Летни, кисели краставички ферментирали с хляб

/ без консервиране / 

Всяко лято, от много години - може би откакто се помня, у нас втасваме корнишони, за директна консумация. Казвам втасваме, защото не се консервират. Разбира се, има начин и това да стане, но досега не сме го правили. Краставичките са приятно кисели, светли на цвят, много вкусни и къде, къде по здравословни от онези, които варим в буркани за зимата. Вкусът им е абсолютно летен, защото не е същото да ги хапваш през зимата. Знаете, доматите, ягодите и всички останали плодове и зеленчуци са вкусни само в сезона, за който са характерни.

Та, да си дойда на думата. За краставичките - както във  всяко семейство, така и в нашето има изпитани рецепти, които се предават по наследство, от поколение на поколение. Именно такава е и тази. Баба казваше, че се е научила да върти къща, да готви и да меси хляб за дни напред, още когато е била осем годишна. Били са времена, в които хората са работели интензивно на полето от зори до късна вечер, за да осигурят прехрана за семейството, да подсигурят зимата, а и да продадат нещо, за да спестят пари за училище на децата. Всеки ден семейството тръгвало рано за нивата, а мойта сладка баба оставала да се погрижи за дома, животните, обяда, хляба... В горещите лета, на двора, на сянка под голямата круша масловка слагали една малка каца и в нея краставичките. За 3-4 дни ставали готови. Много сочни и вкусни. Мъжете не пропускали да се почерпят с тях, когато сядали вечер с приятели на по чашка палинка. Е, дали е била чашка, две или повече не се знае, но кацата бързо се празнела и затова, през цялото лято бивала допълвана с още краставички от градината.  :)

снимката е взета от нета

Имам бегъл спомен от ранното си детство за каца с корнишони, а по-после вече и баба, и мама ги слагаха в 3-литрови буркани – по два-три буркана до мивката в кухнята, които не свършваха, докато имаше с какво да се пълнят.

А как само ухаят... плачат си наистина за препечена филийка, натрита с чесън и намазана тънко, тънко със свинска мас, от домашно прасенце.  :)  И ледена  ракийка. :)

За да си направите и вие такива бързи, ароматни корнишони трябва да ги  подберете средни, до едри по големина, но в никакъв случай дебели. Като казвам средни, имам предвид да са дълги около 10 см. и дебели около 2,5 см. Добре ще е и да не са криви, за да се редят по добре, но не е задължително. Друго, много важно нещо е хлябът, който се явява фермент, да е качествен, а най-добре домашен, приготвен с квас или жива мая. Казвам, че е важно, защото ще правим не просто солени, а кисели краставички и то без капка оцет, с много копър, чесън и разни семена за по-фин аромат.

Точни продукти

за 3-литров буркан

1,3 кг. краставички Корнишони (подходящи сортове са Отело и Партнер)

1 голяма връзка ароматен копър

4-5 цвята  копър

5-6 едри скилидки чесън

10-15 зърна черен пипер

1 ч.л. синапени семена

1 дебела (3-4 см.) филия хляб

1,5 л. вода

2 с.л. сол *

Сложете водата в тенджерка със солта да кипне и отведете, да изстива.

Изчистете и измийте много добре краставичките. Ако са по-малки, ги надупчете с вилица на 2-3 места, а ако са с посочения по-горе размер, просто ги цепнете с нож до 2/3 от дължината им.

В буркана, на дъното, сложете половината копър и подредете един ред изправени краставички, но НЕ много плътно! Пуснете по между им 2-3 скилидки чесън, няколко зърна черен пипер, половината синап и цветовете копър. Отгоре продължете да редите останалите краставички, чесън, пипер, синап и другата половина от връзката копър. Нека остане около 3 пръста място до върха на буркана, където ще разположим филията хляб, завита в чиста марля/ тензух.

Залейте всичко с охладената, солена вода (трябва хлябът да е напълно под вода), похлупете с малка чинийка и оставете на светло  за 3-4 дни. Нека не е на директна слънчева светлина - може да е на двора, на терасата или до мивката в кухнята.

Имайте предвид, че хлябът ще се надига и по малко ще прелива от соломурата. Може да поставите бурканите в някаква плитка табличка, за да не цапа навсякъде и лесно да почиствате.

Още на втория ден ще забележите, че краставичките изсветляват, а на следващия добиват и жълтеникав тен. Водата пък ще помътнява, докато стане почти бяла, което е дело на хляба и бактериите в него. Това е гаранция, че сте направили всичко както трябва. Може да опитате краставичките на третия ден и ако ви се струват прекалено твърди, изчакайте още ден. Готовите са приятно хрупкави, с жълтеникав цвят (както отвън, така и отвътре), леко кисели, приятно солени и с много силен аромат.

Сега хвърлете хляба, а соломурата прецедете и залейте краставичките отново с нея.

Когато бурканът се изпразни, можете да заредите с още краставички и нова филия хляб. Доливате с още малко преварена, солена вода и добавяте още копър, чесън и подправки.

* Ако ви се стори малко солта, добавете още половин лъжичка, но не      повече. Все пак, всяка сол солѝ различно и за нея не може да се даде абсолютно точна мярка. А и всеки човек има различно усещане за солено. Имайте обаче предвид вредността ѝ и не прекалявайте!

Опитайте ги, вярвам ще ви допаднат! 

Ако ви се прииска да си затворите и за зимата ето как става:

Наредете вече втасалите краставички в буркани и залейте с прецедената и загрята до кипене соломура. Веднага затворете добре бурканите с капачки и обърнете надолу, докато напълно изстинат.

Така можели да изкарат и година, но пак казвам до сега не сме го правили - знам го от роднините в Унгария.