Хляб без месене

Днес е изключително празничен ден.

По стечение на обстоятелствата в него са се събрали два празника – денят на светите равноапостоли Константин и Елена, който е избран и за празник на родния ми град и Спасовден (винаги в четвъртък и 40 дни след Великден), който пък тази година се пада на същата дата.

Народните чествания на празника св. св.Константин и Елена в България на много места са придружени с нестинарски танци, върху горящи въглени. Танцът е езически, при който танцуващите изпадат в транс. Обичаят е запазен в автентичният си вид само в едно село, в Странджа – село Българи, но се играе на много места като туристическа атракция. И въпреки, че нестинарите танцуват с издигната в ръце икона на светите Константин и Елена, църквата ги нарича обладани от дявола, а танцът им - демонски.

На Спасовден християнските традиции и народните вярвания се преплитат в хорските представи за свети Спас. Според някои той слиза от небето с житен клас в ръка, за да спаси земята и хората от огнените светкавици и гръмотевици на бог Перун. Също така в сряда, преди празника, към света на хората се отправят самодивите, прекрачвайки невидимата граница с отвъдния свят. Идват тук, за да берат росен, да посеят роса над нивите, че да покълнат семената и да дадат плод. Говори се, че ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е добра, а реколтата богата. Като допълнение към представите за Спасовден е и вярването, че нощта срещу него е лековита и затова много болни и недъгави отиват да преспиват на росенови поляни. Знае се още, че ако безплодна жена преспи до самодивско цвете (росен), без да бъде видяна от никой, ще зачене рожба. Има обаче още едно условие, което трябва да се спази – тя трябва да е придружена от мъж, с който няма кръвна връзка. Много удобно и хитро, нали? J  Е, може това да е и съпругът ѝ, но шанса да се освободят от „бедата“, когато се усамотят под самодивското цвете е голям. 
"Росенът цъфти само през нощта срещу Спасовден и то за много кратко време - до сутринта листата му започват да капят. На хубаво е ако част от тях паднат върху жената и нейния придружител. Но преди това двамата трябва да подредят трапеза под самодивското цвете - да разпънат червен месал /покривка/, да сложат върху него спасова пита, варена кокошка и бъклица с вино и... разбира се да хапнат и да пийнат. Какво друго се случва, етнографията не уточнява. Знае се само, че към полунощ, те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, двамата трябва да оставят храната под цветето и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Така безплодието остава под росена. Ако жената зачене, то става по магичен начин, по божия промисъл и не се тълкува като прелюбодеяние.“ 

 “Те ти, булка, Спасовден!“  За израза обяснява малко известна еротична, народна приказка, която е част от една ниша на българския фолклор, за която малко се е говорело преди време от неговите изследователи, но е била неразделна част от живота на хората - онази интимната, пиперливата и много забавна. Днес този „срамен“ фолклор е наречен блажен и е събран в сборника на Флорентина Бадаланова - „Фолклорен еротикон“. 
Освен всичко това, Спасовден е и празник на всички хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.

Да са живи и здрави всички именици, да им е честито името, да са им богати трапезите и верни приятелите!

И понеже никой не е по-голям от хляба, а и е празник на хлебарите, ви поднасям вкусен, селски хляб, който не се меси и по стара традиция се пече в подник (подница). Е аз го пекох във фурната, в тенджера. Рецептата е стара, колкото хляба (тогава с квас, вместо с днешната мая)– така се е приготвял векове наред, преди техническият прогрес  да ни улесни с днешните готварски печки. И ви уверявам, че е сто пъти по-вкусен от който и да било друг. Разбира се, всеки приготвен от собствените ви ръце ще е най-хубавия и най-вкусния, но в подник, хлябът има различен вкус и аромат. Тайната е в бавното печене в затворен съд и на постоянна температура.

Решението да се ползва тежка тенджера е много сполучливо, а съвременните фурни с възможността да поддържат точно определени и постоянни градуси, спомагат да си докараме оня вкус на хляба, който предците ни са познавали. Ако имате подходящ глинен съд с капак, можете да ползвате и него, но нека гърлото му е „отворено“, че да не се затрудните с изваждането на хляба.

Продукти

800 гр. брашно

1 с.л. сол

600 мл. хладка, до леко топла вода

1 кубче прясна мая (42 гр. или 2 пликчета суха)

Приготвяне

Най напред разтваряме маята в топлата вода и я оставяме за малко настрана да се развие.

В голяма, дълбока купа пресяваме брашното със солта, правим кладенче в средата му и там наливаме разтворената мая. С дървена лъжица бъркаме енергично, докато всичко се смеси добре. Получава се меко и лепкаво тесто (ако е прекалено лепкаво, добавете още съвсем малко брашно), което оставяме покрито за час и половина до два на топло.

После, на обилно набрашнена повърхност го обръщаме и с няколко (3-4) движения го загръщаме, колкото да му придадем форма. Покриваме го със съда, в който е втасвало и го оставяме така, покрито за още половин час.

През това време слагаме голяма и тежка тенджера (чугунена), заедно с капака ѝ във фурната и я пускаме да се загрее на 230°. След като изтече половиният час, внимателно изваждаме тенджерата от фурната и в нея прехвърляме тестото. Ако се е поотпуснало, пак го загръщаме леко. Похлупваме с капака и връщаме във фурната за 30 минути без да отваряме. След това внимателно махаме капака на тенджерата и допичаме хляба за още десетина минути.

Вадим го от фурната и го обръщаме върху скара до пълното му охлаждане. 

Не го режете веднага, колкото и да ви мами ароматът му, защото ще остане влажен, така че се въоръжете с търпение! J

И да ви е сладко!