Пица гратен с хляб

Днес няма да ви дотягам с история, и дълго описание на вида, вкуса и ефекта от тази закуска. Закуска казах, да, но може да се поднесе и като основно ястие. Идеята ми дойде внезапно. Предната вечер месих тесто за пица, а при мен е вече традиция да замесвам повече от него, повече отколкото ще ми е нужно за пиците. Така че винаги след това останалото тесто става на хляб, питки  или просто на сутринта изпържвам от него мекици. Този път, докато фурната беше още топла набързо завъртях няколко питки и ги изпекох. Имах останал от предния ден и хляб, който определено трябваше да се оползотвори. На сутринта в хладилника намерих останала малко шунка и парче кашкавал и идеята вече се визуализираше в съзнанието ми. И ето така се получи, че днес имахме една бърза, лесна и много вкусна закуска. Нещо ново, по-различно и атрактивно.

Ако вече съм ви накарала да се облизвате лакомо и да пожелаете да си направите и вие, ето рецептата:

Продукти                                                                                                 

/за тава с Ø 26 см./

15-16 тънки филийки пълнозърнест хляб (може и тостерен)

15-16 резена шунка (пушено филе или някакъв колбас)

15-16 резена кашкавал

15-16 тънки шайби червена чушка

200 гр. майонеза (лайт или класик)

5-6 с.л. зехтин (олио)

за заливката

4 яйца

150 гр. сирене

1 ч.ч. кисело мляко

за поръсване

няколко свежи стръкчета мащерка и магданоз (опция: с джоджен )

100 гр. кашкавал

Приготвяне

Ако хлябът ви е цял, нарежете го на тънки филийки. Същото направете с шунката и кашкавала.

Включете фурната на 220°

Намаслете обилно дъното и стените на тавичка с не залепващо покритие.

Намажете всяка филия тънко с майонеза, отгоре сложете по резен шунка, кашкавал и шайба чушка. Наредете филиите изправени една до друга в тавата. Когато направите полукръг, леко ги наклонете настрана, да полегнат и допълнете подредбата с останалите, докато образуват красива спирала. Ако в средата се е оформила дупка, запълнете и нея.

В купа разбийте яйцата със сиренето и киселото мляко и залейте с тях филиите като се постараете да попадне навсякъде от заливката. 

Отгоре поръсете леко със зелените мерудии и пъхнете в загрятата фурна за около 15 минутки или докато се образува красива, златиста коричка.

Извадете тавичката, поръсете с рендосан кашкавал и върнете отново във фурната за минутка – две да се разтопи кашкавала.

Извадете и оставете да се охлади малко, след което поднесете с хубав, домашен яйрян.

Това е! Лесно и бързо. Да ви е сладко! :)

За цветята в чинията и един вкусен крем с люляк

Отдавна вече цветята на масата ни не са само букети във вазата, а могат и да се похапват. Знаем всички, че от тях се правят ароматизирани води, които се ползват в парфюмерийната и козметичната индустрия. Розата е царицата в това отношение. Но знаем също, че розовата вода се ползва и в сладкарството, както и тази от лимонов, портокалов цвят, цвят на лайм и грейпфрут. За направата на прекрасни чайове ползваме цветовете на лайка, липа, мащерка, кантарион, хризантема, бергамот, лавандула и още много, и много. Но опитвали ли сте да ги консумирате свежи, току що откъснати?

У дома имаме традиция в похапването на свежи цветя. Спомням си, че веднъж като момиче, на село в градината на баба не знам защо, но бях решила да „опаса“ розите й. Скъсах няколко от венчелистчетата им и ги опитах. Харесаха ми и като се започна едно хапване на розови листенца... дъвчех си ги доволно, до момента в който баба изпадна в потрес – най-красивите и едри рози бяха останали само с дръжки, а устата и езикът ми бяха посиняли от тях. Но бяха толкова ароматни и вкусни! :) Нищо не ми стана. Може би защото имах тренинг с розовото сладко. След години, моята дъщеря, тогава съвсем мъничка, възпрепятствала на мама едно гости. Жената купила букет карамфили (по онова време само те се намираха целогодишно), сложила ги във вода и влязла да си вземе душ преди да излезе, а малката й внучка докато скучаела, решила да си похапне карамфили. Така изчезнали не един или два, а цели три карамфила от общо седем. Не стига, че уплашила баба си, ами как с четен брой цветя на гости да отидеш, пък три били малко. Така че, никой никъде не отишъл. По-късно пък милото ме изненада, когато веднъж спря колата в планината до един акациев храст, откъсна няколко грозда и взе да си ги яде като козичка. Много били вкусни. Опита се и мен да привлече в заниманието си, но „аз коза не ставам!“ :) Мина време преди да се реша да опитам, че после взех и лимонада да правя с нея, и да я панирам... Но, когато и да сложех цветя в салатата или да гарнирам нещо с тях, винаги бяха грижливо отделяни от момчетата.  До онзи ден, когато им поднесох за пореден път цветен крем. Никой не махна и едно цветче дори. Излапаха всичко до шушка. Накрая се сетиха да ме питат  „Ама, люлякът не е ли отровен?!“  Е, не е! Ако се консумират само венчелистчетата без тичинките, нищо няма да ни стане. И не само това, ами запазва донякъде уханието си в десерта. При това толкова вкусен и ароматен стана, че ако не внимавах за килограмите и ако не бих изглеждала лакома, бих си хапнала с огромно удоволствие още една порция от него. :)

Та, за смелите и експериментаторите рецептата е тук:

Люляков Бавароаз

Продукти

/за 4 порции/

600 мл. пълномаслено пресно мляко

4 яйца

5 с.л. захар (ползвах тръстикова)

2  пликчета  желатин

1 шушулка ванилия

60 гр. масло

600 гр. сметана + 3 с.л. пудра захар

1 с.л. кокосови стърготини

отделно

1 пълна шепа цвят от люляк (в случая лилав)

100 мл. прясно мляко

3 ягодки

Приготвяне

Люлякът, който ще използвате е хубаво да е със силен аромат и трябва да е набран от чисто място – да не е крайпътен, напрашен от автомобили и със сигурност да не е третиран с препарати. Измийте го и изтръскайте водата. Съберете цвета му като леко издърпвате всяко цветче – то ще се отдели с лекота като тичинките ще си останат на дръжката.

Сега сложете в малка купичка или касеролка 100 мл. прясно мляко да се загрее. Точно преди завирането му го отведете настрана и сипете в него 2/3 от люляковият цвят. Отделете само малко за декорация на готовия крем. Похлупете съда и го оставете настрана да се охлади, след което прецедете млякото.

Накиснете желатинът в 6-7 с.л. студена вода. 

Разбийте сметаната с пудрата захар на пухкав крем.

В друга касеролка сложете останалото мляко да заври като добавите в него семенцата на разполовената шушулка ванилия. Когато заври отведете настрана.

Междувременно разбийте целите яйца със захарта и люляковото мляко. Прецедете ваниловото мляко (ако не ви пречат ваниловите семенца може да пропуснете прецеждането) и на тънка струя при постоянно разбиване с телта го добавете към разбитите яйца. Върнете съда на котлона и на среден огън продължете да бъркате, докато крема започне да се сгъстява. Добавете маслото, разбъркайте и отведете настрана и да се охлади малко. Когато можете да потопите пръст в него и да не ви пари, загрейте желатина на водна баня, докато се втечни и го добавете в крема. Разбъркайте и съберете с половината от разбитата сметана. Щом крема се хомогенизира, бързо го разпределете в порционни чаши и приберете в хладилника да се охлади и стегне.

Останалата разбита сметана подправете с кокоса и прехвърлете в пош с къдрав накрайник. С нея гарнирайте крема. Поръсете отгоре с малко люлякови цветчета от заделените и украсете с ягодка.

Кремчето се получава много леко като мус, приятно сладко и с нежен аромат, който ще ви накара да мъркате от удоволствие. :)  Цветчетата люляк придават с всяка лъжичка освен хубав мирис и един леко тръпчив вкус, който е нещо ново и много приятно като усещане. 

Опитайте и да ви е сладко! 

И няколко любопитни факта за люляка:

Наименованието на растението (Siringa) идва от гръцката дума "syrinx", която означава тръбичка и е свързана с тръбовидното устройство на цветовете. Така се наричала и свирката, която бог Пан направил от стеблата на тръстиката - нимфа. 

.....

"  ...  А преди 446 години един европейски император получава дар красив храст. Само след половин век от рядкост, великолепният храст започва да краси всеки дом и парк. Syringa vulgaris - това е неговото латинско наименование. Иначе ние го знаем като Люляк! 

Любопитно е, че най-обилно и разкошно цъфти в Скандинавия. А родината му е Персия, днешен Иран. Символ на различни настроения е люлякът. Казват, че колкото по на Изток отиваш и ти подарят люляк - то искрено желаят повече да не те видят. Затова тръгни на запад, защото подаряването на лилавото великолепие може да значи само и единствено „Обичам те!” Както се казва „Свят , като цвят!” Между другото може би не е случайно, че Lilas са нарекли персийците люляка, което в превод означава...”цвете”! ...  "

.....

Знаете ли че, люлякът и момината сълза не се понасят? Нито във вазата, нито в градината могат да виреят заедно. Защо ли? На вас оставям да разберете. ;)

Ориз с пилешки дробчета, тъмни стафиди и кедрови ядки

За редовните посетители днешното заглавие може да се стори познато. Да, много обичаме у дома ориз и често го консумираме. Има го застъпен в блога като основно ястие, като гарнитура, като десерт дори. Показвала съм ориз с пилешки воденички, ориз със свинско по китайски, ризото с гъби, сладко суши, в разни супи и гарнитури. Ризотото обаче е един от най-предпочитаните му от нас варианти - сочно, със зеленчуци или с месце няма значение, винаги е добре прието. A сега на вниманието ви представям и един пилаф. С пилешки дробчета. Казвам пилаф не случайно – рецептата е турска,  много популярна. Характерно за нея е добавянето на сладки стафиди и ядки – за предпочитане кедрови или белен фъстък. С фъстък на мен повече ми хареса, на момчетата пък с кедровите ядки. Подправя се с джоджен и розмарин – две силно миризливи треви, чиито аромати някак се допълват, противно на съмнението ми, че ще се бият за доминация. За капак накрая не се сдържах и поръсих с малко свежа мащерка – не мога без нея и когато я имам, не пропускам да я набутвам кажи-речи във всичко. Казвала съм не веднъж, че тя е царицата на подправките в моята кухня. :)

А пилафа ето как да си приготвите, в случай, че ви допада идеята:

Продукти

/за 4 порции/

½ ч.ч. олио /или зехтин/

1 глава лук

30 гр. кедрови ядки /или печени, белени фъстъци/

500 гр. пилешки дробчета

2 ч.ч. ориз

3 ч.ч. гореща вода

1 дафинов лист

1 малко клонче розмарин

1 ч.л. сол

черен пипер на вкус

2 равни с.л.  стафиди (тъмните са за предпочитане)

няколко клончета магданоз

2 клончета пресен джоджен (само листата)

1 с.л. масло (по желание)

Приготвяне

Почистете ориза, измийте го и го оставете за 1 час да кисне в топла вода, след което го прецедете много добре и оставете настрана.

В дълбок тиган с не залепващо покритие сипете мазнината и загрейте на среден огън. Добавете почистеният и наситнен лук. Пържете докато леко пожълее и добавете кедровите или фъстъчени ядки. Продължете да запържвате за още около минутка, докато ядките се избистрят.

Идва ред да се добавят почистените и надробени на кубчета пилешки дробчета. Продължете да пържите докато ръбчетата им се позлатят и хванат коричка. Добавете ориза в тигана, дафиновият лист, клончето розмарин, стафидите, поръсете със сол и черен пипер, налейте водата и разбъркайте. Намалете огъня до слаб и похлупете с капак. Гответе до полуготовност.

Малко преди оризът да поеме всичката течност извадете дафиновия лист и розмарина. Опитайте ориза и ако е нужно добавете още малко вода. Разбъркайте и изчакайте ястието да се посгъсти. Тогава (трябва да е все още е сочно) изключете котлона и отведете тигана настрана. Поръсете с наситнен магданоз и джоджен, разбъркайте, похлупете отново и го оставете така за 30 минути на топло (на печката или във фурната).

От мен и една екстра - почти винаги преди да го захлупя да почива, добавям супена лъжица масло, което допълнително обогатява вкуса, а го и прави някак по-нежен.

Преди сервиране поръсвам порциите леко със сушен и стрит розмарин и няколко листенца мащерка. По желание и с много мъничко прясно смлян черен пипер.

Зелената салата е задължителна, както и чаша хубаво бяло вино. :) Наздраве!

А с последната снимка ви пожелавам красиви, слънчеви и изпълнени с добро настроение почивни дни! Плюс това тя е и една малка подсказка за това какво съм ви приготвила за следващия път ;) 

До скоро!