Бутер торта (милфьой) с червени боровинки и чийз крем

Милфьой (mille-feuille, което в превод от френски означава „хиляда слоя“) е известен френски десерт, който се появява в готварските книги в средата на 18-и век. В началото е бил с пълнеж от конфитюр, мармалад, а по-късно с баварски крем. Днес във Франция най-често се приготвя от три платки бутер тесто, слепени с крем патисери, поръсен най-отгоре с пудра захар или гарниран със свежи плодове.
Всяка страна, всеки регион, всеки сладкар си има своя рецепта за милфьой, често именуван с друго име, подчертаващо или разликата от класическият, или носещ името на създателя си. 
Предлагам ви вариант на милфьой, оформен като торта с визия подходяща за всеки празник и всяка трапеза. Рецептата също може да откриете и на страницата на кулинарния блог на Белла - La vita è bella

Продукти:

1 опаковка от 800 гр. бутер тесто Bella
6 с.л. кристална захар
300 гр. конфитюр от червени боровинки
500 гр. млечна сметана за разбиване (минимум 30 % масленост)
250 гр. Маскарпоне
8 с.л. пудра захар
1 с.л. внилов екстракт (или 2 пликчета ванилена захар)

още 2-3 с.л. пудра захар за поръсване

Приготвяне:

Включваме фурната да се загрява на 200°.
От вече размразеното тесто изрязваме 3 кръга с диаметър 22-23 см.
Поставяме два от кръговете в застлана с хартия за печене тавичка, намазваме ги с четка съвсем леко и нежно с малко вода и отгоре им поръсваме по 2 с.л. кристална захар.

Печем ги за около 10 минути без вентилатор или до красив, златист загар. След изваждане ги поставяме на телена скара да се охладят.
Третият кръг, след като сме поставили върху хартията в тавата, нарязваме радиално на 12 триъгълника. Намазваме ги леко с вода, поръсваме ги с кристална захар, както направихме преди това с целите кръгове, изпичаме ги до златисто и ги преместваме заедно с хартията върху телена скара да се охладят.

За да направим крема, наливаме сметаната в дълбока купа, добавяме при нея 6 с.л. пудра захар плюс ванилията и разбиваме с миксер до стегнат крем.
В друга купа разбиваме маскарпонето с останалите 2 с.л. пудра захар, след което на порции добавяме при него пухкавия сметанов крем и внимателно хомогенизираме сместа.
Върху тортен поднос поставяме един от целите кръгове, намазваме го с половината конфитюр от червени боровинки и с помощта на пош шприцоваме отгоре половината крем.
Поставяме втория кръг намазваме с останалия конфитюр и шприцоваме в красиви форми останалата половина от крема.
Най-отгоре подреждаме изпечените триъгълници и поръсваме с пудра или канелена захар.

Охлаждаме за кратко в хладилник и сервираме.
Тортата е много лека, свежа и с балансирана сладост.
Най-добре е да се сервира до два-три часа след приготвянето.

Сладък хляб с орехи, мед и сушени плодове

Малките удоволствия на живота

Знам, знам, че ще кажете всички „Ама, какъв хляб? Това си е точно кекс.“ И може би, ще сте прави. Но (винаги има едно НО), има нещо различно от кекс тук. Добавила съм две супени лъжици мед, колкото за аромат и цвят и щедро количество сушени плодове. И въпреки това сладостта е слаба, деликатна – точно толкова, колкото на мен особено да ми хареса, защото прекалено благите  десерти не са за моята кръвна група. Рехав, но и сочен в същото време, с интензивен аромат на плодове и ядки, на алкохол, нищо, че няма и капка такъв, на домашна фурна, на баба и на семеен празник.
Разглеждах си аз едно списание с дървени къщи, пък в страниците му един уют, едно топло и красиво, снежно и бяло, после камина и огън, пък то кожи, пухкави одеяла, бели перденца, че и медни съдове, точилка и брашно, кошница с ябълки, торба орехи...  Охооо! И като ми се завихри фантазията, като литна и къде, къде... пак до брашното и тестото се спря. Надникна в шкафа и намери орехите, две пликчета поизостанали сушени плодове, мед на дъното на буркана и бучката масло с прясна следа от шоколад по нея. Е, и какво като съм казала, че тесто няма да видят моите до Коледа, да не съм чак толкова лоша, я! Веднага преосмислих поведението си и реших на мига да стана пак бяла и добра.
А резултатът накрая така изкусително да ми намигаше, че едва се удържах, докато направя една-две снимки. Крайното парченце е винаги за мен, но честно да ви кажа, не се удържах да остана само с него. С кафето си паснаха като баничка с айрян или мекица с топло мляко.
Честна дума, няма лъжа! :)))

Продукти
/за хлебна форма с размери 30х12 см./

1 ч.ч. сушени череши
1 ч.ч. сушени червени боровинки
2 ч.ч. гореща вода
80 гр. масло
2 с.л. мед (захаросан и лъжиците препълнени)
2 ч.л. (равни) сода бикарбонат
2 яйца
2 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч. по-грубо брашно (или фин пшеничен грис)
щипка мляна морска сол
2 ч.ч едро надробени орехови ядки
5 с.л. маково семе (не мляно, но ако желаете, може да ползвате и мляно)


Приготвяне

В дълбока касерола или малка тенджерка (но по-дълбока) поставяме сушените плодове, добавяме маслото, меда и заливаме с горещата вода. Разбъркваме и поставяме на среден огън. Бъркаме от време на време, докато заври. Веднага намаляваме огъня до слаб и оставяме всичко за 8-10 минути да къкри едва. След това изключваме котлона, отвеждаме тенджерката настрани и добавяме содата. Ще кипи, затова е важно съдът да е дълбок. Изчакваме леко да се укроти пяната, похлупваме и оставяме сместа да кисне още 10-на минути.

През това време включваме фурната да загрява на 180°.
Намазваме с бучка меко масло формата, напудряме я обилно с брашно и изтупваме излишното.

В голяма купа смесваме добре двата вида брашно, солта, маковото семе и орехите.
Правим кладенче в сухата смес и в него чукваме яйцата, а след тях добавяме и топлата, плодова смес. Разбъркваме енергично с дървена лъжица, докато всичко добре се хомогенизира и изсипваме готовото тесто в подготвената форма.
Печем на средно ниво (без вентилатор) за около 45-50 минути.
Това време засякох аз при форма с дълбочина 7 см. Тестото бухва добре и при тест-проверка със суха клечка установих, че в средата имаше още влага, докато в краищата, където бе бухнало по-малко, е вече изпечено.
Затова, ако ще се пече в по-ниска форма или тавичка, времето за изпичане със сигурност ще се намали с около 5-10 минути.
След изпичане оставих във формата за около 10 минути и чак след това извадих върху телена скара да се охлажда.

 Ако искате да имате именно кекс, то може да добавите още малко мед или 1/3 ч.ч. захар в тестото. Или пък за финал да напудрите с пудра захар, с канелена, да полеете с течен мед или да залеете с някаква глазура.
Аз се отказах да подслаждам допълнително и си го хапвахме натурален, точно като хляб - леко сладък хляб, няколко филийки от който перфектно се вързаха с пастет от гъши дроб и малко каймак отгоре му, за разкош.

Много, много вкусно!

”Pot de Crème” - френски шоколадов мус

Pot de Crème (по дьо крем) е лек, френски десерт идващ при нас още от 17 век. В превод името му означава гърне с крем (или сметана) и традиционно се приготвя от яйца, мляко, сметана, ванилия и се пече както крем Карамел, на водна баня. Някога вероятно е правен в едно „гърне“, но днес се налива в малки порцеланови чашки с форма на гърненца като индивидуални порции. С времето, както с повечето рецепти се случва, и тази претърпява актуализации, по точно вариации на оригинала и днес може да се срещне като „пиян“, „цветен“(флорален), шоколадов, ядков и какъв ли още не. В интернет пространството ще намерите много рецепти за него и ви гарантирам, че която и да изберете, ще останете очаровани.  Може би най-популярен е станал шоколадовият и причината е обяснима. Аз също заложих на шоколад, но след първата проба се изкуших да импровизирам с вкуса. Добавих мъничко кафе, лъжичка фино фъстъчено масло и една идея соев сос (категорично не заради играта на Кикоман и Блоговодител, но вие може да я проучите - има и награди). Получи се вълшебен мус, толкова нежен, лек и ефирен, че колкото и бавно, с наслада, да го яде човек, изненадващо бързо вижда дъното на чашката. И още един плюс -  приготвя се само за има няма 5-6 минути. Имате ли съставките у дома, няма да се почувствате неловкo, ако ви изненадат неочаквани гости. При това, поднесете ли им го, ефектът категорично ще е  „Уау!“.
Препоръчвам да го опитате!

А сега рецептата:

Продукти
/за 3 порции/

за крема
100 гр. тъмен шоколад (поне 70% какаово съдържание)
100 гр. млечен шоколад
1 яйце
1 ч.л. фъстъчено масло
1 с.л. кафява захар (според горчивината на тъмния шоколад или на вкус, дори може да се пропусне)
1 к.л. соев сос (може да се замести със щедра щипка морска сол)
1 ч.л. (равна) нес кафе
1 ч.л. ванилов вкстракт (или 1 пликче ванилена захар)
150 мл. млечна сметана (30-36% масленост)

за гарниране
бита сметана
какао

Приготвяне

Няма по-лесно нещо от това, да си приготвите Pot de Crème. Направите ли го веднъж, редовно ще прегрешавате с него.
За целта използваме блендер с висока кана. Не е необходимо да е специален, моят е купен от Лидл, достатъчно мощен е и върши чудесна работа, дори и за топли супи.
Ако имате шоколад на чипсове/копчета/, ползвайте него. Не за друго, ами ще си спестите една минута да настържете такъв, който е на блокчета. Шоколадът, държан за няколко часа на стайна температура се стърже изключително лесно, само с нож.

Сложете цялото количество шоколад в блендера, след него яйцето, захарта, кафето, соевият сос, фъстъченото масло, ванилията и захарта (ако ползвате). Похлупете каната и пуснете за около 15-20 секунди да се смесят съставките. Изключете и налейте сметаната в дълбока касеролка, сложете я на котлона и изчакайте да заври. За още по-бързо може да ползвате и микровълнова фурна, на максимална мошност за около минутка, но внимавайте да не изкипи – сипете я в дълбок съд и наблюдавайте през прозорчето на фурната.
Следва да налеем горещата сметана в блендера при другите съставки. Затова махаме малкото капаче на капака, слагаме една фуния в отвора, пускаме блендера на ниска скорост и след 5-6 секунди започваме да наливаме бавно, на тънка струя горещата сметана. След като сме я наляли, похлупваме отново отвора и засилваме скоростта на блендера. Миксираме около минута.
Накрая бързо наливаме топлата смес в предварително подготвени чашки и оставяме да се охлади и стегне.

 Стяга бързо дори без хладилник, но ако сте нетърпеливи и все пак предпочитате напълно изстинал крем, поставете чашките за половин-един час в хладилника.

Преди поднасяне гарнираме с бита сметана и поръсваме нежно с какао на прах.

Сарми от фини, точени кори с плънка от мусака с тиква

Малко по малко, неусетно дори, както ѝ става навик в последните години, есента се промъкна, настани се удобно и обсеби всичко наоколо – от пейзажа, през облеклото и настроенията ни, та до ароматите и вкусът ни. А какво е есен, без тиква на масите ни? Няма такава, поне не и при нас. Дали ще е печена, задушена, сготвена или замаскирана в някой сладкиш, няма значение, защото се научихме да я харесваме всякак, а аз дори си я похапвам с апетит и сурова. Докато рендосвам парчетата за тиквеника, си я гризкам както заек морков и в един момент се налага да допълвам количествата за плънката с още. :) Чуден плод е тиквата!
Няма да се впускам в изреждане на ползите и приложенията ѝ, ами направо ще ви запозная с последната ми хрумка с нейно участие. За нея ме запали дъщеря ми като похвали ястие, което опитала, наподобяващо вкуса на нашата мусака, но постно и с тиква. Умувахме и предположихме, че може да се заменят картофите в мусаката с тиква, като това ще придаде нотка сладост и свежест в ястието. Речено-сторено. А какво ще кажете да завием всяка порция в кори за баница? Като сармички. Супер, нали? Е, няма да забравим и заливката, която тук трансформираме в нежен сос, позлатен с тиквено масло и от който поливаме щедро в чинията.
Ако вече съм ви впечатлила, може да продължите да четете надолу, за да се запознаете с рецептата, която може също да откриете и на страниците на кулинарният блог на Белла –  La Vita è Bella.

Продукти
/за 3–6 порции/

1 пакет фини точени кори Bella
1 яйце
2 с.л. олио
½ ч.ч. пълномаслено пресно мляко

за плънката
3-4 с.л. олио
1 глава лук
1-2 скилидки чесън, според едрината им
400 гр. телешка кайма
1 червена чушка, надробена на ситно
1 ч.л. червен пипер
1 к.л. смлян черен пипер
600 гр. смлени домати
сол на вкус
2 равни с.л. листенца от свежа мащерка
1 малка или половин по-едра тиква Хокайдо
60 гр. масло+2 с.л. олио

за соса
2 с.л. олио
30 гр. масло
1 с.л. брашно
½ ч.ч. пресно мляко
1 яйце
300 гр. квасена сметана
сол на вкус 

Приготвяне

В дълбок тиган наливаме олиото, добавяме към него наситнените лук и чесън и задушаваме на среден огън до омекването им.
Междувременно в купа поставяме каймата, добавяме ѝ 1 к.ч. вода и с помощта на вилица я раздробваме добре. Добавяме я към омекналия лук, разбъркваме и бъркаме, докато се изпари течността, а тя се запържи леко. Отвеждаме настрана от огъня, добавяме наситнената червена чушка, червения и черен пипер, доматите, разбъркваме всичко да се смеси добре, връщаме на котлона, намаляваме огъня до слаб и похлупваме тигана. Малко преди всичката течност да се изпари, махаме капака и бъркаме непрекъснато, докато плънката остане на мазнина. Отвеждаме настрана да се охлажда.
През това време си почистваме, обелваме и надробяваме тиквата на дребно, както картофи за мусака. Поставяме тиган на среден огън и в него разтопяваме маслото с две с.л. олио, добавяме кубчетата тиква и ги пържим, разбърквайки от време на време с дървена лопатка, докато леко омекнат. Трябва да са леко хрупкави! Отцеждаме ги от мазнината, а нея запазваме.

Оформяне на сармите

Застиламе с хартия за печене дъното и стените на форма с диаметър 24 см. и падащи стени (ако е с дупка в средата добре, ако нямате такава, похлупете в центъра ѝ малка купичка). Намасляваме добре хартията с олио (и купичката също, ако ползваме такава).
За всяка сарма взимаме по две кори и леко ги напръскваме със сместа от разбитото с олиото и пресното мляко яйце.
С първите два листа застиламе дъното на формата, като оставяме краищата им леко да висят отвън – накрая ще ги приберем вътре.  Следващите листи поставяме с широката страна към нас, сгъваме един-два пъти отсрещната страна навътре, за да се получи ръбче, широко 1 см. По почти цялата дължина на дългия край, който е откъм нас поставяме от месната плънка, отгоре нахвърляме малко от запържената в масло тиква...

навиваме напред, до средата на кората хлабаво руло, след което започваме да навиваме странично. Горната половина на така оформеното рулце/сарма/ трябва да остане празна. 

Поставяме рулото в тавата право, а до него и следващите, оформени по същия начин. Леко надипляме надолу празните горни части на сармите като внимаваме да запазим рехави отворите им. Висящите части на долната кора прибираме внимателно навътре, около сармите. Намазваме всичко нежно от същата смес, с която пръскахме корите, а ако ни е останало малко от тиквата я разпределяме в центъра на рулата, в диплите им.
Печем в предварително загрята на 230° фурна до златиста коричка – около 15 минути. Изваждаме, покриваме с кърпа и оставяме да се охлади за 15-20 минути.

Соса си приготвяме като в касерола на среден огън разтопяваме маслото и олиото. Добавяме брашното и го запържваме леко, до порозовяване. Дръпваме касеролата настрани от огъня и разреждаме сместа с разбитото с пресното мляко яйце като го наливаме на тънка струйка, при непрекъснато разбиване с телта. Връщаме на котлона и варим 2-3 минути без да спираме разбиването.

Охлаждаме сместа и внимателно я добавяме на порции към разбитата сметана, за да получим фин и гладък сос.

Сервираме сармите леко охладени, поляти с малко сос и струйка от мазнината, отделена от пържената тиква. 

Шоколадов Рикота кейк с фъстъчено масло и мед

Чудя се как да започна днешната публикация...
Казват, че шестото ни чувство никога не ни подвежда и ни подсказва най-точно какво трябва да направим. А защо ли често на нас, жените, то ни вменява едни такива, греховни, мисли... за шоколад? Ами, защото сме жени, затова!

За шоколада е говорено, говорено толкова много, че каквото и да кажа, може да се повторя или да повторя вече казано от другите. И въпреки това, много ми се иска да ви припомня някои мисли, които са се запечатали трайно в съзнанието ми, често изникват на преден план една по друга, ей така, дори и да не виждам пред себе си парченце от това вълшебство и с които оправдавам нестихващият си апетит към него.

„ За жените е всеизвестно, че изпадат в различи настроения. Шоколадът е подходящ за всяко едно от тях. Защото той не е слабост, той е доказателство за изискан вкус.“ Да се знае! А и „когато работата стигне до шоколад, е безсмислено да се съпротивляваш.“ Някой беше казал, че всичко, от което се нуждаем е любов, но и малко шоколад не вреди. А шоколадът е любов, която сами си подаряваме. Той е и утеха, без думи. Да, защото и мъничкото сладост, която приемаме с едно парченце шоколад, може да изтрие насъбралата се горчилка в душата. И ни обзема една радост, една еуфория, поникват ангелски криле и... само за обичане сме!
Затова нека му се наслаждаваме тук и сега, докато ни има!

Та, в тоя ред на мисли, след дълъг период на въздържание, си казах „Стига вече! Я, да направя нещо шоколадено!“ Имах продукти в хладилника, които застояваха и бе добре да се оползотворят навреме (още едно добро оправдание), та започнах да ги смесвам едно по едно, без ясна представа какво правя. Тестото бе готово - леко и пухкаво като мус. Опитах го на два пъти и преди да се отнеса в сериозно хапване (защото явно доста се бях „изпостила“) го прехвърлих, без да му мисля повече, в първата форма, която видях в шкафа. Резултатът – много шоколадов, сочен и пристрастяващо вкусен кейк.

Продукти

3 яйца
1 ч.ч. пудра захар
2 пликчета ванилена захар
250 гр. Рикота
200 гр. натурално фъстъчено масло
40 гр. кокосово масло
60 гр. краве масло
200 гр. черен шоколад с висок процент какаово съдържание (или кувертюр с не по-малко от 55% какао)
2 препълнени с.л. полутвърд мед (или 5 с.л., ако е течен) 
100-120 гр. брашно (според едрината на яйцата)
1 бакпулвер

за карамеленият сос
2 с.л. студено масло (около 50-60 гр.)
100 гр. кафява захар (при мен Мусковадо)
щедра щипка морска сол (мляна) 
150 мл. млечна сметана (минимум 30% масленост)

Приготвяне

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.
Разтопяваме кокосовото и краве масло и оставяме да се охлади.
В по-голяма купа разбиваме до побеляване жълтъците, пудрата захар и ванилията.
Добавяме Рикотата и фъстъченото масло и продължаваме разбиването на бавна скорост, до изглаждане на сместа.
Наливаме на тънка струя охладената мазнина в сместа.
Разтопяваме шоколада на водна баня (или за няколко секунди в микровълнова фурна), леко охлаждаме и също наливаме в горната смес. След него прибавяме и меда лъжица по лъжица, продължавайки разбиването на ниска скорост.   
В отделна купа разбиваме белтъците до твърд сняг и на порции ги добавяме към тестото като внимаваме да не излезе въздухът от тях.
Последно добавяме пресятото с бакпулвера брашно, пак на порции.
Хомогенизираме и прехвърляме сместа във форма за кейк. Печем в предварително загрята на 200° фурна за около 30-40 минути.

Ако формата ни е силиконова, не я мажем с нищо – директно наливаме тестото в нея и печем.
Ако ползваме метална, дори и да е с не залепващо покритие, е добре да я намаслим със студено масло и леко да поръсим с брашно, като излишното изтупваме и чак тогава наливаме тестото в нея.

Времето за печене може да варира според големината/дълбочината на формата. Кейкът не бива да се препича! Пробата с клечка не помага, предвид шоколада в кейка – тестото ще е все мокро. За да се ориентираме по-лесно, най-добре е да следим какво става във фурната – когато кейкът леко се отдръпне от стените на формата, отваряме вратичката и проверяваме с лек натиск твърдостта на повърхността му. Готовият кейк трябва да е стегнат и в същото време еластичен. Такъв ли е, вадим го! Оставяме да се охлади във формата и след около 20-30 минути, когато и шоколадът в него ще е стегнал,  го изваждаме от нея, обръщаме върху скара и оставяме така до пълното му изстиване. Не го покриваме, защото ще се навлажни кората му.

Охладеният кейк поставяме върху поднос и преди сервиране поливаме с карамелен сос.

За соса слагаме маслото в касеролка и го поставяме на среден огън да се разтопи. Щом това стане, добавяме захарта, солта и сметаната. Разбъркваме и оставяме да заври. Веднага след това намаляваме огъня до слаб и за около 2-3 минути бъркаме сместа, докато потъмнее и се сгъсти леко. Отстраняваме от огъня и оставяме да се охлади, прехвърляме в сосиера и сервираме.
Към всяко парче, за още повече разкош, може да добавим по лъжица квасена сметана или крем-фреш – вкусовете идеално се допълват. Синът ми не пропуска да комбинира така почти всеки шоколадов сладкиш.

Това е. Ако обичате шоколадови сладкиши, опитайте и моят Шоколадов Рикота кейк с фъстъчено масло и мед.
Пристрастяващо вкусен е, повярвайте!

Пиле с подлучен ориз

Това е едно лесно и непретенциозно ястие, но както обикновено се случва, точно такива „простички рецепти“ се оказват, че са и много вкусни. Пиле с ориз, но не какво да е. С него свързвам мил, детски спомен, който винаги разказвам, сервирайки го.

 Преди доста години, когато бях още малко момиче, моята стринка (ако някой не знае какво е стринка, пояснявам веднага – това е жената на чичото, той пък е брат на бащата, в  случая на моя), която скоро бе родила сладката ми братовчедка, ме заведе в село Мало Конаре, в родния си дом. А в Мало Конаре къщите са големи, градините още по-големи, стопаните съответно - гиганти. Е, може и да не са гиганти, но тогава на такива ми приличаха. Къщата, до тогава не бях виждала такава, бе с голяма, дървена тераса отпред, ширнала се над ниския, широк вход през който се влизаше в тъмен, хладен и особено ароматен, приземен етаж. Там се намираше кухнята, в която се готвеше през студените месеци, а ароматът от вкусните гозби на стопанката се бяха впили във всяко кьоше, тухла, шкаф, във всяка гънка на белите, хасени перденца и дори във всяко възелче на ръчно тъкните от нея пъстри, селски черги. Баба Цеца, така се казваше майката на моята стринка, ни посрещна отдалече. И тя бе от гигантите. Едра, здрава, загоряла от слънцето жена, облечена в някога черна, но вече избеляла и доста дълга пола, с натъпкана в нея блуза, отново в същата сиво-черна разцветка и тревисто зелен, собственоръчно плетен елек. Не си спомням, но сигурно е била обута в галоши – в онова далечно време, почти всички на село се обуваха в черни, гумени галоши. Косата ѝ бе сплетена на плитка, а едрото ѝ лице, както по-късно забелязах, бе разтегнато в редовната ѝ широка усмивка. И гласът ѝ бе запомнящ се - гръмък и звънлив. Беше късна пролет, вече почти лято. Дворът бе покрит с голяма асма, а в центърът му се издигаше плодно дърво (може би череша, не помня вече), чиито клони се провираха грациозно през нея и се устремяваха свободни към небето. Отдолу, под асмата, бе курдисана лятната маса, на която се хранеха всички в топлия сезон. Какво сме правили там цял ден не помня, но още помня вкусният обяд, който баба Цеца ни сервира. Аз от малка обожавам ориз, независимо дали е сготвен с месо или без. Мама се салавеше като отлична кулинарка и до тогава съм виждала какви ли не оризи, но такъв, като на баба Цеца, не бях виждала. Още щом достигна ароматът му до носа ми, изгарях от нетърпение да го опитам. Хем бе снежно бял (любимият ми), хем полят с нещо огнено червено. Попита ме каква мръвка от пилето да ми сложи в чинията и аз веднага предпочетох чомак. J В средата на масата имаше голяма , ама наистина голяма като за истински гиганти, чиния със салата от градински домати, краставици, чушки... селска салата, ухаеща не по зле от гозбата на стопанката. Хлябът бе напудрен целият с брашно, какъвто моя милост също не бе виждала до тогава. Бял и пухкав, нарязан на дебели филии. Че и покривката бродирана – бяла с червени рози. Още помня, че разучавах всяка извивка на красивите цветя и като се прибрах у нас вечерта, ги рисувах, рисувах...

Но за ястието ми бе мисълта. Рецептата за него научих години по-късно и бях много щастлива, че мога да сервирам на моята маса, на моите хора оня чуден, малоконарски ориз.
Простичка и лесна за изпълнение рецепта с отличен вкус.

Продукти
/за 4-5 порции/

1 не голямо пиле (около 1 кг.)
300 гр. ориз (1 и ½ ч.ч.)
1 пакетче краве масло (125 гр.)
2-3 средни глави лук (200 гр.)
сол, черен пипер, червен пипер, чесън и оцет на вкус


Приготвяне
  
Пилето се нарязва на парчета и се сварява, като се посолява след кипването на водата.
Ситно нарязаният лук се задушава до омекване в 2/3 от маслото, залива се с прецедения бульон от пилето (ако не достига, се долива топла вода) и се кипва. Добавя се оризът, разбърква се и се оставя да вари 2-3 минути. След това се прехвърля в тавичка, поръсва се с черен пипер на вкус, разпределя се месото и се слага в предварително загрята на 230° фурна да се запече. Всъщност, запича се леко месото, а оризът остава сочен, защото следва да се извади тавичката от фурната, когато той не е поел напълно всичката течност. Вече извън фурната, тавичката се покрива с хартия, а отгоре ѝ с кърпа, така че ястието да се задуши.

Преди сервиране се поръсва със счукан в хаванче чесън (за цялото ястие 4-5 средни по големина скилидки), разреден с малко оцет (на вкус, при мен 2-3 с.л.) и 2-3 с.л. бульон. След това се полива и с останалото масло, разтопено и леко запържено.

Друг вариант на сервиране е ястието да се гарнира, директно в чиниите. Точно така го бе приготвила и баба Цеца.
За целта във всяка чиния, върху ориза, посипваме наситнен чесън в количество по вкус (обикновено по 1 скилидка). В малко тиганче наливаме 2 с.л. олио и добавяме останалото масло (може и малко повече, ако предпочитате), поставяме на среден огън да се разтопи и леко запържи маслото. Дръпваме тигана настрана от огъня и веднага добавяме мъничко сладък, червен пипер (1 к.л. за всичките 5 порции). Разбъркваме го бързо, бързо гасим с малко оцет или лимонов сок и поливаме с него всяка порция.

За финал поръсваме с наситнена, свежа мащерка и сервираме.
Салатата може да е всякаква, оставям на вас да я изберете.
Да ви е сладко!

Сладка пица "Капрезе" с череши

Поредната вкусна рецепта за пица. Но сладка. Кой е казал, че пицата трябва да е само солена? Както има постна и блажна, така може да има и сладка. И понеже черешките са ми напоследък все в ума и пред очите, не се стърпях и се подадох на вдъхновението.  Да знаете само колко е вкусна – представете си пухкавото тесто покрито с ядки, деликатно сирене, моцарела, черешки, бадем... разкош! Дори, за да е по-голям разкош, е полята и с невероятен, балсамов сос. Хайде сега кажете, не ви ли се прииска поне едно парченце?  ;)
Сладостта ѝ е деликатна, за да се усетят максимално всички вкусове, заложени в нея, но по желание може да се засили – на всекиго според желанието. На нас особено ни се услади и след няколкото опита, всеки с леко донагаждане на вкуса, се получи точната рецепта. Пиша я тук, но може да я видите и в блога La vita e Bella 

Продукти
/за 2 малки пици/

1 пакет тесто за пици BELLA 
100 гр. млени бадеми
300 гр. сирене Котидж
4 с.л. кафява захар
4 с л. ментово песто*
4 с.л. орехово масло
окло 600 гр. череши
250 гр. мини Моцарела
200 гр. черешов конфитюр

за намазване
1 яйце
1 с.л. орехово олио
1 ч.л. захар

за гарниране
шепа филирани бадеми
балсамов сос*
свежи листа мента

*за ментовото песто
1 връзка свежа мента
¼ ч.ч. орехово олио

*за балсамовия сос
1 ч.ч. тъмен балсамов оцет
2 с.л. орехово олио
1 к.ч. пчелен мед
1-2 капки бадемова есенция

Приготвяне
Измиваме и почистваме черешите от костилките.
Загряваме леко конфитюра и отливаме в купичка соса (отделяме от плодовете).
Приготвяме си ментовото песто като пасираме заедно измитата мента с ореховото олио.
Приготвяме си и балсамовият сос като редуцираме балсамовият оцет на половина в касерола на среден огън, след което добавяме към него ореховото олио, меда и бъркаме постоянно, докато се получи гъст и гладък сос. Ароматизираме го с бадемова есенция на вкус (1 или 2 капки).

Заемаме се с направата на пицата:
От готовият цял лист тесто изрязваме 2 кръга, всеки с диаметър 24 см., които поставяме върху застлана с хартия за печене и леко поръсена с брашно тава.
На 2 см. от края на всеки кръг редим като наниз черешки и разполовени топчета Моцарела, след което загъваме края на тестото над тях и притискаме, така че да се получи красиво ръбче.

Поръсваме вътрешността на всеки така оформен кръг с млените бадеми, над тях разпределяме равномерно сиренето Котидж, поръсваме с кафявата захар и тук-там от ментовото песто. Подреждаме половината от останалата Моцарела и по 5-6 разполовени черешки.
Намазваме ръбчето на пиците с разбитото с орехово олио яйце и печем до полуготовност (до леко порозовяване на ръбчето).

Изваждаме от фурната, бързо накапваме на няколко места плодовете от конфитюра, нахвърляме останалата моцарела и поръсваме с филираните бадеми. Връщаме във фурната и допичаме до готовност.

Преди поднасяне топваме цели, обезкостени черешки в соса от конфитюра и ги подреждаме върху топлата пица. Гарнираме с листенца свежа мента и поръсваме с балсамов сос. Сервираме на масата по желание и купичка с цедено мляко, полято с течен, пчелен мед.
Бутилка хубаво розе е препоръчителна.

Бяла Рустик багета

/White Rustic Baguette/

Вярвам, сме на едно мнение, че няма по-вкусен от домашно изпеченият хляб, независимо от рецептата. Съобразен с вкуса на любимите хора, с повода или настроението ни, резултатът винаги е отличен, щом сме вложили сърцето и цялата си любов. А уханието, което се носи от фурната... божествено!

Казвала съм вече, че да меся хляб е голямо удоволствие за мен, носещо ми неописуемо удовлетворение. Най-често действам по основната рецепта (брашно, сол, вода и мая), но понякога, според моментните ми идеи, желание и наличности, променям крайния продукт. Понякога обогатявам тестото с мляко, сметана, масло, яйце, глезим се и с вложени в него пълнежи от месо или зеленчуци, маслинки, ядки или семена. Понякога, когато бързам, го форсирам, но най-обичам предвидливо да оставя тестото да зрее бавно, за поне денонощие, да развие в себе си онези ухания и вкусове, които му придават онези неоспоримо отлични качества, които всеки цени -  тънка, златиста и хрупкава коричка, мека и шуплеста средичка, дъх на блажено детство и доволно засищане, дори с една филия. Е, една никога не стига, но това е оправдано. J

Едни от най-харесваните хлебчета у нас са багетите – къси или дълги, тънки или по-дебелички, но винаги златисти, хрупкави и меки, напудрени нежно с брашно и в повечето случаи разчупени почти веднага, щом поемат малко въздух след излизане от фурната. Да потопиш къшей от тях в ароматен, чеснов зехтин или да добавиш бучица масло, топящо се на мига, да гарнираш с резен сушен домат или просто да поръсиш с домашна шарена сол – няма такова блаженство! За пълно разглезване пък предлагам и домашна Нутела.

Рецептата и как ги правя аз:

Продукти

/за 3 багети/

500 гр. брашно (тип 480-500), с висок процент протеин (12% и повече)

300 гр. хладка вода

5 гр. суха мая

1 ч.л. захар

10 гр. сол

3 с.л. зехтин Екстра Върджин

Приготвяне

Разтвaряме маята и захарта в хладката вода и я добавяме в купата с пресятото, заедно със солта, брашно. Поливаме със зехтина и омесваме гладко тесто. 

Покриваме го с чиста кърпа и оставяме да почива 20 минути, след което го преомесваме като загъваме навътре с три-четири движения.
Отново го оставяме за 20 минути, после пак загъваме. Повтаряме стъпките за почивка и сгъване още веднъж.
Следва да оставим тестото в хладилника за най-малко 24 часа, покрито със стреч фолио.

Ако нямаме време и искаме да ускорим ферментацията, за да печем в деня на омесване на тестото, то тогава увеличаваме количеството на сухата мая до цяло пликче (7-8 гр.), а времето за втасване на студено, в хладилника, можем да намалим до 6-8 часа.

Оформяне и печене:

Загряваме фурната до 250°.

Ако имаме каменна плоча за печене на хляб, поставяме и нея във фурната (на средно ниво, върху телената скара) да се напече.

Посипваме с брашно плота и внимателно обръщаме бухналото тесто върху него. 
Разплескваме го внимателно във форма на квадрат с приблизителни размери 25x20 см. Разделяме го по дължина на три ленти с ширина 6-7 см. 
Всяка една багетка внимателно разтягаме по дължина и едновременно с това усукваме с 3-4 движения. Поставяме я върху кърпа, предварително нагъната на дипли (улеи), които сме напудрили с брашно.
Почиват пак около 10 минутки и печем върху нагрятата във фурната каменна плоча като с помощта на кърпата претълкулваме багетките върху нея.
Тук внимаваме да не се изгорим на горещата плоча!

Ако нямаме плоча, печем върху тава, застлана предварително с хартия за печене, която, подобно на кърпата, сме нагънали и оформили на улеи, напудрили сме ги леко с брашно и в тях сме поместили оформените багети (преди последната почивка от 10 минути). Още по-добре е да ползваме специалните, къдрави форми за багети – вече се намират свободно в някои магазини.

Печем за около 25-30 минути като на два-три пъти напарваме фурната с вода (с шише с пулверизатор), но не директно върху багетите, а във пространството над тях.

Изпечените багетки завиваме за десетина минути с чиста кърпа, за да им омекне коричката и ако не можем да чакаме да се охладят напълно, нападаме смело! J