/ без консервиране /
Всяко лято, от много години - може би
откакто се помня, у нас втасваме корнишони, за директна консумация. Казвам
втасваме, защото не се консервират. Разбира се, има начин и това да стане, но
досега не сме го правили. Краставичките са приятно кисели, светли на цвят,
много вкусни и къде, къде по здравословни от онези, които варим в буркани за
зимата. Вкусът им е абсолютно летен, защото не е същото да ги хапваш през зимата. Знаете, доматите, ягодите и всички останали плодове и зеленчуци са вкусни само в сезона, за който са характерни.
Та, да си дойда на думата. За краставичките - както във всяко семейство, така и в нашето има изпитани
рецепти, които се предават по наследство, от поколение на поколение. Именно
такава е и тази. Баба казваше, че се е научила да върти къща, да готви и да меси
хляб за дни напред, още когато е била осем годишна. Били са времена, в които хората
са работели интензивно на полето от зори до късна вечер, за да осигурят прехрана
за семейството, да подсигурят зимата, а и да продадат нещо, за да спестят пари
за училище на децата. Всеки ден семейството тръгвало рано за нивата, а мойта
сладка баба оставала да се погрижи за дома, животните, обяда, хляба... В
горещите лета, на двора, на сянка под
голямата круша масловка слагали една малка каца и в нея краставичките. За 3-4 дни
ставали готови. Много сочни и вкусни. Мъжете не пропускали да се почерпят с
тях, когато сядали вечер с приятели на по чашка палинка. Е, дали е била чашка, две
или повече не се знае, но кацата бързо се празнела и затова, през цялото лято
бивала допълвана с още краставички от градината. :)
снимката е взета от нета
Имам бегъл спомен от ранното си детство
за каца с корнишони, а по-после вече и баба, и мама ги слагаха в 3-литрови
буркани – по два-три буркана до мивката в кухнята, които не свършваха, докато имаше
с какво да се пълнят.
А как само ухаят... плачат си наистина
за препечена филийка, натрита с чесън и намазана тънко, тънко със свинска мас,
от домашно прасенце. :) И ледена ракийка. :)
За да си направите и вие такива бързи,
ароматни корнишони трябва да ги
подберете средни, до едри по големина, но в никакъв случай дебели. Като
казвам средни, имам предвид да са дълги около 10 см. и дебели около 2,5 см. Добре ще е и да не са криви, за да се редят по добре, но не е задължително.
Друго, много важно нещо е хлябът, който се явява фермент, да е качествен, а
най-добре домашен, приготвен с квас или жива мая. Казвам, че е важно, защото ще
правим не просто солени, а кисели краставички и то без капка оцет, с много
копър, чесън и разни семена за по-фин аромат.
Точни продукти
за 3-литров буркан
1,3 кг. краставички Корнишони (подходящи сортове са Отело и Партнер)
1 голяма връзка ароматен копър
4-5 цвята копър
5-6 едри скилидки чесън
10-15 зърна черен пипер
1 ч.л. синапени семена
1 дебела (3-4 см.) филия хляб
1,5 л. вода
2 с.л. сол *
Сложете водата в тенджерка със солта да
кипне и отведете, да изстива.
Изчистете и измийте много добре
краставичките. Ако са по-малки, ги надупчете с вилица на 2-3 места, а ако са с
посочения по-горе размер, просто ги цепнете с нож до 2/3 от дължината им.
В буркана, на дъното, сложете
половината копър и подредете един ред изправени краставички, но НЕ много плътно!
Пуснете по между им 2-3 скилидки чесън, няколко зърна черен пипер, половината
синап и цветовете копър. Отгоре продължете да редите останалите краставички,
чесън, пипер, синап и другата половина от връзката копър. Нека остане около 3 пръста място до
върха на буркана, където ще разположим филията хляб, завита в чиста марля/
тензух.
Залейте всичко с охладената, солена вода (трябва хлябът да е напълно под вода),
похлупете с малка чинийка и оставете на светло за 3-4 дни. Нека не е на директна слънчева
светлина - може да е на двора, на терасата или до мивката в кухнята.
Имайте предвид, че хлябът ще се надига и
по малко ще прелива от соломурата. Може да поставите бурканите в някаква плитка
табличка, за да не цапа навсякъде и лесно да почиствате.
Още на втория ден ще забележите, че
краставичките изсветляват, а на следващия добиват и жълтеникав тен. Водата пък
ще помътнява, докато стане почти бяла, което е дело на хляба и бактериите в
него. Това е гаранция, че сте направили всичко както трябва. Може да опитате
краставичките на третия ден и ако ви се струват прекалено твърди, изчакайте
още ден. Готовите са приятно хрупкави, с жълтеникав цвят (както отвън, така и
отвътре), леко кисели, приятно солени и с много силен аромат.
Сега хвърлете хляба, а соломурата
прецедете и залейте краставичките отново с нея.
Когато бурканът се изпразни, можете да заредите с още краставички и нова филия хляб. Доливате с още малко преварена, солена вода и добавяте още копър, чесън и подправки.
Когато бурканът се изпразни, можете да заредите с още краставички и нова филия хляб. Доливате с още малко преварена, солена вода и добавяте още копър, чесън и подправки.
* Ако ви се стори малко
солта, добавете още половин лъжичка, но не повече. Все пак, всяка сол солѝ различно и за нея не може да се даде абсолютно точна мярка. А и всеки човек има различно
усещане за солено. Имайте обаче предвид вредността ѝ и не прекалявайте!
Опитайте ги, вярвам ще ви допаднат!
Ако ви се прииска да си затворите и за зимата ето как става:
Наредете вече втасалите краставички в буркани и залейте с прецедената и загрята до кипене соломура. Веднага затворете добре бурканите с капачки и обърнете надолу, докато напълно изстинат.
Ако ви се прииска да си затворите и за зимата ето как става:
Наредете вече втасалите краставички в буркани и залейте с прецедената и загрята до кипене соломура. Веднага затворете добре бурканите с капачки и обърнете надолу, докато напълно изстинат.
Така можели да изкарат и година, но пак
казвам до сега не сме го правили - знам го от роднините в Унгария.
Чудни краставички, Ирма!
ОтговорИзтриванеМного хубав цвят имат и много ми харесва идеята за тези летни корнишони. Ще ги пробваме тия дни.
Каче, а :) Сигурна съм, че вътре ще стават още по-хубави, ама къде ти в блога каче да курдисам?
Поздрави и хубава вечер на теб!
ПП: Пускай снимките на по-голям формат. Моооооля те :)
Е, в каче си е къде, къде по-добре, Пепи, ама няма. Ние имаме само едно, за сланинката. А преди доста години, баба и дядо преди да се върнат да живеят отново на село, в мазето им, в блока (бяха граждани за 20-на години)имаха една мнооого голяма каца - пълнеха я с туршия. Наистина имаше друг вкус. А сега, с тея бидони само си мислим, че правим нещо. Вредим си така старателно...
ОтговорИзтриванеДигнах малко зума на едната снимка - добре ли е? Или кацата те интересува ;)
Ирма,чудесно се справяш с краставичките и разказваш и на нас,благодаря за споделения опит!
ОтговорИзтриванеС пожелание за много ползотворен петък!