, а всяка една оформете на фитил с дебелина на точилка (от тези дългите и тънки). После нарежете фитила на малки късчета (около 3 см.), изтънете ги на тънки въженца, които завийте на гевречета.

Наредете ги в тавите на разстояние 2 см. едно от друго. Ще забележите, че накрая, когато сте оформили и подредили и последното геврече, всички са се стегнали. Това говори, че тестото е добре замесено.

Намажете ги с разбито яйце и печете на средно ниво на фурната до златист загар.

Охладете и поднесете.

Обзалагам се, че няма да ги дочакате да изстинат и ще ги нападнете веднага, щом могат да се сложат в уста без да ви изгорят. J

От тази доза излизат около 40 малки гевречета.

Може да разнообразите тестото като му добавите накълцани на ситно маслини, сушени домати, запържен бекон или сух колбас, някакви семена, да поръсите отгоре със сусам или ким. Можете да оформите от него гризини, да разточите и изрежете фигурки или да изтъните тестото съвсем и да го нарежете на малки крекери. Възможностите са много, да не говорим какво страхотно мезе са за студена бира или бяло вино през лятото.

Непременно си ги пригответе!