СЕЛО БЕЛЧИН И НЕГОВИЯ КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКИ КОМПЛЕКС

Днес ще ви заведа до едно много красиво, вълшебно местенце, намиращо се в долината на река Палакария, сгушена между планините Рила, Верила, Плана и Витоша. Село Белчин. Чували ли сте за него, знаете ли го? Години наред ние минавахме само на километър-два от него и никога не се бяхме отбивали, но дойде време и това да направим. Местоположението му, живописните гледки от околностите, мекият климат, минералните извори и историческото му наследство благоприятстват развитието на еко, културно-исторически и балнео туризъм. Близо е до курорта Боровец, съвсем близо до гр. Самоков и на около 50-на километра от столицата. Едно от тълкуванията на името му казва, че то идва от две думи-срички: „бел“ (мед) и „чин“ (чини ми се, вижда ми се). – т.е. понеже районът се е развивал от древни времена като рудодобивен, някой е видял в планината, точно на това място мед и е казал на останалите. И от там, вероятно след многократно цитиране на думите му, те са станали нарицателни и послужили за название на мястото, където по разбираеми причини се създало селото. Доказано е обаче, че на същото място селище е имало още по времето на латините, които му дали името Цари Мали град.

Ако търсите спокойствието и тишината на природата, ако милеете за родното и историята ви вълнува и тегли назад към древни времена, то не пропускайте да посетите Белчин. 

В селото е изградена музейна къща - филиал на Самоковския исторически музей, която е един вид стартова точка за посещение на културно-историческия комплекс Цари Мали Град над селото. 

Изградена е в духа на Възраждането и идеално се вписва в архитектурата на селото. Музеят е събрал експозиции на вещи с различна битова тематика, съхранили културата и традициите на населението през вековете.

 

 

Самият комплекс е изграден с инвестиция на стойност над 5,5 млн. лева, спечелени от община Самоков по оперативна програма „Регионално развитие“ на ЕС. 

Включва частично реставрирана късноантична римска крепост от III-V в. сл. Хр., църквата „Възнесение Христово“ (IV в.),

баптистерий,

оброкът "Свети Спас",

паметник на Богородица...

… и парк за отдих и забавления с атракции за най-малките посетители. В тяхна чест е обособена не малка площ с пързалки, въжени конструкции и въжен мост, които събират палавниците на рояци. И за още развлечения са помислили местните – можете да пояздите коне по пътеките около хълма, а малките ви придружители могат да се възползват от услугите на понитата, които кротко пасат наоколо и чакат поредния смел ездач да поеме юздите им.  

 

 

Името си крепостта Цари Мали Град (Малък Цариград) е получила още от древни времена, заради белите стени и кули, които я изграждали и напомняли на величествения Цариград. 

Изграждането ѝ е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.) Разположението ѝ на билото на Верила, на хълма Свети Спас не е избрано случайно - вперила поглед напред към котловината и Витоша, тя е имала функцията на наблюдателница и защитна крепост. 

Възникналото селище е свързано с рудодобива, с бликащите минерални извори (41° C) в подножието, а мястото му е било стратегически съобразено с кръстовището на древните римски пътища  - единият между Рим и Константинопол, минаващ през Пауталия (днешен Кюстендил), Германея (Сапарева баня) и Филипополис (Пловдив), а другият от Сердика към Македония. 

Съществуват много легенди достигнали от онова старо време до наши дни, предавани и допълвани от уста на уста, някои красиви, други страшни, но всички внушаващи респект и гордост към предците ни. Една от тях разказва за дъщеря на римския император Гала Плацидия, тръгнала с войска от Константинопол за Равена, за да освободи своя син от плен. Минавайки от тук, спряла да се потопи в изворите, да почине преди предстоящата битка. Оказва се обаче, че някои легенди лежат на истински истории, а тази май ще се окаже вярна. По време на разкопките археолозите са намерили монета с нейния лик.

Доказателства има много, както за водени битки, така и за културното развитие на района. Проучванията на хълма започват през 2007 г. след сигнали за масови набези от иманяри. Намерените над 1000 находки – части от оръжия, стрели, монети, накити, керамика, разкрити работилници и инструменти говорят много.   

 

„...За месец археолозите разкриват югоизточната кула на крепостта. Става ясно, че тя е част от римска крепост с шест стражеви кули, а общата дължина на стената е близо 400 м. Оказва се, че оброчището на хълма Св. Спас е брънка от цяла броеница свети места, които опасват село Белчин. Тези оброчища са появяват у нас в Късното средновековие. Точно на този хълм изследователите намират следи от последователни храмове, свидетелстващи за 1700 години християнство без прекъсване.
Най-ранният храм е от края на III и началото на IV век. Върху него е изградена раннохристиянска църква от 70-те години на IV век. А по-късно е построена и базилика от края на V и началото на VI век.
След нейното разрушаване върху останките й е издигната средновековна църква от XV век. А когато тя е спряла да функционира, на това място се появява оброкът Св. Спас, който е действал до скоро.

Неотдавна става ясно, че северният параклис е баптистерий. За това  свидетелства намерената писцина - зидано басейнче, в което са кръщавали в християнство езичниците.
В края на V век става масовото покръстване на местното тракийско население. След Юстиниян, след VI век, кръщелните изчезват, тъй като се смята, че населението е християнизирано. В купелите се кръщават само новородените.

До най-малка височина възстановяваме зидовете на най-стария християнски храм от IV век. От него имаме запазена северната половина на сградата, следи от езическо светилище на неизвестен бог, което само е означено върху терена.“  -  разказва археологът Веселин Хаджиангелов от Историческия музей на Самоков.

Макар че е напълно реконструирана, средновековната църква не е действаща. Мултимедийна система (на касата може да си платите за аудио гид, както и да наемете професионален такъв на български или на чужд език) и фототабла по стените ѝ разказват за историята на християнството в целия Самоковски край.

„...Знаем, че последните две изградени кули на крепостта са били с четирискатен покрив, покрит с керемиди, тъй като открихме на място падналия покрив. Намерихме и северната фасадна стена на една от кулите - при земетресение в началото на VII век тя е паднала, без да се разруши. Така разбрахме как точно е била изградена - на три етажа, като на втория е имало бойница.  За 5-6 месеца върху хълма Св. Спас бе доизградена на различна височина почти цялата крепостна стена. „ – продължава археологът.

Какво точно е било Цари Мали град?

Първите предположения са за укрепено селище, но с напредването на разкопките археолозите стигат до извода, че е била военна крепост. Първоначалното й предназначение е било да охранява рудните находища в Самоковското поле от нашественици.
През VI век, известен с великото преселение на народите, крепостта е приютявала местното население при варварските нападения. В хореума (обществен склад за зърно) са открити заготовки и кюлчета желязо, готови за продан. В крепостта са намерени ценни златни монети на Юстиниан, Траян, Теодосий, почти всички номинали от IV до VI век със знаците на всички императори. Сред тях е много ценна и рядка бронзова монета на императрица Гала Плацидия.
В експозицията към крепостта акцент са древните оръжия - от стрели до обсадна техника.
Един от най-уникалните експонати е стрела, която се мята не с лък, а с ръка. Има дълъг и много остър железен връх, а отзад - оловна тежест и къса дървена дръжка. Стрелата е стояла от вътрешната страна на щита. Носили са я само офицери от армията на император Константин Велики. Сред находките има и средновековни апликации, фибули от VI век.
През епохата, известна като "Тъмните векове", крепостта е разрушена  от хунските и аварските орди. Едва сега се възстановява и реставрира в някогашния си вид.

В северозападната кула е разположена музейната експозиция, а североизточната ще се използва като площадка за посетители. Източната, южната и западната стена на крепостта са реставрирани частично. До крепостта се стига пеш по две еко пътеки или с помощта на фуникуляр (таксата за него влза в цената на входния билет) Има и въжен мост, който води от външния вход на крепостта до цитаделата. В двора на крепостта са изложени антични бойни машини и доспехите на воините от бурната епоха, когато „Цари Мали град” е трябвало да отбива нападенията на варварите.

В подножието на крепостта се намира изцяло реставрираната със средства на местни жители средновековна църква „Света Петка“ (XIII-XIV в.). Построена върху основите на по-стар храм, църквата е действаща, но за жалост вътре е забранено да се снима. В нея са съхранени много ценни икони от школата на Пимен Зографски, най-старите от които са изписани през 1653 г.

 До село Белчин можете да стигнете от Самоков по посока Дупница като точно след разклона за Белчински бани, преди дефилето следвате табелата за селото и завиете на дясно, а по посока Дупница – Самоков, след като излезете от дефилето, веднага завивате на ляво. От София пък пътят е през Бистрица, Железница, Ковачевци до Белчински бани, откъдето е на само километър-два. В селото ще се ориентирате по указателните табели и множеството туристи. Има обособени два големи паркинга, които се оказаха напълно заети, дори улиците на селото бяха препълнени от коли с всякакви регистрации. Отначало това предизвика истинска изненада в мен, но само след половин час ми стана ясно, че навалицата е напълно оправдана.

До крепостта може да се качите или с фуникуляра, чиято цена влиза в билетчето (обща за музея и комплекса) или по двете пътеки в ляво и в дясно от него. Дясната е по-екстремна, но и по-забавна. J

Която и да изберете, няма да сгрешите – почти на всеки завой има обособени маси с пейки и заслони за отдих. Ние не се возихме на фуникуляра – избрахме трудната нагоре, а слязохме по полегатата. Усещането да се слееш с красивата природа наоколо е неописуемо! Дори срещнахме не една и две млади семейни двойки, бутащи бебешки колички по склона.

При горния паркинг, точно пред атрактивното возило има заведение (ресторантче/кръчма) в което може да се подкрепите, да хапнете и пийнете вкусно. Цените са народни, а обслужването любезно.

Бих повторила, потретила дори.

Ако и вие още не сте посетили мястото, не се колебайте и поправете при първа възможност тази грешка! Заведете и децата си! Обещавам ви задоволство и настроение!