Хлебна салата с пържени бейби картофки, шпек и чери домати

Знаете, че лятото освен, че е богато на плодове, е и времето на салатите – традиционни, средиземноморски, далечно източни, леки плодови, месни или вегетариански, свежи, вкусни, ароматни и много пъстри. Обикновено ние, нежните половинки наблягаме на нещо по-леко, с малко калории, но глезещо небцето. Мъжете пък предпочитат такива, дето добре да подложат на питиетата, които пък се леят, като безкрайна морска песен. И в двата случая, обаче, е добре салата да е и засищаща. Често в горещините пропускаме обяда, но за да издържим на напъна ни трябва енергия. Фрешовете само ни карат да изпитваме глад, смутитата все в един момент ще ни омръзнат и ще ни се поиска да ги сменим с нещо, а какво по-добро от голяма, вкусна салата.

Днес ви предлагам една такава, която можете да поднесете както в градината на сянка, така и на пикник в планината или защо не и на морския бряг. Е, за да е пълен кефът на плажа, трябва да заместим шпека в нея с някакъв морски деликатес и само да залеем на място с подготвения дресинг.

И така, ето рецептата (ако това може да се нарече рецепта, защото е повече идея).

Продукти

/за 3-4 порции/

3 филии бял хляб (най-добре домашен) + 1 с.л. меко масло

1 средна краставичка (или 2 млади корнишони)

10-на млади бейби картофчета (или дребно нарязани по-големи)

1 морков (или 5-6 репички)

около 200 гр, сух шпек (аз ползвам един от Лидл – Extra, 250 гр. щафетка, много сух)

около 100-150 гр. сирене Пекорино (може и кашкавал)

10-12 чери доматчета

2-3 малки скилидки чесън

Няколко малки листа зелена салата (или друга листна)

10-на обезкостени маслинки (черни или зелени, каквито имате)

1 с.л. пресни листенца мащерка

за дресинга

5-6 с.л. зехтин

2 сл. бял оцет

1 ч.л. захар

½ к.л. смляни зърна копър

сол и черен пипер на вкус

Приготвяне

Най-напред изпичаме филийките на тостер, след което ги намазваме тънко с масло и пак връщаме в тостера за около 20 секунди. После бързо нарязваме на малки кубчета.
Може да направите крутоните и на тиган, като предварително нарежете хляба на кубчета и го изпържите до златист загар в разтопеното масло с 1 с.л. олио. Изцеждаме върху кухненска хартия.

След като сме си подготвили крутоните, изпържваме почистените, измити и добре подсушени картофки, като внимаваме да не ги зачервим прекалено. След тях, в горещата мазнина запържваме за кратко и моркова, нарязан на тънки шайби. Изцеждаме всичко върху кухненска хартия.

От краставичката, с помощта на белачка изрязваме тънки кордели, които леко посоляваме и навиваме на рулца. Оставяме настрана, докато подготвим останалите продукти. Така те ще запазят спираловидната си форма.

Чери доматчетата измиваме и разполовяваме, салама и маслинките нарязваме на тънки колелца, а Пекориното на малки парченца. Листата салата измиваме, подсушаваме и накъсваме.

Изсипваме всичко в салатиера, като е добре на дъното да преобладават крутоните и доматите и поливаме с готовия дресинг.
Най-накрая поръсваме салатата със свежи листенца мащерка.

За дресинга слагаме всичко в малко бурканче, затваряме плътно с капачката и разбиваме добре, като шейк. J

Може вместо шпек салам да ползвате миди или бейби скариди, но предварително трябва да сте ги обработили топлинно, след което да ги отцедите на кухненска хартия и едва тогава да добавите в салатата.

В скоби съм написала примерни заместители на някои продукти.

Това е! Една чудесна хлебна салатка с отличен вкус, която прекрасно може да мине за цял обяд. Опитайте я!

Кейк с крема сирене и къпини / Cream cheese and blackberries cake /

Как да започна, как да ви представя този сладкиш се питам? Не е нещо нечувано, необикновено, уникално. Напротив, съвсем обикновен, летен, плодов кейк, но много пухкав и ароматен и след като бе унищожен за отрицателно време, се наложи да направя още един. Дори леко завиших количеството на продуктите и пак се оказа недостатъчен за гостите. Едва смогнах да нащракам няколко снимки, докато някои не спираха с обвиненията, че съм се държала с тях садистично. Лично аз не си падам много по кейкове, сухи ми идват и винаги гледам да им добавя нещо за сочност – в случая крема сирене и къпини. В момента къпините започват масово да зреят и не устоях на идеята да ги вложа в сладкиш. На село възможностите са ми ограничени, та затова кейк – забъркан на ръка, но с голямо удоволствие. 

Продукти

/за форма с Ø 26 см./

4 яйца

120 гр. меко масло

350 гр. пудра захар

250 гр. крема сирене

1 ч.л. ванилов екстракт (или 2 пликчета ванилова захар)

1 ½ ч.ч. брашно (приблизително, според едрината на яйцата)

1 бакпулвер

2 шепи къпини

1 шепа филирани бадеми

Няколко уточнения:

·         Яйцата ми бяха домашни и не мога да определя точно какъв е размера им, но не са дребни.

·         В зависимост от едрината на яйцата варира и количеството на брашното – сместа трябва да е с консистенцията на пухкав мус.

·         Бадемите също бяха домашни, от градинското дърво и просто ги разполових.

Приготвяне

Разбиваме маслото с 1 ч.ч. от захарта на пухкав крем, след което добавяме яйцата едно по едно. Ароматизираме с ванилията и добавяме пресятото с бакпулвера брашно. Хомогенизираме сместа и насипваме във избраната форма, намаслена и напудрена с малко брашно.

Отделно разбиваме кремата сирене с останалата захар и го разпределяме с чаена лъжичка на купчинки във формата с тестото.

Набождаме къпините (съвсем повърхностно) и поръсваме с бадемите.

Печем в предварително загрята на 200° фурна за около 30 минути.
Ако тестото бухне много и покрие къпините, може да добавите още от тях (също и бадеми) – това се случи с моя кейк и никак не съжалявам, макар малко да се стреснах. Повече плод гарантира и по-богат вкус.

Охлаждаме, поръсваме с пудра захар и сервираме.

Ако ползвате форма с по-малък диаметър и решите да изпечете останалото тесто в малки формички, внимавайте до къде ги пълните – само до 2/3 от обема им! От бакпулвера тестото бухва и при втория ми опит, с по-голямото количество тесто, във фурната си имах вулканчета. Бях намаслила с една формичка по-малко, постарах се да наместя всичкото останало тесто в тях и това ми изигра шега.

Но пък станаха интересни наглед, с полички. J

Опитайте и да ви е сладко!

Лятно, зелено смути /Summer Green Smoothie/

Честно да си призная, не се бях замисляла каква е точно разликата между фреш и смути. Възприемах ги като фрешове с по-малко или повече пулпа. Замислям се обаче кое е по-полезно, кое да предпочетем? Оказва се, че дори и да си здрав човек, не бива да прекаляваш с фрешовете, защото те, за разлика от смутитата, са лишени от така полезните фибри, влакнините на плода, зеленчука, ядките или тревите, ползвани за приготвянето им. Фрешовете са богати на витамини и минерали, които доставени на организма в този им вид, по-бързо се усвояват от него, подсилват го и го възстановяват на клетъчно ниво. Да, ама това понякога би било опасно. Липсата на фибрите във фреша, спомагат тялото ни по-бързо да го абсорбира и е възможно рязко да се повиши кръвната захар, вследствие на което да почувстваме неразположения като отпадналост, проблеми с паметта, промяна в настроението. На всичкото отгоре, фрешът не ни засища и скоро след това ще изпитаме чувство на глад. Но за някои хора с проблеми в храносмилането, той е добро решение.
Смутито е за предпочитане, изключая единствено онези хора с проблемното храносмилане. При него няма липси, всичко е в чашата – и сока, и фибрите, а те действат като метла в стомашно-чревния тракт, засищат и могат да се ползват като заместител на закуските. Нужно е обаче да се съобразим някои неща преди да изберем от какво да си приготвим полезната напитка.

„Не е добре да се смесват плодове със зеленчуци, с изключение на ябълката, защото това може да повлияе не особено добре на храносмилането. Когато използваме зеленолистни, това няма значение, те са добра основа за всякакви комбинации. Зеленчуци като моркови, цвекло, броколи, тиквички не се съчетават добре с плодове, поради високото съдържание на нишесте. Храни съдържащи скорбяла е добре да се приемат самостоятелно, защото се усвояват от организма чрез ензими, различни от тези, използвани за другите храни. Като резултат може да предизвикаме излишни газове в стомаха. Докато зеленолистните зеленчуци се съчетават добре с почти всичко.“

Едно смути по ваш вкус, с любимите ви плодове или зеленчуци, подправено с леки и нежни ароматни подправки е идеалната храна за летните жеги. От два дни пълня чашите със много зеленина. Не знам докога ще ме държи зелената вълна, но много ми харесва на нейния гребен, а и понеже вкусът е страхотен, бързам да го споделя и с вас.

Продукти

Всичко е на око и на вкус, но горе долу това сложих в каната:

½ пъпеш „Медена роса“

1 краставица

1 авокадо

1 връзка свеж босилек

2-3 с.л. пчелен мед

сока на 2 лимона

цял лимон (без кора и семки)

около 300 мл. сорбе от бъз (бъзов сироп)

Всичко се пасира до желаната финост на продуктите и веднага се поднася.

Много вкусно се получава и като добавим топка сладолед. J

Да ви е сладко!

Печени пилешки бутчета с моркови и портокалова глазура

Обичаме пилешко. Разбира се предпочитаме домашно отгледано, търчащо на свобода в двора, ровещо в градината и хранено само със зърно. Но при липса на подобно прибягваме до магазинната мрежа. Тук вече се чудиш, искаш ли наистина да ядеш пиле или можеш да минеш и без него. Ако случиш на „сухо“ пиле DUC, защото вече и него го давят във вода, има вероятност да се насладиш на вкусна пилешка порция. Ако ли не, оставяш на будния ти или заспал разум да реши вместо теб.
Аз ще се опитам да ви подмамя да си сготвите пилешко по една много сполучлива рецепта, взаимствана от Марта Стюарт и леко променена от мен, а вие преценете до колко е по вкуса ви и дали ще ми се доверите. Продуктите не са много и ястието е семпло – моркови, портокал, пилешко и лимонов ориз, но съчетанието им в едно, обединени с мекият и нежен вкус на маслото, го прави сочно, с балансиран вкус и нежен аромат. 

Продукти

/за 3 порции/

6 пилешки бутчета или 3 бр. гърди с кожата
500 гр. млади моркови

3-4 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус
1 с.л. масло

½ ч.ч. сухо бяло вино

½ к.ч. портокалов мармалад
1 портокал

за лимоновия ориз

2 ½ ч.ч. вода

1 ч.ч. ориз

½ ч.л. сол

1 ч.л. масло

черен пипер на вкус

сока и кората на 1 лайм

Приготвяне

Пускаме фурната да се загрее на 240°

Почистваме морковите и ги нарязваме на маки трупчета. Ако са по-едри ги и разполовяваме. Поставяме ги в малка тавичка, посоляваме ги, поръсваме ги и с малко черен пипер, поливаме със зехтина и ги разбъркваме. Отгоре им подреждаме пилешкото месо, предварително леко посолено, като разпределяме под кожата му бучката масло. Поливаме с виното, покриваме с алуминиево фолио тавичката, така че да не излиза парата и слагаме във фурната.

След 15 минути изваждаме, махаме внимателно фолиото и намазваме пилешкото с мармалада. Покриваме с фолиото и връщаме във фурната за още 15 минути. След като изтекат и те, отново го изваждаме, обръщаме месото, мажем го пак с мармалад, покриваме всяко едно парче с по тънка шайба портокал и ръсваме отново нежно с черен пипер. Връщаме тавичката във фурната, вече без фолио и допичаме окончателно за още около десетина минутки или докато се изпече и от тази страна и ни хареса наглед.

Междувременно в малка касеролка си сваряваме ориз за гарнитура, в съотношение 2,5 :1 вода/ориз. Слагаме ориза във врящата и подсолена вода на среден  огън и когато е полуготов, изключваме котлона, покриваме плътно с капак и отвеждаме настрана, но на топло, близо до все още топлия котлон. Когато поеме всичката влага и се подсуши, добавяме малка бучка масло, поръсваме с черен пипер и настъргана кора от лайм + сока на ½ лайм и разбъркваме с вилица.

Сервираме със листна салата и охладено вино - бяло или розе.

----------------

Ястието се получава също толкова вкусно и като замените портокала с праскова или кайсия (плод и мармалад)

Опитайте и да ви е сладко!

Селско лято и черници

Ще започна днес с една  „Приказка за селото“ – попаднах на нея съвсем случайно тук.

Аз съм на 7 години. Ура!!! Най-накрая заминаваме на село при баба!
На 14 години: Омръзна ми това село и тъпата градина!
Вече съм на 20. Имам чувството, че баба се е побъркала, по цял ден скубе трева, аз разбирам да е в градината, ама тревата покрай оградата на кого пречи?
На 25.  Селото е хубаво само за барбекю.
На 35. Що пък да не посадя малко репички?
На 45. Засях цялата градина.
На 60. Сякаш оградата е обрасла с трева, трябва да оплевя малко.
Все още съм жива на 78. Мъкна тежка раница към село, децата и внуците не помагат, казват – нищо недей да сееш, всичко ще си купим. И само правнука се радва, той е на 7 години и е щастлив, че отново е лято, и ние отиваме на село.
Животът продължава.

И моят вариант:

Малка съм, на ръст до масата. Село си нямаме – градско чедо съм. Иначе баба и дядо са били селски хора, но станали граждани още преди мама да тръгне на училище, така че и идея си нямам за селския живот.

На 7 ме водиха на село  – беше интересно, играехме на криеница в избуелите житни поля, но като за градско чедо ми се видя много мръсно в онази къща и навсякъде из нея миришеше на сминдух.  До тогава харесвах чубрицата с него. Продаваха я в хлебарниците и когато ги зареждаха с току-що изпечен, топъл хляб, парата от него, минаваща край пликчетата с чубрица се завихряше, стелеше се навсякъде и разнасяше неописуемо вкусен аромат. Винаги ми се искаше да си купя пликче, че да ръся начупения самун по пътя до дома, от който пък оцеляваше само половинката. Но споменът за мръсотията на село се загнезди в съзнанието ми дълбоко, дълбоко, заедно с аромата на сминдух. От тогава да не ми замирише на него.

Някъде около 14-15 годишна: баба и дядо си купиха къща в родното село на дядо. Беше малка, но накипрена и чиста. Всяко лято оставах при тях - кога за седмица, кога за месец, НО не си намерих другарчета от местните. Не ми се нравеше идеята по цял ден да стоя на пейката пред къщи и да одумвам всеки и всичко. Това не бе моето виждане за добре прекарано време. Нямах късмета като на другите гражданчета,  да случа на интересни и забавни съседчета на село. Затова следвах баба и дядо навсякъде. С баба за чаладинки, за охлюви, за шипки, в градината сред лехите и цветята, в кухнята, следобеди край грамофона (тогава се слушаше музика или от радиото или от грамофона – колекцията ѝ бе ограничена с унгарска музика и класика) или с книга в ръка, седнала на стълбите пред прага... Дядо имаше мотор и ме возеше на задната седалка, учеше ме какво е захарно цвекло, кое копаня за прасета и кое нощтви, как да правим домашна шарена сол, как се мачка гроздето за вино, как се рони царевица, как да му измервам кръвното, дресирахме котарака и зайците и милион неща още. А каква лютеница бъркахме с баба на огнището, какъв кайсиев мармалад и нектар правехме... Няма такава вкусотия! А пък комат от топъл, селски, напудрен с брашно и ухаещ на фурна хляб, бучка меко, домашно сирене и домат откъснат от градината – червен и пукащ се от зрялост и сладост – няма и такава вкусотия! Напролет вместо домат – стрък пресен чесън. Идилия! Абе, дете да си – морето ти е до колене и всичко е забавно и интересно!

На около 20, селото определено не бе вече привлекателно – под лъжичката ми трептяха пеперуди, страните ми все изгаряха и интересът ми бе насочен в друга насока. Да плевя селската градина ми бе едно от най-досадните неща. По-интересно бе да си стегна багажа за един час и да дръпна към морето.

После животът ни завъртя, създадох семейство, деца, приоритетите се смениха и рядко оставаше време за лични предпочитания. Красивата, селска идилия избледняваше като я заместваше блянът за онова синьо море, горски пътеки и чужди страни, занимания по интериорен дизайн, екзотично озеленяване, домакинстване, учене на азбука, сричане, смятане, понякога рисуване ... А всичко, което селото предлагаше някога, сега набързо набавяхме от пазара. На другото село (милото е селско чедо) ходех по задължение, а на моето, при баба и дядо се отбивахме пътьом. Все бяхме в движение, все забързани нанякъде и носещи по 5 дини под една мишница. На моменти копнеех за спокойствие и тишина, която можех да намеря единствено за 4-5 часа в леглото. Ако трябваше да се заровя в селска градина, това означаваше да се откажа от живота.

На 45 – децата пораснали, самостоятелни, а аз вече въздигната в позиция на баба, нови интереси, хобита и неусетно земята взе „да ме тегли“, както казваше мама. В тези години се зароди интересът ми да садя всякакви семена, да редя градина, да бера плодовете ѝ. До вкусът ми към екзотичното се притъкми и приседна и този към рустикалното. 

Впечатляват ме все повече дребни неща, които до този момент ми изглеждаха незначителни, всякакви тревички, пчелички и заобичах много плодове, на които не бях фен.

Промени се вкусът ми към храната, както и виждането ми за нея. Изрових от плевнята и килера на село скътана на дълбоко, в прахоляка стара посуда, излъсках я и ѝ вдъхнах нов живот. Изнамерих и стара печка на дърва, във фурната на която прекрасно се пече хляб, докато отгоре и се пържи в голяма тава, домашната лютеница.

И бях забравила колко е приятно да се настаниш под сенките на смокинята, да похапваш пресни плодове и да се отнесеш с някоя интересна книга. 

Даа, хубаво е да имаш подобен пристан, на който да акостираш обрулената си от стреса в градската джунгла душа. А докато дойде времето, в което може би ще ми се прииска и да се закотвя там (за сега е малко вероятно), ще крадем късчета мир, спокойствие и наслада от всяка минута, прекарана в зелената ни, селска лагуна.

И за да не е публикацията само едно душевно излияние, ще споделя последната сладка вкусотия, която спретнах набързо от останала кутийка Маскарпоне, малко Савоярди и паничка вкусни черници. 

Парфе с манго и черници

Продукти

/за форма с Ø 22 см./

½ голям пакет бишкоти Савоярди (вътре са 4 пликчета с по 12 бишкоти, така че 24 бройки стигат)

за манго крема

500 гр. Маскарпоне

1 узряло манго

2 с.л. пудра захар (или на вкус)

1 ванилова захар

100 гр. разтопен бял шоколад

1 пликче желатин

за крема с черници

400 гр. квасена сметана

2-3 с.л. пудра захар

2 бр. ванилова захар

200 мл. млечна сметана (30%)

1 шепа черни черници

2 пликчета желатин

за конфитюра

1  ч.ч. черни черници

1  ч.ч. малини

1 ч.ч. захар

½  пликче Gelfix Extra 2:1

______
Ако не ви се приготвя този конфитюр, можете спокойно да ползвате някакъв друг от горски плодове (къпини, малини, боровинки, касис)

за декорация

200 мл. млечна сметана (30%)

100 гр. разтопен бял шоколад

янколко пресни черници и свежи листенца мента

Приготвяне

Започваме с конфитюра.

Приготвяме го по описанието на пликчето с Gelfix като накрая прецеждаме през сито, за да премахнем семките. Ако ни домързи, минаваме без тази процедура. Оставяме настрана да се охлади, докато приготвим кремчетата.

За крема с черници най-напред пасираме плода.

Отделно разбиваме за кратко квасената сметана с пудрата захар и ванилията.

Разбиваме и млечната сметана и внимателно я събираме лъжица по лъжица с квасената. Накрая добавяме и плодовото пюре. Хомогенизираме сместа и я желираме с пликчетата желатин. На всяко пликче има описание за употреба, но все пак – разтваряме прахчетата със студена вода ( по 2 с.л. на всяко прахче), изчакваме желатинът да набъбне и го слагаме на водна баня да се стопи до прозрачна течност. Не бъркаме, за да не се разпени. Щом се стопи го добавяме към кремчето и разбъркваме добре.

В тортен поднос центрираме коригиращият се ринг за торти, предварително стегнат на 22 см.

Наливаме 1 ч.ч. пресно мляко в купа и потапяйки бишкотите от двете страни за по 1-2 секунди ги редим в ринга за основа на парфето. Тук ще влязат около 12 бишкоти.

Отгоре им наливаме крема с черници и прибираме в хладилника да стегне.

Понеже следващото кремче ще се приготви също много бързо, препоръчвам да ползвате на този етап фризер, вместо хладилник.

За манго крема трябва да извадим месестата част на мангото, да я пасираме, след което я събираме с помощта на миксер с вече разбитото със захарта и ванилията Маскарпоне. Доливаме разтопения бял шоколад, хомогенизираме сместа и я желираме, както при предишното кремче.

Изваждаме подноса от фризера, нанасяме върху стегналия се вече черничев крем конфитюра и насипваме отгоре манго крема. Заравняваме повърхността и тръскаме 3-4 пъти леко в масата целия поднос, за да може, ако има някъде в крема въздух да излезе.

Прибираме отново в хладилника/фризера и си приготвяме междувременно сместа за декорацията.

Разбиваме сметаната, разтопяваме шоколада и събираме двете смеси в малка купа. Разбъркваме и прехвърляме в пош.

Когато парфето е окончателно стегнало (най-рано след поне 6 часа, а най-добре след 12), разкопчаваме ринга и с помощта на мокър нож с широко острие внимателно го отлепяме и освобождаваме парфето от него. Облепваме страните му с разполовени бишкоти Савоярди и декорираме с кремчето в поша, листенца мента и свежи черници.

Тортичката е семпла, лека и със свеж вкус. Може да поднесете както с някакъв подходящ, летен коктейл, така и с млечно-плодова напитка.

Ето една идеална за случая – много вкусна, ароматна и разхлаждаща с участието на все още зреещите черници. 

За нея няма специална рецепта. Слагаме в голям буркан шепа черници, 1-2 сл. захар (или мед за по-здравословен вариант), доливаме с  кафена чашка пресно мляко и пасираме. Прецеждаме и разреждаме с още мляко, в количество по ваше желание. Може да замените половината или цялото количество пресно мляко с някакво растително – кокосово или ядково. Може да смесите черниците с някакъв друг плод, както в случая съм ги комбинирала с малини и да ароматизирате с ванилия.

Развихрете въображението си и се насладете максимално на този този страхотен, сочен плод! Удоволствието е гарантирано!  J

И ако още не съм ви омръзнала, ето и малко полезна информация за черницата:

Зрели черници може да берете от края на юни, а дотогава може да си купите сушени или замразени плодове. Те са нежни, сочни и много сладки на вкус. Свежите черници са нетрайни и е добре да се ядат веднага след набиране.

Черниците съдържат цитрусова и ябълчна киселина, пектин, танин, витамините С и В2. Богати са на минерали: желязо, магнезий и калций. В народната медицина са използвани срещу инфекции на пикочните пътища, епилепсия, безсъние, диабет, чревни парази.

Отвара от листата на черница понижава и контролира кръвната захар и се препоръчва като чай за хора със захарен диабет.

Черните черници притежават разнообразие от лечебни свойства.

Експертите ги причисляват към супер храните, заради голямата им роля в битката с остаряването и профилактиката на много болести.

Неузрелите плодове се използват срещу диария.

Зрелите черници имат лек лаксативен ефект.

Ако се консумират и от двата вида черници, ще си осигурите много здравословни ползи:

Подмладяване

Противопаразитно действие

Регулиране на кръвната захар

По-малък риск от дегенеративни заболявания

Укрепване на бъбреците

Засилване на детоксикацията в черния дроб

Лек лаксативен ефект

За добро зрение

Белите черници се прилагат широко в козметиката за приготвяне на кремове с избелващ ефект за премахване на петна върху кожата, както и за лечение на артрит, при нервно пренапрежение, умора и обща отпадналост.

Оказва се също, че черничевите листа са новата супер храна и билка .

Е, след всичко споделено по-горе не си мислете, че лудата глава е улегнала – като нищо мога да стегна багажа за час и да отлепя внезапно на някъде. Лятото зове за приключения. J