Любов и революции в кухнята

Ако си мислите, че сега ще ви разкажа някоя пикантна история за ножове, крясъци, счупени съдове и накрая бурен и помиряващ секс, се лъжете. Революциите могат да бъдат и тихи, тайни, подмолни, дори и културни. А когато действието се развива в кухнята, когато всеки се бори сам за себе си и няма дори един поддръжник, настава кулинарен хаос, който само любовта може да победи. Това, че един от всички не приема друга, освен традиционна кухня, друг обича да експериментира с всевъзможни вкусове, трети решава, че ще става веган, а четвърти не се сеща и една ябълка да изяде е проблем, и то голям. Но щом има любов, всичко се намества лека полека и на масата е весело.

Макар и трудно приемам странности в кулинарията (освен  буболечки, насекоми и разни карантии), харесвам да смесвам напълно различни вкусове на храни, понякога напълно противоречиви като шоколад и лют пипер, като диня поръсена със сол или кашкавал със захар. Тази ми страст се събуди преди много години – спомням си какво изумление се изписа на лицето на мама, когато ме видя да греба кисело мляко с лъжица пълна до половината с мед. За някои е нещо нормално, но има хора, които и днес не познават този разтапящ вкус, нежен и плътен, разхлаждащ и отнасящ те някъде високо, сред облаците.

Твърдо вярвам, че няма точно правило, съотношение, а още по-малко рецепта по които да се водим при комбинирането на каквито и да било подправки, аромати и вкусове. Ако някой ми заяви, че еди кое си не бива да се добавя към друго еди кое си, защото видите ли, онова второто щяло да развали вкуса на първото, че нещо си там не вървяло като вкусово усещане с друго такова или че въобще е кощунство да стоят на една маса едновременно, бих им казала, че ... Не, бих ги помолила поне веднъж да се абстрахират от „разума си“, да му направят напук един вид и да прелюбодействат за малко с подобни „несъвместими“ храни. Убедена съм, че опитвайки това онова, ще открият баланса в хаоса от вкусове и ще намерят, за своя изненада, някоя нова сладко-солено-горчиво-кисело-люта любов. Единственото условие е да сме смели, но и да комбинираме внимателно, малко по малко, напасвайки собственият си вкус и удовлетворявайки собственото си небце и настроение.

Знаете ли какъв нежен и вълшебен аромат се носи от чаша топло пресно мляко, към което са добавени цветове от лавандула и няколко прашинки стрита сушена кора от мандарина? А към кафе?

 

Когато пък стане дума за сладко-кисело съчетание, предполагам всеки първосигнално го асоциира с прословутият сладко-кисел сос. Предполага се, че произходът му е китайски, а използването му е толкова разнообразно, че погледнато отстрани китайците сякаш го добавят във всичко. Да си призная, аз лично го открих късно и все още се опознаваме плахо и внимателно, но синът ми е тотално влюбен в него и си мисля, че може би ще хареса всичко, което е овкусено с него.

Днес, не знам за кой пореден път сготвих класическото пиле със зеленчуци в сладко-кисел сос, но за първи път се сетих да го снимам и да запиша рецептата, по която го правя аз. Не целя да ви изненадам с нея, просто споделям моят вариант, а и както ние блогърите казваме – да я запиша за когато остарея и започна да забравям. J

Пиле със зеленчуци в сладко-кисел сос

Продукти

/за 3 порции/

700 гр. пилешко филе (гърди)

1 к.ч. олио (разделена на две)

1 глава лук

1 малка скилидка чесън

1 зелена чушка

1 червена чушка

1 шепа надробен на ситно ананас (може и от консерва)

1 шепа наситнени гъби

сол и черен пипер на вкус

1 ч.л. изсушена лимонова трева

сусам за поръсване

2 стръка наситнен пресен лук за поръсване

за гарнитура ориз

1 пълна ч.ч. дългозърнест ориз

½ ч.л. сол

3 ч.ч. вода

40 гр. масло

за сладко-кисел сос

100 мл. винен оцет

200 гр. захар (3 пълни с.л. мед)

1 с.л. сол

100 гр. доматено пюре ( в краен случай кетчуп)

½ с.л. нишесте (по-малко или по необходимост)

Приготвяне

Ястието приготвяме по обратния ред на списъка с продукти.

Най напред си правим соса като в тиган на среден огън слагаме оцета и захарта (с мед е по-вкусно) и бъркаме докато се разтопи захарта. Добавяме доматеното пюре, овкусяваме със сол и продължаваме да бъркаме интензивно, докато ни хареса гъстотата му. Ако бързаме, скъсяваме времето за приготвяне като добавяме нишестето разтворено в малко вода и сгъстяваме при постоянно бъркане. Отвеждаме настрана и на топло.

За гарнитурата наливаме в касерола водата и я поставяме на среден огън да заври. След като кипне, посоляваме и изсипваме вътре почистеният, измит и подсушен ориз. Разбъркваме и намаляваме огъня до слаб. Оставяме да ври като само от време на време разбъркваме по веднъж.

Междувременно загряваме чугунен тиган на силен огън, след което намаляваме огъня и наливаме половината олио. Хвърляме вътре пилешкото филе, предварително нарязано на хапки и пържим от всички страни до готовност. Без сол!

Отвеждаме настрана, а на огъня поставяме друг тиган. Наливаме в него останалото олио и след като се загрее, добавяме смачканата скилидка чесън, лука, нарязан на лунички и гъбите. Пържим за кратко и при постоянно бъркане, докато добият златист загар. Добавяме нарязаните на тънки жулиени чушки, овкусяваме много леко със сол и черен пипер и продължаваме да пържим разбърквайки. Не чакаме зеленчуците да омекнат много, а когато са все още хрупкави добавяме парченцата ананас. Разбъркваме още няколко пъти и прехвърляме в тигана при месото.

Смесваме всичко заедно, проверяваме как е на вкус и ако е необходимо поръсваме с още малко черен пипер. Последна добавяме лимоновата трева. Сол или не добавяме изобщо или трябва да сме много пестеливи с нея, защото следва да овкусим ястието и със сладко-киселия сос.

Има два варианта на добавянето му:
- изливаме всичкия сос в ястието и поръсваме със сусам и наситнен, зелен лук.

- наливаме половината сос в тигана и поръсваме със сусам и наситнен зелен лук, а другата половина сервираме отделно на масата, за да може всеки да си добави допълнително по вкус.

Докато сготвим ястието, оризът за гарнитурата ще се е сварил. Трябва да го отведем настрана от огъня, когато на дъното на касеролата има съвсем малко гъст сос. Добавяме маслото, похлупваме съда и поставяме някъде около печката, на топло.

Преди сервиране, само го разбъркваме и сервираме отделно в индивидуален панички, или го оформяме като канапе във всяка чиния, върху което разпределяме месото със зеленчуците.

Това е. Да ви е сладко!