Бананов пай с ягоди

Трябваше днес да пусна публикация за едни мои любими масленки, от които тези дни направих солидно количество, за да обогатя Великденската трапеза от към сладичко, както и да помогна на приятелка, която има две прекрасни дечица, но малко време за предпразнична подготовка. Но, не ми остана време да проверя и редактирам снимките, затова ще остане за следващите дни.

А днес ще ви покажа друга любима сладост у дома - Бананов пай - едно от най-вкусните изкушения според моят син.  Но, за да му засиля удоволствието от него, го гарнирах с пресни ягоди за свежест и шоколад за повече разкош. Едно леко кремче от Маскарпоне направи цялата тази прелест неустоима. Десерта е много нежен като мус и ти се иска още и още... :-)  

Понеже сега е сезона на ягодите, а тях обичаме безкрайно много, не пропуснах да сервирам допълнително от тях, но във вариант  на смути, обогатено с по топка сладолед от Маскарпоне. 

В края на краищата бананите в пая останаха сякаш на заден план, като придаваха лек привкус на десерта като цяло. Но нямаше да е същият без всяка една от съставките, а ви уверявам, че беше съвършен. Да, беше, защото вече няма и помен от него!  :-)

Бананов пай с ягоди

Продукти

за основата

300 гр. шоколадови/ какаови бисквити

200 гр. меко масло

1 ч.ч. овесени ядки / орехи

семената на 3 шушулки Кардамон

за бнановия крем

4 банана

500 гр. крем сирене Филаделфия/ квасена сметана

5-6 пълни с.л. пудра захар (на вкус)

2 пликчета ванилова захар

1 пликче желатин

за гарниране

250 гр. Маскарпоне

1  с.л. пудра захар

1 ванилова захар

.......

250 гр. пресни ягоди

50 гр. настърган млечен или черен шоколад

Няколко листенца свежа мента

Приготвяне

Смиламе в блендер бисквитите.

Слагаме ги в купа, добавяме маслото, смлените зърна Кардамон, и овесените ядки (орехи) и добре смесваме всички продукти, след което готовата маса прехвърляме в тортена форма с падащи стени (Ø 26 см.). Разпределяме я равномерно по цялото дъно, като добре притискаме с дъното на лъжица, за да извадим всичкия въздух.

Печем в предварително загрята на 200° фурна за 5 минути. Оставяме да се охлади напълно.

Междувременно накисваме желатина по описанието на пликчето.

Обелените банани пасираме и прехвърляме пюрето в дълбока купа. Добавяме кремата сирене (квасената сметана), пудрата захар и ванилията и разбиваме с миксер на ниска скорост за кратко, колкото сместа да стане на гладък крем. Загряваме желатина да се стопи и го добавяме в крема, разбъркваме и заливаме основата на пая. Заравняваме повърхността и прибираме в хладилник за поне 2 часа.

Малко преди сервиране, разбиваме Маскарпонето с пудрата захар и ванилията на крем, прехвърляме в пош и украсяваме пая. Декорираме с разполовените ягоди и поръсваме с настърганият шоколад. Бодваме тук-там няколко листенца свежа мента и пая блесва с цялата си прелест. 

Сервираме като по желание поднасяме смути от ягоди, банан или пък смесено от двата плода. Всяко едно си заслужава, а вкусът им допълва чудесно този, на пая.

Да ви е сладко!

Великденски приготовления 2

Козунак

Да не си помислите, че Великден ще посрещнем само с курабии? :-)

Козунакът е другото голямо изкушение на този празник. Понякога е небрежно оплетен, понякога е във вариант на кифли и винаги добре приет на масата ни. Но, щом става въпрос за Великденски козунак, винаги го оформям на малка плитка и завивам  в кръгла форма. Не че не харесвам по засуканите плетки, но тези малки, кръгли козуначета са ми много симпатични и ми е по-удобно като разчупя един, да свърши наведнъж, а не да остане от него. Случва се и два да разчупим, особено когато са още топли, ухаят невероятно и никак, ама никак не можем да им устоим. Тогава един не стига!  ;-) 

Правя го по рецептата на мама (а може би е на баба)

Продукти

/за 5 бр. средни козунака - плетени с 2 фитила/

7 яйца

1400-1500 гр. брашно

400 гр. захар (2 ч.ч.)

2 с.л. олио

300 гр. разтопено масло

1 равна ч.л. сол

2 кубчета пресна мая (или 3 пликчета суха)

1 ч.ч. топло пресно мляко (230 мл.)

4 бр. ванилова захар

Приготвяне

Тестото можете да замесите и с помощта на робот, но ако все пак решите да действате на ръка, както аз предпочитам, ето какво да направите:

В купа натрошаваме на ситно маята, добавяме ½ ч.ч. захар и малко брашно и заливаме с топлото мляко. Разбъркваме добре, за да стане на гладка каша, като смес за палачинки. Покриваме и оставяме настрана за 15 минутки да шупне.

Отделно, в по-голям съд пресяваме брашното и солта. Правим кладенче и в него сипваме маената смес + разбитите с останалата захар и ванилия 6 яйца.. Замесваме тесто, като в процеса на месене по малко добавяме разтопеното с олиото масло. Месим като захващаме тестото от дъното и теглим нагоре, към нас, захлупваме напред към дъното, захващаме отново и пак теглим нагоре, към нас. Тестото е меко, но еластично и се разтяга добре. Това действие продължава доста  време – колкото по-дълго го разтягате, толкова повече и по-дълги конци ще има готовият козунак. Много е уморително, но от омесен на ръка козунак не съм виждала по-добър. Някога баба теглеше по 15-20 минути – как не се изморяваше! Аз приключвам доста по-рано, но пак има големи конци и в моя козунак. Така че препоръчвам поне едно 10 минутно теглене. Първоначално тестото ще ви се лепи по ръцете, но с добавянето на още, и още мазнина ще се оформи гладко и ръцете ви сами ще се изчистят от полепналото. Накрая го изваждаме на работният плот и доомесваме като оформяме хубава питка. Намасляваме хубаво съда в който сме месили (може даже и по-голям да ползвате) и поставяме вътре тестото. Намазваме го и отгоре с мазнина, покриваме със стреч фолио и му метваме една покривка, сгъната на няколко ката. Оставяме го настрана, на топло да втасва. Добре е да не се мести!

Когато тестото утрои обема си го изваждаме на плота.

Ако искаме да направим 5 козунака (като на първата снимка), разделяме тестото на 5 части. Всяка една на още две, които оформяме на тънки фитили и усукваме. После завиваме на кравайче и готово.

Ако пък искаме да оплетем така козунаците, както е горе на втората снимка (не този с плънката), ще излязат само три броя, защото в такива влиза повече тесто. В такъв случай разделяме цялото тесто на 3 равни части, като всяка една делим на 4, леко преомесваме, за да са гладки и  покриваме отново за 10 минутки да се отпусне.

Взимаме 4 топки и с добре намаслени ръце (нека си имаме малко мазнина в една купичка до нас - олио, масло или смесена)  ги оформяме на фитили с дебелина на наденица. Оплитаме ги на стегната плитка...

... която накрая завиваме на кръг. Краищата подпъхваме отдолу.

Така оформяме и останалото тесто. Така оплетени се получават 3 козунака, които поставяме в тава, застлана с хартия за печене. 

Аз направих вчера само два по-едри (единият с плънка), с намалена доза с 1 кг. брашно.

Пак казвам: ако плетете козунаците с плитки от 2 фитила, от горе посочената доза излизат 5 броя.

Добре е ако имате форми за козунак да ползвате тях – така няма да рискувате да се разлеят настрани, а и стените на формите ще ориентират бухването нагоре. Ако ги редите в тавата на фурната както аз правя, оставете достатъчно разстояние между тях, за да не се слепят след като втасат отново. 

По желание в козунака може да се добавят пияни стафиди (накиснати за 1 ден/нощ в ром), парченца локум, чипсове шоколад,  нарязани орехи... каквото се сетите. Може да разточите тестото на кора, да намажете с масло и да поръсите с ядки, канела, да намажете с някакъв  мармалад и да завиете на руло, че даже и пак да оплетете. Вариантите са много и всеки би дал отличен резултат. Всичко в оформлението е въпрос на фантазия и вкус. 

Така готовите, наредени козунаци оставяме да втасат отново.

Вече, окончателно втасали ги мажем с останалото едно яйце, разбито добре с 1 с.л. прясно мляко. Отгоре ги ръсим с кристална захар (аз я смесвам с пликче ванилена захар). Може и да ги гарнирате с филирани бадеми – пак е много вкусно и красиво, но в този случай не слагайте фините бадемови люспички в началото, защото рискувате да се запекат доста и да потъмнеят. Затова, след като се зачервят леко козунаците, набързо ги намажете отново с яйце и тогава поръсете ядките. 

Печем в предварително загрята фурна на 180° за около 25-35 минутки, в зависимост от големината им. 

Добре изпеченият козунак е лек, с красива златиста кора отгоре и отдолу, При почукване по долната кора издава кух звук. 

Не завивайте козунака докато не се охлади добре, защото все още изпуска пара и това може да доведе до овлажняване! Добре е да се охлади настрана, върху скара, за да изпусне всичката пара от себе си както отгоре, така и отдолу. Тогава вече ако го завиете с месал може да остане мек с дни, дори седмица и повече. Ако имате платнена торба с нанизани в края й връзки, тя ще е идеална за съхранението му.

Добър резултат можете да получите и когато месите тестото в машина за хлаб, но удовлетворението от напълно ръчно изработен козунак е неповторимо, знаете, че всичко е плод на вашите усилия и ръце. :-)

Този направих като заделеното за него тесто (половината от цялото количество) разделих на две части, разтеглих с ръце на правоъгълни кори с дебелина около 5-6 мм. (да не са много тънки, за да не се пробият от плънката), поръсих с какао, посипах натрошени на едро орехи и парченца локум (1 цяла кутийка, като нарязах всяко локумче на 4). Завих на рула и после ги оплетох едно с друго. Завих на кравай и леко, с остър нож направих къси, но дълбоки разрези по плитката. При втасване те се отварят и става много красиво. Ако рулата са по-дълги, плитката респективно ще се получи с повече навивки и ще е още по-красив такъв козунак. За вкуса мога да кажа, че стана изключителен, даже повече ни се услади от натуралният! Горещо препоръчвам!  :-)

Ами, това е! Приятно подготвяне на празника и да ви е сладко!

Великденски приготовления 1

Курабии

Наближава Великден. За мен това е време изпълнено с много положителни емоции и заряд. На всичко отгоре е и пролет, навсякъде се раззеленява, птиците пеят вече и вечер до късно, до полунощ,, цялата земя се събужда и кипи живот. Всичко това ми действа стимулиращо на сетивата и отпускащо на нервите. А тази пролет е специална за мен и по още един повод, който за сега ще запазя в тайна, но пък да призная ме държи в трескаво  и приятно напрежение всеки ден. :-)

И понеже в последната седмица, когато ще кипи усилена подготовка за празника, едва ли ще имам време да снимам и публикувам докато меся козунаци, правя сладки, боядисвам яйца и готвя,  в тази и следващите публикации ще ви представя някои от моите утвърдени, великденски рецепти. Някои са ни толкова любими, че ги приготвям няколко пъти в годината, противно на схващането ми, че за големите празници Коледа и Великден си има специални сладкиши, които се правят само за съответния.

Почти във всеки дом за Великденските празници се пекат традиционно освен козунаци и курабии. И ние не правим изключение. Изключение обаче има и то е в оформнето на сладките. Рецептите са толкова много, колкото и домакинствата, но в почти всички курабиите се правят с машинка за мелене на месо, като тестото се прекарва през специален накрайник за сладки. Ето тук е съществената разлика с моите. Аз не харесвам онези сухи и ронливи, често с назъбени, релефни шарки сладки. Идват ми твърде постни и безвкусни. И формите получени с такива машинки хич не са ми по вкуса. Плюс това са твърде масови, за да ги има и на моята маса, а аз съм „бамбашка” човек, както казват старите хора – винаги трябва да направя нещо различно от останалите, нещо индивидуално  ;-)  Затова си ползвам рецептата за Казанлъжките курабии на мама, която за моят дом се е превърнала в рецепта за Великденски сладки. Е, и нея съм поизменила малко, по мой вкус – с масло са!  :-)

Самите те се получават много крехки, с мека вътрешност, с маслен вкус и с приятен дъх на цитруси – лимонов или портокалов. Обичаме да си ги хапваме с кафе или топло прясно мляко. А аз често комбинирам със сирене. Когато децата бяха малки, им ги предлагах и на попара с прясно или кисело мляко. Набъбват страхотно и ако добавим и малко млени орехчета, ммм... колко е вкусно!  :-)

Продукти

1 ч.ч. кисело мляко (+ ½ ч.л. сода бикарбонат)

5 яйца

1 ½  ч.ч. кристална захар

2 ампули ванилова есенция

кората на 1 лимон/портокал (или 2 ампули цитрусова есенция)

½ ч.ч. разтопено масло

1 бакпулвер

брашно колкото поеме за средно меко тесто (при мен влезе около 1,2 кг.)

отделно:

1 яйце за намазване

 ½ ч.ч. кристална захар за поръсване

Приготвяне

В голяма купа разбиваме яйцата със захарта, ванилията и лимонената кора.

Добавяме киселото мляко с разтворената в него сода бикарбонат.

Разбъркваме добре и добавяме на порции половината брашно, пресято с бакпулвера.

Наливаме на тънка струйка разтопеното и охладено масло, след което сипваме и останалото брашно и замесваме гладко тесто.

Загряваме фурната на 220°.

В застлана с хартия за печене тава, редим малки, добре окръглени топчета (колкото пингпонки), на разстояние 1 см. една от друга (почти удвояват обема си).

Отгоре ги мажем с разбит жълтък и поръсваме с кристална захар. Аз направо ги топвам последователно в разбито яйце и в купичката със захарта.

Печем на средно ниво, до хубав златист загар отгоре.

Времето за печене варира, според едрината на топчетата, затова и не съм дала точно колко минути отнема. Мама ги правеше по едри, аз по-дребни.

Не се притеснявайте, че се пукат отгоре при печене – винаги така стават!

Не съм броила и колко сладки излизат от тази доза, но не са малко, а ако ги направите и дребнички, както аз предпочитам ще са наистина доста.

Да ви е сладко!

Ньоки у дома

Споменавала съм вече, че у нас се приема радушно италианската кухня. Дори си имаме ястия фаворити, които задължително присъстват на трапезата ни всеки месец, а някои дори и всяка седмица.

Днешното ми предложение е за ньоки (Gnocchi). Първият път, когато ги сготвих се опасявах да не би да ми ги върнат, въпреки че изглеждаха и ухаеха страхотно, но знам ли аз, чуждите очи и нос какво виждат и надушват. Слава Богу, приеха се и от тогава редовно ги приготвям. Дори си правя ньоките сама. Понякога дори, когато съм стриктна, запазват симпатичните си райета и в чинията. Но, със или без тях винаги се радват на одобрението ни. Не остава и една буба  (какавида) - милото така ги нарече, когато ги видя за първи път :-)

Все още не съм пробвала да приготвя по-голямо количество и да заделя от тях във фризера. Не знам дали ще се получи, но мисля да опитам някой път. Когато не ме мързи. :-)

И така, днес си позволявам да ви изкуша с едни много вкусни

Ньоки със сметана, бекон и сушени домати

Продукти

/за 3 порции /

за ньоките

600 гр. сладки картофи

     сол

     1 яйце 

     160-180 гр. брашно

     отделно:

     1-2 с.л. олио

     100 гр. бекон или шунка

     6-7 средни гъбки 

     5-6 сушени доматчета

     200 мл. млечна сметана

     2-3 тънки пера зелен лук

     4-5 клончета свежа мащерка

     сол и черен пипер на вкус

     ½ ч.л. куркума

    

     Приготвяне

на ньоките

Измийте картофите и ги сварете в обилно количество вода за около 20 минути. Прецедете ги, изплакнете ги със студена вода и ги обелете.  Докато са все още топли ги минете през преса за картофи (или ги настържете на ситно ренде) и ги оставете на хладно за 10-15 минути. 

Подправете картофите с 1 ч.л. сол, поръсете с брашното и добавете яйцето. Омесете на тесто, което върху набрашнена повърхност оформете на продълговати рула (около 2 см. в диаметър). Нарежете на малки  парченца, които набраздете с вилица или отъркаляйте с лек натиск върху телчетата на форма за рязане на варени яйца. Получават се страхотни райета. Сварете ги в много подсолена вода, в голяма тенджера. 

Направете това на 2-3 пъти за по около 3-5 минути, докато изплуват на повърхността. Извадете ги с решетъчна лъжица и поставете върху  чиста кърпа, да се отцедят. 

на ястието

Сложете тиган да се загрява на среден огън и сипете в него олиото, малко след като замирише добавете нарязаният на парченца бекон. Пържете до златиста и хрупкава коричка. Извадете в чинийка.

В същата мазнина добавете нарязаните гъбки (ако са ситни, може и цели), сушените домати и посолете леко. Бъркайте непрекъснато с дървена лъжица докато гъбките пуснат малко вода, след което само от време на време, колкото да не загорят. Когато се запържат и те, върнете бекона в тигана, полейте със сметаната и намалете огъня. Подправете с куркума и още сол, ако е необходимо. Нека всичко поври около минута две, след което добавете и отцедените ньоки. Разбъркайте за да се смеси всичко и отведете. 

Сервирайте в затоплени чинии, като отгоре поръсите порциите със ситно накълцан зелен лук, малко свежа мащерка и прясно смлян черен пипер.

Поднесете с хубаво сухо бяло вино и...

Бон апетит!

Тимбалчета от кайма с богата плънка

... или както някой се изказа „с изненада”

Не бях правила отдавна руло Стефани и тъкмо си мислих, че вече му е време, когато видях при Роси едни малки гювечета с кайма. Много ми допадна идеята и реших да ги приготвя и у дома. Лошото в случая беше, че никой от нас не харесва паприкована кайма, независимо дали ще е с червен пипер или както в случая, с лютеница. Единствено домашен бабек не се отказва, но това е друга тема. :-)

Та, в процеса на замесване се чудих как да изпробвам рецептата, като пропусна лютеницата. Застанала пред отворената врата на хладилника, седях и реех поглед сред съдържанието му. Решението само дойде. Каймата ще е както винаги – като за кюфтета, като ще има плънка от .... каквото ми хареса ей сега! Извадих морков, грах, Моцарела, яйца (ще ги сваря!), малко прясно козе сирене (за повече вкус) и кисела краставичка. Стига ли? Хайде и топено сиренце, така и така е останало съвсем малко!

Така – решението взето, пристъпваме към действие!

Продукти

за 3 порции

500 гр. кайма (смес – 60 /40)

1 глава лук

1 яйце

2 филии бял хляб

½  връзка магданоз

½ ч.л. кимион

½ ч.л. пресно смлян черен пипер

1 ч.л. мека горчица

за плънката

200 гр. Моцарела (на кубчета)

2 сварени яйца (на кубчета)

½ ч.ч. замразен грах (леко сварен и отцеден)

1 сварен морков (на кубченца)

2 малки кисели краставички (наситнени)

малко козе сирене (около 100 гр., на кубчета)

малко топено сирене (на кубчета) – парче от щафетка, дълго около 5-6 см.

сол на вкус

отделно

малко масло (олио) за намазване на формите

галета за поръсване на формите

1 белтък за намазване

Приготвяне

Първо накисваме филиите хляб в малко студена вода.

През това време почистваме лука и го наситняваме, колкото можем на по-ситно. Магданоза също.

Слагаме каймата в дълбока купа и чукваме в нея яйцето, добавяме наситнените лук и магданоз, подправяме с кимиона, черният пипер и горчицата. Изцеждаме добре хляба от водата и го добавяме при каймата, като много добре го намачкваме. Омесваме добре всичко и прибираме в хладилника да чака.

За плънката, сваряваме яйцата, а след тях слагаме да се полусвари морковът, като добавяме във водата щипка сода бикарбонат, за да му се запази цвета. Изваждаме го и добавяме във водата щипка захар и граха. След около 5 минутки го отвеждаме настрана и заливаме с ледена вода. Прецеждаме го. Нарязваме в купа, на средни по големина кубчета яйцата, Моцарелата, козето и топеното сирене.  Добавяме изцеденият грах и наситнените морков и кисели краставички. Посоляваме на вкус (може и да пропуснете) и разбъркваме. Получава се една богата и пъстра плънка.

Купичките, в които сме избрали да се пекат тимбалчетата намасляваме обилно с масло и поръсваме добре навсякъде с галета.

Включваме фурната да се загрее на 230° - 240°

Изваждаме каймата от хладилника и я разделяме на 3 части, по 1 за всяка порция.

От всяка част взимаме 2/3 и оформяме на топка, която поставяме между два слоя стреч фолио (намаслено с мазнина, за да не залепне по него каймата). С точилка разточваме, както се точи тесто, на кора с диаметър подходящ за постилане във формата, но малко по-голям, така че да се задигне и нагоре, за да се облепят и стените. Застиламе с така приготвеният кръг кайма формата. Тук на снимките си личи:

Пълним до горе с плънка.

Останалата 1/3 от порцията кайма, оформяме кюфте, което изтъняваме на дланта си до размер, колкото е отвора на формата и покриваме плънката с импровизираното капаче. Притискаме добре краищата околовръст, за да се слепят и намазваме цялата повърхност с разбит белтък, за да не се напука при печене.

По същият начин процедираме с останалата кайма и плънка. 

Печем до златиста коричка.

Изваждаме, леко минаваме с нож околовръст, за да се отлепи, ако някъде е още слепено и похлупваме тимбалчетата в малка тавичка. Вкарваме ги обратно във фурната да се допекат само на горно печене (в този момент може да поръсите повърхността им с малко рендосан кашкавал).

Понеже ползвах керамични форми, когато извадих ми се наложи да допека за малко, колкото да стане хрупкава коричката навсякъде. Мисля, че ако се ползват метални форми, ще е идеално изпечено в тях и няма да се налага тази повторна процедура на допичане.

Това е!

Поднесете топли, със любима салатка.

Студената биричка е препоръчителна!. :-)

Пиле в тесто или Квръгуша (Kvrguša)

Първо да кажа, че това ястие е много, много вкусно!

А сега и подробностите:

Споделих ви вече, че в края на миналият месец, прибирайки се от онази, паметна за мен екскурзия до Унгария и минавайки през Сърбия, се сдобих най-накрая и аз с вафлени кори. И седнала пред Гугъл, търся си аз рецепти за тях. Имам няколко запазени, но ми се искаше преди да направя първият си опит, да попрочета още, да почерпя нови идеи, да науча някои трикове – например как да огъна корите на руло, без да се начупят и т.н. Съвсем логично поглеждам съседските дами, тези зад западната ни граница какво умеят, какво правят с тези „обланде”. И така, блог след блог, рецепта по рецепта, попадам на една хърватска страничка, която много ми хареса. Хайде да я поразгледам още и ... пред мен се появява едно много апетитно ястие с пиле. Името нищо не ми говори. Разгледах рецептата, стори ми се интересна и забравих за вафлените кори. Я, казвам си, да видя други готвят ли го това или си е някоя семейна рецепта. Оказа се много популярно ястие. И така, линк след линк, ровейки се научавам, че ястието е национално, но: има спор дали е хърватско или босненско. И в Албанско го знаят и готвят, и в сръбско. Ехаа, попаднала съм на изключителна рецепта – щом толкова се карат чия е, и щом се готви в толкова земи, независимо от религия и принадлежност, значи си струва! И най-важното – с пиле е, не с някакво си конско, камилско или бизонско, с които или няма как да се снабдя или рискувам да не ми хареса.

Приготвих го и останах изключително доволна. Много сочно и вкусно, запечено или запържено пилешко, завито в меко и ароматно юрганче от тесто. Поднася се винаги със зелена салата в големи количества.

Вариантите са му много, но не се различават кой знае колко един от друг. Някои предварително варят месото, други го запържват, трети го поставят сурово в тавичката.  Едни го обезкостяват, други не. При едни тестото е само с прясно мляко, при други в комбинация със сметана, а при трети и двата варианта са заместени с кисело мляко. Подправят го с пипер, или Вегета, или зелении, че даже и го подлютяват някъде. Но технологията е една и името почти еднакво звучи навсякъде. 

Kljukuša, Kvrguša или просто Piletini u tijestu

Аз бих го нарекла Забулено Пиле или Пиле в тесто, тъй като при печенето тестото бухва и покрива почти изцяло месцето. Е, после спада (на снимките си личи), но по едно време се чудих защо моето изглежда по-различно от това, по снимките в нета. Приготвях го на два пъти, веднъж на село и там също се хареса. Моят вариант е  по наш вкус - една комбинация от всичко прочетено.

И така, рецептата:

Правя малка редакция, след трето приготвяне:
Намалете количеството на брашното с около 20 гр. Може би ще си помислите, че не е кой знае колко голяма разликата, но има смисъл. И двата предни пъти слагах по 200 гр., но не мерих с везна, а на око - 1 и 2/3 ч.ч. Явно мярката не ми е била съвсем точна, защото при третото изпълнение измерих брашното и умишлено намалих количеството му на 180 гр. и  стана много по-пухкаво. И точно с гъстотата на палачинково тесто. Сметаната за заливката също не ми беше точно 200 мл., но не се отрази намалението й. Важното е да се улучи точното количество брашно, мисля.

Продукти

за 3 порции

3 пилешки бутчета (по 1 на порция)

сол на вкус

1 к.ч. олио

за тестото:

3 яйца 

200 гр. брашно (с 180 гр. е по-добре)

400мл. пресно мляко

1 ½  ч.л. сол (в зависимост от това колко е солена)

черен пипер на вкус

10 клончета магданоз, наситнен (или друга зелена подправка по ваш вкус)

1 суха люта пиперчица (по желание), наситнена, без семето

отделно:

150- 200 мл. млечна сметана 

1 яйце 

щ. сол

Приготвяне

Измийте и почистете пилешките бутчета. Разполовете ги, подсушете ги и ги посолете леко. Ако желаете, може да ги оставите и цели, но ще ви е по-трудно да ги запържите – ще стане, но по-бавно.

В тиган с незалепващо дъно сипете олиото и сложете да се загрее на силен огън. Когато замирише наредете месото, с кожата надолу и похлупете с капак, за да не пръска. Нека не е напълно затворен, за да излиза парата – месото трябва добре да се запържи и да добие страхотна коричка. Намалете огъня до среден и оставете да се пържи. След известно време обърнете парчетата месо, да се запържат и от другата страна.

През това време включете фурната да загрява на 200° и си пригответе тестото:

В купа разбийте яйцата с половината мляко и солта. Добавете брашното и разбъркайте добре, за да се получи гладко тесто, което разредете с останалото мляко. Тестото е малко по-гъсто от това за палачинки. Така го обясняват навсякъде. Подправете с черният пипер и поръсете наситненият магданоз и люта чушка. Може да овкусите и с Вегета по желание, но я добавете преди солта, за да не се окаже, че е пресолено.

Месото трябва вече да е готово. Отстранете го от огъня.

В тавичка сипете няколко лъжички мазнина от тигана, в който се е пържило пилешкото и я пъхнете във фурната да се сгорещи.

Извадете тавичката и в горещата мазнина изсипете тестото, а върху него подредете парчетата месо.

Пъхнете обратно във фурната и печете около полвин час.

Когато времето изтече, извадете и полейте със сос от  разбитото яйце и сметаната, подправен с малко сол.

Върнете ястието обратно във фурната, но го вдигнете на горна скара, под реотана да се запече. Дори и да имате функция горно печене, пак ще е необходимо да доближите тавичката по близо до огъня. Целта е бързо да се запече и да получи златиста коричка, без да се подсушава допълнително основният слой тесто. Отнема 5-10 минутки.

Извадете окончателно от фурната, охладете леко и веднага поднесете, топло със богата зелена салата.

По време на печенето тестото се надува, но след като излезе от фурната, малко по-късно спада леко. Плюс това бързо стяга и това е причината да се сервира топло.

Липсваше ми само чаша хубаво бяло вино, но и с бистра водица става. :-)

Това е! Лесно и много вкусно!