Октомври е моят месец.
През октомври съм се появила на бял свят
във време, което е нямало нищо общо с есента – снегът е бил до колене и се е
задържал до пролетта. Трябвало е като едно зимно бебе да оцелявам още от онзи
момент, затова са ме гледали като саксийно цвете. Затова може би и до днес не
понасям крайни температури – не обичам да ми е студено и да се налага да се
навличам с дебели дрехи, нито ми е добре, когато се потя в жежко лято. А уж съм
поклонник на слънцето. :) Разсъждавайки
в тази насока, си мисля, че може би наистина рождената дата определя донякъде
какви хора ще сме, а аз много си обичам месеца и сезона, в който съм родена.
Златото посипано навсякъде ме омагьосва, а характерните „огнени пожари”, които
пали природата, успяват да ме сгреят, дори и да подухва студен ветрец, дори и
едва да ги виждам в мъглата. Пък отвори ли се над тях онова лазурно, синьо
небе, тогава пощръклявам от радост и ми иде да се скитам, скитам, без насита,
докато краката ми омекнат от умора, а очите ми замрежат поглед. Това успях да
направя и този октомври, малко ми беше, но все пак съм благодарна и на това, което
Бог ми дари, защото беше и най-големият ми подарък за рождения ден.
Не знам дали сте усетили, но моя милост
е една пъстра, емоционална и романтична натура. Ето, още едно съвпадение с моят
сезон. Та, като такава бях много щастлива да
успея да съчетая празниците (моят и на половинката) с разходките сред
природата, да се заровя в златната шума, така сладко ухаеща на танини и изпускаща
една мека топлина, че да не му се става на човек.
Нащраках се на воля и успях да запазя с
камерата всички цветове от палитрата на тази художничка, разпалила златни факли
навсякъде, цели пожари в жълто, червено, керемидено, охра и за контраст оставила
тук-таме все още зелени петна.
Попълних, разбира се и запасите от шипки за зимата - ползваме ги само за чай.
към рецептата
На места зеленото е в
такова изобилие, че имах усещането, че октомври бе май :)
Дори някъде цъфтеше втора реколта рапица.
Богат и цветен бе октомври, а откъм празници за нас дори претоварен. Много аромати и вкусове събрах през месеца, но ще ги показвам по малко в следващите публикации. Това е тортичката от двойният ни празник, която ще дефилира тук още утре. :)
Ноември настъпва и се надявам да бъде не по-малко благ и мек от октомври! Нека напълни домовете, трапезите и сърцата ни с топлина, благинки и любов, а предстоящите празници да донесат радост и приповдигнато настроение!
